ФОРМУЛА: КАК СТРАДАНИЕТО ВОДИ ДО БОГ…!?

Снимка: www.mirvboge.ru

В една книга на Албер Камю – „Чумата” е посочен един от постулатните примери за това, до какво води страданието в Християнството. Често сме ставали свидетели на изказване и от свещеници, а и от миряни, как страданието ни пречиства, как трябва да страдаме, за да стигнем до единение с Бог. Когато обаче стане дума за болест, или дори за смърт на дете, например, ние всички, и това е обяснимо, казваме, че не можем да си обясним това…защо Господ го допуска, на какво иска да ни научи като „убива” едно невинно създание.

По въпроса за невинността няма да говорим, защото грехът е първороден, той е по рождение, и все пак, едно дете наистина е невинно в смисъла на това, че то е създадено в грях, заради първородния грях, но не е синтезирало свои собствени грехове в живота си, защото то просто е дете и не е имало чисто физическото време да извърши нови грехове.

Ето какво пише Албер Камю в „Чумата”: „…Има например зло, на глед необходимо, и зло, на глед безполезно…”. И по-нататък: „…днес Бог проявява милост към чадата си, като ги поставя в тежко изпитание, но чрез него те ще постигнат най-голямата добродетел – тази на Всичкото или Нищото…”.

Малко по-рано в същата книга Камю говори чрез своя герой, който впрочем е свещеник, за: „…онази чудна светлина на вечността, която се крие в дъното на всяко страдание…божествената воля, която неспирно превръща злото в добро…”. Това е фактическата ситуация – да страдаш, за да се спасиш. А обяснението, то е твърде точно и ясно, когато има подходящ пример за това: „…трябва да пожелаеш тия страдания, защото такава е волята божия. Само така християнинът ще очисти душата си докрай и едва когато изгори всички мостове, ще може да направи необходимия избор…”.

Това е следващата степен на градация – посочване на пътя, а накрая следва и същинското обяснение, което е толкова просто, колкото и всичко, което е гениално по своята същност: „…И както ония прости женици, които, след като научат, че циреите представляват естествените пътища за изхвърляне на заразата (от чумата – бел. на ред. ) от тялото, отиват в църквата и се молят за своя болен: „Господи,  нека да му наберат жлезите”, така и християнинът трябва да се остави на волята божия, дори когато е неразбираема…”.

Ето го това просто обяснение на страданието, молим се за страдание, но знаем, че то е за добро, молим се да наберат жлезите на болните от чума, което на пръв поглед е странно, но всъщност, само по този начин болните могат да се спасят, като им наберат жлезите и се спукат, за да изтече гнойта и с нея и заразата. Едва тогава, след това пречистване, на базата на страданието, болният има някакви шансове да оцелее. Това е формула за обясняване на страданието, дори и при деца, колкото и зловещо да е това!

Последното Камю обяснява така: „…Не можем да кажем : „Това го разбирам, но не го приемам, трябва да вникнем в същността на неприемливото, за да направим нашия избор. Детските страдания са горчив залък, но без този залък душата ни ще загине от духовен глад…” и обяснението на това е именно в жените, които се молят за своите болни, да им наберат жлезите, когато са болни от чума…!

Да страдаш, да се лишиш от нещо, да го изгубиш дори, за да спечелиш, не ти персонално, а общността, човечеството, да спечелят вечността.

Неприемливото на пръв поглед е реален и единствен начин за спасение. То не е за сметка на детето, а е чрез неговото страдание или загуба в директна транслация. Тоест, отдаването на своеобразна дан, дори и да е зловеща по мащаб, е един вид откупването на правото на вечност.

За фейсбук-групата "Православни новини"