Визитка:
Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни. Халаф е роден в град Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Работи за вестник „Ал Таахи“ („Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника, за който работи. През 1978 година емигрира в България, като си измисля командировка до Пловдивския панаир и става български гражданин. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет. От 1981 г. работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания, прави репортажи за сателитната телевизия на Абу Даби.
-
Г- Халаф, ще има ли война в Сирия и
кога?
-
Ще има война със сигурност, но не се
знае, кога точно ще започне. Вероятно това ще се случи, или в неделя късно
вечерта, или в понеделник. Ударите ще бъдат ограничени, с една цел – наказание
за това, че режимът на Башар Асад използва химическо оръжие. Според мен има още
две цели. Първата е, че достойнството на американския президент Барак Обама
беше накърнено, защото той още преди няколко месеца беше казал, че използването
на химическо оръжие е преминаване на една „червена линия“ и ако тя бъде
пресечена, ще има голямо наказание. Башар Асад обаче използва такова оръжие. Няма
как президентът Обама да отмине това. На първо място това е личното му
дойстойнство, на второ място, ценностите на САЩ и политиката им са против
използването на такива оръжия. Това е и послание към другите държави, че ако
използват такива оръжия, ще бъдат сурово наказани. Третото послание би било
опит да се ограничи военната сила на режима на Асад, защото балансът на силите
е нарушен в полза на неговия режим. Сега се търси баланс между Асад и
опозицията, с леко предимство на опозицията. Така режимът може да бъде принуден
да отиде към преговори. Може би целта е да се предизвика разцепление в самия
режим и да се даде възможност за военен преврат. По този начин Асад може да
бъде отстранен, или дори и убит, за да се стимулира политическият процес. Така
би могла да се съхрани държавността в Сирия, за да не се стигне до положение на
разпад, което се случи в Ирак през 2003 г. Американците и дори и руснаците са
обвинявани за това, въпреки че имат доста различия помежду си. Не трябва да
бъде позволено Сирия да се разпадне като държава, защото това ще има големи
последици за целия регион. Тези удари идват, за да подготвят политически
процес.
-
Как ще бъде преодоляно мнението на Русия
и Китай и възможна ли е сделка, според Вас, между Русия и САЩ?
-
Китай трябва да го оставим настрани. Те
не играят активна роля в подкрепата на режима. Те следват Русия, поради
различни причини. Според мен има сделка между Русия, САЩ и Саудитска Арабия.
Преди почти един месец, на посещение в Москва беше шефът по националната
сигурност на Саудитска Арабия, принц Бандар бин Султан Ал Сауд. Той разговаря с
Владимир Путин, в продължение на четири часа. В различни западни издания излезе
информация, че там са говорили за това, Русия да се откаже от Асад, не от
режима, а от Асад. За това Русия е трябвало да получи много отстъпки,
включително и около 15 млрд. долара - чрез различни сделки, включително и с
оръжия. Може би това е причината за промяна на позицията на Русия, защото до
сега те категорично подкрепяха режима на Асад. Сега обаче външният министър
Лавров казва, че Русия няма да воюва заради другите. Това означава, че те махат
„чадъра“ който до сега даваха на Башар Асад. Дали това е свързано с посещението
на саудитския принц, или е договорка между САЩ и Русия, макар, че помежду си
имат много проблеми и разногласия, не е ясно. Русия и САЩ осъзнават тежестта на
този конфликт и че неговата цена е много висока и той трябва да бъде прекратен.
Продължаването на проблема може да доведе до ескалация на напрежението в целия
регион. Това го виждаме при Ирак, където отново има намеса на „Ал Кайда“, в
Ливан пък се очертават и се засилват конфликтите на сектантска основа. Това
създава много опасности за региона. Ударът срещу Сирия е и послание към Иран.
Ако режимът на Асад бъде отслабен и той бъде премахнат, Иран вече няма да има
„зъби“, защото това ще обезсмисли организации като „Хизбулла“ и други, а Иран
може би ще тръгне към помирение с международната общност.
-
Ако все пак има военен удар срещу Сирия,
как ще изглежда тя след него и възможна ли е там демокрацията?
-
Ако очаквате демокрация от западен тип в
арабския свят, за това ще трябва да чакаме поне 50 години. Този въпрос в тези
държави не е политически и не зависи само от изборите. Това е културен процес и
той ще продължи много дълго. В ситуация, в която държавата е свързана с
религията, демокрация от такъв тип няма да бъде възможна. Това го наблюдаваме и
в Египет, и в Тунис, и в Либия. В Сирия трябва да очакваме сценарии като в
Ирак, ако не бъдат контролирани процесите.
-
Какви биха били последиците за нас, ако
има, или ако няма военна операция в Сирия?
-
Аз не мисля, че ще има някакви последици
за България. Може би ще има малко повече бежанци. Те обаче, според мен, основно
ще отидат към Турция, Йордания и Ливан, дори и към Ирак. Към България има още
една граница, която трябва да бъде преодоляна – турската граница. Със сигурност
ще има икономически последици от една такава война. Тя обаче няма да е дълга, а
ще е в рамките на два-три дена. Именно заради това считам, че ще бъдат
ограничени отрицателните последици от нея.
-
Какъв тип очаквате да бъде тази война?
-
Това ще бъдат ракетни удари, повечето от
които - от бойни кораби в региона. По-малко ще са въздушните удари, защото САЩ
и съюзниците знаят, че Сирия разполага с много добра защита, чрез която могат
да свалят самолети. Никой не иска в Сирия да има пленници-летци и да бъдат
свалени самолети. Именно заради това сме свидетели на концентрация на военни
кораби в Средиземно море. Целите ще бъдат насочени към центровете на контрола,
военните бази и разузнавателните центрове, както и към казармите. Говори се за
списък с военни и стратегически цели, подготвен от опозицията и от израелските
и американските разузнавателни служби.
Интервюто взе Венцислав Жеков
за novinite.bg
Интервюто взе Венцислав Жеков
за novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар