вторник, 17 май 2016 г.

„ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО” ДА ПОСЕТИШ АМЕРИКА ПО ВРЕМЕ НА КОМУНИЗМА

18 април 1971 г. – Семейство Иванови в
 музея на „Аполо 14”. 
Двама обикновени българи от София посещават инцидентно САЩ през 1971 г. Дни след като вече са си у дома, в края на годината, семейство Иванови са привикани в една от службите на тайната милиция/полиция, която в онези години се помещава на столичната улица „Московска”, където днес се е разположена Държавна агенция „Архиви”. Двамата са разпитвани, какво са видели в Америка, какво им е направило впечатление, какво се е говорело сред емиграцията ни.

Това са темите, които са вълнували разведчиците в онези години, по този начин са били унищожавани човешки съдби, така са били притискани и мачкани невинни хора, и за какво…, само защото са били в Америка!

Очевидно двамата не са казали нищо съществено на властите, защото те са освободени веднага след своеобразния разговор/разпит. Срещата е била неформална, защото за нея няма оставени данни в документите, които се пазят за разработването на съпруга като „вражески елемент” на „народната власт”. Всъщност, той е свален от отчетите и интереса на службата за „Държавна сигурност” още през 1961-ва година. Когато обаче се завръща от Америка, службите отново се заинтересуват от него, за да разберат, дали ще им каже нещо интересно.

Милиционерите са на ясно, че мъжът и жена му не са специалисти, за да им издадат някакви тайни за проекта „АПОЛО”, където са били в музея, пък и какви тайни ще има в един музей, при положение, че ако това са някакви тайни, те няма да са поставени открито в музея! Въпреки това обаче двамата са разпитвани приоритетно именно за това – какво са видели в този музей.

Наивността, с която властите в София разчитат на това, че едни обикновени хора, които нямат и най-малко понятие от техника, могат да им предоставят уникални разузнавателни данни за „АПОЛО”, е повече от трогателна в своята неимоверна безумност! Полицията наистина си мисли, че тези двама несретници, които просто са били в Америка, знаят все пак нещо! Те ги изследват психологически, с полицейските методи, на които са научени. Надяват се, че ще изкопчат нещо, с което да блеснат пред началниците си и най-вече пред партийните секретари. Уви, нещата не са толкова прости и елементарни.

Семейството умело се представят за обикновени туристи, каквито те са си, които просто са били на гости на сестрата на мъжа. С една дума, правят се умишлено на „улави”, за да не дадат информация на властите, с кого са се срещали в Америка и какво точно са приказвали там хората. Това явно разпалва любопитството на иначе доста опитните милиционери, които знаят, как да изтръгнат необходимата им информация.

Съдейки по текста в дневника на мъжа, който той си води докато са в Америка, той е имал какво да разкаже на милицията и на службата „Държавна сигурност” – тайната полиция.

На няколко места в текста той говори за това, че наши емигранти са избягали от „комунистите”. За някой дори споменава, как точно са избягали, а именно - „през Югославия”, за други пък казва, как имали условни присъди, едва ли не, ако се върнат тук ще ги съдят ефективно. Всичко това идва да покаже, че мъжът е имал достатъчно „интересна” информация, за да бъде търсен от тайните служби и политическата полиция.

Разговорите, които са били водени в Америка вероятно биха представлявали интерес за тайните служби. Все пак мъжът се запознава в Америка с известни наши емигранти, някои от които са доста влиятелни хора и като постижения в живота, и като финансови възможности, но и като контакти с високопоставени американски и световни личности.

Мъжът обаче не се поддава на изкушението да стане доносник на вездесъщата „Държавна сигурност” и нищо не казва, нито той, нито жена му. Те оставят спомените си за себе си. Запазват онова, което са видели в Америка в спомените си и по този начин постепенно стават безинтересни за милиционерите и служителите на тайните комунистически служби.

Семейството е освободено още същия ден от управлението на столичната ул. „Московска” и се прибират безпроблемно в къщи.

Подобна съдба днес вероятно би изглеждала странно смешна или направо напълно абсурдна. Това обаче е била реалността за малцината, които са успели да излязат от България, да посетят Америка, при това за почти цяла година и да се завърнат без да останат в Америка, както биха сторили много от тези, които въобще биха се добрали до Новия свят.


Това са години, в които да посетиш Америка е равносилно на криминално престъпление за властите в София. Америка е главният враг на СССР, Америка е най-„опасната” държава за световния комунизъм и именно заради това интересът на тайните служби в България към хора, посетили САЩ, е толкова голям!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България” в София

Няма коментари: