Кукерски игри в Перник - шествие,
дефиле, парад, маскарад, както и да го наречем, това е всенароден празник. Фестивалът
в Перник е по-голям по брой на групи и участници от фестивала в Рио де Жанейро.
По този показател бихме могли да се борим за място в „Гинес”. Това заяви в
интервю за БТА преди време кметът на Перник, Вяра Церовска, която е и
председател на организационния комитет на 26-тия международен фестивал на
маскарадните игри, предаде dnes.bg.
Стойността на маскарадния фестивал
е приблизително 200 000 - 250 000 лв. Половината от тях се събират от дарения.
Какво обаче е фестивалът от гледна
точка на Църквата: „…Мъже се преобличат като жени. И не само като жени, а и
като козли, овни и други безсловесни животни и после танцуват и извършват
бесовски ритуали…” пишат в книгата си „Суеверия сред днешните християни”,
йеромонах Висарион Зографски и йеромонах Йоан Филипов.
Традицията повелява кукерските
обичаи да се изпълняват само от мъже-ергени, като всяка кукерска дружина има
водач, който е единствения женен мъж. Понякога той се облича в булчински и
младоженчески костюм, или в животински кожи, с козината отвън и носи маска на
лицето си.
Кукерите имат обичай да обхождат
домовете на хората за здраве и плодородие, като събират различни подаръци,
предимно хранителни продукти, по подобие на коледуването. Накрая се събират на
мегдана, площада или на централна улица и играят танци за гонене на злите
духове.
Това в общи линии е традицията на кукерите.
До тук сякаш всичко е някак
невинно, не е съвсем по християнски, но и не е чак пък толкова греховно, ще си
кажат повечето. Интерес обаче представлява начилието на „маскараден поп” в
почти всяка от кукерските или други обичайни групи на това дефиле.
Мъж, облечен като свещеник „благославя”
с китка и менче публиката на мскарадните игри и ако това беше единичен случай
хубаво, но те бяха няколко, при това доста натрапчиви.
Някой обясняват това с опит да се
скандализира и омаскари духовенството и Църквата като цяло, традиция, която
според тях, е възникнала по време на комунизма, когато атеизмът беше водеща
философска доктрина, внедрена в политическата промаганда в онези години.
Други пък обясняват наличието на
маскарадни „свещеници” при кукерите с това, че по този начин, като се представя
поп с менче и китка, се осмива и заклеймява така нареченото „требничарство” или
както още е известно – „требничество”…!
Кое е по-точното и по-правилното
обяснение, едва ли и има толкова значение, защото и в двете има доза истина. Проблемът
е, че сарказмът в областта на духовността и вярата е неуместен, поне в тази му
язвителна и демонстративна форма. Понякога именно хуморът е начин да се отправи
някаква критика, но в такъв формат, на такъв маскарад, при такива външни
обстоятелства, подобно представление идва малко в повече…! Похватът е
интересен, ако това е целта, но мястото не е подходящо, от тук идва и проблемът.
Да се гавриш с битността на православния
свещеник е не просто проява на лош вкус, светотатство, от гледна точка на
Църквата, но това е най-малкото откровено невъзпитано, защото се питаме, ако
попът е изкаран такъв „главанак”, на маскарада на кукерите, защо тогава няма
подобно отношение и към имама, кюрето, или равина…!? Само православният свещеник
ли е проблем с требничеството…!?
Това ни насочва наистина към времената
на войнстващия атеизъм, когато свещениците биваха заклеймявани, а като деца ни
обясняваха, че като видим поп на улицата било лоша поличба, понеже били
облечени в черно както демони и ние, в детската си дивотия, бягахме от тях, докато
играехме волно в градинката на църквата „Св. Георги” в центъра на София, за да
се „спасим” и да не ни се случи нещо „лошо”…!!! /и трите удивителни са малко…/!
Ето и до това доведе атеистичният
режим от онези години – не просто до обезверяване на хората, а до гавра с
вярата и духовното, което е по-голямата рана от чисто физическата такава…!
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар