Едва ли много хора са забравили, че
някога, по времето на развития комунизъм у нас, съществуваше и така наречената
партийна просвета. За нейната цел се развиваше невероятно по мащабите си
издателска дейност. На Църквата например, беше забранено да печати повече от
определено минимално количество книги и издания, но за партийна просвета, не се
жалеха пари и усилия. Едно такова издание, за нуждите на партийната просвета е
и „Основни политически знания и вътрешна политика” на „Партиздат” от 1982 г.
В това пособие темата за Америка и
нейната икономика и политика е застъпена пълноценно, разбира се –
едностранчиво, но напълно обяснимо, защото времената в годината на издаване на
книгата предполагат пълно противопоставяне между Изтока и Запада, на основата
на комунизма и антикомунистическата дейност.
В изданието четем, че „…САЩ са
страна, в която господстват една шепа паразити, владеещи несметни богатства…”.
Разбира се, съпоставяйки това с реалността, не можем да не забележим, че
всъщност, това твърдение е напълно вярно, да, само че не за САЩ, а за България,
където няколко семейства, разбира се, приближени на царстващата династия,
именно живееха като паразити и на фона на останалия народ наистина притежаваха,
а и притежават несметни богатства…! Всъщност, възможно е твърдението в книгата
да е именно подобен сакрализиран акростих, кой знае…!?
В книжлето за партийна просвета се
твърди още, че „…в епохата на империализма все повече се ограничават
демократичните права на трудещите се, правят се опити да се отнеме правото им
на стачки, ограничават се и се преследват техните организации...”. Тук
акростихът вече е почти сигурен, защото, очевидно книгата е напълно истинна и
вярна, за условията, в които съществуваше тогава обикновеният българин.
Да, къде бяха наистина демократичните
права тогава, кой имаше право на стачка,…. кога при комунизма е имал стачка
някъде из България…., а и къде е имало каквито и да било други организации,
освен основната пария-майка, казионното БЗНС, което имитираше земеделски съюз и
още по-казионното ОФ /организация наречена „Отечествен фронт”/, където
нищоправенето беше издигнато в същински култ..!?
Но, нещата не спират до тук. „…Цели
страни и континенти империализмът беше превърнал в обект на нечовешка
експлоатация и източник на несметни богатства…”. Явно думата „богатства”
дълбоко се е загнездила в гърлото на партийните просветчици. И когато говорим
за колониализма, който в книгата е определен като „най-срамното явление в
историята на капитализма”, не можем да пропуснем фактът, че същите тези страни
и континенти, които са подложени на „нечовешка експлоатация”, днес са сред едни от най-развитите държави в
света, а пък тези, които определяха себе си като най-прогресивни, от блока
около СССР, днес са на опашката по икономическо развитие в света, с малки
изключения, които обаче изцяло функционират на основните принципи именно на
капиталистическата икономика...!
Партийната просвета, прокламирана в
книжката от 1982 г. ни обяснява, че „…В САЩ през втората половина на 1980 г.
цените на потребителските стоки са нараснали с 13% , а безработицата е
достигнала 8% от активната част на населението…” и на основата на това вероятно
трябва да видим икономическият просперитет на Изток, в СССР, защо не и в
България, което беше почти административна единица на тази държава..! Да, ама
не, нямаше такъв просперитет! Цените на потребителските стоки може и да са
нараснали, безработицата може и да се е увеличила, но не икономиката на САЩ
фалира през 1989-90 г., а именно тази на СССР и неговите сателити –
социалистическите недоносчета от Централна и Югоизточна Европа! Факт, който
някои или не искат да видят, или просто се правят, че не съществува, а той
съществува, че и още как.
Много усилено се говори за
„противоречията на капитализма”. Изданието на „Партиздат” ни убеждава, как
съществува антагонизъм сред така наречените капиталистически държави. И ако
приемем това за истина, макар и премерено, ами да, това е така, защото тези
държави са свободни, те не са обвързани в политически и идеологически
конгломерати и това ги прави естествени съперници в свободното икономическо
пространство.
В същото време, как да обясним
липсата на противоречия сред така наречените комунистически държави например
при намесата в Чехословакия, когато СССР и неговите военно-политически сателити
нахлуха в една суверена държава!? При това, това е само един пример, а подобни
има, на различни нива и в различни степени и в други държави.
Издателската дейност по времето на
комунизма във всички идеологически заразени държави се развиваше с умопомрачаваща
по мащабите си книгопечатна активност, която имаше за цел да създава
митологеми, които да се превръщат в политически щампи. Те от своя страна
постепенно, но убедително се видоизменяха до постулати, по които цялото
общество функционираше, а по-късно те се преформулираха в официални закони,
които създаваха устоите на фалшивата и мракобесна комунистическа държавност.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар