КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧВА В СТАРОЗАГОРСКА ЕПАРХИЯ....?

„Състоянието на Старозагорски митрополит Галактион е стабилизирано, но е тежко! Уврежданията са тежки.Започва ранна и по-късно рехабилитация”, заяви за „Православни новини” доктор Шишков – заместник-директор на 

Старозагорска митрлополия.
Снимка: www.bg-patriarshia.bg

старозагорската болница, в която е настанен владиката.

Попитахме го, дали той ще е в състояние да изпълнява задълженията си на епархийски митрополит, но докторът не се нае с прогноза, като пак повтори, че това е тежък инсулт и възстановяването ще е трудно.

Стана ясно, че все още има пареза на десните крайници и затруднения с говора. „Строго индивидуално е, как ще протече възстановяването и каква рехабилитация ще се проведе, както и самият пациент, как ще съдейства”, каза още доктор Шишков.

„Заседанията на Светия Синод на БПЦ-БП приключиха. Няма такъв обичай при жив митрополит да се провеждат каквито и да е избори. Състоянието на митрополита е възстановимо. Епархията си има епархийски съвет. Дори наместник няма да се избира,  какво остава да се правят нови избори за митрополит”, заявиха от Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод на БПЦ-БП.

В чл. 81,(4) ог Устава на БПЦ е записано, че „чрез епархийския митрополит се осъществява единството на православните християни и клира от епархията с Българската православна църква – Българска Патриаршия”. Ако митрополитът е болен и на легло, как ще се осъществява това единство. Не се ли налага поне викарен епископ да се назначи, докато митрополит Галактион се възстанови напълно. Защото Крупнишкият епископ Инокентий също не е добре със здравето и не може да изпълнява функцията на викарий, какъвто беше преди.

От друга страна,  алинея (5)  от същия член от Устава казва, че „в осъществяването на своята дейност епархийският митрополит се подпомага от Епархийския съвет”, но това означава, че самият Епархийски съвет сам по себе си не е в състояние да управлява епархията, докато се намери нов викарий и митрополитът се възстанови от инсулта.

В чл. 93 от Устава още се казва, че "Овдовяла или овакантена епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила". Ако възстановяването на митрополит Галактион продължи повече от 3 месеца, което е твърде вероятно, въпреки, че му пожелаваме да оздравее много по-бързо, тогава какво ще се предприеме и ще се предприеме ли нещо?

Също така, кой ще председателства Епархийския съвет, докато митрополитът е болен, каквото е изискването на чл. 112. (1) от същия Устав на църквата ни?

И накрая, в чл. 122. (1) от Устава на БПЦ пише, че „заседанията на Епархийския съвет са законни, когато се председателстват от епархийския митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице…”, а сега митрополитът определено не е в състояние да председателства съвета, няма и посочен от него изпълняващ тази длъжност”!

Въпросите са много, а отговорите се натрупват. Може би все пак е редно някой да каже, какво ще се случва в Старозагорска епархия, докато се възстанови епархийският митрополит и докато се избере нов викарен епископ.., така, щото хем да се спази Уставът, хем епархията да продължи да функционира нормално….!?!?!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

СЪСТОЯНИЕТО НА СТАРОЗАГОРСКИЯ МИТРОПОЛИТ Е ТЕЖКО!

Митрополит Галактион Старозагорски
Снимка: www.starozagorci.com

„Митрополит Галактион има един получен инсулт, няма втори”, увери заместник-директорът на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД – Стара Загора, д-р Шишков. Именно в тази болница беше настанен старозагорският владика, след като в понеделник получи инсулт. 

По думите на доктора, „състоянието на владиката не е добро, тежко е. Инсултът е ангажирал десни крайници и липса на говор”. „Въздържам се да кажа прогноза. Тези инсулти понякога се разширяват и във втория, третия ден, състоянието може и да се утежни”, каза още д-р Шишков. Според него, едва след третия ден от получаването на инсулта, ще може да се каже, какво е трайното състояние на митрополит Галактион.

Обърнахме се към Светия Синод с въпрос, дали ще се назначава заместник на болния митрополит, защото на практика в епархията няма и викарен епископ, който да го замества.

„Няма практика при кратко боледуване да се назначава наместник в дадена епархия. Има си канцелария и епархийски съвет. Ако се окаже, че има дългосрочно увреждане, и ако се окаже, че митрополитът няма да е вече в състояние да изпълнява задълженията си, едва тогава може да се мисли за наместник на епархията, на неговото място”, заяви началникът на Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод на БПЦ – БП, Александра Карамихалева. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

КОГАТО СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ/МЕДИИ СЕ ХИПЕРБОЛИЗИРАТ!

Предупрежденията при бедствия ще стават и през социални мрежи, и мобилни приложения, се предвижда в стратегия, заяви началникът на националната пожарна, Николай Николов.

Системата за ранно предупреждение на изпълнителната власт, която сега изпраща SMS-и до най-важните хора в държавата, не може да бъде използвана така, че да бъдат изпращани съобщения на абсолютно всички потребители.

Нека да попитаме, при този тип комуникация, която безспорно е един от видовете, как точно ще е полезна социалната мрежа, която все по-упорито се нарича медия, когато стане да речем земетресение…? С какво ще ни помогне една информация по facebook за това, в такава ситуация? Когато земетресението стане, вече ще знаем всички, какво ново и толкова необходимо ще ни каже facebook, или с какво ще ни помогне Twitter, ако въобще след земетресението има ток и съответно интернет!?

Разчита се също и на системата за звуково оповестяване, както и на възможността полицаи с патрулни автомобили и високоговорители да оповестяват населението при бедствия.

Точно това стана при последното земетресение в Пернишкия регион, което разтресе почти цяла България. И именно този тип комуникация създаде още повече напрежение сред населението, защото хората знаеха, че е имало земен трус, а тези високоговорители нагнетиха още повече стрес и на практика вместо да „изпишат веждите”, те напълно очаквано „извадиха очите”…!

Разбира се, че създаването на политики по превенция е  нещо, което заслужава адмирации. Само че нека първо да помислим защото, ако ще превентираме и баба Пена от Краводер, и чичо Нако от Сусурлево през фейсбука, то първо те трябва да си направят регистрации там…!

Не е сериозно да разчитаме на алтернативни методи, когато става дума за сериозни неща, които изискват от само себе си класически методи и за превенция, и за оповестяване, когато това въобще е необходимо, а и за помощ на евентуални пострадали.

Няма нищо лошо да се разчита на информация, особено в епохата на информацията, достъпът до нея може да е по всякакви начини, включително и алтернативни, само че класиката е проверен стандарт.

Нито баба Пена, нито чичо Нако ще успеем да научим да боравят с персонален компютър, още по-малко пък ще ги накараме да се „литкат” по „фейса” и бясно да туитват „земетръсни” статуси…!

Да не говорим, че едва ли с последното увеличение на пенсиите с от около 2 лева на човек, на месец /не на час…!/, въобще ще могат да си позволят да си закупят какъвто и да е компютър, или андроидно устройство…!

Та, така със социалните медии и тяхната алтернативна употреба у нас…..!

За sbj-bg.eu

ДОРИ И ЦАР САМУИЛ НИ РАЗДЕЛЯ НА КАТО НАРОД!

Снимка: www.ploshtadslaveikov.com

Издигнахме паметник на цар Самуил. Най-сетне в София, столицата на съвременна България да има паметник на чисто български владетел! Като се замислим, има паметник на Царя Освободител, само дето това не е български цар, да, признателни сме, само че той не е бил цар на България…! Има паметник и на поредица руски/съветски архетипи, но не и на български. И катедралата ни „Св. Ал. Невски” не е посветена на български светец, да не говорим за бутафорно-политически паметни комплекси като все още съществуващите „Братската могила” и „Паметникът на Съветската армия”. Една глава на Стамболов направихме в градинката пред военния клуб в София, но тя не е достатъчна, за да ни „отсрами” пред историческата памет.

Въпреки, че това е първият и единствен за сега паметник на български владетел в София, при това паметник от такава величина, отново се намериха хора, които да разкритикуват монумента.

Проблемът бил, че очите на паметника щели да светят! Всъщност, става дума за определен особен вид технология, при която, когато се насочи светлина срещу очите на статуята, те фосфоресцират.

Това обаче притеснява някои и те виждат в новата културна придобивка, откровена халтура!

За други пък, това, че очите на царя ще светят е нещо като подигравка, предвид факта, че неговите войници са били ослепени и той  умрял, след като е видял жалката гледка! Има обаче и друга гледна точка, а именно, че именно неговите очи светят дори и днес, в памет на ослепените!

Разбира се, не можем да пропуснем без внимание тези мнения, но едва ли това е най-важното. Както коментираха твърде много хора, нима оправихме икономиката, социалната сфера, здравеопазването и всичко останало, та опряхме до очите на Самуил…!

Положителният факт е, че имаме най-сетне паметник на наш си, чисто български владетел, който е разположен в центъра на София. Беше комично в македонската столица Скопие да има паметник на българския цар Самуил, а в София да няма такъв!

Паметникът е спорен, според някои, точно толкова, колкото и паметникът на Орфей на последната спирка на софийското метро, при летище София. Оказа се, че  паметникът на Орфей не просто не дразни никого, дори напротив, оценяван е по достойнство. Много чужденци, още влизайки в „тубата” на метрото, бързат да се снимат. Едва ли един грозен паметник ще предизвика интереса на хората, та да застанат те и да се снимат до него…!

Истерията с този паметник обаче беше голяма, когато той беше открит официално.

Сега отново ставаме свидетели на истерия, с паметника на цар Самуил. Кому е нужно това, защо се вглеждаме толкова много в очите на този паметник? Не е ли по-важно, какво е посланието на паметника, какви чувства извиква той в нас като българи? Какво значение има това, дали ако към очите му се насочи изкуствена светлина, те щели да фосфоресцират….!?

Ние продължаваме да сме царе на дребнотемието. Вместо да видим паметника като нещо, което ни прославя като древен народ, което ни напомня за славното минало, което пробужда националната ни памет, ние се вторачваме с маниакална упоритост в един детайл. Раздробяваме конструкта на цялото, за да изкритикуваме нещо малко, с което да окепазим цялото? Но защо?

В България нямаме значим паметник на Свети Цар Борис І, на наследника му Симеон Велики, на Крум Страшни, на Аспарух дори! Единствено ни „отсрамва” така нареченият „Попа”, което звучи с някакво прекомерно пренебрежение. Безразличието, с което преминаваме покрай паметника на Свети патриарх Евтимий в София демонстрира, как обществото ни сякаш до сега е неглижирало своята собствена памет.

Едва сега, именно с този паметник - на цар Самуил, ние вероятно трябва да се сетим, че българските владетели трябва да бъдат увековчени, трябва да им се отдава заслужена почит, а това става, като ги помним, като изучаваме делата им и като им издигаме паметници.

Всъщност, тук важи една стара максима, която гласи, че който не храни своята армия, ще храни чужда армия. Перифразата би могла да звучи, че който не издига паметници на своите царе, друга държава ще го направи, както това стана в македонската столица Скопие, където вече се появи цяла плеяда български паметници.

Вече се роди и първият виц по тази актуална тема: Какво би казал актьорът Стефан Данаилов, когато види новия паметник на цар Самуил? Първото, което би казал е: „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи…!”.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в. „България” в София

СЪСТОЯНИЕТО НА СТАРОЗАГОРСКИЯ ВЛАДИКА Е СТАБИЛНО, ТВЪРДЯТ ОТ БОЛНИЦАТА

Старозагорски митрополит Галактион.
Снимка: www.starazagora.utre.bg

„Старозагорски митрополит Галактион е в стабилно състояние от сутринта и към момента. Това, което е било диагностицирано в спешното приемно отделение, спрямо състоянието в момента е едно и също”, заяви специално за фейсбук-групата „Православни новини”, изпълнителният директор на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” - Стара Загора, доц. Йовчев.

По думите му, вече е начислена терапия, направен е скенер на мозъка, кръвни изследвания и биохимия, извикани са и консултанти и кардиолози, както и невролози.

Малко по-рано опитахме да се свържем с клиниката по Неврология към същата болница, където е настанен владиката и където попаднахме на дежурен лекар, който отказа да коментира състоянието на Галактион Старозагорски, както и отказа да ни свърже с когото и да било, който би могъл да даде още по-конкретна и точна информация за състоянието на митрополита. 

Стана ясно обаче, че във вторник главният лекар на същата клиника ще излезе с информация за състоянието на митрополит Галактион и предприетото лечение. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ВСЕЛЕНСКИЯТ ПАТРИАРХ ОТКАЗА НА ЕПИСКОП ПОЛИКАРП СВЕТА ЛИТУРГИЯ В ОДРИН!

Белоградчишки епископ Поликарп.
Снимка: www.youtube.com

Вселенският патриарх Вартоломей отказа на Белоградчишки епископ Поликарп да отслужи Света литургия в българския храм в Одрин. Това се казва в официално писмо-отговор от Вселенския патриарх до българския патриарх Неофит. Това накратко са данните от предългото, претрупано с очевидно перфидна уважаемост писмо, което Вартоломей Константинополски е изпратил до Неофит Български.

Формалният повод за отказа – „висящият въпрос относно поставянето, без предварителното знание и съгласие на майката Църква, бюст на екзарх Антим.”

Всъщност проблемът въобще не е този. Въпросният епископ „господин Поликарп”, както е наречен в писмото всъщност е напълно непопулярен в България и БПЦ, какво да говорим за Вселенската патриаршия.

Неотдавна обърнахме достатъчно внимание на персоната на епископа в статии за него, който си позволи да влезе в директен диалог с автора и обеща да предостави документи и факти по обсъждания въпрос, което разбира се не стана, но не сме и изненадани от това. Това всъщност е практика!

За да бъде приет един епископ, нов епископ, от своите събратя, той трябва да съслужи с тях, така е, за да се покаже, че те го приемат за равен и му отдават своето уважение на сана, който  му е бил придаден заради духовния живот, който води, а и за това, че е достигнал до определен етап от своето духовно израстване и е готов да заеме сана на епископ на Православието.

Питаме, колко пъти Белоградчишкият епископ служи в Белоградчик…?! Ако той е непопулярен в собствената си епископия, тогава каква е неговата популярност в БПЦ въобще, ..а във Вселенската патриаршия…!?!?!?!?

Ваши Високопреосвещенства, Преосвещенства, Блаженства и т.н., ако тук у нас, на това провинциално църковно ниво, един епископ не се ползва с необходимото уважение, но е „пробутван” по една или друга причина, то извън БПЦ-то, нефелното е много по-видимо.

Затова, няма какво да се учудваме  на Вселенския патриарх, че е „отсвирил” един наш „епископ”. Във всеки случай, поне за този казус, не е виновен патриархът…!

Колкото до формалния повод за отказа, това е тема на отделен коментар, където за мен позицията на Фенер е меко казано особена…, но това е друга тема!

Така че, „господин Поликарп” по-скоро трябва да се замисли, защото дори родната ни църква публикува отговора на Негово Всесветейшество Вартоломей, на сайта на БПЦ, което също е сигнал…, сигнал преди всичко за „господина”…! 

За фейсбук-групата "Православни новини" 

В ИГНАТИЕВО НАПАДАТ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО!

www.zadkulisite.com

На кого пречи свободата на словото? Очевидно отговорът е – на тези, които нямат полза от това, да се знае истината. 

Свободата на словото е подложена на истинско изпитание в град Игнатиево до Варна, където се оказа, че джебчийки, които са се ползвали със защита от институции, издигат палати с крадени пари. Разследването е на Вероника Димитрова от  „Нова телевизия”.

Вече има опити да се издевателства над журналисти от „Дарик” и от „Труд”. Тенденцията, защото това вече е тенденция, се засилва от месеци и години. Всеки опит да се направи репортаж, или дори някакво разследване по въпроса, води до не просто неприкрита, а направо до открита агресия срещу журналистите.

Последният такъв зрелищен „спектакъл” беше с опита на Миролюба Бенатова да разговаря с роми от Сливен. Тогава прозвуча и „изстрелът” – „Българите на кайма…!”, който беше сякаш един невинен детски протуберанс, уви, оказа се, че не е съвсем невинен…!

Агресията срещу журналистите се засилва видимо, защото очевидно, професионалните им попадения са все по-точни. Това отключва напълно неоснователна, но обяснима агресия към тях. Именно това налага правила, които да защитават практикуващите тази професия, защото в противен случай свободата на словото е заложена на карта.

Самочувствието на някои твърде примитивни хора стига до там, че когато откажат коментар пред микрофона на колега, това сякаш ги прави по-значими, сякаш това е някаква пирова победа над самата журналистика. Такъв е случаят  в Игнатиево. Журналист пита местен, къде, живее, а той, понеже не иска да се види, че къщата му вероятно е с размерите на селска прогимназия, а не може да обясни, от къде има средства за това, отказва. Това е някаква странна, почти трагикомична гордост, една „пластмасова” самовлюбеност, която „дава крила”, само че крилата са споени с восък! Това е още ретроградна самонадеяност, която се огъва, скърца, но води единствено и само до порочната упоритост на един примат!

Насилието над журналисти не е победа, то дори не е повод за възгордяване, това е срам, огромен срам и издава обезоръжаващо интелектуално безсилие…!

Не журналистите са виновни за това, което посредством професията си представят пред публиката в лицето на гражданското общество.

Проблемът е, че журналистиката е дразнител, защото „рови”, а както добре знаем: „…разровиш ли го - ще мирише…!”.

Проблемът още е и в това, че някои бабаити, с анцузи и без анцузи, се възприемат като недосегаеми. Това доведе до обира в църквата в Гърмен и то в момент, когато етническото напрежение там беше на ръба. Същите хора, със същото безотговорно мислене нападат журналисти и издевателстват над търпението им на професионалисти и на хора, сега и в Игнатиево.

Целта е една, да се разсее аудиторията, да се каже: „Е, какво толкова е станало”….., само че, така не става. Българинът отдавна не е овца и гледа, слуша и чете интелигентно.

Нашата работа е да питаме, ЗАЩО, работата на държавата е да се впрегне сама в оглавника на законите си и да заеме ролята си на стожер. Ние поставяме проблемите на дневния ред на обществената информираност, журналистите не сме част от проблема, а напротив – част от разрешаването му сме.

Е, ние си свършихме нашата работа, зададохме въпросите, осведомихме обществото и сезирахме институциите, сега е дошъл ред и на държавата…! Да видим!

За sbj-bg.eu