Много интересни данни се съдържат
по отношение на определенията, които дава службата „Държавна сигурност” за
елита, ръководството на БПЦ в годините на комунизма. Данните се съдържат в
крупното и авторитетно академично изследване на Момчил Методиев - „Между вярата и компромиса”.
Говорим за предишните митрополити,
архиереите, които в голямата си част са наследени в комунизма от предходното
време. Оказва се, че това са едни отявлени антикомунисти, които постепенно биват
изолирани от някои от новите митрополити, които са склонни към компромиси и за
да станат владици, но и за да запазят една относителна независимост на Църквата
в тъмните времена на комунизма в България.
Един от най-изявените антикомунисти
е Врачанският митрополит Паисий, чийто наследник днес е митрополит Калиник. За
него в архивите се казва, че е известен като „…злостен враг на Съветския съюз и
на БКП, поклонник на хитлеризма, …направил гаден доклад срещу Съветския съюз…минава
за умен, хитър и прикрит…”. Пише още, че негова любовница, артистка, била
готвена да оглави девически манастир, но била задържана в „Държавна сигурност!
Въобще, определения като „хитър” и особено „прикрит” са често срещани в
оценките на хора в онези години. Под прикрит вероятно се разбира, че не е активен
в мероприятията на властта. Оценките са интересни, защото са преди всичко
клишета, на които се придава една невероятна значимост, а в същото време, ако
се чете безпристрастно, се вижда, как всъщност това, в което повечето са
обвинявани, реално представлява морален актив, а не пасив, както се опитват да
го изкарат.
Друг отявлен антикомунист е Доростоло-Червенският
митрополит Михаил, за когото пише, че е „…въплъщение на най-черната реакция в
църквата…ретрограден, реакционер, вкостенел мозък, …с крайно отрицателно
отношение към ОФ…злослови срещу Съветският съюз и властта…”.
За Видинския митрополит Неофит се
казва, че е „…убеден фашист и ревностен защитник на фашистката власт…надъхан е
с органична омраза съм СССР и БКП, нарича комунистите палачи…”. Търновският
митрополит Софроний пък е определен като „…прост и доста глупав човек…вкостнел
мозък с консервативни и назадничави възгледи…”.
За Варненския митрополит Йосиф пък
се казва, че е „…краен реакционер и разпален хитлерист…”. Пловдивски митрополит
Кирил, който е и бъдещият патриарх, е определен като „…кокетирал с германците…бил
ляв, но отстъпил от тези позиции…”. Филарет Ловчански е определен като „…интригант,
подъл, дребнав, лъжец…”. Старозагорски Климент пък е „…опозиционно настроен…”,
а Сливенски Никодим пък е „…английски възпитаник…”. За Екзарх Стефан се казва,
че „…съчетава в себе си всички отрицателни качества…”!
Всичките тези данни показват
всъщност нещо много интересно. Виждаме, че сме имали едни удивително грамотни,
образовани, морални и вярващи владици, които са били на принципни позиции и за
вярата си, но и за общественото си положение. Всъщност те не са били лъжци, а
напротив, казвали са истината, която обаче не е била изгодна в онези години на
комунистическите власти.
Те не са били нито дребнави, нито
подли, а напротив, просто не са отговаряли на разбирането на властите за доверени
хора. Защо по-късно държавата се намесва така пряко при избора на наследниците
на изброените владици…!? Ами защото така те са били подбирани и са били угодни
на светската атеистична власт. Да, имали сме, а в известен смисъл и все още
имаме, митрополити, които са били избрани не от Църквата, а са били назначени от
Държавата, които не просто не са епископи с авторитет, те дори не са вярващи
хора, колкото и това да е абсурдно, защото иначе не можем да си обясним, как са
допуснали да бъдат назначени, а не избрани, но и как са допуснали да станат служители
на държавни репресивни служби, а в същото време да са и епархийски митрополити…!
Компромисът е бил твърде голям и те все пак са имали реален избор…!
Но да се върнем на старите
митрополити, онези, които днес сякаш са напълно забравени! Защо например Паисий
Врачански и Михаил Доростоло-Червенски са под пълно забвение, защо никой не ги
помни…? Защото няма интерес от това те да бъдат помнени, защото неизбежно ще се
направи сравнение, какви са били те и какви са днешните ни архиереи. Наскоро
някъде някой беше написал, че е важно да си истински свещеник, а не поп и още
по-важно е да си истински епископ, а не владика…!
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар