ТОТКА

/Пиеса по едноименния разказ на ИВАН ВАЗОВ/

АВТОР: ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:


1. Тотка/Тина/ - момиче между 20-25 години, слаба, красива, с дълга коса. Разкрепостена в поведението си.

2. Райчо, само се споменава, не се появява в сцени.

3. Танчо-баща на Тотка. Мъж над 45 г., едър, висок, набит и корав.

4. Танчовица - майката на Тотка. Не се появява в сцени.

5. Млад офицер - мъж на около 30 г., появява се в сцена с Тотка, в началото, на гарата.

6. Калина /Кони/-момиче на около 20-25 години, слаба, малко по-ниска от Тотка. Разкрепостена в поведението си.

7. Двама, или трима мъже, на около 40 години, участват в сцената в кафенето, в началото на първото действие-5–та сцена.

8. Красив млад господин, добре облечен, с елегантна походка и игрива усмивка на лицето си, участва в сцената за разходките на Тотка и я уговаря да стане проститутка. Той е галантен, с палав поглед и относително сдържан изказ-8-ма и 9-та сцена.

9. Възвъзрастен господин, който не сваля цилиндъра от главата си, за да не изглежда още по-стар. Пиян, добродушен и откровен. Участва в 11-та сцена с Тотка.

10. Господинът на Калина-също възрастен, около 60, пиян и добродушен. Участва в 13-та сцена с Калина и Тотка.

11. Девойка, на не повече от 22-3 г., участва в сцената като проститутка, която предлага услуги на бащата на Тотка, когато той излиза да се разходи с новите си обувки - подарък от Тотка-15-та сцена.

12. Някакъв тип, който подсвирва на Тотка с клаксона на колата и набързо й подхвърля някакви обидни реплики. Участва във второто действие. Може да е само сянка зад някакъв параван, силует на автомобил и човек вътре.

13. Още един случаен герой от второто действие, който наднича от колата си и пита Тотка за сексуални услуги. Може да е същият от № 12, представен по същия начин-само като сянка/силует.

14. Почерпен тип, по-скоро младеж на около 20-25-участва в сцена с Тотка на улицата-в края на 16-та сцена.

15. Мъж, който пита Тотка/Тина за цената на услугата, може да бъде представен като сянка/силует-17-та сцена.

16.  Мъж в кола, представен като сянка/силует. Участва в сцена с Тотка/Тина и я кани на купон на някакъв баровец. Мъжът е сдържан, неглиже, очевидно е шофьор на богаташ-18-та сцена.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Някои от епизодичните герои могат да бъдат един и същи човек, защото са представени само като сенки/силуети, зад осветен, бял параван.

2. В реализацията могат да се използват снимки от стара София с много висока резолюция, които успешно да заместват декори. Те могат да бъдат осигурени от Пейо Колев-собственик на сайта lostbulgaria.com, с когото съм осъществил първоначален контакт.









І-во ДЕЙСТВИЕ-1920 г.

1. Сцена

Ситуация: На гарата, слънчев ден. Тотка е слязла от влака и се оглежда, на къде да тръгне. Приснтигнала е от родното си място в Северна България. Разказва за себе си на глас, пред публиката.  Кокетна е и игрива, докато говори.

- Аз съм Тотка...Тодорица Атанасова...-отекват думите на младото момиче и увисват в пространството като необрани плодове. - От едно малко градче на север съм. Мама и татьо ме пратиха да уча акушерство в големия град. Бях добра ученичка, та затуй решиха да ме продължат с учението и ето ме тук-млада, умна и....готова! На село бях сгодена за Райчо....ама той...много прост, между нас казано де, та нашите ме отамнаха от него и комай ма спасиха. Той Райчо все ми говореше....:"у наше село кай, можеш да си легнеш не ял, ама...нетаковал....никогашка..."...., сладурче е Райчо, ама е прост, нали вече казах...-обяснява наивно момичето.

Ситуация: Диктор разказва: Тодорица е първото и най-голямо чедо в семейството на Танчо и Танчовица. Тя е лекомислена и весела по природа. Смее се понякога даже и без видима причина, ей така, само за да се забавлява, или просто не знае, как точно да се държи. Така идва и в големия град, засмяна, леко посмутена от неочакваното, но изпълнена с надежда...за бъдещето. Още на гарата един млад офицерин я подкача:

2. Сцена

Ситуация: Тотка разговаря непринудено с млад офицер.

- Ей, девойче, от къде идваш,...за учителка ли ще се учиш...!?
- Не, за акушерка идвам,...че не ми ли личи, учителка може и да стана, ама по акушерство...после...!-казва смело Тотка, докато се хили и разсеяно придърпва дръжките на бохчите си от село, където носи цялата си покъщнина за живота в столицата.
- Ще стане акушерка от теб, ще стане, я каква си ми чевръста-усмихва се под мустах младокът.
- Ееех, ми такава съм си аз-припка наоколо Тотка и радостно, и някак наивно се закача.
- Ами от къде си, от къде идваш-подпитва я пак офицерчето?
- Ееее, много пък искаш да знаеш....-заинати се Тотка-от Северна България съм-додава скоро тя!
- Е кажи де, от къде си, да не си от Горна Оряховица-продължава вече по-наперено младото офицерче?!
- Може пък и от там да съм, кой знае, или пък от Ямбол, и там хубави моми има, нали такаааа...-смее се Тотка и отминава, като не изпуска от поглед младия левентин, който също я наблюдава с някаква особена, чистосърдечна възхита.
- Хей, девойче...почакай, къде мога да те видя отново...хей, не бягай така...къде ще отседнеш,...кога ще те видя,...ще те видя ли пааааак...-заглъхва в празното пространство гласът на младото и напето офицерче.

3. Сцена

Ситуация: Диктор разказва: В сянка се представя Тотка като сервитьорка в кафене.
Учението на Тотка за акушерка обаче продължи само близо година време, защото тя реши, че това не е за нея. Стана сервитьорка в една пивница. Денем повече почиваше, а вечер до късно сервираше на господата и чевръсто се усмихваше на всеки новодошъл, сякаш за да го поздрави, че е тук, а че и пак да се върне. Тук Тотка работеше с Калина. Тя също беше момиче от село, някъде от западните краища. Бяха приятелки и Калина я учеше на занаята:

4. Сцена

Ситуация: Калина информира в непринуден разговор Тотка за работата в кафенето. В стаята са си и си говорят свободно. Всяка прави нещо-подрежда багщажа си, прережда някои неща по лавиците над леглото си.

- Тотке мъри, ти да не мислиш, че е лесно да си сервитьорка...ми то за това повече акъл от университета се иска...-говореше й Калина-...то не е само да носиш чиниите и филджаните, ами трябва хем с финес да го правиш. Ние сме като мозъчни хирурзи...вадим парите на клиентите с памучец-бавно и с удоволствие. Те милите плащат и вярват...нали са останали без мозък...Само така утре пак ще дойдат. А те пари имат, щом са тръгнали по пивниците, няма да се върнат назад. Мъжете по природа са си по живота, не са като нас къщовнички, че защо ние да не им събираме вересиите, дето друг ще ги вземе инак...-споделя многозначително Калина, а Тотка слуша, усмихва се дяволито и попива всяка дума.

5. Сцена

Ситуация: Тотка в кафенето. Облечена е в престилка и скромна риза. Сервира на господа. Разговаря с тях. В пивницата понякога идваха и богати господа. Те бяха по-сдържани. Плащаха обаче щедро и Тотка им прибираше парите:

- Ето миличка, това е сметката-казва един сравнително млад господин в редингот...-това е за теб..!
- Ама..ама господине,..ама....то тука комай повечко ми давате-искрено се учудва Тотка, когато получава бакшиш!
- Е хайде, хайде, вземи ги, твои са, нали ми сервираш. Пък си и хубавелка, заслужаваш да бъдеш отличена-радват й се господата!
- Благодаря ви господине, благодаря Ви-усмипва се Тотка, а сетне бърза към Калина, за да й се похвали.
- Така мъри, така се прави, усмихвай се повече, като се обърнеш с гръб към масата, полюшвай са така, играй с тялото, така ще заплениш клиента, та пак да са върне, пак да ти плати, така ма, така,...ще стане човек от теб-окуражава я по своя си начин Калина!
- Ма как да са суча ма, кат гювендия ли ма Калинко...-смее се Тотка, но инак всичко запечатва в съзнанието си, за да го изпълнява стриктно, както вче е свикнала?!
- Ти знаеш-усмихва се насреща й Калинка.

6. Сцена

Ситуация: Тотка в кафенето. Разговаря с клиентите и сервира. Кокетничи. След малко време Тотка започна да получава повече и повече бакшиши. Пообигра се, научи се и започна сама да си увеличава доходите.

- Ми нямам да върна, айде следващия път, господине, нали може-палаво казва младата сервитьорка...!?
- Добре, добре девойче, толкова си хубава, че как да ти откаже човек...-продумват господата, а Тотка наивно подпитва:
- ...Ммм, че какво има да ми отказвате, утре пак заповядайте при мен. Ще Ви обслужа с удоволствие и внимание, господине, само като за Вас..!
- Да, да, ще дойда миличка, ще дойда-развързват езици и кесии скованите господа и тайничко си мислят, че момичето ги кани не само в пивницата, но и на любовно рандеву...!

Ситуация: Тотка пак се хили, къде наивно, къде нахално, опитвайки се да вкара в усмивката си повече чар, вместо откритата истина, че нищо не разбира, прибира празните филджани и сръчно ги отнася към кухнята. Когато обикаля дървените маси и столове в пивницата, тя полюшва ефирно снагата си и разтуптява сърцата на посетителите, чийто пиянски погледи следят всяко движение на всяка частица от младото й и апетитно тяло. Дългата й до глезените черна пола и бялата извита престилчица отпред, както и крехката блузка не могат, а и не искат по нинакъв начин да прикрият очевидната истина, Тотка просто е красива.

7. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина в стаята им. Разговарят. Вечер е. Двете са по бельо и всяка си е на леглото. Едната разглежда снимки, другата плете дантела.
Една вечер тя беше в стаята си, заедно с Калина. Те живееха в таванското помещение над пивницата, заедно и това ги правеше още по-близки. Двете мълчаха, докато Калина не разряза пространството с почти изскимтян въпрос:

- Тотке, до кога ще сервираме на тези пиявици долу? Млади сме, защо и ние да не поживеем като дами, да попътуваме, да видим свят. Ето вчера Кинчето от месарницата отсреща ми каза...напускала. Залюбила се с един господин от Министерството. Голяма клечка бил, казва, пък и хубав. Заминавали за Виена на опера. Оправи се таз грозница, а ние с теб двете, хем хубави сме, пък глупави, да сервираме..., че цял живот ли ма Тотке, цял живот ли ще сервираме вкиснало вино и миризлива сливовица, пък и разредена с вода...? Защо няма и за нас по една министерска клечка, да идем и ний до Виената, пък опера ли ще е, театро ли, да видим света. Младостта ми е по-скъпа от пивницата, Тоткееее, Тотке..., ако сега не я осребря, кога...? Пари са това, миличка, парииии, ама трябва да си ги поискаме...младоста има цена миличката ми, само младоста, после вече няма цени, всичко е на вересия, заради това сега се живее. Животът е  един, поне тука де...-почти на ум си мърмори Калина, а Тотка се е свила на леглото си и слуша някак тъпо и вяло, все едно не говореха и на нея. Разглежда някакви стари снимки и замечтано въздъхва от време на време. По едно време се обажда, давайки ясно знак, че е чула всичко:
- Че Калинче, те тез клечките, от Министерството де, до нас ли да опрат, ма..две провинциални повлекани-разпоретини.., пфу, де късмет, ама...-понадига се Тотка и сяда на леглото като подвива единия си крак и поглежда Калина.
- Аааа, повлекани казваш. Защо ма, защо да сме разпоретини, да не е да сме тръгнали по мъжуря, барем това да беше, ам то ето. Вместо сега да сме навън с кавалери под ръка, офицерини, важни клечки...ние стоим тук двете и дърдорим глупости...пък и разпоретини да бяхме, какво пък толкоз, ми всички ходят по мъже, те мъжете по мъже тръгнаха, а ний с тебе двете..пак останахме...така и така един ден ще ходим, защо да не е от сега, защо..., а кажи ми, пък и защо от това полза да нямаме...- позасяга се Калина.
- Е, дееее, не се обиждай...-казва като към добиче Тотка, после продължава...- искам да кажа, че мъжете са опасни Калинче. Хитри са като хиени, може да ни подмамят и да отидем на криво...после, върви, че се оправяй. Аз така преди се залюбих с едно нашенско момче. Поизучи се то, даскал стана...ама и на него главата му завъртях... и да ти кажа Калинке, по едно време и мойта глава се замота. Влюбих се...ама истински, не като да е на ужким. А онзи моля ти се, изнанедан остана...! Че какво си мислиш ти бе, чоджум, хубав си, млад си, обичлив си, зер и имотен даже... ми обичам те, а той се уплаши и...избяга...можеш ли си представи...избяга и дим да го няма, не го търсих известно време, пък после даже го и забравих, всичко е лъжа, мила, всичко е лъжа...!. Та..така, хиени са си мъжете, ако ги обичаш бягат, ако те те обичат-досаждат...това е то любовта..!
- Абе, хиени, камили, крокодили...ама...без мъже не може...-промърморва Калина от към стената, към която се е обърнала и трескаво мисли...-трябва нещо да променим, да си оправим живота Тотке. Виж, колко господа идат в пивницата, що не вземем да завъртим на някой акъля, пък да видим, какво ще излезе...!А стига сме сервирали питиета, ще сервираме любов...любов на тиган, любов в собствен сос, любов "алангле", любов "натюр"...-окуражава се Калина и се замечтава.
- Че тоооо, може, ама как...?-плахо подава Тотка, докато отново разглежда старите снимки и въздъхва.
- Ти гледай мене и ще видиш.-светват очите на Калина, сякаш вече е решила нещо и става от леглото.-Идват тука доста известни...ще завъртим някой, ти, или аз.-поне едната да се измъкне от калта, после ..другата-добавя Калина.-Оназ Кина...замина, за Виена..щом тоя киликандзер залюби министерството, аз ако трябва и до Двореца ще стигна...какво пък, все някой придворен ще ме забележи...-настървява се Калина.
- Да, ще ни забележи....най-вече придворният паж-додава Тотка.
- Че и паж да е ма, да не е хермафродит...! Паж, паж...колко да е паж, все ще има с каво да ни огреем нощем...!-позахилва се дяволито Калина.
- Стига ма Калинке, пуффф...!-засрамва се Тотка.-ти само за туй мислиш..!
- Ами мила, то от там се тръгва. От вратата-...и в кревата, и после във...Виената...инак, сервираш тука вкисняците и гледаш местното театро с махленските актьори...!-отбелязва Калина и додава: - Пък то едно театро, кеф ти и оперети даже, кат са напий някоя пиявица, извива кат акардеон по пладне, фююююю-вюююююю, кларнети кудкудякат, флейти пискат и фаготи ръмжат...ей ти цяло театро, при това безплатно...!-имитира звуците на инструментите Калина и се хили.
- Оооох, не знам Калинке, не знам...няма днес добри господа, съвестни, да си гледат женичките а не да тичат по...уличниците, ама то тъй е, те и онез момичета зер хубавици са, кой ги знай, защо таквиз са станали..интересно ми е, как спят, какво си говорят, за какво мечтаят, мечтаят ли въобще, къде живеят...!-колебливо разсъждава Тотка.
- Е, къде, ми навсякъде мъри Тотке, навсякъде са..., а ние двете с теб гроздови носим...!-протестира Калина.

8. Сцена

Ситуация: Не мина много и един ден в пивницата дойде един красив млад господин, добре облечен, с елегантна походка и игрива усмивка на лицето си. Тотка се запознава с млад мъж в кафенето, който й предлага да излязат на разходка. Тя е наивна и дори малко глупава. Той е галантен и внимателен. Личи си, че е хитър.

- Здравейте господине, не сте идвали тъдява.-подема го Тотка още от вратата.
- Ами...да, минавах от тук и реших да се отбия, а Вие...госпожице....толкова сте красива...-неуверено подема младият мъж, ще бъда щастлив, ако ли излезете с мен някой ден...-почти промълвява той, докато Тотка го настанява на маса. Сетне  момичето осъзнава предложението и вече летеше...!
- Да, да...може, къде ще отидем...? Закачливо подава Тотка.
- Където пожелаем монами, красивите момичета имат всичко, могат всичко и отиват навсякъде...!, ръси вече по-уверено младият господин.
- Че...., къде шъ йе туй навсякъде...аз мислех в сладкарница да идем, защо навсякъде-учудено казва Тотка.
- Ама и в сладкарница ще отидем, плезир ще похапнем,..с боза,...ти плезир обичаш ли-пита господинът?
- Че како е туй..., нещо сладко, нали..?-пита колебливо Тотка.
- Сладко е, сладко..., ще ти хареса, тоооо..апетитът идвал с яденето, така съм чувал де!-хитро добавя мъжът.
- Пък що да не е...аз таквоз не съм яла, ами...., освен в сладкарницата, къде искаш да отидем още?-продължава още по-колебливо Тотка.
- Ами след сладкарницата може да се поразходим малко. Ще ти покажа красотите на града, ще те поразведа, по "стъргалото", там вечер излизат всички. Пък после може да пийнем по нещо в един локал наблизо..искаш ли....?-вече по-смело добавя господинът.
- Бива, бива, аз ще си облека новото сукманче, то ми приляга най-много за стър...за стър..как го каза..."стъргалото" ли беше...?-пита Тотка.
- Да миличка, "стъргалото".-съгласява се мъжът.
-Ех, ами...добре, ще дода...!-почти пропява Тотка и изтичва към кухнята, да сподели с Калина новината.
- Ех и тиии, хем мен ти казах да гледаш, ама нищо и така става, сега дръж здраво юздата, от време на време леееко отпускай, и пак дърпай леко...да държиш един мъж е като да яздиш....-тук Тотка се засмива и Калина нервно добавя...-не ма, сус...имах предвид, да водиш животно с повод, то язденето е ясно...първо ситно после галоп и накрая тръс до втръс....-изхива се почти вуларно на свой ред Калина и отпраща Тотка отново към салона. А тя се заумилква около новодошлия господин, който й предложи рандеву.
- Ако искате госпожице, още утре можем да се повидим. Аз съм свободен. Мога да Ви изчакам да си свършите работата и да се срещнем...?!-театрално плахо започва господинът.
-  Амиииии, тоооо, що пък да не е, да се видим. Аз довечера сукманчето ще си го извадя, да го поогладя малко, че да мий готово!-палаво споделя Тотка.
- Вие сте красива госпожице, и без сукманчето мога да се разходя с Вас..!-замечтава се мъжът.
- Как....!-почти извиква Тотка,-че как без сукманчето бе господине, гола ли да тръгна по ....онова стържещото..., какво беши..., аааа, не, без сукманчето аз не излазям никъде...!-отсича Тотка, готова да се откаже.
- Нееее, не, не, монами, нямах това предвид. Исках да кажа, че каквото и да облечете, ще сте все тъй прекрасна и зашеметителна!-оправдава се господинът.
- Ааа, тъй може-кокетничи сервитьорката-ама аз освен това сукманче, друго нямам като за...стърчащото....!-натъжава се искрено Тотка.
- "Стърчащото"...!?-учудва се младият господин.
- Е, това де..."стъргалото"...!-засрамва се Тотка и изтичва към кухнята, цялата обляна в розова руменина по лицето.
Уговарят се и още на следващия ден се разбират да се разходят по главната улица.

9. Сцена

Ситуация: Тотка е на разходка на улицата с младия господин. Разминават се с други дами и господа. Разговарят. Тотка е наконтена и наивна, върви до господина някак неуверено, но с желание и наивност. Тотка е неузнаваема, тя е нагласена, сякаш отива в самата Виена...на опера, ефирно пристъпя до младия господин, понечва да го подхване под ръка и той не се отдръпва. Тя се усмихва непрекъснато, мига с големите си очи, маха с дългите си мигли, с които се гордее и неспирно му говори за себе си, за работата си, за семейството си...., докато внезапно младият мъж не я спира:

-Ти си толкова хубава, млада, енергична...защо не работиш нещо друго, има толкова професии. Аз мога да ти помогна.
-Тъй ли...-изненадва се искрено Тотка,-че как...с какво...?
Ами може да се разхождаш така, както сега ние с теб двамата...и от това да изкарваш пари...-вметва младият господин..!
- Ха, че кой ще ми плаща, да се разхожда с мен...?-подвоумява се Тотка.
- Ами има, има господа, които са самотни и няма да имат нищо против да си платят, само за да се усмихваш с тях под ръка по стъргалото-допълва вече малко по-уверено младият мъж.
- Ами че намери ги тез господа бе, господине-казва Тотка с почти засиял поглед-намери ги, пък тоооо....мойта Калинка и тя може да ги подфаща от другата страна, така двойно пари ще изкарваме...
- Ти питай тази Калина, ако иска и тя..и нея мога да уредя-казва мъжът и някак като че ли се умисля.
- Ами да, ще я питам...значи казваш, вървим си ний двете с Калинчето по главната, по средата ни стърчи един....господин....и като стигнем до моста, той плаща, от там фащаме другия и наобратно....до тука, той пак плаща и после пак...и пак...нали,...че то кат пеша-такси било туй бе-доверчиво и глупаво коментира Тотка и се радва на лесната работа.
- Ами не е точно така,....тоооо не е само да ходите кат кобилки по калдаръмите. Трябва отношение да имате, трябва господата да Ви харесат, пък тогава, може и да Ви плащат двойно, че и тройно, защо не...Първом трябва спокойствие, силна храна и повече течности, по възможност-алкохолни. Така, после, ефирен поглед-и той премрежва поглед, да демонстрира, а Тотка го имитира не особено успешно-След това трябва кураж, мъжество,...всъщност, женска омая, внимание, усмивка, доброта,...-добавя многозначително господинът.
- Ааа, може, ние двете сме разговорливи, ще ги разговаряме...ще се усмихваме, ще ...абе..всичко там...-натъртва Тотка.
- Ето за това говоря-добавя предпазливо господинът, като все още се съмнява, че момичето разбира, за каква точно работа става дума.
- Няма проблеми, ще вървим, ще говорим, че и да им попеем можем, хем знаеш ли как хубаво пеем с Калинчето-добави енергично Тотка и се разпя:

"...Ах ,прости ми ,ой душице,
ако съм те наскърбил.
Не отвръщай красно лице ,
щом не съм ти вече мил.
С верна клетва ме измами
и сълзи на очи,
тъй спечели любовта ми,
най подир ме намрази...".

Ситуация: Господинът се усмихва доволно и преди да се разделят с Тотка, те вече са се разбрали, ако и Калина е съгласна, да се видят тримата на следващия ден и той да ги запознае с един господин.

10. Сцена

Ситуация: Тотка информира Калина в стаята им, за срещата си с младия господин. Вечер е. Двете са седнали на леглата си и разговарят. Тотка се прибира в таванчето си и веднага се хвърля на леглото на Калина, още от вратата:

- Готово дружке мила, готово..., утре....започваме новия си живот-и й разказва, какво е предложил господинът.
- Ах, Виена приближава,  Тотке..и ние свят ще видим. Ще пратя на мама цветна картичка с операта. Фотография ще си направим във файтон пред главния вход и ще я пратим и нея на нашите. Ще си купиме хермелини и кожени ръкавели...ще се покачим на големи токове, черни и..лачени, а пък като слизаме от файтона пред операта във Виена, ще си надипляме фустите и кожените палта, че да не метат по калта, а господата ще се цъклят насреща ни, дори само като ни зърнат колената...Нали ще стане така..., сбогом пивнице, сбогом пияници, сбогом...-отекват веселите викове на двете момичета, които все още не подозират, че всъщност ги вербуват да станат най-обикновени уличници.
- Да, ще идем и до Виената, но първом да поразходим господата Калинке, господата искат разходки, зоб искат и разходки като конете ма, нали така ми каза, то язденето идва с апетита..., ами като плащат, що да не е...-весело подскача Тотка-Гледай ти, какви неща имало, да ни плащат за разходки, а ние...като сме виснали тука в пивницата, кат две приле...приле....абе женски прилепи....!...Ееех, Калинкееее, дано да е за добро миличка, дано ..свят да видим...Виена, Париж, Прага, Франкфурт, дето бил на майната си....!-радва се безспирно Тотка.

11. Сцена

Ситуация: В сянка, с глас на диктор. Кафене. В сянката са Тотка и Калина, в две сепарета с техните господа. Светлината е приглушена-червеникава. Чува се дрънкането на чаши, глъчка от заведение и цигарен дим. Малки масички, хора, които пият и пушат. След по-малко от половин година те вече знаят почти всичко за новата си работа. Получават добри доходи, което им позволявя да се пооблекат по-модерно. Работят в един клуб на голяма столична улица, където пушат цигарета, пият до забрава ликьори и коняци и се отдават на платените ласки от много господа, които вадят парите си, за да имат една малка частица от тях.
Каменна стълба води надолу към задимената тъма, в която трудно прозира червенината на покритите с цветни платове широки лампиони. Тотка стои в едно просторно тюлено сепаре, до нея жадно преглъща коняка си един на пръв поглед възвъзрастен господин, който не сваля цилиндъра от главата си, за да не изглежда още по-стар.

- О, мосю, ще ме почерпите ли един коняк-кокетничи вещо Тотка.
- Разбира се мадам, воала-превзема се старчето и конякът се налива сякаш от само себе си...
- Мерсиии-добавя лигаво Тотка, която почти напълно копира маниерниченето на Калина от съседното сепаре.
- Мадам Кали, бихте ли ме придружила до будоара ни?-обръща се Тотка към Калина, докато сочи с поглед към тоалетната.
- Да, разбира се мадам Тото-отвръща й Калина и ефирно се изнизва и се заизвива към тоалетната, заедно с приятелката си.

12. Сцена

Ситуация: Тотка и калина разговарят в тоалетната на кафенето. Двете си оправят червилато и грима, оправят и прическите си. Разговарят непринудено и някак с вещина, сякаш са отегчени и са тук по задължение.

- Калинке, тоя дъртак не мога да го понасям, твоя как е...-пита отегчено Тотка.
- Еми нали го виждаш, пияндурник..., ама има пари. Потрай Тотке, още малко и ще съберем пари за Виена, пък после...ще видиш...-успокоява я Калина.
- Абе трай, ама..взе да ми писва. Татьо ми иска да идва. Да ме видел, къде съм се устроила...Хубаво съм се устроила аз, хубаво, ако ме види, такъв бой ще ми хвърли, че ако не хвърля топа после...Къде да го отведа, в нашата квартира ли, дето няма вечер да не минават поне по трима пияници при мен, че и при теб. Онзи ден нещо се подпрях на стената, оказа се, че и прозорци сме имали..ами да, не сме ги мили скоро, види се...Писа ми писмо татьо, че ще пристигне след една неделя. До тогава трябва да пооправим квартирата, че да го посрещна.-бърбори вяло Тотка, докато се червосва и се пули пред огледалото в тоалетната.
- Абе не бери грижа, ще го оправим и татьо ти...Няма да има кахър. Колко ще остане тука?-пита Калина.
- Ми, надявам се да е най-много за два-три деня, че инак...как ще работиме-тверожи се Тотка.
- Ще работим, има и хотели, като имат пари за нас, ще имат и за хотел, така де, ние сме дами, млади и красиви-добавя Калина и побутва Тотка, за да я окуражи.
- Абе да, ама....не мога да работя с татьо ми наоколо....-инати се Тотка.
- Айде бе, ще кажеш, че работим в сладкарския цех и нощем печеме кифли...."кифли" ма....- Калина побутва Тотка и се разсмива от сърце,- ще ти повярва, какво толкоз...,"кифлите" си печем...-залива се от смях Калина.
- Абе, кифли, кифли, ама...да идва, че да си върви...-отсича Тотка и излиза от тоалетната, като пак придобива усмихнатия си вид и след това присяда до господина в сепарето.

13. Сцена

Ситуация: В кафенето Тотка разговаря с клиента си. Тя е отегчена, досадно й е. Уморена е и е леко пияна. Мъжът е пиян. Популегнал в стола си.

- Ама...вие госпожице...амаааа, къде е Вашата....-обажда се лицето изпод дима. Оказва се, че Тотка е седнала до господина на Калина.
- Ох, извинете ме мосю, много, много съжалявам-казва Тотка и бързо се прехвърля в другото сепаре, където вече дреме нейният "цилиндър".
- Обичам те скъпа, толкова те обичам, защо не искаш да ми повярваш, че съм искрен,....О Б И Ч А М  Т Е-повтаря й господинът, който всъщност не е чак толкова възрастен, но на Тотка й се струва така.- Ти обичаш ли ме? Аз нямам много пари, но мога да те обичам , ама истински. Имам една малка къща в Куру баглар. Имам и малко земя там. Всичко ще е за теб миличка, за нас....само да искаш да се омъжиш за мен. Не ми остана много, но сърцето ми е голямо и цялото е твое-повтаря господинът.
- Да, да, злато мое, разбира се че ще се омъжа за теб, как няма, мисля си за теб всяка нощ. Цялата съм обляна в мисли....ох, пардон, в сълзи исках да кажа, за теб съкровище мое-нарежда почти като стихотворение Тотка и все гледа към джоба му, в неистовото си и нетърпеливо желание да плати и да се омита, защото вече е и изморена, и пияна, и отегчена.
- Аз не искам да съм сам. Пък те днешните гювендии,...за нищо не стават. Сгодна женичка ми трябва на мен, сгодна..., да ми роди две-три дечица, за колкото имаме време, да ме обича, да ме глези, и аз да си я глезя, къща да върти, па и мен да позавърта....!-хили се нахално мъжът.
- Ама разбира се, две-три, па може и повече, ама, тази вечер съм поуморена, най-много до трето...!-отбелязва Тотка.
- Как...., още тази вечер, ама..., ааааааа, ама ти за коняка ли казваш, ох..., аз помислих две три деца да си направим..тази вечер...!-полусънено бърбори господинът.
- Е, чакай де, къде си се разбързал за тез сватби, женитби, кръщенета...първом други важни неща има...сватбите...после...!-още по-вяло отговаря Тотка.
- Наистина ли ще се омъжите за мен госпожице?-пита с пияно извиване на гласа господинът.
- Ами даааа, как иначе-процежда Тотка, докато се оглежда за Калина и я пита с поглед, скоро ли ще свършват, че да си тръгват към къщи заедно.-Разбира се миличък мой, хайде сега вземи още едно малко коняче на твоята мадмоазелка, че тя вече е изморена и иска да се прибира да спинка.-каканиже Тотка.
- С кого....!?-изведнъж скача господинът-....с кого ще спиш....?
- Ами самичка, с кого, ти вече си пиян, може другия път, ако до тогава си все още жив-монотонно и сякаш на себе си промълвява Тотка, все едно не питаха нея, а отвръща заради някой друг.
- Аз....пиян...! Глууупости, аз те обичам. Знам, че ме мислиш за стар, но не съм. Самичък съм, а ти си толкова мила...и красива....и съм влюбен в теб. Моля те, моля те, омъжи се за мен....къде си била преди, преди години, защо тогава не те познавах..., а аз толкова търсих, търсих...теб съм търсил, ама...гювендии, една ми обра наполеоните от баба, отнесе ги като гарга-кухи орехи. Друга ми отмъкна позлатените прибори от мама, които пазех за сватбата. Трета ме обърка емоционално...дебел съм й бил, това ми било, онова ми било, ама айде върви ма, кат не ти харесвам, светът е голям и...късмета дебне отвсякъде-почти хърка господинът, а Тотка тайничко се прозява и гледа вяло през дима в бара.
- Ами къде съм била...и аз не знам, сигурно в някоя пивница сервитьорка, знам ли, гроздовици може да съм разнасяла, по "Царя" може да съм шетала, по сладкарници плезири да съм хапвала, с боза да съм прокарвала, навсякъде може да съм била, Н А В С Я К Ъ Д Е -мърмори монотонно Тотка.
- Ти няма да работиш, ако ми станеш жена...няма нужда и да излизаш,...аз,...аз ще ти купувам всичко, от което се нуждаеш...-тананика пияният бъдещ съпруг на Тотка.-Само ще си стоиш и ще ми раждаш деца....-продължава той.
- Да, че как, ...като котка, сезонно ще съм заплодена....поне мляко да ми даваш редовно..! Бе ти да не си полудял, само ще раждам, че какво ще стане с фигурата ми, аз да не съм разплодна крава...!-хили се Тотка под ръката си, която е поставила пред устните си и след това додава бодро и почти с фалцет:
- Ще раждам, ами как, ще раждам, ще готвя, ще пера, ще чистя, прах даже ще позабърша тук-таме..."най-вече по темето ти"-казва Тотка и само като си помисли, избухва в неистов смях.

14. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина разговарят за идването на бащата на Тотка. Двете са си в стоята. По бельо са и си говорят, всяка седнала на леглото си, докато си оглеждат маникюрите и маниерничат за външния си вид.

- Той татьо,....абе хубаво е, че дойде, ама хем ми е хубаво, хем пък някак си така, ох..., не знам, не знам..., обичам си го, ама не искам да се навърта наоколо, чувствам се като лисица в капан, имам чувството, че съм преследвана, че някой ме следи денонощно-споделя Тотка пред своята приятелка Калина.
- Разбирам те миличка, напълно те разбирам, сигурно и аз бих се чувствала така на твое място, но...не съм, и все пак, какво да ти кажа, хубаво е, че татко ти се интересува от теб, хубаво е да знаеш, че някой ти мисли само и единствено доброто, тогава се чувсвташ спокойна и някак исещаш солиден гръб зад себе си. Ако залитнеш, има на кого да се подпреш...-умува Калина почти като на себе си.
- Да, да, разбира се, да се подпра на татьо винаги мога, той е толкова....., толкова е внушителен, стабилен..., ама...., как да се изразя не знам точно, просто, ако може да идва по-рядко, бееееее...., ох, срамувам се от това, което говоря...-къхъри се Тотка.
- Е, как по-рядко, та той идва за първи път..., ти какво, въобще ли да не идва?-почти й се сопва Калина.
- Не ма, ти пък...не исках това да кажа, само казвам, че ....., нали разбираш, някак съм като вързана, трябва да се съобразявам, пък аз не обичам така, обичам да съм напълно свободна, да планирам сама всичко и когато мога да избягам от всичко, от което си поискам, когато си поискам.-обяснява Тотка.
- Ех, мила, и ти си любителка на свободата, като мен, ама това е положението, свободни са само мъртвите и още неродените, пък и те може би се подчиняват на някого и нещо, знае ли човек, свободата...., това не е лесна работа, истинската свобода е в мечтите, а ние..., ние можем само да похитруваме малко тук и там.-почти патетично обяснява Калина.
- Да, даааа, та така за татьо ми, обичам си го, хубаво ми е, че е тук, ама, дано скоро да му омръзне града и да си се прибере при мама, те си се обичат, уважават си се, свикнали са си един с друг, търпят си се, живеят си простичко и....си липсват, та....скоро, да си върви при нея, пък аз тук ще се оправям, то имам ли избор, животът на мен чака, аз трябва да го живея, длъжна съм.-оригиналничи Тотка.

15. Сцена

Ситуация: Тотка разговаря с баща си. Тя е облечена скромно, баща й-в обикновени дрехи. Той е някак притеснен. Тотка-също. Тотка се подготвя за работа. Облича се. Докато вади дрехи от гардероба си, изпуска вибратор. Публиката вижда това. Тя го оглежда, усмихва се и го прибира в гардероба си. Баща й не вижда сцената. През това време той разказва, как Тотка им липсва на село. Танчо-бащата на Тотка, вече трети ден е в града. Той спи на леглото на Калина, която е при един от нейните господа за няколко дни. Хем добри пари й бяха обещали, хем и Тотка да не се притеснява с баща си.

- Татьо, тиии..., така....кога мислиш да се връщаш на село, че съм харесала едно розово шалче от европейска свила за мама, да знам, кога да го взема-подпитва нетърпеливо, но с желание за тактичност Тотка още на четвъртия ден.
- Че дъще, то още утре може, ма да те видя исках. Колко време не съм те виждал, да има какво да разправям по село, на майка ти, на комшията Росьо. Тя Росевица все пита, Тотка, кай, как е в града? Ама ний кат не знаем, само кимаме, че си добре. Защо поне не пишеш бе Тотке, по едно писъмце барем на месеца да имаме!
Танчо се опитва да я погали по главата. Момичето е почти уплашено, почти изненадано, почти отегчено. Не очаква такавда реакция от баща си и някак се свива и рязко се затваря, като че ли в черупка.
- Ей, татьо, че кога да пиша, денем съм на училище, нали акушерка ще ставам, нощем работя в сладкарския цех, кифлички правиме с дружката ми Калинка. Едни такива кифлички, хубави, тънки, ма и дебели хем...сочни, топли....-облизва се Тотка, после се засрами и набързо отсече-Хората гладни не остават при нас, кога  и писма да пиша. Ето, става вече време да вървя.-Тя става и заизважда дрехи от гардероба си, като дърпа свенливо паравана, за да се облече и си припява някаква мелодия от известен шлагер. Вади пъстри колани, лъскави гердани, блузи от ламе, а баща й подема:
- Че то с таквиз ли модни дрехи и кифлите правите ма, Тотке?
- Ами с какво...по сукман ли да ида бе татьо...!-сопва се сдържано Тотка.
- Ами не знам, ама, с тез хубавите дрехи, ако беше на село, те само на празник да ги обличаш, или по литургия в неделя, мъри!-отбелязва колебливо Танчо.
- Е, тука е така тате, и в сладкарския цех с хубави дрехи ходим.-казва Тотка малко раздразнено и добавя:-То на село е друго...сложиш си една антерийка и ...айде...тука в града по дрехите посрещат....па изпращат по...!
- Че какво му е другото, на село, вярно, кифли не ядем...често, ма поне си пазим дрехите, няма на нивата с костюм да ида я...-мърмори си тихо Танчо.
Тотка се облича, излиза пред паравана, а баща й засиява:
-Красива си ни Тотке, хубавица...ще кажа на майката ти, че си най-красивата кифла,....такова де, кифладжийка в града...гладни гражданя няма да останат...!
-Да..., тръгвам татьо. Ти не ме чакай, лягай си рано, че ако утре пътуваш, да си отпочинеш преди пътя-додава Тотка, сетне излиза и звукът от токчетата й отеква постепенно по дървената стълба надолу.
Танчо не може да заспи толкова рано, не може и да стои на едно място. Свикнал е на динамичен живот в село и решава да поизлезе, да види нощния град, да потърси луната в небето и да се полюбува на звездите. Докато се чуди, какво да прави, си мисли:
- Каква е таз работа...кифли да прави..., че червило, че помади, че токчета, перелини, парфуми..нещо болнава ми се види тая работа-мисли си Танчо.
- Хубавица ни е Тотка, ама е прекалено хубава...дано е щастлива, да се не преработва, че от работата се погрознява..кахъри се той.

Ситуация: В това време Тотка вече наближава бара, където Калина я чака.
Танчо, като човек от село, вече въобще не го свърта на едно място вътре и решава най-сетне да поизлезе. Той наметва плетената си вълнена жилетка и обува обувките, които Тотка му подари. Те са нови и неудобни, но пък са от Тотка...!

- Ех че папуци..., кат градски франт ще съм с тях. Комай теснички ще да са ми малко, ма нали са ми от щерката, от Тотка. Златно ми е девойчето, помислило е за баща си, папуци ми купила, да хсе чувствам като гражданин. Ама с тея кифли нещо.....,не ми е читаво.-Танчо се опитва да обува новите си обувки, те са му тесни и това го затруднява.
- Брейййй, че краката ми ли са големи, папуците ли са се свили, трудно ще ги нахлузя, ама трябва, нали са ми от щерката, трябва...!-настоява като на ум Танчо.

Ситуация: Бащата на Тотка е на улицата, разхожда се и попада на друга проститутка. Тя е нахална, предизвикателна, а Танчо наистина не е наясно, какво става. Той е наивен и объркан. Бащата излиза  и бавно тръгва по улицата. Наоколо светят витрини, от време на време покрай него пропърпорваше по някой автомобил-стар, очукан и уморен. На отстрещния тротоар седи някакъв махленски пияница и говори нещо на висок тон, но Танчо нищо не му разбира. Понататък едно момиче се усуква ловко на дерека на уличната лампа, завърта малката си лъскава чантичка на пръста и му се ухилва нахално, почти в лицето.

-Какво девойче, какво търсиш, да не си се изгубила..?-подема Танчо предпазливо.
-Ааа, намирам аз, намирам, то който търси си намира-подхвръля момичето и се отдалечава, смееки се нагло!

Ситуация: Внезапно Танчо забелязва някакво кафене, до което се отива по каменни стълби надолу. Отвътре се чува силна музика, смях и чукане на чаши. Това е кафенето, където "работят" Тотка и Калина. Той се подвоумявя, сетне слиза по няколкото стъпала, открехва бавно вратата, а отвътре го лъхва цигарен дим и остра миризма на алкохол. В този момент пространството сякаш изпищява, а червената светлина от лампионите се усилва и почти го ослепявя.


















ІІ-ро ДЕЙСТВИЕ-2013 г.

16. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина на улицата. Чакат клиенти на тротоара. Разговарят непринудено и някак вяло, отегчено. Спират коли в сянка и ги питат за услигите и цените. Тотка отговаря, докато дъвче дъвка и се държи и говори предизвикателно.

Тотка:
- Абе я се разкарай бе, върви при майка ти, да ти измие дупето, че да те почва баща ти на чистото....-протестира момичето.-Може да съм на улицата, ама печеля пет пъти повече от теб, калъф, пък и ми е кеф от работата...-провиква се момичето след някакъв тип, който й подсвирва с клаксона и набързо й подхвърля някакви обидни реплики.
- Баси, днес май ще си откиснем тук, бейби...-обръща се Тотка, към другата проститутка Калина, която е само на няколко метра от нея.
- Кофти Тотке, ама нали имаш рожден ден..трябва да изкараме по някоя кинта и да го отпразнуваме някъде.-казва Калина.
- Ебати рождения ден, преди два часа мина полунощ, няма никви пичове.....и ти казах сто пъти, не съм Тотка, името ми е Тина,...Т и н а...запомни ли го, а ти си Кони, ясно..., не Калина, а...К о н и-казва Тотка, която видимо дава да се разбере, че не си харесва името, нито това на Калина.
- Нали се разбрахме, трябват ни имена, които да са звучни, да пеят, когато ги произнасят....!-мърмори Тина.
- ...Да пеят и да...свирят..!- изкисква се нагло Кони.
- Охххх, ужасна сииии...!-почти изписква Тина и замахва игриво към Кони.
- То още малко и ще съмне, баща ми някъде тука идва сутрин да работи като хамалин. Ще вземем да се засечем една сутрин, че да видиш цирк тогава...-промърморва Тина.
- Олииии, стига ма, представих си го, ужас..., ужасен ужас....! Представяш ли си ма, да работите и двамата...на едно и също място, а..., въйййй, смях ма, смях ма....ужас...!-театралничи Кони.
- Тиии, все това мислиш, как пък си го представи чак, човек ще каже, че си го видяла даже, ...ма как ще работим на едно място ма, аз съм момиче от улицата, а той, той....е работник, как на едно място, охххх, ужасна, ама наистина си ужасна...!-протестира Тина и точно тогава пред нея спира една кола. Прозорецът бавно се отворя и от вътре се подавя кръгло лице:
- Коте, духаш ли...?
- Дааааа-проточено отвръща Тина-десетак и си готов мой човек!
- Ееее, десетак, дай малко аванта де, за петарка става ли..?-пазари се кръглото лице.
- Бе ти луд ли си, аз да не съм магистралка!-прави фасон Тина.
- Е добре де, а хубаво ли го правиш, в смисъъъъл...., ще остана ли доволен?-пита кръглото лице.
- Като компресор съм...-отговаря почти обнадеждено Тина.
- Еми...тогаваааа... две атмосфери на предната лява гума...-почти изкрещява кръглото лице, след това от колата се разнася истеричен смях на момчета и колата отпрашва в тъмнитата на нощта.
- Дейба боклука, дето се навъди...-изпсува Тина.
- Не се ядосвай миличка, пази си нервите-успокоявя я Кони.
- Е, кво да не се ядосваш, да излезеш, да ми губиш времето и накрая да ми пробуташ вицове от безплатното приложение на вчерашния вестник...ебати забавата...-протестира Тина.
- Така е в този занаят миличка-добави Кони-и двете го знаем...!
- Да бе, така е, а за кво учих банков мениджмънт маса години, че в Пловдив, че и тука, че изпити и в Свищов вземах. За какво, за да стана.....-откровеничи Тина.
- Е, то с дипломирани нашенки е пълно, не си само ти. Ние не сме курвентии, недей да се обиждаш сама. Аз също съм учила...педагогика на девиантното поведение....пък накрая...аз придобих такова поведение....-смее се Кони, докато предъвква дъвката си. Момичетата гледат в земята и се правят, че не говорят за самите себе си.
- Някой да ми беше казал, че ще стигна до тук, нямаше да му повярвам. А мечтаех за Виена, за операта, валсове, файтони, скъпи бижута, бомбонки "Моцарт", парфюми, красиви мъже, лукс, красота-мечтае Тина.
- Стига де...Нали всеки се бори за по-добър живот миличка, това е един от начините. Като не става с банков мениджмънт, става с девиантно поведение-добави Кони, докато пред тях минаваше някакъв тип. Който видимо беше почерпен.
- Свирка, секс...няма да е скъпо-като по учебник подвиква Тина към момчето.
- Колко вземаш..., двете ли сте...-пита той.
- Свирката е десетачка, стандартен-50, нестандартен-80, може да отиде до сто, зависи от предпочитанието, за цяла нощ-200, задна-може, ама цената е 120 и....без целуване, не обичам лиготии....-почти тържествено обявява ценоразписа си Тина и добавя:
- За двете всичко е по две, плюс бонус 50,...за перверзиятя!
- Е нямам толкова-казва момчето.
- Е, ако искаш да спиш с вишистки тарифата е тази..-вяло отбеляза Тина.
- Вишистки, или не, нали все сте едни, пък и няма да Ви изпитвам по тригонометрия я-помърморва момчето, с надежда да свали цената!
- Аз днес имам рожден ден, така че, може да ти излезе по-ефтино-“дава на заден” Тина-Дай 50 кинта и кажи къде отиваме,- почти му се примолва Тина.
- Абе ей ти десет лева за една свирка. Предпазител имаш ли?-пита момчето и подава банкнотата.
- Презерватив ли питаш, дали имам?-пита Тина.
- Ами, предпазител, презерватив, то е същото.-добавя момчето.
- Предпазител....!-иронизира Тина и добавя:-Разбира се, без презерватив не правя нищо, с тези болести...-отбелязва дълбоко загрижено Тина и се заравя в чантичката си да търси презерватива.

17. Сцена

Ситуация: Духа вятър. Захладнява, есен е, момичетата са с къси палтенца и къси поли. Студено им е, но професията изисква да са по-разголени.
След двайсетина минути Тина се връща при Кони, която скучае и върти чантичката си на един пръст, докато нервно дъвче дъвка.

- Мизерник...-отвращава се Тина.
- Що, кво стана?-пита вяло и маниерно Кони.
- Кво,....повърна..поне парите ми остави-казва Тина.
Точно тогава пред тях спира друга кола. Тина бързо се намесва, като вещо се обляга на отворения прозорец.
- Кво ше прайм готин... свирката е десетачка, стандартен-50, нестандартен-80, може да отиде до сто, зависи от предпочитанието, за цяла нощ-....-не може да довърши Тина, защото е прекъснатна и от вътрешността на колата се чува само:
- Е, па то малко по-надулу за тея пари травеститите ше ме носят на ръце...!
- Да,..ама към моргата-промърморва Тина и се отдръпва от колата.
- Тая па, ти знаеш ли въобще кво е секс ма...?-извиква клиентът.
- Аз ли бе, аз ли не знам, айде движение, да става течение-сопва се Тина , докато колата изръмжава с мръсна газ.



18. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина на улицата отново. Разговарят. Замислени са. Опитват се да бъдат искрени една към друга, сякаш до сега не са били. Нощ е.

- Ох, нощта почти свършва...ебати рождения ден ще е това-тревожи се Тина.
- Миличка, не исках да ти казвам, ама....., не се притеснявай за рождения ти ден...запазила съм едно сепаренце в нашето заведение-издава Кони и добавя:-Няма да си самичка на празника си, споко миличка! Кони бърка в чантичката си и отвътре изважда малко пакетче. Тина го отваря и вижда една малка дървена икона.
- Оооо, душичката ми тя-разнежва се Тина и прегръща приятелката си почти със сълзи в очите.
Точно тогава покрай тях минаваше друга кола, която намалявя и от вътре се чува глас:
-Ей, мивки, няма ли мъже та взехте помежду си да се...!
- Ми няма бе миличък, къде ги тези мъже, ти мъж ли си, ако си, хайде да те видим...!-подкача го Тина.
- Ми що не, колко искаш...?-попита гласът от колата.
- Триста...- отвръща Тина, като се надява да го разкара с прекалено високата цена.
- Какво, долара, евро....?-пита гласът.
- Евро...-казва вяло Тина.
- Ми оки, скачай, отиваме в една вила в Драгалевци, ще "излизаш от тортата" за един баровец там-казва многозначително гласът.

Ситуация: Тина се колебае известно време, оглежда колата, поглежда към Кони, която я окуражава с кимване и се качва в колата. Кони гледа след колата и помахва вяло с ръка. Това се случва в сянка, чуват се само звуци и разговор.

19. Сцена

Ситуация: Изминали са няколко часа. Всеки момент ще се развидели. Тина слиза от едно такси. Това се случва зад бял параван. Виждат се само сенки. Чува се как пита за цената. Шофьорът й казва и тя плаща и излиза от таксито. Упътва се към Кони и излиза в реална сцена. Кони я посреща с любопитна усмивка и ококорена:

-Е, как беше с баровеца?
-Готина компания, платиха добре. Триста ми даде пича в колата, а баровеца ми даде и сто евро кешовица отгоре.-добавя Тина.
-Уау, ...ми добре си. А аз тука си отвисях. Две свирки и един извратеняк искаше да ме види чисто гола....ама тука,....на улицата,...обаче плати, сто кинта..!-хвали се Кони.
-Баси типовете, гола...на улицата...що му се върза...-пита Тина, докато вади иконата, която й подари Кони и я обляга на тротоара.
-Да, ни пази!-усмихва се Тина към Кони, която одобрително кимва и казва:
-Е, кво..., сто лева изкарах..!
- Е, да-отбелязва Тина и добавя-скоро ще съмне, дали да не вдигаме гълъбиците....?
- Ми, то май няма да има повече работа...може.-отвръща Кони с неохота.
В този момент някой потупва Тина по рамото и тя стреснато се обръща.
-Кво искаш бе чичка, пий си кафенцето и върви по-надолу, там се събират хамалите, тука са любовните плочки, нямаш пари-нямаш работа тук-подхвърля разсеяно Кони.

Ситуация: Тина стои срещу хамалина като замръзнала. Той също е вцепенен. Пластмасовата чаша с кафето бавно се изтръгва от ръката му и пада на земята. Мъжът е облечен скромно, в някакви евтини дънки и тениска с надпис. Отгоре носи избеляло дочено яке. Мъжът постепенно овладява движението на ръката си и посяга към сгънатото въже на рамото си. В този момент Кони предусеща, какво може да последва и се разкрещява:

- Помоооощ, Полицияяяяяяя....Помоооощ....остави я бе, ...Помооооощ...-вика тя, докато мъжът държи Тина за ръката и я налагаше с ярост с въжето. Постепенно то се разплита и той отпуска ръката си уморено.
- Какво искаш бе, кретен, какво...!?-крещи Кони.

Ситуация: Кони крещи нервно и налага мъжа с малката си чанта, в защита на Тина, но той не й обръща никакво внимание, а Тина се опитва да предпази баща си от ударите от Кони. Тина без да иска настъпва иконата-подарък от Кони и я чупи на две. Всички поглеждат към счупената икона и сякаш за малко времето спира.

- Недей....остави го...-казва студено Тина.
- Защо, какво иска от теб тоя мухъл-все още почти крещи Кони.
- Защото...това е...баща ми....-казва Тина.
Кони се вкаменява. В този момент сякаш времето спира.
- Аз...аз...помислих, че ще я нараните господине...-заоправдава се Кони.
- ЗАЩО.....ЗАЩО.. Тотке....ЗАЩО...?-през сълзи мълви като на ум мъжът.
- Татко, аз...не ми стигат парите...но...ще се махна...обещавам-говори като на сън Тина.
- Нали учи..банкови неща, изпити....първо в Пловдив, кой колеж беше..., после в академията...в...., след това в института...в София....беше отличничка, ...ЗАЩО....? Какво ти липсваше, имаш всичко, имаш красота, имаш ум, имаш нас с майка ти, имаш всичко Тотке,...ЗАЩО? Знаех си аз, големият град не е за нас, ние сме обикновени хора, ние живеем обикновен живот, не сме за големия град, не сме за тук ние, НЕ...!-продължава бащата, като бавно и някак сакрално се опитва да погали Тина, но ръката му увисва във въздуха и той сякаш гали пространството около главата на Тина.

Ситуация: В този момент Токка отново вижда счупената икона на земята и се навежда да вземе частите. Поставя ги в дланите си и ги гледа тъжно и нежно, сякаш държи малко пиленце.

- Защото..., нямам работа...навсякъде искат опит, искат езици..., връзки…..връзки, ….връзки… - отговаря като на запис Тина.

Финална ситуация: Бащата бавно и нескопосано навива въжето, прегръща Тотка през кръста и тръгва с неуверена крачка. Излизат от сцената. Докато минава покрай Кони, бащата на Тотка я поглежда вяло. Тя се отдръпва бавно назад, като прегръща чантичката си, а мъжът продължава напред, заедно с дъщеря си и се изгубват в полумрака на зората. Кони остава на улицата, загледана след Тотка и баща й,…изпраща въздушна целувка, докато плаче и тихо промълвява:

- Сбогом Тотке!