ПАПАРАШКА СНИМКА „БАСТИСА” ЗАМ.-МИНИСТЪР

Заместник-министърът на туризма Надя Маринова беше освободена от поста си, заради публикувана в информационен сайт снимка, на която въпросната спи, или се е подпряла на стола. Обяснението: „Уволних зам.-министъра на туризма Надя Маринова, защото спи пияна в бар”…!

Работата на медиите е да пишат за всичко, както и да снимат, когато и където преценят, че това ще предизвика обществен интерес. Една заместник-министърка, която е в нощен бар, особено ако е заела някаква по-„екзотична” поза, определено е предизвикателство за папараците! Не медията обаче е виновна в случая.

Фотографът на въпросния сайт е намерил „находка” и разбира се се е възползвал. Не са нарушени правата на никого, защото въпросната дама се е намирала на обществено място, още повече, тя е трябвало да знае, че е възможно да бъде заснета.

Не тук обаче е проблемът. Проблемът е в това, че Маринова е била освободена, на основание на една снимка! А от къде е ясно, че тя „спи пияна в бар”, на снимката дрегер ли има, който показва, че въпросната е била пияна…?! Ами ако тя просто се е подпряла, не защото е пияна, а защото просто е уморена, примерно, пък дори и да спи, това не означава непременно, че е пияна…!?

Нима на никого от нас не се е случвало да попадне в нощен бар, да пие едно, две, или дори три питиета…?! И ако недай Боже се подпрем някъде, …какво.., това ни прави хронични алкохолици ли…!?!?!?

Разбира се, че обществените личности трябва да са бдителни, защото винаги е възможно да попаднат пред фотообектива искат, или не искат. Те са задължени и да пазят поведение, защото представляват институция. Само че, когато някой е уличен в непристойно поведение, каквото е „спи пияна”, преди да се действа като слон в стъкларски магазин, все пак е редно да се провери, дали пък случайно заместник-министърът не е бил пиян, или пък е бил, въобще – каква е ситуацията…!

Най-лесното е да бъде уволнен някой, особено когато е на висок пост. С това се показва, че ето на, правим нещо, уволняваме, значи действаме, отчитаме дейност. Оправданието „Така ми казаха. Какво да направя?”, звучи по детски наивно…! 

За sbj-bg.eu

КОГА И КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ МЕДИИТЕ, БЕЗ ДА СТАНЕМ ЗА СМЯХ…!?

В Троянския манастир организирахавсенощно бдение. Игуменът на манастира – Велички епископ Сионий организира масирана медийна реклама за това. Френетични рпортерки и репортери се надпреварваха да ни обясняват от ефира, как в Троянската света обител ще бдят…! Това добре. Само че, когато на Света гора се организират такива бдения, едва ли вестниците в Солун тръбят като при военна мобилизация за същото.

Бдението е традиция, това е лично,съкровено преживяване, това е стоицизъм, един вид жертва, човек се лишава от нещо, за да го дари на даден светец. По този начин се запазва буден духът.

Това съкровено преживяване на човека-богомолец не е медийна сензация. В същото време, рекламирането на подобно събитие е меко казано комично, защото излиза от рамката на благоприличието.

Човек отива на бдение, за да остане само с вярата си, с Господ, със себе си дори. Този, който вярва няма да отиде на бдение, за да стане част от църковен флашмоб! А с рекламата, която беше направена по много национални медии, се постигна точно този ефект – една арогантно разпищолена публичност, която опорочи едно сърдечно преживяване!

Не е ли време Църквата ни да разбере, че медиите могат да са съюзници, но когато ги използват, трябва да знаят, как да го правят, за да не стане използващият ги смешен…!? Да, медиите бяха добронамерени в този случай, само че бяха неправилно използвани!

На кого беше нужно да се рекламира едно твърде съкровено нещо като бдението, сякаш ще правим селски събор с кебапчета и духова музика…!?

Да, лято е, новините са оскъдни, медиите дрънчат на кухо от липсата на теми. Едва ли обаче превръщането на едно църковно бдение в гранд-новина ще запълни обемите на вестниците и сайтовете…! 

За sbj-bg.eu

В ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР ОБЪРКАХА ДВЕ ИКОНИ…!?

Снимка: www.manastir359.com

Отново получихме писмо, подписано от наш читател, на когото спестяваме и името, и пола, от Орешак. Този път, ни е предоставена информация за така нареченото бдение, което шумно се рекламира през медиите и което трябваше да е в чест на чудотворната икона на Света Богородица Троеручица в Троянския манастир.

Първо, едва ли бденията, които са значително по-често явление на Атон, са рекламирани в гръцките медии, нещо, което по незнайни причини се превърна в медийна сензация у нас.

Второ, в писмото си до нас, нашият читател от Орешак ни пише, че „…този празник никога не се е празнувал в манастира ни, аз живея тук откакто се помня и няма такова нещо, ние си знаем 15 август, това е. Направихме справка в интернет и се оказа че този празник на иконата е на 28 юни, а не както сега го представят на 12 юли, това е стария стил, който не е въведен в църката ни”.

Всъщност, празник на икона има, по руска традиция. Това обаче е празник на иконата Света Богородица Троеручица-Хилендарска, който при това се празнува на 11 юли, но по-интересното е друго.

Нашата икона е копие на въпросната хилендарска икона, но нашата има своя собствена история и също е чудотворна. Тя дори е различна по техника на изображение. И още нещо, нашата икона се чества именно на 28 юни, защото това е новият стил, който за добро, или за не толкова, е официален календар в БПЦ. А сега се спазва старостилна дата….! Няма лошо, но защо се прави това, а и така ли ще се празнува от тук нататък – по стария, или по новия стил…?!?!?! Не за друго, ами поне хората да знаят…

„…Този игумен си пише активи по този начин ли, да кажат хората ето той служи, и т.н…, а как да вярваме, като го знаем какъв е…” , /следват две квалификации, които спестяваме на читателите ни…!/, пише още читателят ни в писмото си до „Православни новини”.

Има и нещо трето. На бдението са присъствали около 15-тина човека, след шумната медийна активност за това. Певците и духовниците са били повече от богомолците. Като втори служащ е поставен скандално нашумелият йеромонах Василий Венков, персона нон грата в няколко епархии на БПЦ!

Имало е дори почерпка с отлежала ракия, която била правена от настоящото ръководство на манастира, и била...тригодишна...! Странно, как бързо отлежава ракията! Настоящото ръковоство на манастира е от малко повече от година, а ракията, която уж е правена от тях, е от....три години....!!! 

Величкият епископ Сионий неотдавна обясняваше, как е възможно Троянският манастир да е от времето на българския цар Петър, което го отдалечаваше съществено от историята на Хилендарския манастир на Атон. Според официалната история обаче, Троянският манастир е основан от именно хилендарски монаси. Сега същият епископ празнува хилендарска икона…! Странна еволюция…!

На така нареченото бдение са присъствали предимно хора от Видинска епархия. Там е бил и „розовият” владика, както и йеромонахът на 19 г. /!/, който е нежелан от Светия Синод в Троянската обител…!

На вечернята от местните хора е присъствала само една възрастна жена…! Ето какъв авторитет има към днешна дата „очистеният от порока” Троянски манастир…!!! Или иначе казано, напънала се планината и …замирисало на позастояло…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ТЕАТЪРЪТ ОТНОВО „ВЛИЗА” В ДОМА НА ПАРЦАЛЕВ

Камината на Парцалев. Снимка на автора

Легендарният апартамент на незабравимия комик Георги Парцалев отново става културно средище, където ще шества изкуството. Този път това е с така наречената  Real life escape game – Room 66.

Влизаме в апартамента на известния  комик със страхопочитание, сякаш влизаме в някакъв храм. Малък коридор, в дясно на който има сервизно помещение и кухня. Направо се намира широк перпендикулярен хол, в ляво на който има една ниша, а направо – две стаи. Тази , която е срещу входа на хола е била спалнята на Парцалев. Точно до вратата на тази стая е прословутата камина на актьора.

„Той беше извикал един майстор да я изгради от огнеопорни тухли. Но странното беше, че щом майсторът през деня я изгради, вечерта Парцалев я събаряше. Той не можеше да се съгласи с наклона и формата на камината. Едва след три пъти разваляне, стана така както си я представяше Парцалев. А за облицовката на камината донесохме мраморни плочи от кариерата във Владая. Когато отидохме там и работниците забелязаха Парцалев, те спряха работа, радостни, че виждат известния актьор на живо. Наобиколиха го да се ръкуват с него. След като разбраха за какво сме дошли започнаха да търсят и му предлагат мраморни плочи. Парцалев най-после се спря на цвета и жилките на мрамора и поиска да си плати. Директорът на цеха, обаче отказа да вземе пари, но го помоли да даде автограф за колектива”, разказва в спомените си Илия Ангелов.

Върху двата плота на камината Парцалев е поставял два красиви бронзови свещника. Той е обичал антиките. По колекционерството го запалва актьорът Енчо Багаров.

Днес апартаментът на Парцалев отново е изпълнен с театър, този път с една интересна, интелигентна и увлекателна модерна игра. Този тип игри - Real life escape game, произхождат от Сингапур. Тази игра представлява реална презентация на компютърна игра. Всичко започва от компютърните игри, където хората могат да влязат в една виртуална стая и да откриват ключове. За първи път в Сингапур се сещат да направят това, но на живо, а не във виртуалното пространство. Има декори и история, която може да е подобна на нещо от историите на Агата Кристи. 

В новата стая – room 66 има повече ефекти. До сега стаите са разтичали повече на логически задачи. В София има над 10 такива стаи. Всяка стая е напълно уникална. Може да се ползва до около 10 хил. посещения. Room 66 е дело на трима приятели. Съвършено случайно попадат на апартамента на Георги Парцалев.

Самата игра е повече артистична, на логическа основа, което много добре се връзва с дома на един от най-обичаните български артисти. На същия етаж  живее и друг известен актьор, това е Николай Николаев – бате Николай. Цялата сграда е населена от хора, които имат отношение към изкуството – художници, артисти и журналисти.

Идеята на играта в стаята Room 66 е да успее човек да излезе в рамките на един час, или 66 минути. Има серия от загадки, които водят една след друга и накрая се стига до изхода. Изцяло е свързано с приключения и логика. Всичко се наблюдава с видео камери, не се записва, но се помага, ако се забавят прекалено много, или нещо ги затрудни. В това приключение може да участва всеки, след онлайн резервация. Нормалният максимум за участие в една игра е 5-6 човека, в тази стая е 5, а минимумът е - двама. Играта е силна от екипна гледна точка. На Запад много често се използва като тийм-билдинг игра.

В сравнение с другите стаи, в Room 66 има повече звукови и видео ефекти. Така се постига повече реализъм. Тази стая е най-близката до театъра игра, създавана до сега в България, с реално усещане на историята. Девизът е „Забравете виртуалното, елате в реалното!”.

В Лондон има 50-60, до 100 стаи за такива игри. В България се очаква до края на годината само в София да има над 20 такива стаи. Това показва, че спрямо Лондон и обема му, ние се справяме много добре. Има цяло движение за такива игри и хора, които пътуват в чужбина ,за да играят в такива стаи.

Повечето стаи не са си конкуренти, защото с всяка нова се доразвиват. Единственото лошо нещо е да излязат лоши стаи, като това ще развали имиджа. Всичко се измисля от нулата, включително и технологиите. Тук се използва трудът и на актьори като Емил Емилов. Това още повече свързва идеята за подобна игра с апартамента на Георги Парцалев.

„Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин“ (сега „Цариградско шосе“) №39. Жилището бе собственост на г-жа Елеонора Събчева, дъщеря на Известния тенор Събчо Събев. Парцалев живееше тук под наем от 1979 година. Противно на много приказки по негов адрес той никога не е имал собствено жилище” разказва още Илия Ангелов.

По думите му, „апартаментът е като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво, в един ъгъл се виждаше една огромна, добре подредена библиотека в шест реда, със ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван Базовите 22-тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др.”.

„Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единият — на стената, а другият — с голямо махало, поставен на пода стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса със шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи”, отбелязва в спомените си Илия Ангелов.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

за в-к „България” - Чикаго, САЩ

ВИСОКОТО КРЪВНО И НИСКАТА ЗАХАР КАТО ПРИЧИНА ЗА ИГНОР НА МЕДИИТЕ!

Задържаха певицата Жана Бергендорв, веднага се появиха съмнения, че в дома й били открити наркотици, пък тя била под влиянието на опияти, пък имало битов скандал, но така и не стана ясно, какво е станало. Екипи на медии се оказаха, както си е редно, пред столичното Първо РУП, но докато излизаше от там, Жана не обърна никакво внимание на чакащите я журналисти, профуча с физиономия на ледената царкиня покрай тях и се потопи в уютната анонимност на една линейка!

Странно е, как хора, които отдавна са обект на медиен интерес, когато не им отърва да са пред камерите, преминават покрай тях, сякаш не ги забелязват. Игнорират медиите до такава степен, че все едно те просто не съществуват. Пренебрежението е твърде странно, при положение, че именно благодарение на същите тези медии „звездата” е станала такава…!

Това е един проблем, който е характерен, разбира се, не само за нашите географски ширини, но предвид емоционалността на южните нации, сякаш тук  е доста по-силно изразен.

Добре, разбираме, че понякога човек има лични проблеми, например спор за попечителство на дете, както изглежда е в случая, разбираме, че понякога има и лично пространство. Само че, когато си публична личност, когато си известен не само с това, че си известен, или дори и само с това, не е приемливо да игнорираш по такъв директен, безцеремонен и напълно необясним начин медиите, които са дошли заради теб. Защото те не идват, само когато ти искаш, а и когато има какво да те попитат…!

Пак казваме, медиите не проявяват личен, нездрав интерес към дадената „звезда”, това е интересът на обществото към нея. Ако обществото няма интерес към дадена „звезда”, то и медиите няма да я търсят. Жана Бергендорф е популярна личност именно благодарение на медиите. Това, че няколко журналисти са й застанали диван-чапраз да я чакат, за да  попитат за нейната версия и обяснение на ситуацията, не е защото тези хора си нямат друга работа. Те са там, защото те са я направили известна, защото тя е „звезда”, благодарение на тях, а това все пак им дава известно основание да я потърсят лично, когато има нещо, което тя може да изясни най-точно!

Обяснението беше, че имала високо кръвно и ниска захар! Разбира се, че е възможно и разбира се, че човек се притеснява в такава ситуация, но това не може да е оправдание за пълния игнор на рутинното медийно присъствие.

Няма да попитаме, как високото кръвно и ниската захар не се проявиха, когато медиите бяха желани и търсени, преди…!?!?!? Няма да попитаме,…но си го мислим…!

А иначе, дано няма проблем със здравето, дано всичко е добре и дано родните ни „звезди” се позамислят, че небосклонът, на който са „звезди” е твърде ограничен, за да се преструват на „холивудски съзвездия”…! 

За sbj-bg.eu

МОДАТА НА ЦЪРКОВНИТЕ ОДЕЖДИ СЕ ОТПРИЩИ КАТО ПЛАНИНСКИ БЕНТ…!

Понеже е лято, си позволяваме един малко по-различен поглед към иначе сериозните теми. Сериозни…, сериозни,…колко да са сериозни….?!?!?! Става дума за облачението на нашите епископи. Един известен и сравнително нов епископ на БПЦ-то ни даде повод за настоящия наратив. Той е толкова незлоблив, колкото и желанието ни да обърнем внимание на една сериозна тема, само че с добронамерено намигване..!

Та за какво иде реч..? Последното закупено одеяние на същия този епископ е твърде фриволно, та чак набива на срамотно своеволие. Нищо лично, само че…!

Едва ли розовите флорални мотиви са особено подходящи за епископски одежди…! Разбирам, че на някои хора им идва отвътре, ясно е, че то си е природа, но някак не върви епископ да се издокара в розов десен.

Да, да, това е модерен цвят, особено от миналото лято, розовите ризи, или такива с лек нюанс на розовото наистина са моден крясък из моловете. Розово ни залива и от екрана на телевизора, защото все повече господа, практикуващи професията на ТВ-водещ се „барват” в розово, или в нежно лилаво с розов оттенък.

Само че този цвят някак никак не мяза на свещенослужител. Не е прието може би, или пък не сме свикнали, все още, да бие на бомбонено розово от човек, който се предполага да е достолепен изповедник.

Снимка: www.liveinternet.ru

Ясен е и вътрешният повик на сърцето. При някои розовото си е въпрос на личностна самоидентификация, само че, когато си епископ, някак трябва мярка. В противен случай нещата рязко завиват в ляво розовия спектър, където популярните от близкото минало „Army of lovers” триумфират в своята пищност.

Мярка, просто трябва да има мярка. Не бива да се залита, защото ако днес ставаме свидетели на розови цветенца по одеждите на епископ, утре може да се реши вместо епитрахил, да се води службата с ярко зелено марабу…! Ето заради това е необходима мярката, за да създава стандарт и еталон.

Иначе разбираме напълно идеята. Все по-освободеното поведение в църквата ни неминуемо води до все по-освободено поведение в модата, колкото и да е неудачно да се говори за мода в облеклото на свещениците и епископите…!

Друго си е все пак розови флорални мотиви на одежди…! Някак отварят…, самият десен сякаш шепти в ухото ни нежна песен на сатир, нежели ангелска песен, което е очакването ни…!

След като бяха въведени ръкавелите, а сетне и пясъчната коприна, расата се разливаха по телата като меката ласка на беломорски бриз. Това както и да е, беше прието постепенно, дали и сега ще стане така, днес – розови цветенца, утре марабу, а след това накъде…., може би към разцепените дънки и червените прашки на Азер Меликов…, кой знае….!?!?!?

За Фейсбук-грепата "Православни новини"

ЗАДАВА ЛИ СЕ НОВО „ЦЪРКОВНО ТОРНАДО”, ТОЗИ ПЪТ НАД БАЧКОВО…!?

Снимка: www.bulgarianhistory.org

Църковни среди са притеснени от слухове, които все по-упорито се носят в ефира над Бачковския манастир. Говори се за предстояща смяна на ръководството в лицето на архимандрит Симон. 

Обяснението: понеже пред медиите той заяви, че не може да издържа и Пловдивската духовна академия, както и църковната телевизия в южната ни епархия. Задължението на манастира е само към Пловдивската духовна семинария. Очевидно е ставало дума за подобни щения на пловдивския владика, след като Симон реагира дори през медиите.

Говори се още, че на мястото на архимандрит Симон ще бъде въдворен Величкия епископ Сионий, срещу когото има вече няколко жалби и писма до Синода! Без да изпадаме в сравнения между двамата, защото това на практика е невъзможно, все пак трябва да отбележим, че Симон е уважаван човек, а освен това е и работлив. 

Манастирът е богат, има имоти чак в Северна Гърция, до Солун. Това е най-богатият манастир от трите ставропигии – Троянският, Рилският и Бачковският. Ако Рилският има субсидии по линия на ЮНЕСКО, то това все пак са целеви пари, за които се следи разхода и от там с една дума не може да се краде. Бачковският манастир обаче получава средства, за които не се следи от такова ниво за разхода.

Дали начинът за отстраняването на архимандрит Симон няма да е по метода от Троян...? Готова ли е айнзац-групата на църковните „братя Грим”, която да спретне поредния гей-скандал, този път като замесят например архимандрит Симон? Преди две години бяха замесени имената на двама от възрастните монаси в Бачково, които според „братя Грим” били гейове.! Трябва да уточним, че говорим за двама старци на близо 80 години….! Какви гейове са те, дали въобще знаят значението на тази дума…!?!?!?

Бачковския манастир е манастирът с най-много монаси у нас. Откакто Симон е игумен няма избягал монах, дори напротив, идват, бягайки от други епархии, дори един игумен отиде там, за да стане редови монах, бягайки от Видин, защо ли..!?!?!

Дали гей-картата отново ще влезе в употреба, дали отново по този грозен начин ще се разгонва монашеско братство на една ставропигия, дали отново възрастни хора, монаси ще бъдат развявани по медиите и ще бъдат излагани като някакви панайрджийски мечки….!? Само да припомня, че след последните подобни „блицкрийг”-ове на църковните „братя Грим” и благоверният им епископ – негей,…сакън…, почина архимандрит Августин! Това ли да очакваме и сега…?!?!?! Ще се намеси ли Синодът, кога и как?

Да не забравяме, че Синодът забрани на монах, вече йеромонах Стефан, нереализиралият се троянски брат, да пребивава в Троянския манастир. Ако наистина готвят епископ Сионий за Бачково, йеромонах Стефан може да се окаже единственият монах в този манастир…! Дали съдбата на Троянския манастир не се задава като „църковно торнадо” над втора ставропигия…, отново в сянката на епископското було на „император” Сионий….?!?!?!

Говори се, че в софийската семинария е имало отчисления от всяка венчавка и кръщене, дори и да не е участвал ректорът в тези ритуали…! Ако това е вярно, какво ли ще е отчислението в Бачково, където парите са много повече…!!! Въобще, явно бизнес-системата в БПЦ работи безотказно, в името на все по-хубави коли и одежди….!

И накрая, понеже пак се говори, че архимандрит Симон е човек на Врачанския митрополит Калиник, дали последният ще успее да се пребори със събрата си Николай Пловдивски в епичната битка на титаните – Симон, или Сионий…., това е въпросът…, кой ще „яхне” Бачково и накъде ще се насочат финансовите потоци – навън, или навътре...!?!?!?

За фейсбук-групата "Православни новини"