Опитайте се да попитате за нещо,
каквото и да е, разбира се касателно вярата, нашия патриарх! Няма как да стане,
защото не можете да стигнете до него! Синодът и неговият председател са като
кукли от музея на мадам Тюсо, да, има ги, да, красиви са, обаче са безмълвни….!
Разбира се, не става дума всеки по
улицата да спира патриарха и да го занимава с дивотиите си, все пак, той луд ще
стане, ако обръща внимание на всеки, а в Църквата има и доста луди, не юродиви,
а направо луди! Та пак правим уговорката, не става дума за това патриархът да
стои на един стол в градината и по цял ден да се среща с хора, става дума за
това, че отправихме запитваме, включително и с въпроси за интервю с Негово
светейшество още през 2013 г., при това за престижно издание извън България –
това е вестник „България”, който се издава в Чикаго, САЩ и статиите се
препечатват във вестник „Будилник” в Лондон.
До момента не просто нямаме
отговор, а не е ясно, дори дали е говорено със самия Него, дали би дал интервю,
или не…! За това говорим, че няма не просто обратна връзка, на практика няма
почти никаква комуникация. Да, откакто съществува Отдел „Връзки с
обществеността” при Светия Синод имаме повече информация, използвам случая да
благодаря за това на г-жа Александра Карамихалева, въпреки че се изхайлази с
акредитацията ми при посещението на Негово Всесветейшество Вартоломей Вселенски
– записа ме, после се оказа, че не било компютри, а - компоти…, увери, че съм
поканен, защото тогава служебно представлявах Съюза на българските журналисти,
само че заради името ми после се получи гаф, но да не бъдем злопаметни…!
Става дума за това, че от една
страна има Отдел „Връзки с
обществеността”, от друга страна пък има официален говорител на Синода –
митрополита на САЩ, Канада и Австралия - Йосиф. То хубаво, че има говорител,
ама той си е в САЩ, някак не е практично говорителят ти да е на 10 хил.
километра…! Второ, този говорител има само един мейл за контакт, на който ми е
отговорил един-единствен път. После изчезна като олиото през 1996-та г.!
Не може говорителят ти да е на
разстояние почти равно на „майната си”, да има само мейл, а дори и да има
телефон, който обаче не е известен, някак не е нормално да звъня в САЩ, за да
питам, какво става в Русе, например…!
А ето това получих преди време,
отново по повод моя статия, този път обаче за сайта на Св. Синод. Публикувам го
разбира се с известни съкращения, за да не пострада авторът на писмото, ако
бъде разпознат:
Здравейте, четох публикацията Ви за официалния сайт на БПЦ…Само искам да отговоря, до колкото мога, на недоумението Ви, кой управлява сайта. …имам някаква представа как е структуриран сайта. Различното в тази медия е 1. Тя няма един "издател", а 15 и не е никак лесно да прецениш, в чие мнение да се вслушаш и чия воля да изпълниш. 2. Всяка епархия и манастиритe-ставропигии си имат свои акаунти, през които могат да качват каквото реши съответният митрополит или игумен. Сам разбирате, че един младши митрополит, като Серафим, трудно може да нареди на друг свой събрат, как да ползва достъпа си до сайта….”.
С това писмо лично до мен от добре
известен и на мен автор, мисля, че става ясно, как се действа в/с така
наречените „официални” църковни медии..!
Сякаш най-новата мода в БПЦ-то е
модата на мълчанието и на безразличието и апатията. Само въпросните така
наречени „официални” медии спазват някакъв казионен бон тон, само хубаво, нищо
лошо, точно като за умрял…!
Не се участва в нищо и така те се
надяват да живучкат тихо, кротко и спокойно, без да се ангажират с каквото и да
било. От време на време се говорят разни тинтири-минтири – примитивни неща.
Има митрополити, за които нищо не
се чува, те просто спят – „живите мъртви”…, като например плевенският
митрополит Игнатий! Какво се случва в тази епархийка с размерите на моя хол,
никой не знае, едно от последните съобщения от там беше за загубата на майката
на митрополита…!
Патриарсите на всички поместни
православни църкви дават интервюта. Нашият патриарх беше достъпен само за Горан
Благоев, а от неотдавна и той беше остракизиран и заклеймен, че даже и излезе
заповед на Синода, да не участват свещенослужители в предаването му „Вяра и
общество”…!
Не съществува предстоятел на
поместна православна църква, който да живее като партизанин от отряда „Чавдар”,
както нашият, който е напълно неоткриваем и недостъпен.
Например, грузинският патриарх, за
рожденият си ден провежда ден на отворените врати. Всеки, който желае, може да
влезе в митрополията, в която той живее, може да влезе и да му целува ръка, да
го поздрави, както и да му поднесе подарък, ако иска, разбира се, но все пак –
да се срещне с него на живо, без да има охрана! Рожденият ден на нашия
предстоятел е сякаш светско събитие за VIP-прсонажа на лакеи и лекета…!
Руският патриарх поне излиза,
разговаря с учащи, с болни…! Сръбският патриарх е като селски поп, толкова е
лесно да се контактува с него, че чак е странно. Румънският патриарх също дава
много интервюта не само за църковната телевизия, която няма за цел да показва
само, къде е бил митрополита, баби с погледи тип „пиета” към кебапчетата за
след службата, ами показват и много документални филми.
Украинският предстоятел също е
достъпен за медиите, но не само за църковните.
Нашата цел беше да зададем въпроси
на нашия си патриарх за диаспората, как се грижи БПЦ-то за диаспората, при
това, пак повтарям, по предварително определени въпроси, без възможност за
допълнителни…сакън…!
Е, и това се оказва проблем,
диаспората не може да бъде осведомена за действията на БПЦ-то ни, защото
предстоятелят или спи, или спят служителите около него, които го вардят от
медиите, както се варди от дявола с тамян…! С една дума – интервю с патриарха е
като да вярваш в извънземни, при това не съм убеден, че сме напълно сами във
Вселената….!!!
Журналисти от предаването
„Папараци” се опитаха да стигнат до главния секретар на Синода и успяха да го
издебнат, защото без дебнене няма как да се добереш до някоя височайша велможа
от Синода.
Журналистите попитаха, защо
свещеник от патриаршеската катедрала извършва венчавки вътре, при положение, че
това е забранено в този храм, от Синода. Реакцията на архимандрит Герасим беше
повече от странна – истеричен смях…! Това е комуникацията на синодалните
аристократи с вярващия народ – смях…!
Наблюдаваме една негласна война на
медиите с Църквата, защото медиите нямат достатъчно информация. Вместо Църквата
да реагира адекватно, тя се крие и мълчи като пръднала в трамвая…!
Поместните църкви имат специални
комисии за връзки с обществеността и медиите. Постоянно има комуникация,
процесът е денонощен дори, защото новините, темите и актуалните въпроси нямат
работно време. Нашата Църква също има отдел за връзки с обществеността, но
информацията е твърде дозирана и едностранна, за което не отделът носи вина, а
тези, които подават информацията към отдела, тоест началниците – синодалите!
Ако поискаш интервю през отдела,
чакай писмо от умрял и пак, не заради отдела, а защото започва една преписка,
питане, ама защо, ама какво, ама кога и
накрая нищо не става.
Заради това повечето журналисти си
набавят по един или друг начин телефоните на владиците и когато имат да питат
нещо, не звънят на г-жа Карамихалева, да я притесняват по теми, които не са от
нивото на служебно-административната й компетенция, нито пък звънят в САЩ на
говорителя-митрополита ни за САЩ, Канада, Австралия….и за астероида „1999 RQ36”…!
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар