Ще ги има ли българите в Западните покрайнини...?!

„Населението в Западните покрайнини намалява с темп приблизително около 20% на всеки 10 г., каза за Агенция „Фокус” Иван Николов - председател на Българския културно-информационен център в Босилеград. Дори само кратка разходка из този регион оставя горчиво впечатление, че бедността там е в отчайващи мащаби. Поминъкът на хората е оскъден, защото местността е планинска, , земеделието е слабо развито, а за животновъдство са нужни средства, каквито Сърбия не може да осигури. Именно заради това тя се стреми към членство в ЕС.
„Подкрепата на България за сръбското еврочленство трябва да бъде обусловена с изисквания за спазване на правата на българското малцинство и създаване на нормални условия за неговото всестранно материално, културно и политическо развитие, каза Николов. Идеята всъщност не е от сега, защото много отдавна интелектуалци и общественици от Западните покрайнини призовават, страната ни да се „възползва“, разбира се добронамерено и премерено, от сръбските стремежи към ЕС, за да постигнем ефект, правата на малцинството ни там да бъдат защитени.
Хората се притесняват от „попълзновенията“ на Сръбската православна църква, която се счита за един от основните фактори за налагане на сръбско национално самосъзнание върху българите, които живеят в Западните покрайнини. Ето именно тук Българската православна църква, в лицето на новия български патриарх Неофит, може да изиграе съществена роля в едни евентуални, бъдещи разговори и взаимни ангажименти със сръбския патриарх Ириней.
Всъщност, това са начините да защитим правата на сънародниците ни в Западните покрайнини – като потърсим и което е по-важно – като намерим най-краткия и най успешния път към преговори. Това може да стане, като поставим разумни условия за сръбското еврочленство и чрез огранизация на православно междудържавно сътрудничество, което да стигне до реални резултати, а не, както обикновено – до ефектна и многословна схоластика.
Според  председателя на Българския културно-информационен център в Босилеград, Сърбия все още живее във времената на Милошевич, а и законодателството е от времето на социализма.
Декларативно предоставените права не са права. Това най-добре го знаят именно нашите сънародници в Сърбия. Дори и днес те се страхуват само при споменаване на името на някога зловещата тайна милиция „УДБА“. Повечето от тях са с двойно гражданство – разделени между родината и „другата родина“. Съдбата на тези хора е в ръцете на политиците и на църквата, именно те могат, ако не да решат, поне да облекчат положението на българите в Западните порайнини, длъжници сме им...!
Казват, че България граничи със себе си! Ако тенденциите за намаляване на българското население в близките покрайнини се засилят, а те са достатъчно силни и днес, изведнъж може да се окаже, че вече не граничим със себе си, но нашите санъродници не са се завърнали в родината си, приласкани от нея като „свои“, а просто са поредните, които ще мият чинии на запад...!

За novinite.bg