Личността на Варненския и Великопреславски
митрополит Йосиф е достатъчно популярна и известна у нас, а и не само у нас,
по-интересно е обаче отношението на властите в онези години на комунистическа
власт в България, когато той е третиран като „враг на народната власт“, защото
е против комунизма и налаганите от него репресии.
Ето какво пише в донесение на
началника на Управление ІІІ на Държавна сигурност, полковник /не се чете/, публикувано в книгата на Георги Казанджиев: „Варненският
и Преславски митрополит Йосиф“, по повод владиката и неговата личност: „…Обектът
е враг на народната власт. От мероприятие „Рила“ /става дума за подслушване с
тайни микрофони в дома – бел. на ред./ се установи че той си служи със злостен
език, когато говори за социалистическия лагер и с цинизми срещу др. Хрушчов /става
дума за съветския лидер по онова време –
бел. на ред./. Ратува за нова война и говори с патос за Айзенхауер /става дума
за американският президент генерал Дуайт Айзенхауер – бел. на ред./…“.
Но това
не е достатъчно и „началникът“ с главно „Н“ продължава да твори бисери по повод
личността на един достоен човек като видинския митрополит, като обяснява,
как по време на пребиваването му на
Запад, той се бил срещал и говорил с „лица из вражеската емиграция“…!!! И „поради
това, че обекта е враг на народната власт…, евентуалното му изпращане в САЩ и
Канада, за да проучи състоянието на Българската православна епархия в тези
страни, би допринесло повече вреда на страната…“, твърди „началникът“ от
политическата полиция и нейния репресивен апарат „Държавна сигурност“…!
През 1954-1956 г. митрополит
Йосиф Варненски е бил във Франция и Австрия, където се лекувал и където е бил
отседнал в хотели, където ходел и се срещал с английски и американски
разузнавачи. През 1958 г. е представител на БПЦ на Ламбетската конференция и
това не убягва на родните политически разведки.
В разговор с архимандрит Прохор,
протосингел на епархията, митрополитът споделя впечатлението си за чужбина: „…Свобода,
най-важното е, че си свободен, няма страх. Тук чувстваш страх. Може да ядеш
топли баници, но те е страх, какво ще стане с тебе. Хайде за нас толкова не,
ама страх ме е за Църквата, това сега ме измъчва…“, твърди митрополитът. За
него „надеждата е само в Англия и Америка“!
Ето какво казва митрополит
Йосиф при други обстоятелства, когато заявява: „…Нашите телефони са шпионирани
от комунистите и всичко се подслушва. Човек трябва да внимава, какво говори по
телефона. Комунистите викат, че в САЩ били подслушвани телефонните разговори на
гражданите. А у нас не е ли така? …“.
Последното донесение от повече
от 1240 доноси за митрополит Йосиф Варненски е някъде от началото на февруари
1988 г. Тогава той дава интервю за БТА, в което говори за религиозните свободи
в България. Той се надява като най-възрастен митрополит това, което казва, да е
от полза за Църквата. Въпросното интервю е прочетено и по американската
правителствена радиостанция „Ей Би Си“.
И всичко това се случва на един
православен митрополит, властите в онези години не се свенят да дебнат и да
тормозят дори и такъв човек като него, защото това е моделът на действие и
начинът за „взаимодействие“ . Църквата определено бърка в „добрите намерения на
партията“ и тя не може да се развихри и да оплячкоса цялото съзнание на хората,
Църквата все пак и все още тогава успява
някак да запази макар и малка частица от човешкото у хората, въпреки
зверствата, на които обществото ни реагира като изпада в тотален ступор в
началото на прехода от парламентарна монархия към комунистическа република от
съветско-азиатски тип.
И когато един представител на
Църквата, при това висш нейн представител се осмелява да говори срещу,
комунизма, това вече е проблем за партията, защото той олицетворява институция
и говорим от името на нея, а това се чува, не само у нас, чува се ,както
виждаме и извън пределите на страната. Владиците ни пътуват, те, въпреки
всичко, все пак са относително по-свободни, но и повече дебнати, защото
пътуванията им се основават на обучение и властите се надяват по този начин да „изнасят
революция“, тоест, - духовниците ни да станат рекламни лица на комунизма у нас,
уви…! Оказва се, поне в повечето случаи, че духовниците ни навън казват
истината и за зверствата, и за липсата на религиозна свобода, и за липсата на
политически свободи и дори и за липсата на каквито и да е свободи на личността…!
Така практиката да се допускат пътувания на духовници извън страната и особено
на Запад, се оказва автогол за властта н България тогава.
Разбира се това е поправимо и в
крайна сметка подобни пътувания са ограничени почти до максимум, като пътуват само
верните на партията, онези, които се подчиняват и изпълняват поръките, които са
им поставени и за подривна дейност, и за популяризиране на политическата система
у нас, а това се превръща и в част от абсурдите на едно историческо време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар