Демоните на „американската къща“,
така са известни всички хората и техните
житейски събития, които се случват в една най-обикновена къща в
българската столица София, която по стечение неа обстоятелствата е построена с
емигрантски пари, от българин-емигрант в САЩ, за което вестник „България“ вече
писа. По-важното обаче тук и сега не е къщата и нейното построяване, а онова,
което стои зад нея и особено начинът, по който хората, или поне някои хора, го
възприемат!
В Америка живеят много
български емигранти, които винаги са подържали активна връзка със своите
родственици в България. Те са подпомагали роднините си, правили са бизнес в
страната ни и...изведнъж разбират, че те са попаднали отвъд "желязната
завеса", където за техните близки започва идеологическото вегетиране на
човешките създания.
Именно в това време и при тези
условия е повече от "лош късмет" да живееш в къща, която бива
наричана "американската къща". Това е историята на един фамилен дом в
центъра на София, който съществува и днес и който и днес все още е известен с
прозвището си от времето на комунизма. Става дума за дома на Георги Иванов.
Днес "американската
къща" все още гордо извисява снага вече в идеалния център на София, никой обаче
не я нарича така. Само някои възрастни хора, които все още помнят онези години,
понякога се сещат за "американската къща". Тя никога не е била
обитавана от хора, или поне от родственици на емигранта, който я е построил,
които да са съжалявали за съдбата си.
“Американската къща” е известна
и с това, че в нея, според властта в онези години, живеели предимно “врагове на
партията и народа”. Евламбия /Бинка/ - майка на Христо и Петър, две квартални
момчета- често плашела децата си, когато не слушали, или правели бели, че ще ги
прати да ги затворят в подземията на “американската къща”.
Така пропагандата в онези
години превръща един обикновен български дом в тайно “свърталище” на
наказателни “елементи”, които “тормозят” децата.
Едно столично семейство е
превърнато от градския фолклор в нещо като “семейство Адамс".
Днес мазетата на “американската
къща” са си същите, каквито са били и преди. Те отново са пълни с въглища,
дърва за огрев, градински инструменти, стари уреди,…НО не за мъчение на деца
/!/, а за различни занаяти, всъщност са пълни с много история.
Въпросът е, че обитателите на
тази къща си остават „демони“ и след демократичните промени у, нас от края на
1989 г. Защо става така!? Защото, старите кадри на политическия репресивен
апарат от полицейски тип, наричан „Комитет за Държавна сигурност“, не
възприемат хората от тази къща и след промените. От една страна тези стари
ченгета са гузни, защото много добре знаят, какво са причинили волно и неволно
на хората, обитавали и обитаващи „американската къща“. От друга страна те не
приемат тези хора и след промените, защото продължават да ги подозират, че са
поклонници на Запада и недай Боже – на Америка…!!!
Ето заради това те не са приети,
не са възприети като „верни елементи“ на партията и на системата, макар и
партията вече да не е същата, а системата отдавна да е разгромена, поне
политически, не и икономически…!
Георги Иванов, наследникът на
емигранта, построил къщата споделяше приживе, че и след промените, старите
ченгета, когато минавали покрай „американската къща“ си обръщали главата на
другата страна! Те не просто не можели да понесат, че не са срутили тази къща и
не са разгонили обитателите й, те не понасяли своето „великодушие“ да оставят
живи тези хора, прегрешили сериозно в това, че са наследници на един емигрант в
САЩ!
И така, старите ченгета от
времената на комунизма не искат да погледнат нито Георги в очите, нито къщата,
а това се засилва особено много, когато „партията-кърмилница“ вече има сериозна
политическа опозиция, тогава антагонистичните
настроения се мултиплицират и достигат крайности, в които едни хора не се
поздравяват умишлено, защото не се приемат политически…!
Тази кратка история на една
енигматична сграда в българската столица може би не е толкова значима за
историята на града и на страната ни, но е показателна за прецизността, с която
беше фалшифицирана българската идентичност и беше изопачавана историческата ни
предопределеност! Именно това придава на тази частна история едно доста по-мащабно
обществено историческо значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар