 |
18 април 1971 г. – Семейство
Иванови в
музея на „Аполо 14”.
|
Двама обикновени българи от София
посещават инцидентно САЩ през 1971 г. Дни след като вече са си у дома, в края
на годината, семейство Иванови са привикани в една от службите на тайната милиция/полиция,
която в онези години се помещава на столичната улица „Московска”, където днес
се е разположена Държавна агенция „Архиви”. Двамата са разпитвани, какво са видели
в Америка, какво им е направило впечатление, какво се е говорело сред
емиграцията ни.
Това са темите, които са вълнували
разведчиците в онези години, по този начин са били унищожавани човешки съдби,
така са били притискани и мачкани невинни хора, и за какво…, само защото са
били в Америка!
Очевидно двамата не са казали нищо
съществено на властите, защото те са освободени веднага след своеобразния
разговор/разпит. Срещата е била неформална, защото за нея няма оставени данни в
документите, които се пазят за разработването на съпруга като „вражески
елемент” на „народната власт”. Всъщност, той е свален от отчетите и интереса на
службата за „Държавна сигурност” още през 1961-ва година. Когато обаче се
завръща от Америка, службите отново се заинтересуват от него, за да разберат,
дали ще им каже нещо интересно.
Милиционерите са на ясно, че мъжът
и жена му не са специалисти, за да им издадат някакви тайни за проекта „АПОЛО”,
където са били в музея, пък и какви тайни ще има в един музей, при положение,
че ако това са някакви тайни, те няма да са поставени открито в музея! Въпреки
това обаче двамата са разпитвани приоритетно именно за това – какво са видели в
този музей.
Наивността, с която властите в
София разчитат на това, че едни обикновени хора, които нямат и най-малко
понятие от техника, могат да им предоставят уникални разузнавателни данни за „АПОЛО”,
е повече от трогателна в своята неимоверна безумност! Полицията наистина си
мисли, че тези двама несретници, които просто са били в Америка, знаят все пак
нещо! Те ги изследват психологически, с полицейските методи, на които са научени.
Надяват се, че ще изкопчат нещо, с което да блеснат пред началниците си и
най-вече пред партийните секретари. Уви, нещата не са толкова прости и
елементарни.
Семейството умело се представят за
обикновени туристи, каквито те са си, които просто са били на гости на сестрата
на мъжа. С една дума, правят се умишлено на „улави”, за да не дадат информация
на властите, с кого са се срещали в Америка и какво точно са приказвали там
хората. Това явно разпалва любопитството на иначе доста опитните милиционери,
които знаят, как да изтръгнат необходимата им информация.
Съдейки по текста в дневника на мъжа,
който той си води докато са в Америка, той е имал какво да разкаже на милицията
и на службата „Държавна сигурност” – тайната полиция.
На няколко места в текста той
говори за това, че наши емигранти са избягали от „комунистите”. За някой дори
споменава, как точно са избягали, а именно - „през Югославия”, за други пък
казва, как имали условни присъди, едва ли не, ако се върнат тук ще ги съдят
ефективно. Всичко това идва да покаже, че мъжът е имал достатъчно „интересна” информация,
за да бъде търсен от тайните служби и политическата полиция.
Разговорите, които са били водени в
Америка вероятно биха представлявали интерес за тайните служби. Все пак мъжът
се запознава в Америка с известни наши емигранти, някои от които са доста
влиятелни хора и като постижения в живота, и като финансови възможности, но и
като контакти с високопоставени американски и световни личности.
Мъжът обаче не се поддава на
изкушението да стане доносник на вездесъщата „Държавна сигурност” и нищо не казва,
нито той, нито жена му. Те оставят спомените си за себе си. Запазват онова,
което са видели в Америка в спомените си и по този начин постепенно стават
безинтересни за милиционерите и служителите на тайните комунистически служби.
Семейството е освободено още същия
ден от управлението на столичната ул. „Московска” и се прибират безпроблемно в
къщи.
Подобна съдба днес вероятно би
изглеждала странно смешна или направо напълно абсурдна. Това обаче е била реалността
за малцината, които са успели да излязат от България, да посетят Америка, при
това за почти цяла година и да се завърнат без да останат в Америка, както биха
сторили много от тези, които въобще биха се добрали до Новия свят.
Това са години, в които да посетиш
Америка е равносилно на криминално престъпление за властите в София. Америка е
главният враг на СССР, Америка е най-„опасната” държава за световния комунизъм и
именно заради това интересът на тайните служби в България към хора, посетили
САЩ, е толкова голям!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар