ЗАРЯТА НА ВЕЛИКДЕН-ЦЪРНА КРЪПКА НА БЕЛ ФУСТАН!

Снимка: kanal3.bg

Заря по Великден, това е най-новото чудо на родното БПЦ! То шило в торба стои ли..!?!?!? Телевизиите и останалите медии се извървяха да коментират казуса, ние обаче се постарахме да направим професионален коментар от професионални коментатори.

Първо, потърсихме за коментар доцент Дилян Николчев, преподавател по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

„…Този въпрос е много сложен. Катедралата „Св. Ал. Невски” е ставропигия и е подчинена на Синода. От тази гледна точка трябва да има резолюция на Синода, за да се извърши зарята. От друга страна пък, Синодът е делегирал права на архимандрит Дионисий, като председател на храма и не би трябвало да има резолюция. Синодът е отговорен, защото той може да бъде подведен. Утре някой може да направи своеволие,  основната вина за това е на този, който стои на бариерата, това е Синодът. Дионисий говори за обръщане към традициите и наистина за някои е хубаво Църквата да се обърне назад, за някои обаче не е хубаво! С участието на гвардейци, Църквата ни се осветскостява, става по-светска. Гвардейци, пушки и стрелби, малко не са на мястото си на Великден…!”, заяви доцент Николчев пред „Православни новини”.

„…Не се произнасям, защото аз преди бях председател на храма. По мое време никога не е имало такива зари и гвардейци, нито по мое време, нито преди това, а аз познавам „Св. Ал.Невски” от преди 60 години. Не искам да коментирам, за да не излезе, че го правя по лични убеждения, никой няма да ми повярва, ако само говоря принципно…”. Това заяви бившият председател на храма Тивериополски епископ Тихон пред „Православни новини”. По този начин той деликатно, но недвусмислено обясни, че заря и гвардейци на Великден не е нормално, още по-малко пък е традиционно…!

Проблемът обаче не е само в зарята. Проблем има и с отслужлавено на така наречената Василиева литургия. Тя се служи и на Велика събота, на кувуклията, масата, на която има дърворезбен балдахин, върху която се прави опело Христово. Такава маса в Свети „Ал. Невски” нямаше, имаше обикновена маса, на която беше хвърлена плащаницата отдолу и отгоре се служеше, но това не се прави така, според богослови. В България това никога не е правено, дори и в Гърция това не се практикува повсеместно. В болшинството от случаите се служи в олтара.

Говорим също така за древен чин. Няма такъв обаче, в който на миряните светото причастие-Тялото /сухото вещество, хляба/ да се дава в ръцете. Такова нещо се е случвало само и единствено в най-най-първите векове и това е осъдено целокупно от Светата църква на съборите и определено, че миряните няма да се причастяват никога по този начин, защото и тогава, и сега, а и за в бъдеще, има опасност от хвръкване на частица, а дори трошица е Тялото Христово, което не може да се допусне да падне на земята и да се тъпче и потъпква. Това е причината Църквата в древност да реши двете вещества – кръвта и Тялото мистично, а реално хлябът и виното да се смесят в светия потир и там свещеникът с лъжичка да изважда малка частица от Тялото и Кръвта, за да се причастяват по този начин, по двата вида едновременно. 

В момента Дионисий ни представя традиция от 120 г. сл. Христа, което никъде и в никоя поместна православна църква не се практикува и то е осъдено като неправилна практика.

В древност е съществувала традиция на Велики четвъртък преди причастието да се яде, християните, подобно на светите апостоли са обядвали. Църквата обаче е решила на съборите това да се премахне и си има решение. Това е отхвърлено, както и причастяването на миряните в ръка, слагайки ръка на светия престол. На светия престол ръка слага само дяконът, свещеникът и епископът. 

Само в Русия, до 1917 г. царят е бил единственият извън клира, който отивал и си е поставял ръцете на светия престол, за да се причасти по двата вида. Единствено Божият помазаник, избраният от Господ Бог на небето, цар на земята е можел да бъде причастен по този начин. През ІV-ти век царят се е разглеждал като външен епископ, а през ХХ век последният такъв цар е бил разглеждан като клирик. Това казваме, за да покажем, че има развитие, а не застой в Църквата. 

Онези практики обаче са били приложими към онази ситуация. Ние не живеем във времената на Нерон. Гоненията минаха, Християнството е свободна религия, официална в много държави, служи се в официални църкви, а не в катакомби. Практиките, които са били правени, когато Църквата е била притискана от светската власт, днес са безсмислени, отхвърлени от Църквата. Светите отци на съборите казват, че започваме да живеем в нова реалност, при нови условия на Християнството в света, когато много неща ще се променят.

Така че древните практики за древност, да, древни са, но са и отхвърлени от самата църква. Практиката за служене на кувуклията не е отхвърлена, но практиката за причастяване на миряните с ръце на светия престол е категорично отхвърлена! Даването на светото причастие в ръка се практикува днес само на едно място – при католиците! Ако архимандрит Дионисий се опитва да прави нещо по католически обред, добре, приема се, иначе няма как…!

Патриархът не е цар на Светия Синод, той е ръководител на съборно тяло. То решава от името на всички, защото патриархът не е председател на ЦК на КПСС, ако един от съборното тяло се налага на всички, това вече е беззаконие, защото Уставът казва, че решенията се вземат от всички, а патриаршеската катедрала е подчинена на Синода, а не на патриарха, в качеството му на софийски митрополит, като такъв, той си има храма „Света Неделя”. Всичко това твърдят богослови и свещенослужители, които бяха любезни да споделят мнението си с нас.

Да му напомним на архимандрит Дионисий, че тая работа не е като оная работа, това не е като да правиш архонти, рицари и червени шапчици. Това е артистизъм, който той вкарва в православното богослужение, което е несвойствено за нас.

Накрая и моят коментар. На Великден, който  преди всичко е духовен празник, някак не мога да възприема заря и гвардейци. Армията придава една по-различна тържественост на празника. Военният духов оркестър е едно наистина невероятно изживяване, особено на живо, слушал съм го!!! Проблемът обаче е, че армията си е армия, тя няма място като такава на Великден. Разбира се всеки български войник, сержант, офицер и генерал могат да присъстват, ако искат, но не в строй, не в организираност, която е характерна за друга празничност.

Зарята пък е пълен потрес. Все пак, Великден е празник на празниците, той е празнуване на победата над смъртта, някак не върви да отмааме една заря като на сватба. Чудесно е да има заря на сватба, това й придава тържественост, която е приемлива и дори традиционна, характерна. На Великден обаче зарята стои като църна кръпка на бел фустан, да ме прощава архимандрит Дионисий…!

Вместо да слуша звън на празнични камбани, ушите на патриарха изгърмяха със….заря…! Бръмна му главата от тези светски своеволия…!

Колкото до това, че патриархът бил уведомен, добре, но има ли решение на Синода за това, защото това, че патриархът е уведомен е едно, но решението на Синода е съвсем друго нещо…!?

И още нещо, потърсихме двама митрополити за коментар по темата, но и двамата не си вдигаха телефоните. Дали забраната за общуване с Горан Благоев не е станала повсеместна…!?!?!? Не са толкова страшни журналистите, никак даже, особено в България. Я вижте какво е в други държави..!

Та така за зарята, духовата музика и изстъпленията…! Оставаме с надеждата, че на Коледа няма да поканят Берковската духова музика, или оркестър „Канарите”, да изпраскат една народна литургия пред храма, все пак, всичко си има мярка, а  и теглилка…..! 

За фейсбук-групата "Православни новини"