ХОРАТА ОТ НИЩОТО…!

Не веднъж сме писали за онези монаси, йеромонаси, архимандрити, че и епископи, които отпадат от Църквата. Къде отиват тези хора, какво се случва с тях…? Църквата е точно копие на живота навън – мирският живот. Онези от отпадналите, които имат връзки, които успеят да се нагодят, които са готови на определени компромиси, понякога никак не малки, те оцеляват, но са единици. Единици са и тези, които имат и друго образование и ако бъдат отхвърлени от Църквата, все пак имат шанс за реализация...! Въпреки че - веднъж монах, завинаги монах...! 

За останалите - веднъж отпаднал от Църквата като клирик, това сякаш е за постоянно. Произвеждат се едни скиталци, безделници, мними таксидиоти и уж мощеразносвачи, които нито са на служение, нито не са, те са хем свещеници, хем – никакви – хора от нищото…!

За много от тях решението е в „началника”, било той патриарха, или епархийския владика.

Така например, неотдавна един архимандрит, вече - епископ  беше помолен да си покаже дипломата за висше богословско образование. Той увери, че имал такава, добре, но така и никой не я видя и до ден днешен…! Моята диплома и за висше, и за средно, че и свидетелството ми за основно образование, за сравнение, стоят в лявото чекмедже на шкафа ми в хола и мога да ги покажа веднага. Този архимандрит, вече и епископ се покри, защото зад гърба му стои мастит митрополит, „най-православния” ни митрополит…! С една дума – връзки!

Въпросният епископ обеща да покаже дипломата си, но само на патриарха – „началника”…! Добре, но и на него не я показа, а и защо само на него…?! Ако някой няма от какво да се притеснява, тогава, какъв му е проблемът да покаже дипломата си на когото и да било, както например аз бих постъпил..!?

Въобще, това използване на „началника” у нас е традиция сякаш още от времената на комунизма. „Какво ще каже началникът?”, „Началникът знае ли”? и т.н….!

Сега друг архимандрит опитва да реши казуса си отново с началника, защото митрополитът му наложил аргос, демек – няма право да служи и е свален от енория! И понеже митрополита не иска да говори с него, понеже няма за какво, „началникът”, разбирай патриархът, трябва да е арбитър. Преди това пък един друг архимандрит, дето озари великденското небе над София, също се позова на „началника” си – патриарха.

Добре де, ако патриархът е разрешил, защо после същият този патриарх те уволни, а ако наистина е разрешил, защо си мълча после, защо не показа разрешението, то писмено ли е, не е ли, защо не се попита лично патриарха, да каже, разрешавал ли е, или не…?!?!? То че пък като го попитаме, че и като ни отговори, като на почти всичко до сега….!

Ето това са въпроси, които все още си търсят отговорите. Когато ги попиташ някои монаси и владици, те са високомерни, говорят бавно, с дебел глас, назидателно, укорително, тържествено, като на литургия, за да те сплашат, или за да те смачкат, или пък за да ти надвият…!? Само че в крайна сметка, не могат да надвият над самите себе си, защото всички можеш да излъжеш, но себе си – няма как.

Заради това и нашият премиер говори за „началника”, който е над него, защото началничеството у нас е начин на мислене и мироглед, то е начин на живот, то е национална черта. Да си началник от една страна е власт и пари, от друга – отговорности. Ние обаче се ползваме от първите, а отговорностите сме оставили на случайността .

Само че резултатът е, че Църквата влага ресурс в тези хора, обучава ги, подготвя ги, издържа ги и накрая ги изплюва на едни години, когато много от тях няма как да се реализират, те стават хора от нищото, не могат да учат, защото е късно, не могат и да работят, защото в повечето случаи нищо не умеят, те са свещеници, а не зидаро-мазачи!

Така се произвеждат нехранимайковци, не заради самите тях, но в известен смисъл и заради тях самите.

Компромисите, които някои митрополити правят са достатъчни, даже и отгоре. За това са си виновни самите монаси, но има и такива, които са откровени жертви, само че не могат да се защитят, защото няма действаща процедура. Казват, пиши писмо до Синода – тоест – отново „началника” е на дневен ред! А „началника” си има и други неща за вършене.

Началничеството в България е една от най-важните дейности за разрешаване на конфликти, или пък за  създаването им…!

Истината обаче е една – кадри в Църквата липсват!!! Архимандрити не са правени от години, епископи - също.

Вярно е, че не е наложително Църквата да се пълни с хора, които не стават за нищо друго, но е важно и това, че практиката да се произвеждат хора от нищото, които се изхвърлят на бунището на ежедневието, като нещо напълно непотребно, също не е добре!

Няма кадри, а няма, защото няма и условия, това е истината, няма адекватен механизъм за подбор и няма условия…! Тук не говорим за парно отопление и  достъп до wi-fi, но и защо пък не…!?

Кой ще отиде монах, като знае, че ще го качат на някой баир, красив, ама баир…!? Вярно е и това, че монашеството не е награда, то е подвиг, само че в днешно време, кой е този млад човек, който ще отиде някъде без телефона си, без интернет, а недай Боже, без ток и вода…!? Ще отиде, ако е луд…, е, пак опираме до подбора! Баланс трябва, компромис и от едната страна, и от другата страна. Ако някой е нефелен за едно, може пък за друго да става повече! Все пак, идеални няма…!

Въпросът е да се балансира с наличния „мат’рял”, всеки има недостатъци и пороци, но ако те са впрегнати в едни рамки на нормалност и разумен толеранс, от гледна точка на спецификите на съвремието, спазвайки разбира се каноните, то нещата могат и да се случват, макар и на ръба. Но когато нямаш кадри, когато самата Църква е на ръба, тогава компромисът може и да е спасителен, макар и на ръба…!

За фейсбук-групата "Православни новини"