ОФИЦЕРИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ – ЕТАЛОН ЗА ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО

Военното училище и ШЗО подготвят кадрите за Действащата армия

Често сме чували определението, че българските офицери „преди девети“ са били наистина на почит и уважение в обществото. Да носиш униформа е било въпрос на чест, гордостта от мундира е имала своето логическо обяснение – военни години са били, войната е носела слава и е давала поле за изява на смелите.

Разбира се офицерският корпус винаги е стоял високо в обществената стратиграфия, но има и още нещо, което сякаш остава скрито. Старите офицери, така наречените „царски“ офицери всъщност са онези, които са воювали, една голяма част от тях - във Втората световна война, а не малка част от тях, разбира се по-възрастните – и в Първата световна война. Такива прославени български герои се изявяват в последната световна война като висши пълководци, офицери и генерали, на чийто плещи се изнася и самата война.

С придобития опит от Първата световна война, те влизат във Втората вече като изградени командири, военни теоретици, пълководци и стратези. Заради това офицерството постепенно, но сигурно придобива тази слава, заради това да носиш мундир е въпрос на чест и достойнство, заради това и офицерите ни тогава са се женели не с костюм, а именно с униформата си. Било е по-престижно да си „офицерин“ с униформа, отколкото „франт“ с костюм. Такъв е бил статутът и на униформата, и на носещите я. Офицерите и след това запазват тази висота, като остават достойни за професията и за мисията си – да пазят и отстояват българското и българщината в рамките на законите и съобразно международно-правните норми и спогодби.

И все пак, за да станеш „офицерин“ се иска и още нещо, освен да си избереш достойна професия. Иска се хъс, дръзновение, пламък в очите и в гърдите. И точно това се дава от съдбата във военните години. Войната дава безкрайна почва за изява на мъжество и храброст за тези, които ги притежават. Именно заради това и професията от една от професиите в обществото ни придобива много повече смисъл и значение като професия, която дава възможност за личностна изява, за проява на героизъм, за кауза, за мисия, за посока. Именно в тези думи се крие патриотизмът на българските офицери. Те отстояват позицията на справедливостта, те са на страната на истина, те търсят и естествено намират поле за прилагане на практика на всичко онова, на което са ги научили във военните училища и в школите за запасни офицери. 

Войната е повод и причина за дръзновение, а това въздига статута на една професия до висотата на морална и национална мисия.

Именно поради тази причина офицерите от войните са еталон за чест и достойнство, защото те просто имат шанса да се докажат, но имат и качества, а и знания и умения, които да покажат в хода на своята ежедневна дейност.

Офицерите преди и след тях не са по-малко офицери, те просто битуват в друг тип среда, покоряват различни върхове, като в същото време запазват висотата на основното си професионално предназначение – защита на отечеството, колкото и може би банално да звучи това днес. В онези години това е било цел номер едно на офицерския корпус – да ръководи и да осигурява оперативно и тактически съхраняването на България и на българските ценности, не само в новоприсъединените земи, но и в така наречения от емигрантите ни „стар край“.

За в-к "Българска армия"