БОНВИВАНИТЕ НА СЕМИНАРИЯТА!

Снимка: sofia-seminaria.org

Колко от семинаристите, които завършват семинариите, стават духовници? Процентът е много малък и защо е така? Според някои, това, което те виждат през петгодишното си обучение, явно не им харесва! Пари в Църквата има, явно проблемът не е в това, че не виждат начин, по който да се издържат материално, очевидно, нещо друго ги отблъсква от това да стават свещеници.

Богословските факултети нямат за основен предмет на дейност – създаването на кадри на Църквата. Тези факултети, в голямата си част, са на границата на Протестантизма – крайно либерални са! Митрополит Николай Пловдивски създаде Духовна академия, уж за да промени това. Понеже няма достатъчно хора да учат там, беше приложен семинарският принцип – да се приемат всички, само и само да се напълни, за да има бройка!!! Когато приключи този срок на обучение, на практика се оказва, че завършват група разочаровани неудачници. Това е крайният продукт, което налага дълбока реформа в богословското образование, считат експерти.

В момента в семинариите средно има по една паралелка във всеки клас, с около 16 човека, средно. Намаля желанието на момчета, които да учат и да завършат духовна семинария. Учителите не смеят да изключват никого, под какъвто и да е предлог, пишат тройки по милост, защото иначе семинариите ще бъдат закрити.

Дълги години семинарията в София нямаше ректор, днес в официалния й сайт пише, че ректорът е избран през декември 2015 г., а в същото време той е и.д. – „изпълняващ длъжността”…! Единственият човек, който може да направи някаква реформа в духовното образование е ректор, който да е архимандрит или епископ, който смело да поднови част от учителският състав и да намери учители, които да преподават на по-високо ниво и светски предмети, особено чужди езици, както е било преди години.

Старите семинаристи разказват, как са изучавали задълбочено немски език и те са излизали с една изключителна подготовка и обща култура.

Това е мнението днес на хора, които са богослови, които имат отношение към съвременното богословско образование. Именно те твърдят че завършващите днес семинария и богословски факултет, без да визираме конкретна семинария и конкретен факултет, излизат с ниска обща култура и посредствени познания по богословските предмети. Разбира се не говорим за всички, а за една част, при това не малка, по думите на хора, които са учили и завършили именно такова образование.

Сред преподавателите не рядко се изявяват и зилотстващи мракобесници, които учат само на това, кое е грях и кое е скверно, а същевременно поведението на една голяма част от обучаващите се, показва изключително разпасан живот, а личните им профили в социалните мрежи са изпълнени със снимки, които доказват, колко те са отдадени на това, на което ги учат…!

Фитнесът е нещо хубаво, дори чудесно, защото е здравословно, само че семинаристи споделят, че не това е водещото в обучението им в семинарията. Едни селски момчета, които се напомпаха като биволи, за да привличат момичетата, което не е ненормално, но не е съществено за обучението в семинарията, се отдадоха на разврат! Пак правим уговорката, че не поставяме под общ знаменател всички, а само една част, която обаче изпъква така, както изпъкна онзи „бияч” от околовръстното на София, който се оказа, че е завършил именно духовна семинария….!

Курвари, побойници и пияници, това ли е нормалният профил на семинаристите, който се формира от представата за единици от тях?! Нима е нормално гората пред семинарията в София да е наричана „любовната гора”, където сексуалната фантазия се отдава на невероятна разюзданост, защо ли,….май има защо….!?!?!?

Завършилите семинария могат да станат свещеници, но няма желаещи. Условията са тежки за живот, храната е еднообразна и под определен режим, което не впечатлява децата с добро, но пък и няма как да е по друг начин, все пак това е семинария, не е петзвезден хотел! Някои от тях, поради тази причина, намират отдушник от това в разврата и пиянството. Какво духовно се събужда така, като най-напред те нямат духовници.

Никой от членовете на Светия Синод не намира за нужно да ходи регулярно и да беседва с тези деца, което преди години е било практика. Същите владици се пазят от Богословския факултет в София като от чума, а той е само на метри от седалището на Софийския митрополит и български патриарх! Преди години митрополити са посещавали всеки четвъртък студентите и са служили акатис към Св. Климент Охридски, както и е имало открити лекции. Разговаряли са със студентите. Проблемът е образователен.

Няма прицърковно свещеническо училище, както е имало преди години. Няма ускорени курсове за свещеници. Не е нужно да имаш висше образование, митрополитите са провеждали курсове, с които са подготвяли кадри.

Проблемите започват още на енорийско ниво. В енорията никой не обръща внимание на младите хора. Вероятно има не повече от пет енории, в които някой свещеник обръща достатъчно внимание на младите хора. Това е първото ниво, на което детето бива посрещано още от съвсем малко. След това, ако все пак младият човек прояви интерес, отива в едно относително съмнително учебно заведение, в което не е много чисто и те хранят не много добре, а понякога те и побийват-учители, възпитатели и по-големи ученици…! Те стават свидетели на разни грозни истории и чуват за разни гнусотии, ако сами не участват в тях /!!!/, и тези хора се отвращават от духовния живот, защото го свързват с това, което виждат! И ако те в първия клас влизат със желание да станат монаси, до пети клас вече са едни завършени атеисти…!

Семинарията отвън изглежда страхотно, но това е само фасадата, а какво е вътре..!? Няма кадрова политика, това е проблемът, смятат богослови. Не е нормално един ректор на семинария да има шест и дори седем звания и съответно задължения! За кое от всичките той може да се грижи качествено…, за никое, вероятно…!? Ето всичко това налага преразглеждане на цялостната образователна концепция.

Светият Синод иска вероучение в училищата. Добре, а защо не се погрижи качествено само за двете си семинарии, които са „обесени” на вратовете на Бачковския и на Рилския манастири за издръжка..!? Последният успешен ректор на Пловдивска семинария, епископ Евлогий, създаде много кадри на БПЦ. С личния си пример той успя да събуди интерес в много момчета към духовен живот. И това се споделя от хора, които днес са свещеници и богослови…!

Откакто се е върнала от гара Черепиш, Софийската семинария в голяма степен се е превърнала в романтично спално помещение за група бонвивани, смятат бивши семинаристи и настоящи богослови!

Проблемът е, че за да има свещеници, трябва да се подобри енорийският живот. Свещеникът трябва да посреща младите хора в храма човешки, а не от вратата да ги подхваща с един архаизиран език, а да води нормален разговор. Необходими са беседи, дори и в почивните дни, а не само по задължение. Това е призвание, а не професия…!

За фейсбук-групата "Православни новини"