Георги Стоев е управляващ съдружник в „Индъстри Уоч Груп“ – водещ изследователски център в областта на икономиката и икономическата политика в България, който основават в началото на 2004 г., заедно с Лъчезар Богданов и Асенка Христова.
Образованието си получава в Английската гимназия в София, Университета в Лувен (Белгия), а след това и в ИПИ, където започва професионалната си кариера. Стоев е част от кръга икономисти, които през последните десетина години упорито настояват за ниски данъци, пропазарни реформи и минимално държавно присъствие в стопанството.
Г-н Стоев, как ще коментирате ветото върху актуализацията на бюджета, което беше наложено от президента Плевнелиев? Какъв ход беше това и как ще се отрази той върху икономиката ни?
Изпълнението на бюджета по последни данни, до юни месец, беше в рамките на прогнозираното от нас и от Министерството на финансите. В приходната част нямаше сериозни основания за притеснения. Разходната част винаги е била обект на натиск. Тя винаги трябва да се разглежда с опит да се оптимизират някои неефективни структури. Аз лично смятам, че повод да се актуализира бюджет винаги има, но това трябва да стане с оптимизиране на разходите, а не те да се увеличават. Това, което на мен ми е известно, като наблюдател на политическите процеси е, че вето се налага по процедурни съображения – липса на дебат, липса на мотиви, на аргументация, или пък нещо пропуснато в самата процедура, както и по целесъобразност по същината на законодателството.
Ако все пак не бъде приета актуализацията на този бюджет, това как ще се отрази на икономиката и има ли опасност от забавяне на някои важни плащания в държавата?
Мисля, че няма да има нищо катастрофално, дори напротив. Идеята да се тръгне към задлъжнявания от страна на правителството, ако това може да се тълкува като първа стъпка от един по-дълъг процес на влизане в нов дълг, по-скоро би ограничила икономиката, отколкото да я стимулира. От тази гледна точка, това че се спира тази първа крачка, може да се тълкува дори като нещо положително за икономическото развитие. Тази актуализация е една стъпка, която управляващите аргументират като нещо моментно, нещо свързано със сегашната ситуация. Никога те не са твърдели, поне официално и формално, че това е тяхната политика за мандата. Много е трудно да се каже, дали те наистина са имали предвид да влизат в дефицитна спирала – сценарии за сериозно увеличаване на дълга. Тази актуализация е за следващите шест месеца. Със или без нея, бюджетът ще се изпълни в рамките на предвидимото. Дългът ще остане в сегашните нива и през 2014 г. ще трябва да се търси ново финансиране за плащанията през 2015 г. - това е в рамките на нормалния мениджмънт на фискалните дела. Това се случи и през 2012 г., за плащанията през 2013 г.
За какво е най-целесъобразно да се използва заемът, който правителството иска да изтегли?
Този заем не беше аргументиран с идеята да се харчи за конкретни нужди. По-скоро идеята беше, че част от него да отива за покриване на очаквано свиване на приходната част – около 200 млн. лв. Друга част отива за натрупаните от две министерства дългове. Военното и вътрешното министерства трябва да се справят с бюджета, който вече им е гласуван от НС, а не да се налага да влизат в нови задължения. Ако тези дългове им се покрият, те ще влязат в нови дългове до края на годината и пак ще е необходима актуализация. Мисля, че тук става дума за 300 млн. лв. На последно място се заделя фискален резерв от 500 млн. лв. Голямата част от него отива в така наречените резервни плащания, които се извършват чрез постановления на МС – един буфер на средства, които при необходимост да се ползват, без да е необходимо това да се гласува в НС. Става дума за конкретни, не големи харчения.
Този заем не е ли по същество едно презастраховане?
Принципно това е така. По тези облигации, които потенциално биха се емитирали, правителството ще дължи лихва, а в същото време ще държи тези пари на депозит в БНБ на 0% доходност. Разликата между лихвата и нулевата доходност е загуба, която тече. Никога не сме били привърженици на свръх голям фискален резерв. Преди всичко, правителството трябва да се опитва да балансира бюджета, ако наистина има проблем в постъпленията, по каквато и да е причина, първата му работа е да се опита да коригира разходите надолу. Едва когато ситуацията е изключително тежка, може да се мисли за дългово финансиране и някаква част от това да бъде заделена за бъдещи „черни дни“. Нашата оценка за ситуацията в България е, че тя не е тежка, не е драматична.
Възможна ли е, според Вас, втора актуализация на бюджета, до края на годината, идея, която вече се появи в коментарите на някои икономически експерти?
Тя е възможна, но ми се струва малко вяроятна. Не съм сигурен, за какво би им било нужно това на управляващите. Нека да видим, какво ще се случи с тази актуализация, пък тогава да мислим за следващата!
за novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар