През далечната 1958 година жителите
на село Запалня, на брега на река Тунджа, получили неочаквана новина,че ще ги
изселват! Първоначално това бил само един слух, който обаче съвсем скоро се
потвърдил. Селото щяло да бъде
преместено заради строежа на язовир. Хората реагирали бурно, но много бързо разбрали,
че нещата ще се случат и родните им къщи ще бъдат залети от водите на огромния
водоем, който предстояло да се изгражда.
Строителството на мега съоръжението
започнало през 1959 г. През 1962 година хората били изселени. С указ № 57 от
05.02.1965 г. село Запалня било заличено от списъка на населените места в
България и съвсем скоро след това било потопено. Приключило изграждането на
четвъртия по големина язовир в България – Жребчево.
На дъното на язовира останали
къщите, читалището, селската кръчма и красивите розови градини на Запалня.
Жителите му стопанисвали едни от най – добрите насаждения от маслодайна роза в
страната. Там имало повече от 120 гюлови казана.
На дъното на язовир Жребчево
останали също и мечти, спомени, останали къщите, улиците, останал един цял свят.
Когато водите на водоема се отдръпнат през летните месеци, се отваря родният
Помпей, който макар и не мигновенен, като оригиналния, все пак представя един
период от историята на едно селище, което вече го няма на картата на света.
Казват, че когато водата се
отдръпвала повече през някои по-сухи години, можело да се видят дори останките
от зидовете на къщите, че дори и пътищата, които са пресичали село Запалня.
На хората били отпуснати помощи, за
да си построят жилища на други места. По – голямата част от тях се преселили в
град Твърдица, където южно от железопътната линия изградили нов квартал. Голям
брой семейства отишли в Казанлък.
Една частица от потопения в язовира
свят обаче категорично отказва да изчезне – това е църквата "Свети Иван
Рилски". Някогашните жители на селото разказват, че тя се издигала на
висок хълм. Днес, когато язовирът е в най – голямото си пълноводие, тя е
потопена почти наполовина. Спадне ли нивото на водите, църквата отново остава
на сушата. Тогава може спокойно да се влезе в нея.
Обраслите с миди стени изглеждат сюрреалистично,
като че ли появили се от друг свят, който отдавна не съществува, свят, подобен
на изчезналата Атлантида.
Храмът е построен през 1891 г.
Зидарията е извършена от тревненските майстори Ненко и Рую Руеви.
Изографисването е направено от техният брат Иван Руев. Църквата е осветена на 19.10.1892 г. от епископ Герваси –
митрополит на Сливенска епархия. По – късно иконописецът Кирил Кънев и
проф.Иван Мандов са направени стенописи на тавана.
Първият свещеник е Петко Славов,
който през 1893 година се преселил в Запалня от село Козарево. След него в
селото служат поп Сава от село Сборище и поп Драган от Запалня. Двора на
църквата от почти два декара е дарен от Ангел Ройчев.
Църковната утвар, иконите и вещите
на черквата били пренесени преди заливането на селото от водите на язовира, в
близкото село Гурково. До скоро по стените на храма ясно са се отличавали
красивите стенописи. Керемидите от покрива обаче били откраднати преди време и
рисунките избледнели почти до неузнаваемост само няколко години след това.
Въпреки, че селото отдавна не
съществува, бившите му жители провеждат ежегоден събор в района. Правят го
близо до мястото, където и до сега е запазено гробището. Пред него, с лице към
язовир "Жребчево" е била поставена паметна плоча за цялото потънало
село. Текстът гласял: "Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962
г.". Днес тази плоча я няма, така, както и самото село го няма!
За село Запалня има и легенда.
Според нея един от богатите жители – известен производител на розово масло,
оставил заровено в двора на къщата си имане. Той така и не могъл да преживее
факта, че розови градини, създадени с толкова труд ще бъдат унищожени. С
кончината му останала неразкрита тайната къде точно са скрити скъпоценностите.
Съществува идея църквата
"Свети Иван Рилски" в язовир Жребчево – единственият жив спомен за
историята на селището, да бъде реставрирана и консервирана по подходящ начин.
Ако, разбира се, издържи достатъчно дълго и дочака по – добри времена.
Целта е църквата да се запази за
поколенията, след като вече и по напълно естествен път се е превърнала в
култово място за посещения, включително и поклоннически.
Планира се да бъдат консервирани и
запечатани зидовете, както и да бъде изработен олтар. Инициаторите искат още
кръстът от храма да бъде поставен над останките от църквата. Намеренията им са
тя да се превърне в единствената църква в света, достъпна по вода! А иначе
храмът и днес е една от световните забележителности, превърнал се в атракция
дори за „National
Geographic”!
За вестник „България”-Чикаго/САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар