ВЕЧЕРИНКИТЕ - МАЛКАТА БЪЛГАРИЯ В ГОЛЯМАТА АМЕРИКА

Вечеринката е основен начин за забавление на българите в САЩ. Нашите емигранти намират отдушник в събиранията, които те си организират и които представляват един вид временно завръщане към родината, едно прехвърляне във времето и пространството в България, макар и извън България. Вечеринките са една малка България в Америка!

Кратка справка в онлайн-речника показват, че вечеринка означава - гости, прием, банкет, събитие, а също и dance, dancing-party! По този начин нашенците са намирали обратния път към родината, завръщали са се макар и за малко, в мечтите и в съзнанието си, танцували са народни хора, консумирали са българска храна и български традиционни ястия.

Това е едно тържество, в което българите намират себе си, своето народно творчество, своята национална идентичност, своя мироглед. Там те общуват с други сънародници и така си образуват една малка България в голямата Америка. Това държи духът им буден и най-вече жив.

Ето как един българин от Калифорния описва в своя дневник как се организира една вечеринка: „…Седнахме на една дълга маса. Запознахме се с много българи. Някои бяха много учтиви. Черпиха ни. Пол Вълканов, млад човек на около 35 години, висок и въздебеличък, не пропускаше нито едно хоро. Вечеринките в Калифорния българите ги организират редовно. Ако началото е обявено за 8 ч., то се започва с храна. Обикновено се приготвя българска храна, като например – баница, която се точи от няколко членки на дружеството. Има също кебапчета и мусака. За пиене има обикновено бира и безалкохолни газирани напитки…”.

Освен вечеринките, подобни традиционни организирани събития на сънародниците ни в САЩ са също и пикниците. Те се организират обикновено от различните женски дружества. Отново се приготвя традиционна храна, за да се потопят напълно в атмосферата на „стария край”. Предварително се събират по 10, 25 или 50 цента, рядко и по един долар, с което се закупуват продукти за подготовката на храната. Цената за възрастни и за деца е различна, като за децата, естествено е по-ниска.

Стойността днес може да ни изглежда пренебрежително ниска, но в онези години е била достатъчна и поносима от една страна, за да може да се закупят продукти и от друга страна, за да могат повече хора да си позволят да платят, за да присъстват на въпросното събитие.

Целта е не да се прави някакъв недостъпен елитен клуб, а напротив, да се организират колкото се може повече българи, които да присъстват, за да бъде събитието по-пъстро, по-пълно и по-всеобхватно.

Вечеринките си имат и строго специфична методология на организиране, която става ясна отново от съобщение в дневника на вече цитираният българин, посетил Калифорния – Георги Иванов:

„…Ако вечеринката се организира по случай някакъв празник, председателят ще произнесе кратко слово, ще приветства присъстващите и се открива веселата част – хора и танци…”.

Под председателя се разбира председателя на съответното дружество, което организира събитието.

Особено интересни са тези вечеринки и пикници за хора, които не живеят в Америка. Макар и много рядко и най-вече много трудно, малцина българи успяват да посетят Америка в годините на „студената война”. Един от тях е именно Георги, който посещава сестра си в Калифорния. Въпросните събития дават възможност на нашенците от „стария край” да се срещнат с емигрантите, но и емигрантите имат възможност да поговорят с нашенците, да ги разпитат за това, как е положението в България. Макар и да са добре осведомени, емигрантите ни не пропускат шанса да поговорят с българи от България, които все пак знаят повече и могат да им разкажат от първа ръка, какво се случва в родината им.

Така е и за Георги, който споделя в дневника си, как той и съпругата му са участвали в такава вечеринка, организирана в Калифорния: „…Пристигнаха Джо и Сара, аз ги посрещнат и ги настанихме на нашата маса. Предложиха им храна. Те се нахраниха. След това започнахме да танцуваме народни танци и хора. Разговаряхме с други българи, които изказаха голяма носталгия по отечеството. Искат да посетят България, но роднините им били измрели, а внуците не ги познавали! Към 2 ч. след полунощ си тръгнахме за Маунтин Вю и към 3 ч. след полунощ си легнахме…”.

Емитрантите, особено по-старите ни емигранти, използват тези вечеринки, които обикновено винаги завършват около или след полунощ, не само за да се потопят в атмосферата на отечеството, макар и за малко. Те използват тези моменти, и за да си поговорят, да споделят носталгията си по „стария край”, като така се надяват да намалят болката от раздялата със семейство, роднини, приятели. 

Когато на такава вечеринка присъстват българи от България, те се превръщат в истински звезди на вечерта, защото много рядко има такива случаи. Тогава нашите емигранти търсят контакт с тях, за да им разкажат за близките си в родината, сякаш по този начин те намират някакъв трансцедентен начин да се свържат със своите роднини и приятели. 

Драмата е особено тежка именно за по-старите емигранти, които почти нямат останали близки в родината. Така те се докосват до България чрез хората, които идват от там!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София