ЗА ИМЕТО НА ПАТРИАРШЕСКАТА КАТЕДРАЛА И ОЩЕ НЕЩО…!!!

Рефренът, че Реформаторският блок искал да сменя името на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”, който беше обявен от предстоятеля на храма – архимандрит Дионисий, се оказа блъф, но този блъф даде основание да се замислим по една тема. Дали пък наистина може името на патриаршеската ни катедрала да бъде сменено. Оказва се, че това е възможно, макар и да не е лесно, както споделиха специалисти. Но за това по-късно.

Сега нека направим една разходка из околните и не съвсем околни православни страни, за да видим техните съборни, главни православни храмове как се именуват. 

1. Да започнем от Република Македония, където главният храм в Скопие носи името „Архиепископски съборен храм Свети Климент Охридски”…! Става дума за местен светец, който те си присвояват, но така или иначе, светецът е национален герой, както те смятат, именно на държавата Македония!

2. В Сърбия катедралният храм се нарича на името на най-големия сръбски светец „Свети Сава”. 

3. В Букурещ главният храм е „Св. Св. Константин и Елена”, но в момента се строи по-голям храм – „Възнесение Господне” – това е националният празник на Румъния! Тоест, отново говорим за местно събитие, или за голям Църковен празник.

4. В Атина главният храм се нарича „Благовещение” – отново голям общо църковен празник и национален празник на Гърция. 

5. В Истанбул главният храм е на всеправославен светец, необвързан с определена държава – Св. Георги!

6. В Москва главният храм е на името на самият Христос – „Христос Спасител” – „Рождество Христово”.

7. Най-големият съборен храм на Света Гора – Великата Лавра е на името на Свети Атанасий Атонски, защото там са неговите свети мощи. Навсякъде виждаме това – уважение към първия, към най-уважавания, с изключение на България!

Във всичките тези случаи говорим за най-почитания храм в дадената държава и съответно и най-посещаван.

Навсякъде моделът е един и същ, с изключение на България, където ние правим жест към Русия и кръщаваме най-големия си патриаршески храм на името на един руски светец, който почти няма нищо общо с България и българите! За съжаление обаче тези жестове към Русия са невърнати жестове.

Казват, че това е жест заради Освобождението ни през 1878 г. Хубаво, ама центърът на София е изпълнен със „жестове” – църкви, улици, булеварди, паметници – паметник на императора пред българския парламент, булевард „Руски”, улица „Московска”, патриаршеската катедрала, а от по-ново време – паметникът на Съветската армия „освободителка” и какво ли още не! Е, имаме все пак сам едно Освобождение и няколко „жеста” от наша страна заради него…!

България е трябвало да прави жестове и заради обявяването на независимостта си през 1908 г., което също има значение за името на катедралата „Св. Ал. Невски”, за да получим международно признание и от Русия.

Всичко това е търсен ефект, но в конкретна историческа епоха и политическа ситуация. Свети Александър Невски става името на катедралата не по някакви други, а основно по политически причини, защото ние сме търсили и получили политически дивиденти от това действие...! Факт...! 

В другите държави се търси най-силният култ към местен светец или поне такъв, който има отношение към съответната държава и на негово име се кръщава най-големият съборен храм.

Свети Йоан Кронщадски разпространява култа към Свети Йоан Рилски в Русия, но главният храм в Москва не е кръстен на името на българския светец…!

Смяна на имена на храмове не е прецедент. Такива са случаите с патриаршеската катедрала, която днес носи името на „Св. Александър Невски”, със църквата „Свети Крал”, която днес е „Света Неделя”, а в по-ново време, църквата, която беше построена срещу румънското посолство в София, първоначално беше кръстена „Свети Дух”. Нейният строеж е започнат и е положен първият камък, в който е вкарана капсула, където пише, че храмът се казва именно „Свети Дух”, докато днес храмът се казва „Възнесение”…! Тоест, процедура за смяна на името на храм съществува, все пак.

Потърсихме мнението по темата на доцент Дилян Николчев - преподавател по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ето какво каза той:

„…Вероятно архимандрит Дионисий има предвид дискусиите преди няколко години. Има такава смяна на името на патриаршеската катедрала във военните години. Това е за кратък период, като по-скоро политическа реакция. Не мисля, че днес може да има такава смяна, поне докато има някакви търпими отношения между Русия и България. Това е доста сложен казус. Теоретично е възможна смяна на името на храм, но на практика едва ли. Това е PR-акция…”, коментира доцент Николчев.

С една дума, повдигнатият от архимандрит Диноисий въпрос за това, че определена политическа сила има желание да сменя името на патриаршеската катедрала, е по-скоро PR, отколкото реално осъществимо намерение. Темата обаче е интересна, защото действително нашият главен съборен храм носи името на руски светец, а не на роден, наш такъв!

Нима не е заслужил Свети цар Борис Покръстител, или пък Свети цар Петър, а дори и Свети Йоан Рилски, макар, че последният като безсребреник едва ли би било подходящо да даде името си на най-бляскавата катедрала в България и на една от най-красивите църкви на Балканите – патриаршеската ни катедрала!?

Така или иначе, очевидно ще ни се наложи /за съжаление, поне за сега...!/ да се примирим с това, че руското влияние у нас е било и си остава силно, като това се вижда в почти всичко символно в самия център на столицата ни! 

За фейсбук-групата "Православни новини"