сряда, 16 март 2016 г.

ЗАЩО ПАЛИМ СВЕЩИ В ЦЪРКВАТА?

Неправилно е тълкуванието в джобния църковен календар на БПЦ за паленето на свещите, твърдят богослови, които се свързаха с нас, за да обърнат внимание на един казус,  който се тиражира автоматично през годините, но представлява проблем.

За какво става дума? В църковния календар всяка година излиза един абсурд, който не е християнски, а имено, че църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Свещите обаче не са жертви, те не се палят за здраве. От запалването на свещ не се оздравява, твърдят богослови, човек може да придобие здраве, според тях, чрез отправена молитва, а не чрез механичен метод.

Механичният метод на действие е римокатолическа идея, това е принципът- ex opere operato, според който всички свещени действия влияят механично върху човека, без значение на неговата воля, психика, или участие в това действие!

Православната църква никога не е изповядвала такъв принцип, напротив, тук всичко трябва да става съзнателно. Свещите в древност са ползвани и носени от християните в храма, не за да ги палят за здраве, а за да се осветява самият храм, да е светло вътре.

Не може да се казва, че правим жертва, защото има една единствена жертва и това е жертвата на Господ, който принесе себе си в жертва за всички нас. Църквата ни не приема жертвоприношения под никаква форма. Извършва се единствено безкръвна жертва – на хляба и виното в светата евхаристия. Който смята, че извършва жертвоприношение, под каквато и да е форма, не е християнин, а е юдей. Това са юдейски практики, които са отменени от Христос.

Идеята за свята жертва е абсурдна, защото в Руската църква, например, свещите се освещават и благославят с молитва и поръсване със светена вода. В нашата църква какво се случва, в Илиянци в свещоливницата отливат свещи, както и за осветление, декоративни и ароматни. Това обаче е едно църковно предприятие, което работи нецърковно, твърдят богослови. В Русия, в това църковно предприятие, вътре има свещеник, който освещава, благославя, ръси, чете молитви. В нашата свещоливница няма такова нещо, това е чисто светско предприятие, което произвежда един чисто нецърковен продукт – обикновена свещ, над която не се извършват никакви обредни действия. Ние наричаме това нещо свято, защо, по каква логика, питат богослови!?

Свещта е доброволно пожертвование. Чрез закупуването на свещ християнинът подпомага храма, той не прави нищо за Бога, или на Бога.

Евреите са принасяли в жертва на Бога животни, хлябове, класове, плодове и други. Да кажем, че ние принасяме на Бога свещ е смешно. Това просто не е християнско, категорични са богослови!


Не е логично да си мислим, че подаряваме на Господ пердета, столове, маси. Той няма нужда от такива неща. В Светото писание Той казва: „..Синко дай ми сърцето си”, а не ни казва, „дай Ми стол, маса, креват„! Той иска от нас нематериалното нещо – да го обичаме и да следваме заповедите му, другото е за друго, за да се издържа Църквата като институция. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

1 коментар:

Сузана Коен каза...

Освен,че помагаме на църквата,свещите,като жив огън,ни помагат да се свържем по-лесно с невидимия мир - огнения Божествен свят,за да бъдат молитвите ни по-лесно чути.Не казвам,че силната ни и искрена молитва няма да бъде чута,но запалената свещ е проводник...