АРХИМ. ДИНОИСИЙ И „ДАЙ МИ ЛЮБОВТА”…!

Не е случайна връзката на темата с песента на Поли Генова, която, поне според нас, реално спечели „Евровизия”, където рефренът е именно „дай ми любовта”…! Архимандрит Дионисий от патриаршеската катедрала поиска именно любовта на хората,  като даде пресконференция в храма, а също участва и в предаване по национална телевизия, за да обясни тезите си по казуса. Когато обаче искаш любов, първо трябва да даваш такава, поне така е в общия случай, когато говорим за любов, а не просто за инцидентен секс…!

„Във връзка със зачестилите медийниизяви на клирици на БПЦ …Светия Синод…излезе с решение изрично "да се забрани на архиереи и клирици на БПЦ публично да обвиняват духовници и православни християни…" Това най-общо се казва в официално съобщение от Св. Синод... Всъщност, ръководният орган на църквата ни забранява на свои служители медийните изяви…”.

Горното написах в http://novinite.bg/ още преди повече от две години. Днес архимандритът излиза в национален ефир и на практика обвинява. Добре, има човешко право на това, въпреки, че решение на Синода не му позволява да прави такива изявления. Явно обаче решенията на Синода не са задължителни за всички клирици…!

Да оставим обаче тази тема. 

Излезе една натрапчива информация, че група от Реформаторския блок искала да сменя името на патриаршеската ни катедрала и да я прекръсти на „Св. Цар Борис” или на „Св. Йоан Рилски”…! Това се казва в изявление на архимандрит Дионисий в dnevnik.bg. Оставяме състоятелността на такова твърдение настрани, защото не това е акцентът ни. Същото твърдение обаче се повтори и в ефира на btv от самия предстоятел на храма. Пред dnevnik.bg той твърди, че „…Реформаторският блок заговаря кресливо за смяна на името на храма…”!

По този повод потърсихме за коментар Христо Генев от ДСБ, една от партиите в Реформаторския блок, който заяви: „…не съм чул някой да го е правил /предложението за смяна на името на храма. - бел. на автора/, съвсем откровено Ви казвам. При нас е професор по богословие /има се предвид професор Калин Янакиев. – бел. на автора,/ и най-малкото от него щях да го разбера…!”.

„…Мисля, че се опитва да вкара драма там, където я няма”, така коментира изказването на архимандрит Дионисий и един от свещениците от храма – отец Антоний, който заяви, че не искат да дават допълнителни изявления, преди Синодът сам да реши, как ще възприеме поведението на предстоятеля на патриаршеската катедрала.

Ако някой търси под вола теле, то трябва да знае, че под вола има друго нещо, но не и теле! И още нещо, ако някой се опитва да прави политически еквилибристики, само за да си осигури професионално алиби, то неминуемо следва, че този същият някой е лобист, а както знаем, политически декларации в храма не е редно да се правят, не е редно да се говори така и от който и да било клирик на БПЦ, защото свещениците и въобще служителите на Църквата са хора, които се очаква да са отдадени на Бога, а не на определена партия. Разбира се те имат граждански права и имат своите лични политически пристрастия, които обаче не могат,а и не трябва да бъдат репродуцирани в публичните им изяви, в качеството им на свещенослужители…!

Така, декларирането на това, че група народни представители от Реформаторският блок са имали някакви намерения спрямо патриаршеската катедрала демонстрира конфронтация с определена парламентарно представена политическа сила, която оказва се, не знае за подобно намерение на самата себе си…!

Ако някой член на въпросната коалиция си е позволил подобно изказване, то той би следвало да носи персонална отговорност за това, защото личното мнение не предполага извънредна политическа позиция. Такова лично мнение не се посочва в изказването на архимандрит Дионисий, следователно думите му се тълкуват, че именно „…РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК заговаря…за смяна на името на храма…”, което на практика ангажира цялата политическа коалиция като позиция.

Ако това е метод на действие за политическа игра или заиграване, с цел осигуряване на чадър, то  - много жалко, защото цялата схема е съшита с бели конци, ако е нещо друго, то пак е жалко, защото е безцелно и по детински своеволно!

Написах го преди година и половина, когато Дионисий беше кандидат за Стобйски епископ, сега явно все още е актуално - ако някой иска доверието на хората, било за да стане епископ, въпреки, че е "избран, утвърден и наречен", или направо обречен, но и за каквото и да е друго, смирението…, именно смирението е онова, което ще му спечели същото това доверие! 

Говоренето от амвона на собственото си великолепие не е начин да убедиш хората, че си прав, това е по-скоро начин да утолиш жаждата си за институционална публичност, потопена в една демонстративна пищност, която вместо духовно-църковна все повече прилича на реквизитно-театрална…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"