ДРЕВНО ГРОБИЩЕ В СТРАЖИЦА НАСОЧВА КЪМ ВОИНИТЕ ОТ АТЛАНДИТА

Преди време в редакцията на военния вестник ни попадна една малка книжка – „Църквата Св. Богородица“ от село Стражица, сега град. Книжката е издадена по случай 100-годишния юбилей на храма през 1942 г. Докоснахме се до това издание благодарение на дъщерята на свещеник Раю Шишков- Лиляна, която дълги години беше директор на Централната армейска библиотека при тогавашното ЦДНА, днес Централен военен клуб в София. Помогнаха ни и спомените на Атанаска Шишкова от Стражица.

Именно на едно възвишение до църквата в Стражица, когато си играели като малки деца, Атанаска си спомни още преди години нещо твърде интересно. Докато се ровели в пръста, децата откривали кости, които впоследствие разбрали, че са човешки. От това място дълги години хората добивали глина за битови нужди и поради това тук често се ровело и често се откривали такива артефакти.

Предполага се, че това е много старо гробище, защото към 50-те години на ХХ век тук има все още запазени надгробни паметници, спомня си Атанаска Шишкова. По думите й, това място за погребения е необичайно, защото Стражичани са погребвали своите близки и сродници над местността „Лахналците“, на изток от селото. До Освобождението на България за гробище е служел просторният църковен двор, където дори са погребани и загиналите в Освободителната война от 1877-1878 г. Имало е дори и братска могила, която е разрушена във времето. От 1880 г. е определено и още едно място за погребения, на югозапад от селото в местността „Съкътикени“, при завоя на Голяма река.

Писаните спомени разказват, как през 1897 г., именно на мястото, където си играели децата, на възвишението, могилата или каквото и да е това съоръжение, ако въобще е такова, били откривани човешки кости, но те били необичайно големи. При изкопни работи за полагане на новата ж.п.-линия от земята буквално се показвали грамадни скелети, сякаш не били на хора, а на великани.

Това е записано като факт в църковната книга на църквата, както и във въпросната юбилейна брошура, като данните са от италиански майстори, които станали живи свидетели на тези, както те ги описват „грамадни по ръст човешки скелети“.

Необичайното в случая е това, че до сега никой не се е заел да изследва тези кости и скелети, ако те все още са запазени някъде и да разбере, какви са, от къде са и как са попаднали на това място.

Поради заливане от реката с вода, гробището от местността „Съкътикени“ е преместено през 1919 г. в местността „Голушница“, но там не са открити такива скелети, както и на други места, освен на споменатото възвишение. Това може да е някаква „цивилизационна могила“, или пък древно погребение. След толкова години обаче, все още няма научен интерес към този феномен, за който местните хора все по-малко говорят, защото все по-малко от тях го помнят, времето покрива отново със забрава събитията и фактите и те отлежават в новата си, повторна „вечност“.

И по римско време, и по турско време, Стражица е била населена с така наречените ерлийци – тоест, това са хора с нормални по размер скелети. Подобни обаче са намерени преди години в Родопите, те също са свръхголеми скелети, спрямо нормалните размери на хората по тези земи.

Цялата история ни води, макар и легендарно, към атлантите, които според мълвата били именно толкова големи на ръст човешки, или получовешки и полубожествени същества.

Древното гробище на Стражица все още крие своите тайни, а един ден, ако се направят нужните изследвания, кой знае, може пък нишката на Ариадна да ни отведе от гробището в Стражица до Родопите, а защо не и най-сетне до реални, материални следи от някогашната процъфтяваща и все още енигматична Атлантида.

За в-к "Българска армия"