България е осеяна с множество каменни паметници, които смело можем да кажем, че са съществена част от една уникална по рода си мегалитна култура по нашите земи. Примерите за това са много и те са детайлно разгледани в студията на Х. Шкорпил. Той описва предимно мегалитните паметници в Сакар планина и на тази основа дава ценни сведения за една реална мегалитна култура в земите на днешна България. Такъв паметник можем да видим на хълма Хасаря между селата Ябълково и Сталево, недалеч от Димитровград, Хасковско. Оказва се, че на този хълм е имало светилище на праисторическия град Меда Касаба, в който е било разположено и прочуто в региона пазарище. Останки от това селище се намират и под днешното с. Ябълково, землището на което вероятно е било част от този стар град.
Цялата местност под Хасаря и днес се нарича „Бале“-“Балджика“, което в превод от турски означава „мед“ и „медника“. Каква обаче е връзката с Византия и по какъв начин тя „живее“ в днешното с. Ябълково и региона? На Хасаря е открит мегалитичен /мегалитен/ паметник-“провиралище“, вероятно от тракийско време. Това е тесен улей под една скала, през който хората от селата Ябълково и Сталево преминават в дните на съборите на селищата. Това се прави по поверие за здраве и късмет. По време на преминаването под скалата, всеки носи камък в ръка. Когато излезе от другата страна, се счита, че човекът е праведен, пречистен, защото камъкът отгоре не ги е затиснал. В противен случай, легендата разказва, че грешниците и лошите хора били затискани от камъка над тях. Когато вече преминалият под камъка се е изправил, поверието разказва, че трябва да хвърли камъка в посока югоизток-образно казано към Константинопол, след което проклина епирския деспот Теодор Комнин.
Именно от този хълм цар Йоан ІІ Асен наблюдава битката при Клокотница от 9 март 1230 г. Хвърлянето на камъка днес е един вид „анатема“ към нарушилия мирния договор с България епирски владетел. След като човек хвърли камъка, произнася следната реплика: „Мътните ги взели гърците /византийците/...!“, или „Трижди Анатема кире Тодоре...!“. Тук можем да наблюдаваме едно класическо смесване на исторически мотиви. От едната страна е светилището от стари времена, от другата страна е битката при Клокотница, но има и трети пласт и това е тракийската крепост „Милеон“, или „Милеони“. Освен това на хълма Хасаря е разположен още един мегалитичен паметник-така нареченото „Казанче“. Това вероятно е било жертвеник, някои го наричат и „кралимаркови стъпки“, или „богородични стъпки“, което представлява естествени вдлъбнатини на върха на скала, където се събира вода. Местните казват, че в тези ванички винаги има прясно вода, която според тях е лековита.
Странно е наистина, как е възможно цели 559 г. след гибелта на Византия на 29 май 1453 г., около обяд и 782 г. след битката при Клокотница, хората все още да спазват обичай, касаещ събития с такава историческа и времева дистанция...! Самопровъзгласилият се император на Византия-Теодор Комнин „понася“ клетви в продължение на невероятните 782 години и до днес. Странно е, но в същото време е и исторически оправдано, защото такава дълга „традиция“ говори за безупречна достоверност.
Днес на Хасарския хълм могат да бъдат видени любопитни сипеи от много дребни камъчета, които вероятно са част от конструкцията на праисторическото светилище на Меда Касаба, или част от тракийската „Милеони“. Хълмът е уникален и с местоположението си, защото от него сякаш може да се наблюдава цяла Тракия. Хора с по-силно зрение казват, че при ясно време може да се видят върховете на тепетата на Пловдив и дори минаретата на внушителната джамията Селимие, построена от прочутия майстор Мимар Синан в Одрин.
В чест на битката при Клокотница на Хасаря е изграден параклис „Св. 40 мъченици“, чиято памет се чества именно в деня на битката-9 март. Предполага се, че този параклис е продължение на стар храм със същото име в средновековната крепост, съществувала на Хасаря.
Така, скитайки из историческите дебри, стигаме до извода, че този тракийски хълм трябва щателно да бъде проучен от археолозите, защото носи в себе си много емоционално и физически натрупана история и насища региона с легенди и традиции, които могат да бъдат не само популярно национално богатство, но и повод за развитие на регионалния културен туризъм.
От Хасаря могат да бъдат наблюдавани и множество по-малки хълмове. Вероятно част от тях, ако не и всичките, може да се окаже, че са тракийски могили. Българската история е древна и богата и това всички го знаем, но оказва се, родната ни история все още крие тайни, разгадаването на които предстои и то изисква научни усилия от страна на всички исторически дисциплини. На нас ни остава да се надяваме скоро тези тайни да бъдат разбулени и да се гордеем, че такива стародавни традиции са все още живи. Византия формира култура, която е колосална по мащабите си. За своето съществуване от 1123 г. , с малко прекъсване между 1204 г. и 1261 г., тя се превръща в държавнически модел.
Днес жителите на две малки хасковски села-Ябълково и Сталево все още „помнят“ Византия и битката със самозванеца Теодор Комнин. Това показва, че големият учен проф. Иван Венедиков е бил прав, когато в своите изследвания дава голям дял на фолклора и народното творчество във всичките му разновидности, когато разчита „сухите“ исторически феномени.
Оказва се, че Византия е „жива“ чрез един свой самозванец, тя „живее“ в една смесена фолклорна среда и макар културните наслоения да са наистина много, чистата история прозира като самородно злато под останките на времето.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар