СЕМИНАРИСТИ СА НАЧЕЛО НА СЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ…!!!

Леонид Брежнев

Управлението на Брежнев в СССР има християнски оттенък, твърдят богослови. Основната дейност, която този човек е развивал през цялото време, твърдят те, е миротворческа. При предшественика му – Никита Хрушчов, светът е бил изправен пред ядрено унищожение. Хрушчов поставя ултиматум на САЩ за обединение на Германиите.

По време на кубинската криза Хрушчов е имал реалната власт и възможност да унищожи света. По онова време в ръководството на КПСС е имало и нормално мислещи хора, един от които е министърът на хранителната промишленост – Анастас Микоян, другият е Леонид Брежнев. Брежнев посвещава своето управление на подобряване на връзките с другите държави и избягване на нова световна война. Той е ветеран от Втората световна. Бил е политкомисар тогава, реално не е участвал с оръжие, но от това, което описва в книгата си „Малая земля“, се вижда изключително хуманното му отношение, което той е проявявал, нещо, което е изключително несвойствено, към другарите му и войниците на фронта.

Нека си спомним заповедта на Сталин, зад войниците на фронта да има отряд с оръжие срещу тях. Така ако някой от ужас се опита да отстъпи назад, да бъде застрелян от своите…! Брежнев вижда, че заради дълго продължилите и тежки битки има много трупове на руски войници, които не са погребани. Това е демотивирало руските войници. Когато встъпва в правомощия на фронта, едно от първите неща, които прави бъдещият лидер на СССР е, когато се прекрати немският огън, телата на загиналите войници да бъдат погребани.

В същото време Брежнев прекратява и гоненията срещу църквата. Хрушчов твърдял, че ще покаже по телевизията последния поп. По времето на Брежнев няма такива гонения. Дори Сталин прекратява атеистичната война, заляла СССР в онези години. Хрушчов обаче  я възстановява и при Брежнев отново е прекратено.

По заповед на Хрушчов, агентите на тайната политическа милиция в църквата са разконспирирани и така той дискредитира до краен предел самата институция на църквата в СССР. Един много известен руски професор по богословие, който се оказва агент на КГБ, излиза и публично заявява, че той не вярва в Бог. Той е професор по Стар Завет. Това е бил един от методите на Хрушчов да дискредитира църквата като цяло и да я ликвидира. Това при Брежнев изцяло липсва. Политиката към църквата става много по-мека. Държавата започва символично да не се интересува от църквата и по този начин на нея е дадена глътка въздух и възможност да започне да се възстановява след дългите години на гонения. Множество храмове и манастири получават разрешение да се реставрират и те се възстановяват, защото по време на гоненията, когато някоя от тези сгради са се разрушавали, държавата не е разрешавала те да се възстановяват и така са се надявали постепенно, когато останат без сгради, църквата сама да се заличи.

Политиката на управлението на Брежнев е насочена към хората, това е миролюбива политика. На плещите на Брежнев лежи Хелзинския мир. Има международни спогодби между САЩ и СССР и Брежнев е получавал остри критики от Политбюро, заради отстъпки, които е правил на САЩ, само и само да се избегне евентуалната война, защото той не е искал отново да преживее ужаса, на който се е нагледал в Украйна, където е пратен по време на войната.

На Църквата са върнати храмове и манастири, които са били одържавени, връща Даниловският манастир в Москва, който е един от най-големите манастири на руската църква. Цялостната политика на комунистическата държава спрямо православната църква е изменена.

На погребението на Брежнев се вижда счупването на една система. Там става инцидент. В пряк ефир ковчегът на Брежнев е изпуснат в гроба и се чува тътен, но така се счупва всъщност системата. Неговата съпруга го прекръства в национален ефир. Главата на атеистическата държава  СССР е изпратен по християнски начин, което ни дава идея, че ако не практикуващи християни, те поне са били примитивно религиозни, за да се стигне до там, жената да го прекръсти. Ако тя нямаше отношение към църквата, тя нямаше да извърши този религиозен акт.

Църквата в СССР е имала отношение към главите на съветската власт, на базата на Свещеното писание, където пише, че всяка власт е от Бога. Сталин е със семинарско образование. Руската православна църква е създала една не малка част от  тези хора, за които говорим. Анастас Микоян също е семинарист. Той е в управлението на СССР от Ленин до Брежнев. Начело на комунистическата държава са стояли няколко семинаристи, които са имали тези разбирания за Християнството.

Колкото и да са вярвали в световната революция и в комунистическите идеали, те са ги пречупвали през призмата на Християнството, съзнателно, или несъзнателно. Брежнев няма такова образование, но в неговата дейност виждаме едни християнски методи на управление, твърдят богослови и те виждат това в неговото замисляне за другия и за другите, в грижата за народа.

Покрай Втората световна война Сталин променя политиката си спрямо църквата. Най-страшните гонения и репресии са в първия период – 1918-1923 г. Това е експериментален период, който много прилича на периода на управление във Франция  - 1789-1793 г. – Великият терор. Правени са социални експерименти и се появяват идеи да се разруши семейството, децата да са общи и да се ходи дори гол по улицата, за да се разчупят разбиранията за срам, за клише, за морал. Появяват се и идеи за свободни полови контакти във Франция. Така те са се борили с буржоазния морал тогава.

Движещите сили в периода 1918-1923 г. в СССР са всъщност евреите. Когато Сталин реално взема властта, той избива тези евреи. В състава на Политбюро до времето на абсолютна власт на Сталин, ще видим едно еврейско лоби. Именно заради това има такава борба и омраза спрямо православната църква. Всичко това идва от вродената омраза на Юдаизма спрямо Християнството, твърдят богослови. Самият Сталин, когато взема властта прави чистки., но той е подтикван и насъскван от Хрушчов.

Хрушчов споделя пред Сталин, че е много малък процентът на разкритите врагове с партиен билет…!! Именно Хрушчов е човекът, който понякога е вдъхновявал Сталин за чистките и за издирване на инакомислещите. Дори и в главата на Сталин не са се раждали такива ужасяващи идеи. Хрушчов е сивият кардинал на Сталин, за да съхрани сам себе си и да оцелее.

Брежнев произхожда от дълбоката провинция. Не е аристократ, не е гражданин. В тези хора се съхранява религиозността. Те са били малограмотни, но в тях е живял естественият закон, ходили са редовно на църква. Получавали са християнско възпитание и  Брежнев също получава такова. Разбира се няма данни Брежнев да е бил практикуващ християнин. Знаем, че той е имал много пороци в живота си – страстен любител на жените, на изобилната храна и най-вече на алкохола. Имал е огромни проблеми с теглото си. Той е тромав и тежък, защото постоянно преяжда и препива.  Тези хора са вярвали в Марксизмо-Ленинизма, това е била тяхната религия. Но тя е била пречупвана през вродената в руската душа християнска етика. Християнството е попаднало на добра почва в Русия, защото руският човек по своята същност е вярващ човек. 

Отношението към вярата на Брежнев вероятно е било примитивно, но той е имал закваската и заради това не е бил враждебен към църквата, както е при Хрушчов.

Това е непознатият Брежнев. Дори и в Свещеното писание  е записано, че „блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“. Когато се каже Брежнев, ние го помним като тромав и сякаш постоянно пиян човек, с един мундир, на който има безброй медали. А това е накрая на живота му. Той има обаче други заслуги, не към СССР, а към човечеството, за това, че не допусна трета световна война. Стремежът му към мир е бил дори в ущърб на собствената му държава, коментират още богослови.

За фейсбук-групата "Православни новини"