СЛАДКАРНИЦА „РОЗА” VS АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО В СОФИЯ

Една от емблематичните софийски сладкарници в София – сладкарница „Роза”, пази тайни, на които дори и най-известните шпиони в света могат да се възхитят.

Става дума за заведение, което се намираше на ъгъла на една улица в София, на която някога се намираше вездесъщото посолство на САЩ в България. Това място е точно зад Българската народна банка /БНБ/, в самия център на София.

За тази сладкарница се носеха легенди, защото близостта й с американското посолство беше на практика пълна, те граничеха с обща стена. Това правеше заведението интересно и като атрактивна локация, толкова близо до самото посолство, но и като възможност за определени „шпионски игри” от страна на тогавашните български власти.

Поради сравнително ограничения достъп до посолството, хората се престрашаваха да посещават само сладкарницата, която беше наистина досами него.

Още в годините на комунизма обаче се говореше, че сладкарницата е своеобразен подстъп към посолството, че от там се извършва подслушване и шпионаж. Това разбира се се разнасяше от градската мълва, не беше официално, но все пак всеки знаеше, че има и доза истина, в това, още повече, че това все пак беше самото американско посолство /!/ и изкушението да се знае, какво се случва вътре от комунистическите власти в онези години, беше наистина огромно.

„Когато Живков /Тодор Живков – държавен глава на страната до 1989 г./ каза на Горбачов, че със сигурност знаят за американския интерес в изострянето на българо-турските отношения на Балканите, той не преувеличава...освен личната задгранична агентура, която той имаше, специалните служби на ДС /Държавна сигурност е тайната политическа милиция в България, в годините на комунизма/ в София успяха да проникнат след продължителна работа в сградата на американското посолство...”. Това пише в книгата си „От втория етаж към нашествието на демократите”, Костадин Чакъров. Изданието е на Издателска къща „Труд”, 2001 г.

Какво ни казва този пасаж, написан от човек, който е запознат с нещата отвътре, който наистина знае, какво е ставало...!? Първо ни казва, че е имало пробив в американското посолство в София. След това информацията се потвърждава от факта, че лично Живков информира Горбачов, че е наясно с „американските интереси”, което е и потвърждението, че българският държавен глава по онова време, няма как да има такава информация, освен ако тя не е добита по шпионски начин, а именно – чрез пробив в американското посолство в София.

По-нататък Чакъров пише, че сладкарница „Роза” била затворена за ремонт и именно тогава били прокопани специални хоризонтални и вертикални тунели под сградата на посолството, където били монтирани чувствителни микрофони. От другата съседна сграда пък бил пуснат оптически кабел, чрез който се монтирал и визьор, каквото и да означава това, но очевидно отново става дума за активен шпионаж. Именно посредством въпросния визьор била подслушвана секретната секция на посолството в София. Чакъров определя това като „голям успех на българските служби”, като подчертава, че Израел в онези години ги поставя сред десетте най-добри в света...!

Така сладкарница „Роза” в София се превръща във форпост на политическата пропаганда, на комунистическата диверсия спрямо Запада, при това спрямо най-опасния враг на комунизма – САЩ!

През 30-те години на ХХ-ти век помещението на сладкарницата е било „Английски магазин”, след това става сладкарница, а днес отново е някакъв търговски обект, но вече сградата до нея не е посолство на САЩ.

Няколко години преди рухването на комунизма в България, един от служителите на Второ главно управление на комитета за Държавна сигурност информира американските служби, че посолството в София се подслушва, но той не знае, къде и как точно са монтирани подслушвателните устройства.

Едва след промените по искане на американски представители, президентът Желев разпорежда въпросната апаратура да се премахне.

Така една малка и кокетна софийска сладкарничка беше трайно въвлечена в политическите интриги на ХХ век. Именно от това място се извършваше един от най-дръзките шпионажи, които страната ни си позволяваше.

Дори опитите милиционерът, който стои пред посолството да бъде ако не отстранен, поне озаптен, не дадоха резултат. Неговата функция там беше да следи, кой влиза в посолството, колко време стои вътре и евентуално, какво точно прави там. Това бяха двата начина, по които комунистическата власт у нас следеше активностите около това място.

По-късно спряха и чешмата, която беше на гърба на банката, по диагонал срещу посолството, с обяснението, че видите ли, хората като се навеждали да пият вода, се надупвали към американското посолство и не било естетично...! Това беше толкова нелепо като твърдение, а повечето хора едва ли вярваха, че американският посланик в София ще иска да се затвори въпросната чешма. Това обаче беше начин властите да внасят смут в съзнанието на хората, да пускат легенди и „партенки”, с които се опитваха да орезиляват политиката на дипломатическата мисия, така, щото хората да не вярват на онова, което евентуално чуват вътре, а да си мислят, че вътре са едни хора, които капризничат безобразно и от нямане какво да правят - мислят лошото на България.

Уви, тези времена вече са отминали, но спомените все още са живи така, както и сградата с емблематичната сладкарница „Роза”!

За вестник "България" - Чикаго/САЩ