Проблемът с кадрите в Църквата ни
винаги е бил актуален. Някои от митрополитите ни са престарели. Рано или късно,
дано Бог им дарува здраве и дълъг живот, на никого не желаем нищо лошо, но рано
или късно ще се наложи да избираме нови митрополити, а епископи почти няма…!
Има няколко, които стават, други, които полустават и останалите са напълно нефелни,
неизбираеми, скандални и развратни …! Защо Църквата не прави нови епископи,
защо епископски катедри стоят празни, защо…, ЗАЩО…!?
Оказва се, че според запознати с
църковните дела, свободни титли за епископи са Велбъждки, Самоковски, Смоленски, Пелагонийски и много други. Дори
списъкът на Борис Цацов не е пълен, твърдят запознати. Територията на България
е била част от различни империи, където в древност също е имало Църква. От
времето на Римската империя могат да се съберат още епископски катедри. Свободните
титли са много. Можем да направим нови поне 50 епископа.
От византийско време също могат да
се извадят свободни епископски катедри, от където да се извадят нови епископи.
Почти всичките ни морски градове на Черно море, става дума за старите поселения,
са били епископски катедри. Не в това обаче е проблемът…
Проблемът е там, че Светият Синод
изпитва някакво странно недоверие към архимандритите в Църквата ни. Има недостатък
в Устава на БПЦ, където е записано, че викарен епископ се предоставя на
престарял или на болен митрополит. Това обаче не е редно. Не може да има
огромна епархия като Варненска, например, където да няма викарен епископ.
Митрополитът може да е млад и здрав, но, не е сторъкият Шива все пак и няма как
да огрее навсякъде.
Търновска, Плевенска и Русенска
епархии също нямат викарен епископ. Така е и в Ловчанска и Неврокопска епархия,
както и в Старозагорска епархия, където последно оставката си подаде Крупнишкият
епископ Инокентий.
Митрополит Галактион многократно е заявявал
пред Синода желанието си да има викарен епископ и това беше отклонявано, с
обяснението, че бил все още млад...! В същото време престарелият Доростолски
митрополит Иларион, който беше на 97 години, нямаше викарий, а никак даже не
беше млад…!!!
Българският патриарх по стара
традиция има няколко викария, днес има само един – Браницки епископ Григорий. Нормалният
брой е трима, но имало и четирима. Има
достатъчно позиции в Софийска епархия, които са подходящи за епископи.
Патриархът трябва да има поне
викарий по административната част, викарий по богослужебната част, които да го
заместват като софийски митрополит и поне един патриаршески викарий, който да
му е нещо като заместник, или поне помощник, в качеството му на патриарх,
макар, че това не е уставна позиция, твърдят запознати с църковния Устав, но е
придобило традиционност.
Освен това винаги е имало епископи,
на които са били измисляни ресори, неуставни, но по необходимост, заради големината
на Софийска епархия и двойните задължения на Софийския митрополит, който
изпълнява и длъжността на патриарх на БПЦ, и председател на Светия Синод.
Именно заради това викарните
епископи в София, в нормален порядък, би следвало да са поне четири, 2 на 2, за
митрополита на София и за патриарха, който съвместява двете длъжности.
След оттеглянето на Тивериополския
епископ Тихон, който беше патриаршески викарий, сега остана само и единствено Григорий
Браницки. Ние приемаме модела с големи митрополии по територия, какъвто е
руският /естествено…!/, а и румънският модел. Защо Синодът одобрява този модел?
Тези митрополии са ненормално големи и е напълно невъзможно едни дори и млади,
какво да говорим за попрестарели митрополити, да обгрижват такава огромна като
география духовна територия.
В Русия и Румъния на един
митрополит има подчинени няколко епископа и архиепископа. В този случай
архиерейските наместничества ще бъдат оглавени от епископи. По друг сложен
начин няколко епископии групирани да речем две, ще бъдат ръководени от един
архиепископ, който ще се отчита на епархийския митрополит.
Местните епископи и архиепископи
правят нещо като местен Синод. Когато епархията овдовее, тоест митрополитът
почине, тогава се избира един от въпросните епископи, или архиепископи. Така
хората ги познават, а и те познават паството си и активно участват в духовния
живот на епархията! Иначе стои въпросът за избор, примерно, на нов Доростолски
митрополит, който идва като епископ от Неврокопска епархия – по диагонала на
епархийската география…!
Това е добър модел, който е изпитан
на практика в Румъния, докато в Русия митрополитите се назначават, но също има
такива местни, мини Синоди, които подпомагат управлението на всяка една
митрополия.
Това обаче изисква повече духовници.
В същото време родното БПЦ страда от брутална криза на духовници – и черни, и
бели...! Никой не влага пари в производство на нови духовници. Проблемът основно
е в образованието, защото специализираните духовни училища, и средните, и висшите,
като тук не визираме конкретна семинария и конкретен богословски факултет, не
предоставят достатъчен брой качествени кадри. Темата за образованието обаче е
отделна, която скоро ще бъде представена тук.
Ето от тук идва проблемът, че Църквата
ни няма нови епископи. Старите си отиват по физически причини, остаряват, а
нови не се правят, защото доверието в архимандритите е твърде разклатено! Изглежда,
че този процес няма да се промени, докато Синодът не започне да вярва повече на
своите архимандрити, но и да се приемат повече нормални хора, които да поемат
по пътя на монашеския подвиг.
Само едни отдадени, истински вярващи хора, които
достигнат до офикията на архимандритството, са достойни да станат епископи.
Тук обаче Църквата, Синодът са
тези, които трябва да определят по-строгите правила, да подобрят ефекта на
ситото, когато се приемат нови монаси, а после,…после доверието само ще си
дойде на мястото. Ако днес няма доверие, то проблемът не е само в
архимандритите – бъдещи епископи…!
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар