Преди около
седмица завършиха заседанията на Светия Синод на БПЦ-БП. Сред решенията, които
се взеха, или по-скоро не се взеха, бяха няколко незначителни и едно – за
повишаване на цените на свещите със 100%. Обяснението от Синода, според сайта dveri.bg е: "липса на въпроси за разглеждане".
„Колкото и да не даваха сведения за свършеното през
тези две-три седмици, все пак се разбра нещичко: един митинг, един орден, едно
пенсиониране (на коректор!) и едно послание. " Ето това свърши
Синодът ни. Имало, видите ли, "липса на
въпроси за разглеждане"…! Добре де, като имате такава липса и нямате какво
да правите, защо не решихте въпросите свързани с няколкото висящи църковни
дела, преместването на монаси, какво става с епископ Борис, какво става по казуса
с епископ Павел, къде е архимандрит Григорий Лозев, какво стана с проблема с
църковното календарче за догодина, готова ли е БПЦ за предстоящия събор, има ли
достатъчно епископи, ще се правят ли нови и кога…., мисля, че не е нужно да се
продължава още с въпроси, които не просто са на дневен ред, те са изключително
актуални, защото са не просто злободневни, те пищят за решаване от много време
и от много предишни сесии...
Синодът обаче
заявява, че имало "липса на въпроси за
разглеждане"…!
Добре, кога ще решават тези въпроси, че и още един куп подобни…!? Питаме на
различни нива в Църквата и ни отговарят, че били разглеждали писма, хубаво, ама
писмата са си писма, те са текущи въпроси, какво се прави с належащите, тези,
които не търпят отлагане вече години, но отлежават в канцелариите…!?
Наясно сме, че
Църквата е твърде консервативна система, тя не е ООД, поне се надяваме да е
така, за да бърза с ДДС-то, приключването на годината и т.н. Обаче Църквата е
обществена институция, която е призвана да работи за и в полза на обществото.
Поне да си бяха направили един анализ на годината, какво са свършили и какво не
са, както и какво ще се направи догодина, за да се довърши започнатото…! Дори и
това НЕ направиха. Ако пък са го направили, не са го казали, че да го знаем.
Въобще, странно
е разбирането на някои наши архиереи, че видите ли, каквото се прави, не бива
да се изнася извън техните среди…! Това е глупаво поне по две причини.
Първо, идеята е
да има гласност не заради тщеславие, а защото така инициативите стават
общественополезни и второ, като се мълчи по дадени проблеми, те не се решават
сами.
Колкото повече умишлено
се държат журналистите, респективно – обществото, в страни от проблемите в
Църквата, толкова медиите сами правят анализи, които не винаги са особено
прецизни и така в информационния вакуум се създава среда за вируси в
информацията, които са в градината на Църквата, не на обществото, което има
нужда да е запознато с дейностите на собствената си православна институция. Когато
едно нещо не е ясно се появяват митове, дори и да са напълно неверни, те
заместват очевидната и остра липса на информация.
Проблемът не е в
това, че питаме, проблемът е в това, че нищо не се прави, за да се променят
нещата!
Архиереите се дразнят когато ги питаме, защото им нарушаваме идиличното
и романтично спокойствие, застинало като картина на Майстора във възрожденските
им сараи. Ами нека да им напомним, в случай че са забравили де (!!!), че това да си
владика, не е единствено и само да дебелееш и да подаваш тлъсти пръсти за
благословия, владиката е духовник, преди всичко друго. Митрополитството е
административна „обязаност”, а не аристократична офикия!
Не е нормално
Синодът ни да се занимава само с писма на една традиционна сесия от заседания,
при положение че „висят” със „страшна сила” един цял куп нерешени въпроси, при
това от години и те много добре знаят това!
На какво се
надяват, че ще дойде пак Вартоломей Вселенски и ще им реши проблемите ли, ами
не, няма да стане така…!
Сами трябва да
се захванат, да решат, ще завеждат ли църковно-наказателни дела на духовници,
за които имаха такива намерения, ако не, какво ще ги правят, ще оправдават ли
епископите Борис и Павел или ДА, както и още много, това си зависи от нас
самите като Църква и най-вече от ръководството в лицето на епархийските
архиереи.
„Липсата на „въпроси за разглеждане” не е обяснение за едно говеждо
безхаберие, лениво бездействие и аристократично самодоволство, каквото понякога
се демонстрира и което напълно противоречи на едно монашеско смирение в
енергично служение и онтологична одухотвореност, което се очаква от духовниците
ни, особено висшите, поне колкото могат, защото те са ни примера, какви трябва
да сме самите ние!
За фйсбук-групата "Православни новини"
1 коментар:
Казусът с епископ Павел е решен още в края на миналата година
Публикуване на коментар