 |
| йеромонах Рафаил Снимка: от профила му във фейсбук |
Всички, надявам се, сме ходили в
манастири – къде по-големи, къде по-малки, но манастирите винаги са красиви.
Красиви са, защото балконите им са обсипани с цветни кашпи, има цветни лехи
наоколо, създава се една неповторима възрожденска атмосфера: чардаците, одаите,
миризмата на смола и на огън. Това са места за духовни подвизи за монасите, но
и за отдаване на мислите ни, както и за почивка от суетата, преходността и
материалността на света.
Красотата, външната красота създава
уюта и подходящата среда за това да мислим и да се отдадем на пътешествие в
собствените си въжделения, оценки на съществуващото и на несъществуващото, но
осезаемото.
Това са манастирите, поне за мен!
Да, манастирите са красиви. Няма да забравя един от най-впечатляващите
български манастири – Гложенският, където преди няколко години посрещнах
светлия празник Възкресение Христово. Там по това време имаше само един монах,
а манастирът беше пълен с поклолнници, някои от които бяха си наели стаи, за да
останат и да пренощуват в обителта.
Всичко беше чисто, подредено, сякаш
нямаше такова стълпотворение от народ. А монахът, пак казвам, беше само един…!
Всичко беше наред, защото му помагаха местните хора.
Това, съпоставено с проблемите, които
имат днес някои хора от село Кладница с манастира, ме навежда на някои мисли.
Ако същите тези недоволни помагаха на игумена, вместо да го хулят и да го
обвиняват в най-невероятни вероятности, манастирът щеше да е много по-уютно
място, каквото за мен той си е и сега!
Зависи, как виждаш манастира, ако
търсиш там забавлението, това не е хотел, нито е аквапарк, това е място за
духовни подвизи и за осмисляне на невидимото.
Когато за първи път отидох в
манастир, първото, което ме попита игуменът беше, дали сме туристи или
поклонници. Едва когато потвърдих, че сме именно поклонници, той ме прие вече и
в сърцето си. Не че иначе щях да не съм приет, но, когато отиваш в света обител
като турист, ти търсиш еуфорията на приключението, а типът приключение в манастира
е много по-различен, защото става дума за усилие, а не за забавление, при това
- за духовно усилие, за опит да разбереш себе си в светлината на неразбираемото
и необяснимото.
Та да се върнем на Кладница. Ако
отец Рафаил е проблемен, защото отказва да „пее на кебапчета” и отказва да се
пролива кръв за курбан в двора на светата обител, то този проблем е всъщност самото
решение! Да, няма как по време на пости да се турят едни мазни ГМО-кебапчета на
гроба на починал и да се иска от отеца да „пее”, защото „ние си знаем табиета,
попе, ти там пей….!”. Гробището е общинско, не всички са длъжни да са
православни, но когато викаш свещеник, при това йеромонах, има една мяра, която
е минимум и трябва да се спазва, не може по пости да се консумира открито и
ритуално, както и да се принася в жертва блажно.
Не, не става така, табиетът е и
трябва да е в рамките на Православието, а отецът, в случая монахът, най-добре
знае, кое е правилно и кое не е правилно. Не става дума за това, „попът да
пее”, става дума за ритуал, за духовно изживяване, за съпреживяване на дадено
свещенодействие заедно с починалия сродник. Останалото е архаично езичество,
което няма как по какъвто и да е начин да кореспондира с Православното
християнство.
Както обикновено обаче, по-склонни
сме да оскверним, като похулим, включително и себе си поставям в това число, отколкото
да се опитаме да разберем, да приемем, да повярваме, да проявим такт, когато не
знаем, или когато не знаем достатъчно за нещо.
Изумяваме се обаче от факта, че
местен партиен лидер си позволява да говори от името на Божията воля. По думите
му: „…по Божията воля предстои да бъде сменен игуменът…”…! А той интересно, как
точно разбра, че това именно е Божия воля…и кой го оторизра да говори от тази
именно позиция…!?
В съобщението за свикването на събрание
в селото, се упоменава, че ще се „…запознаем с архимандрит Антим и /ще/ обсъдим
възможността, именно той да заеме този отговорен пост…/на игумен/”!!!
Сега, първо, такова обсъждане може
да стане в Софийската митрополия на епархийски съвет, а не в село, което и да е
то, било то и самата Кладница, защото миряните не могат сами да си избират
игумени на манастири, понеже манастирът не е на селото, нито пък е на църквата,
той е на Бог. А представителите на Бог на земята са именно расоносците, които
са „оторизирани” да решават, кой да е игумен, или какъвто и да е в Църквата.
Така че, не селяните решават, решава епархийският съвет.
Това първо, а второ – как така
селяните решиха, че вземат архимандрит Антим? Как така и той отива там да го
показват като панаирджийска мечка, при положение, че първо, това не е официален
църковен форум, второ, той не отпуснат от Видинска епархия и трето – има
действащ игумен, който не е освободен и това все още е отец йеромонах Рафаил?
Що за братска лоялност е такова
поведение на архимандрит от БПЦ, който наистина е с по-високо звание от
йеромонаха, но това не го поставя над Устава на Църквата…!?
Въобще, хората по места често си
въобразяват, че инициативата е тяхна. Понеже манастира е в землището на едикое
си село и хоп, той автоматично става някаква извънредна частна собственост!!!
Що за масова форма на експроприация е това…!? Географията няма сила над Устава
и закона, географията може да е предпоставка, но далеч не е повод и причина за
каквото и да било!
В съобщението е представена дори и
биографична справка на новия „игумен” архимандрит Антим, който по всяка
вероятност сам се е презентирал пред протестиращите от Кладница. Там се казва,
как той, видите ли, напуска манастир „по лични причини”, после „отказва назначение”,
а накрая „…напуска Видинска митрополия, за да се прехвърли в Софийска
митрополия…”. Ама моля Ви се, това да не е концерт на Кичка Бодурова, когато я
изкарваме на бис, за да ни изпее отново песента си за приятелите и следват
цветя от президента Първанов, произнесено с патетиката на социалистическо
погребение…!!!?
Как така един монах, бил той и
архимандрит, ще „напуска” епархия…!? Това става само с отпустително писмо от
епархийския архиерей, това не става, когато на даден архимандрит, бил той и
самият Антим, му хрумне да „напусне”. Това не е зарзаватчийницата, където бай
Гошо, като му писне, напуска и се премества в бакалията на бай Владо…!
И още нещо, ако политиката се
намеси в църквата, а тя очевидно се намесва, чрез местен партиен лидер, чието
име и партийна принадлежност умишлено не разглеждаме, защото писмото от
снимката говори достатъчно, то тогава това не е ли комунизъм, когато политиката
на практика управляваше църковните дела…!?
Какво наблюдаваме сега, връщане на
Комитета по църковните въпроси от времената на „развития” и „светъл”, та чак до
„блестящ” комунизъм, или – прикрит опит всъщност – за същото…!?
Та, когато говорим за красотата на
манастирите ни, нека не забравяме, че монасите не са длъжни да ни осигуряват
уют, за да се разпищолим като дерибеи в техния дом, защото манастирът е именно
техният дом. Представете си, да ни дойде някой на гости у дома, в нашите домове
и да започне да ни критикува, че не сме измили банята си, например….! Ами това
е меко казано нахално…! В крайна сметка, като ни критикуват, че банята ни е
замърсена – да хващат парцала и….няма да е замърсена, нали така…, поне аз така
бих отговорил, ако някой ми направи подобна забележка в моя дом…!
Да, манастирът е на Бог, но той е и
дом на монаха в неговия живот на тази земя. Нашите монаси на Атон казват, че са
дошли на това място, за да умрат тук, те търсят Бог в самотата и усилието,
които намират в манастира и които постепенно от тежест, се превръщат в радост,
защото ги приближават към Създателя!
Монахът ни посреща в дома си, а ние
отиваме да си заколим агнето, да опръскаме с кръв орталъка и да се наплюскаме
до „приспивак”, при това в памет на починалите…! Ами да ме прощават тези
протестиращи от Кладница, ама това е истинска езическа вакханалия…! А ако на
тях им е мръсно в двора на манастира, ами….да се хванат за метлата и лопатата,
заедно с игумена, а не да зеят кат ерихонски тръби срещу един достоен монах,
който прави достатъчно усилия, за да е и монах, и игумен, и образован човек…!!!
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар