вторник, 13 март 2012 г.

„Златният остров“ Ада тепе крие тонове злато в „магическите“ си недра








Археологията върви ръка за ръка с туризма

Находището на благородни метали „Хан Крум“ е дадено на концесия за 30 години, а хората от региона очакват това да съживи местната икономика и да повиши жизнения им стандарт.

Една удивителна находка от последните години разбуни духовете в българската археология, почти толкова, колкото и откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол. Това е енигматичният топос Ада тепе край малкото южнобългарско градче Крумовград. Родопа планина е може би най-красивата и загадъчна българска планина. Който е пътувал през нея знае, че тя е многолика, магическа, малко страшна, вълнуваща, сякаш се намира наистина в един друг свят, в различно от нашето измерение. Тук има такова изобилие от археология и история, колкото едва ли има на целия Балкански полуостров като цяло, а концентрацията на митове и легенди може би е достойна да се съизмерва с мега-легендата за крал Артур и магическия меч Екскалибур в английската история.
Ада тепе е хълм, който отстои от Крумовград само на няколко километра. Това е свещен хълм, както повечето в Родопите, където на върха археолозите са открили светилище от траките. Там е имало и малко древно селище. По данни от античните извори, траките били отлични рудари. Следи от подобна дейност са открити в района на Източните Родопи, около Крумовград, Момчилград, Ивайловград и Любимец. Акцентът пада върху късната бронзова епоха и ранната желязна епоха-ІІ-І хил. пр. р. Хр.
В периода от 2001-2006 г. започват разкопки, които доказват, че на това място е бил развит златодобивът. Рудникът се простира по западните, източните и северните склонове на възвишението и обхваща площ от 450 дка. Навсякъде се откриват многобройни отвали от отработена стерилна скална маса. В тях се намират изхвърлени счупени каменни сечива, свързани с някогашния добив - хромели, чукалки, хавани. Работели са цели семейства-жени, деца и мъже, като мъжете са разбивали скалата на едри късове, а жените и децата са надробявали парчетата за претопяване. Доказателство за това ни дават археологически артефакти от ръкохватки на съоръжения, които са предназначени за детска ръка.
Преобладаващите артефакти от късната бронзова епоха (ХV-ХI в.пр.р.Хр.) показват, че това е и времето на най-активната експлоатация на златоносните жили. Някои от откритите в отвалите находки се отнасят към най-ранните фази на периода и определят началото на експлоатацията на рудника през ХV-ХIV в.пр.р.Хр. В първите векове на желязната епоха (ХI-Х в.пр.р.Хр.) работата в мините постепенно затихва. Наблюденията в отвалите показват, че през различни периоди дейността на рудника понякога е прекъсвала, но след това отново е била подновявана.
Ада Тепе много бързо става сензация в археологията. Единственият известен по-ранен рудник за злато в света е Сакдреси в Южна Грузия, близо до границата с Армения. Нашият рудник е с хилядолетие по-древен от смятаните досега за най-ранни мини на островите Тасос и Сифнос в Егейско море, както и на античните мини в района на днешния град Кавала. Това определя с 1000 години по-ранно добиване на злато от руда. До сега се смяташе че златото се е добивало от руда от І в. пр. р.Хр., а преди това се е употребявал така нареченият „алувиален“ метод-чрез промиване на речната вода и рудните отпадъци в нея. Отзивите на изтъкнати специалисти по археометалургия на международни форуми в Анкара, Бохум (Германия) и Инсбрук (Австрия) вече дават висока оценка на постигнатите резултати.
Българската държава предостави 30-годишна концесия за добив на злато и сребро в находището “Хан Крум”, над родопското градче, с площ 19 кв. км. Освен хълма Ада тепе, където са най-големите доказани залежи (около 27 т. злато!!!), концесията обхваща и съседните баири - Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак. Геолозите са категорични, че на повърхността на Ада тепе има огромни количества арсен, а под него - уран. След обработката на рудата се получава не метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се преработва допълнително във фабриката на канадската фирма, получила концесията-в... Намибия! Счита се, че стойността на златото тук възлиза на 10 млрд. лв.
От 2010 г. Националният археологически институт с музей при БАН работи по проект за спасително археологическо проучване на древната мина. Той е финансиран от дъщерна фирма на канадската компания, получила концесия за експлоатация на златното находище край Крумовград. 2,5 млн. лв. са средствата, предвидени за научни изследвания на Ада тепе до 2014 г. Поради изключителната ценност на обекта не само за нашата, но и за европейската наука, в неговото изследване участват освен български и германски археолози. Привлечени са също над 20 чуждестранни специалисти от различни научни сфери, пет чужди лаборатории и университети.
Около 5 тона керамика, открита само през изминалата година, очаква да бъде научно обработена. Според д-р Христо Попов, ръководител на изследванията, древният рудник е нестандартен археологически обект. Това дава възможности и за изграждане на музей на открито-една придобила доста висока популярност практика за изграждане на съвременни музеи, които да запазват в максимална степен автентичността на местността с археологическа и историческа стойност.
За първи път именно тук се правят геофизически проучвания на стар рудник, казва д-р Попов. По думите му, за първи път се прави и детайлно лазерно-въздушно сканиране на археологически обект у нас с много висока разделителна способност. Изграждат се дигитални топографски модели, които са с много по-голяма точност от стандартните топографски карти. Тази технология ни позволява не само да нанасяме това, което сме открили, върху добра топографска подложка, но и да откриваме археологически структури в труднодостъпни местности. За първи път използваме големи серии от Въглерод 14 за датиране на бронзовата и желязна епоха в България. От научна гледна точка това е много важно, защото дава възможност с абсолютна точност да се установи времето на това, което се е случвало на Ада тепе.
Целта на археолозите е била с помощта на копия на сечива от камък и дърво, посредством методи, използвани в древността, да се опитат да добият злато от благородните жили на Ада тепе. След нагряване на скалата в рамките на цяла една нощ, са добити 350 кг. богата на злато руда. След прилагането на специална технология, са добити 30 гр. чисто самородно злато.
Според експерти в бранша, потенциалът на златни запаси в България възлиза на 446 тона, които са съсредоточени в 33 находища, главно в Южна България. Проучените запаси обаче са едва 172 тона, което е само 40 процента от потенциала на страната. Въпреки това, България разполага със седмия по големина златен резерв в Централна и Източна Европа, показват данните на World Gold Concil, коментира bnr.bg.
Учените предполагат, че материалът от откритото неотдавна от свищовлията Росен Тодоров съкровище от златни накити и бронзови секачи, произлиза именно от Ада тепе. Според археолога Христо Попов, най-голямото златно съкровище, откривано в Европа-Вълчетрънското, също е направено от злато от рудника край Крумовград. Градчето, което днес има население около 6 хил. души, се намира в северната периферия на някогашния Егейски и Микенски свят от времето на късната бронзова епоха. Най-любопитното обаче е, че се предполага, при това не без основание, че материал от Ада тепе е ползван и за изработката на символа на микенската цивилизация-златната погребална маска на Агамемнон. Това превръща този български златен рудник в най-стария на континента.
Микенската култура е открита в края на XIX век от Хайнрих Шлиман, който прави разкопки в Микена и Тиринт през 1874 и 1886 г. Той твърди, че е направил своите открития благодарение на вярата си във фактите от епопеите на Омир „Илиада“ и „Одисея“. Шлиман открива много предмети и огромно количество злато. В една от гробниците намира златна маска, която нарича „маската на Агамемнон“. По-късни разкопки откриват таблички с „линеар Б“, който в началото се е считал за негръцки език. Постепенно обаче започва дешифрирането на символи и превеждането на текстове.
Друг интересен факт, който произлиза от разкопките на Ада тепе е, че златото не е добивано само от открити мини, а е използван и закритият способ-в галерии. Рудникът е експлоатиран около 1000 години. Златната руда, добивана в него, е много богата на балгороден метал – около половин килограм на тон. Христо Попов посочи, че наличието на рудник като Ада тепе, може да обясни и огромното златно богатство, с което са разполагали тракийските царе. Описанията на тракийските войни и царе, които според Омир разполагали с позлатени щитове и оръжия, придобиват все по-реални очертания, предвид откритията на златни залежи по земите на древните траки. Предполага се, че и златото на Троя произлиза от благородния метал, добиван на Ада тепе. Античното селище на хълма, което по-късно е прераснало в светилище, се е запазило чак до идването на римляните. Мнението на д-р Христо Попов е, че древните са умеели да извличат почти целия благороден метал от камъка, защото в останките почти не са открити следи от злато.
България е осеяна с уникални исторически и археологически паметници и находища. Страната ни наистина е особено богата от към култура и митология и направените в последните години, а и по-старите открития, доказват, че митологията изглежда съдържа много историческа достоверност в себе си. Древните автори пишат за несметни богатства, изобилие и разкош, които са на път да се окажат абсолютна реалност. Това е повод да се замислим за тези текстове. Повечето учени ги считат за митични разкази без достатъчно елементи на историческа истина. Един от големите български историци и изследвачи, както настояваше да го наричаме-проф. Иван Венедиков, отдавна беше прозрял, че в народното творчество, митовете и легендите се съдържа едно наистина огромно културно-историческо богатство, което може да послужи на специалистите да откриват и изследват феномените на историческите епохи.
Ада тепе е само едно от зрънцата на националното ни историческо и археологическо богатство. Същият професор Венедиков споделяше приживе, че още от 50-те-60-те г. на миналия ХХ в. е алармирар в статии и изказвания, че на хълма на Перперикон има древни постройки, култови сгради, светилище и селище. Необходими бяха повече от 50 години, за да се задейства тежката машина на науката, която да започне разкопки и изследвания и да открие това, което ученият знаеше десетилетия по-рано. Разкриването и изследването на Ада тепе е една добра научна практика, която показва, как трябва да се работи, за да се открива. Това е първата стъпка, втората е, превръщането на тези обекти, след приключване на научното им обработване, в туристически забележителности, които да привличат чуждестранни и родни туристи и от това да печели държавата. Дано този път да вървим в правилната посока, не само за да откриваме скритите ни исторически богатства, но и за да печелим от популяризирането им по света!

Венцислав Жеков-кореспондент на в. „България“ в София

Няма коментари: