В църквата има канони, това са моралните правила, които всеки от нас трябва да спазва. Преди няколко години присъствах на освещаването на новия параклис „Св. Мина“ в двора на Софийската Св. Митрополия. Един висш български архиерей чакаше отвън, докато започне церемонията. До него стоеше едно бившо висше партийно величие от някогашната вездесъща БКП. Внезапно двамата започнаха да си говорят, сякаш се познаваха отдавна и тъй като бях съвсем наблизо до тях, без да се напрягам, можех да чуя разговора им. Те се поздравиха: „Здравейте г-н....., как сте, добре дошли на освещаването....“, а въпросният г-н отговори: „Здравейте отче...., ами тука сме, ние униформените трябва да се поддържаме...!“. За нас миряните правилата и каноните са задължителни, но за някои висши архиери и свещенослужители, тези правила сякаш са само препоръчителни и те могат да ги заобикалят безпроблемно. Въпросният висш архиерей се засмя покорно и разбиращо на думите на бившия партиен функционер, изрази одобрението си с енергично кимане и това ме порази не толкова с откровената си апатия към тези именно канони, за които говорим, но с публичното безсрамие и самоопределяне към едно истинско антицърковно поведение. Няма обаче тук да говорим за морала на църковниците ни, нито за досиетата им, нито за „ролекс“-ите им, още по-малко пък за луксозните им автопаркове, одеждите от коприна, скъпите ръкавели и всичко останало, което очевидно няма място в бита на един монах, защото всеки един от висшите ни църковници е преди всичко монах-черноризец, безсребреник.
Като говорим за канона и моралните правила, които следва да спазваме, настоящият наратив има друг акцент. Историята е на пръв поглед простичка, обикновена в своето незначително ежедневие, но ако вникнем вътре в самото сърце на случката, нещата видимо и чувствително придобиват доста по-глобален отенък.
Една възрастна жена-Атанаска Иванова Шишкова от гр. Стражица, решава да подари нещо на иконата на Св. Николай в София. Тя живее в София от 13-годишна и винаги е била възпитавана в уважение към църквата и вярата. През целия си живот тя търси църквата, защото това е нещо като вторият й дом, какъвто дълги години няма в София. Атанаска отива в църквата, носеща името на светеца, до бившия централен кореком в столицата. Както винаги влиза смирена, забрадена, и се прекръства още на входа. Насочва се към иконата и понечва да постави на нея плетено от нея малко плетиво, което тя нарича „мильо“. Това е малка покривчица, която Атанаска иска да подари на иконата и на Светеца. Тя е определила това като лично „жертвоприношение“, защото иска да благодари на Св. Николай. Тя цени тези свои плетива, защото години наред придобива незначителни, но важни за нея, средства от продажбата им. Цени труда си, защото е придобила уменията от майка си и това някак я връща в годините, когато семейството й е било цяло, щастливо. Атанаска поставя плетката на иконата и до нея полага скромно букетче от здравец. Отново се прекръства и се премества в страни, за да продължи да се моли, а и за да не пречи на други, които искат да се поклонят пред иконата. Точно тогава чува изнервен груб глас зад гърба си. Той отеква в смирените й мисли не като камбанен звън, а като зловещ крясък. Клисарката на църквата обяснява с твърд и нетърпящ възражение тон, че "такива плетени неща" на тях не им трябват, имали много и няма за какво да ги носят в църквата и "да ги трупат по иконите". Атанаска е потресена от безцеремонността на служителката, но в същото време е и вбесена от грубата намеса в нейната лична „кореспонденция“ със Св. Николай, в която никой няма право да се меси, още повече толкова нагло и още по-малко пък човек от църквата, който пръв следва да уважава миряните, дошли да се помолят и да се смирят пред Бога.
Атанаска смутено обяснява на клисарката, че това е дар за иконата, а не лично за нея, но тя продължава да протестира, че носят в църквата излишни неща, които на нея не й трябват и само "задръстват иконите". Атанаска няма сили да продължи спора, тя е огорчена от безмерната нечовечност, с която се отнасят към нейната лична вяра, при това не къде да е, а в самия Божи храм. Сълзите й напират в очите, но тя ги подтиска и се оттегля, прекръства се набързо на изхода и напуска църквата „Св. Николай“ с натъжено и празно сърце. Вместо да изпита удовлетворение от случилото се общение с Бога и със Св. Николай, тя е огорчена и омерзена от една бездушна клисарка. Почувствала се е, сякаш е замърсила храма със своя дар за Светеца, вместо да изпита опиянение от досега до непреходното.
На улицата сълзите си пробиват път през търпението и излизат с пълна сила. Хора спират Атанаска и настоятелно я питат, защо плаче, какво й се е случило, но тя нито има сили да разкаже, нито вече има и желание да го направи. Тя е прогонена от храма от вулгарното безразличие на една служителка, която вероятно продължава да работи там и днес и приема работата си по-скоро като досадно задължение, а не като призвание, както би следвало да бъде.
Атанаска е моя баба. Тя вече не е между нас, почина на 10 ноември 2011 г., Бог да я прости, все още няма шест месеца от кончината й.
Дълго се колебах, как точно да опиша този случай-като есе, очерк, статия, разказ, или нещо друго. Не че не умея да го направя по всеки един от тези начини, но не знаех, кое би било най-подходящо и най-"журналистическо", в смисъл като снимка на реалността. Накрая реших да напиша това, пък каквото и да е то като жанр.
В църквата има правила и канони, които трябва да се спазват, защото църквата е институция, в която канонът е основа на общността, но освен канони, в църквата, струва ми се, трябва да има и търпение, добронамереност, умиление, трябва да има ЛЮБОВ, преди всичко ЛЮБОВ..., но, уви, понякога между "трябва" и "има", разликата е наистина главозамайващо огромна.
БЛАГОДАРЯ НА САЙТА dveri.bg, за проявеното разбиране и макар и с незначителни съкращения, те публикуваха статията по осъщество! Ето и линк - http://dveri.bg/%D0%95%D0%94%D0%9D%D0%90_%D0%9B%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%90_%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF_%D0%97%D0%90_%D0%95%D0%94%D0%9D%D0%90_%D0%91%D0%95%D0%97%D0%9B%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%90_%D0%A1%D0%98%D0%A2%D0%A3%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар