Снимка: |
Богословските факултети нямат за
основен предмет на дейност – създаването на кадри на Църквата. Тези факултети,
в голямата си част, са на границата на Протестантизма – крайно либерални са!
Митрополит Николай Пловдивски създаде Духовна академия, уж за да промени това.
Понеже няма достатъчно хора да учат там, беше приложен семинарският принцип –
да се приемат всички, само и само да се напълни, за да има бройка!!! Когато
приключи този срок на обучение, на практика се оказва, че завършват група
разочаровани неудачници. Това е крайният продукт, което налага дълбока реформа
в богословското образование, считат експерти.
В момента в семинариите средно има
по една паралелка във всеки клас, с около 16 човека, средно. Намаля желанието
на момчета, които да учат и да завършат духовна семинария. Учителите не смеят
да изключват никого, под какъвто и да е предлог, пишат тройки по милост, защото
иначе семинариите ще бъдат закрити.
Дълги години семинарията в София нямаше
ректор, днес в официалния й сайт пише, че ректорът е избран през декември 2015
г., а в същото време той е и.д. – „изпълняващ длъжността”…! Единственият човек,
който може да направи някаква реформа в духовното образование е ректор, който
да е архимандрит или епископ, който смело да поднови част от учителският състав
и да намери учители, които да преподават на по-високо ниво и светски предмети,
особено чужди езици, както е било преди години.
Старите семинаристи разказват, как
са изучавали задълбочено немски език и те са излизали с една изключителна
подготовка и обща култура.
Това е мнението днес на хора, които
са богослови, които имат отношение към съвременното богословско образование.
Именно те твърдят че завършващите днес семинария и богословски факултет, без да
визираме конкретна семинария и конкретен факултет, излизат с ниска обща култура
и посредствени познания по богословските предмети. Разбира се не говорим за
всички, а за една част, при това не малка, по думите на хора, които са учили и
завършили именно такова образование.
Сред преподавателите не рядко се
изявяват и зилотстващи мракобесници, които учат само на това, кое е грях и кое
е скверно, а същевременно поведението на една голяма част от обучаващите се, показва
изключително разпасан живот, а личните им профили в социалните мрежи са
изпълнени със снимки, които доказват, колко те са отдадени на това, на което ги
учат…!
Фитнесът е нещо хубаво, дори
чудесно, защото е здравословно, само че семинаристи споделят, че не това е
водещото в обучението им в семинарията. Едни селски момчета, които се напомпаха
като биволи, за да привличат момичетата, което не е ненормално, но не е
съществено за обучението в семинарията, се отдадоха на разврат! Пак правим
уговорката, че не поставяме под общ знаменател всички, а само една част, която
обаче изпъква така, както изпъкна онзи „бияч” от околовръстното на София, който
се оказа, че е завършил именно духовна семинария….!
Курвари, побойници и пияници, това
ли е нормалният профил на семинаристите, който се формира от представата за
единици от тях?! Нима е нормално гората пред семинарията в София да е наричана „любовната
гора”, където сексуалната фантазия се отдава на невероятна разюзданост, защо
ли,….май има защо….!?!?!?
Завършилите семинария могат да
станат свещеници, но няма желаещи. Условията са тежки за живот, храната е
еднообразна и под определен режим, което не впечатлява децата с добро, но пък и
няма как да е по друг начин, все пак това е семинария, не е петзвезден хотел! Някои
от тях, поради тази причина, намират отдушник от това в разврата и пиянството.
Какво духовно се събужда така, като най-напред те нямат духовници.
Никой от членовете на Светия Синод
не намира за нужно да ходи регулярно и да беседва с тези деца, което преди
години е било практика. Същите владици се пазят от Богословския факултет в
София като от чума, а той е само на метри от седалището на Софийския митрополит
и български патриарх! Преди години митрополити са посещавали всеки четвъртък
студентите и са служили акатис към Св. Климент Охридски, както и е имало открити
лекции. Разговаряли са със студентите. Проблемът е образователен.
Няма прицърковно свещеническо
училище, както е имало преди години. Няма ускорени курсове за свещеници. Не е
нужно да имаш висше образование, митрополитите са провеждали курсове, с които
са подготвяли кадри.
Проблемите започват още на
енорийско ниво. В енорията никой не обръща внимание на младите хора. Вероятно
има не повече от пет енории, в които някой свещеник обръща достатъчно внимание
на младите хора. Това е първото ниво, на което детето бива посрещано още от
съвсем малко. След това, ако все пак младият човек прояви интерес, отива в едно
относително съмнително учебно заведение, в което не е много чисто и те хранят
не много добре, а понякога те и побийват-учители, възпитатели и по-големи
ученици…! Те стават свидетели на разни грозни истории и чуват за разни
гнусотии, ако сами не участват в тях /!!!/, и тези хора се отвращават от
духовния живот, защото го свързват с това, което виждат! И ако те в първия клас
влизат със желание да станат монаси, до пети клас вече са едни завършени
атеисти…!
Семинарията отвън изглежда
страхотно, но това е само фасадата, а какво е вътре..!? Няма кадрова политика,
това е проблемът, смятат богослови. Не е нормално един ректор на семинария да
има шест и дори седем звания и съответно задължения! За кое от всичките той
може да се грижи качествено…, за никое, вероятно…!? Ето всичко това налага
преразглеждане на цялостната образователна концепция.
Светият Синод иска вероучение в
училищата. Добре, а защо не се погрижи качествено само за двете си семинарии,
които са „обесени” на вратовете на Бачковския и на Рилския манастири за
издръжка..!? Последният успешен ректор на Пловдивска семинария, епископ Евлогий,
създаде много кадри на БПЦ. С личния си пример той успя да събуди интерес в
много момчета към духовен живот. И това се споделя от хора, които днес са
свещеници и богослови…!
Откакто се е върнала от гара Черепиш,
Софийската семинария в голяма степен се е превърнала в романтично спално
помещение за група бонвивани, смятат бивши семинаристи и настоящи богослови!
Проблемът е, че за да има свещеници,
трябва да се подобри енорийският живот. Свещеникът трябва да посреща младите
хора в храма човешки, а не от вратата да ги подхваща с един архаизиран език, а
да води нормален разговор. Необходими са беседи, дори и в почивните дни, а не
само по задължение. Това е призвание, а не професия…!
За фейсбук-групата "Православни новини"
3 коментара:
Тази статия е едно голямо нищо!
Движи се около проблема, но се страхува да го назове. Тонът е повече от угоднически. Тотално разочарование и импотентност на духа!
Ами назовете го де, ето, имате трибуна, назовете проблема Вие...., ако аз съм пропуснал, както твърдите - нарочно, ето Вие имате възможността да поправите моята "грешка"...! ;-)
С 500 лв брутно (400 лв нетно) възнаграждение кой да стане свещеник?! Само и единствено хора-идеалисти. Как се гледа семейство? Ако и съпругата взема толкова, а по новините казват, че са необходими 800+ лева на човек на месец? В градовете свещениците получават и част от требите, а в селата хора няма, камо ли треби.
Публикуване на коментар