ДА СЕДНЕШ В СТОЛА НА ПРЕЗИДЕНТА…

Репродукции на автора

Когато бях ученик в Техникума по съобщенията в София, прякорът ми беше „Желю”. Тогава по-скоро ми беше безразлично, че съучениците ми викат така, но по-късно започнах да се гордея, защото, какво по-хубаво от това да те наричат, както се казва българският президент, още повече - образован, известен, харизматичен…!

Познавах задочно д-р Желев, защото бяхме почти съседи, живееше на две преки от мен. Още, когато го избраха за президент-председател, отидохме да поздравим близките му в дома им. Тогава му избяга любимата котка. Сутрин, когато с баща ми чистехме сняг през зимата, почти всеки път се случваше да мине президентът. Вървеше сам, зад него имаше само един охранител. Президентът поздравяваше вежливо и усмихнато, а ние притеснено отговаряхме.

Едва на 21 януари 2014 г. имах възможността да се запозная вече съвсем лично с д-р Желев, в неговия кабинет, където се помещаваше и фондацията му. Потърсих го по стандартния начин, уговорих си интервю с него и отидох. Посрещна ме секретарката му. След малко се появи и самият той - скромен, усмихнат и леко тромав. В тъмния си костюм изглеждаше едновременно величествено, защото това все пак беше президентът, но имаше и нещо твърде битово. Личеше си обаче, че годините му тежат.

Като разбра, че няма да го снимам, ме покани в личния си кабинет. Малка стаичка, огромно бюро, тотален творчески безпорядък. Листове, книги, ръкописи, …цялата стая беше пълна с книжа. Повъртях се няколко секунди в недоумението си, къде да седна. Тогава д-р Желев ме покани да седна на неговия стол пред бюрото му, а той самият се настани в един фотьоил  пред мен. Разговорът тръгна трудно. Президентът сякаш говореше като на запис. Аз го питах едно, той ми отговаряше друго. Усетих, че му се говори, но не за това, за което аз исках и реших да го оставя да говори свободно.

Той ми се довери. Сякаш се успокои и започна да ми разказва за книгата „Фашизмът”, за перипетиите по издаването, за философията, за неговите си неща. Може и да не беше особено журналистически правилно, но имах време и рискувах. Президентът говори дълго, по едно време изглежда се умори и тогава настъпи моят момент. Зададох си актуалните въпроси и получих така дългоочакваните въпроси.

От години исках да попитам д-р Желев, имало ли е фашизъм в България, или не. Оставих това за накрая.

„Аз бях първият, който написа, че в България фашистка държава не е имало. Фашистката държава е тоталитарна, еднопартийна система, наложена чрез терора върху другите партии, включително и избиване на техните членове. На 9 септември 1944 г. не е ликвидиран фашизмът у нас, защото такъв не е имало. По-скоро тогава се ликвидира авторитарният режим, който в никакъв случай не е фашистки. Тогава се налага тоталитарният комунистически режим, който е най-завършеният, след фашизма”, заяви д-р Желев.

Той се ентусиазира, това беше неговата тема, той искаше отново да говори за това.

Попитах президента, за какво мечтае. Той леко се смути, защото не очакваше такъв въпрос, вероятно. Усмихна се, погледна надолу и след дълга пауза каза: „Хората са различни. Някой може да мечтае за богатство…”, тогава той се засмя искрено, защото богатството наистина не го интересуваше. Мечтаеше да довърши книгите, които е планирал…!

По-късно президентът се разтършува в кашоните до него и извади обновеното издание на „Фашизмът”. Имах и изданието му от 1990 г., но то така и остана без автограф, на това издание обаче имам, уви – последният!

Жалко, д-р Желев, вероятно не можахте да довършите всички планирани книги, но пък направихте толкова много за страната си, …толкова много, колкото едва ли скоро някой друг българин ще успее…! 

За София Topnovini.bg

Прошко Прошков няма да е кандидат за кмет на София

Снимка: proshkov.eu

„Не съм давал съгласие и не съм кандидат за кмет на София“, заяви общинският съветник, Прошко Прошков пред София Topnovini.bg.

Той допълни, че все още с никого не са водени разговори и според него, няма никаква заявена готовност за явяване на местни избори. Самият Реформаторски блок все още няма концепция за провеждането на тези избори, каза още Прошков.

„Хубаво е да вземем решението за кандидата за кмет на столицата с консенсус. Необходимо е лидерският съвет, председателите да се съберат и да дадат някаква пътна карта, защото те са тези, които стоят на пулса на събитията, те са в управленска коалиция. Това е хубаво да стане на някакъв тип форум“, каза общинския съветник, запитан, по какъв начин ще се състои изборът на кандидата.

Ако бъде предложен за кандидат за кмет на София от Реформаторския блок, Прошков беше категоричен, че не би приел. „Не съм имал такова желание и мисля, че няма да бъда кандидат. Самият аз не желая да се кандидатирам за кмет. Бих продължил да работя в общината, но не като кмет“, посочи Прошков.

„Разговор за имената изобщо не е започва на ниво Реформаторски блок“, заяви десният депутат блок, Вили Лилков. По думите му, в ДСБ ще бъдат готови с кандидатите си за съветници и за кметове, вероятно през месец май.

„Ще настояваме да имаме обща кандидатура на Реформаторския блок, тоест, навсякъде да явяваме с общи кандидатури, за да се утвърди формацията в  местната власт. За сега за София изобщо не е говорено“, категоричен беше Лилков.

Имената на Трайчо Трайков, Прошко Прошков и Вили Лилков, които се лансират в публичното пространство, представляват тип оценка на определени хора да се явят като кандидати, смята Лилков.

„В момента разговаряме единствено за програма и говорим за диалог, кандидатурата да бъде единна и да не бъде разделяща и конфронтираща отделните партии в Реформаторския блок. Когато е готова програмата ще се търси личност, която да може да удовлетвори тази програма и да я представи по най-добрия начин“, посочи Вили Лилков.

За София Topnovini.bg

„Излишното“ саниране понякога е и полезно

Снимка на автора

Санирането е един от основните начини за топлоизолация и икономия на енергия, а от там и на средства, оказва се обаче, че съществува и така нареченото „излишно саниране“. Това е изолация, която се прави на такива места, че е повече от абсурдно да си помислиш дори, че може да се извърши на такова място, като например на парапета на тераса!

Всъщност, подобна изолация на парапет, което е откровено разхищение, според някои строители е начин да се оскъпи имотът, когато това е нова сграда. Така с относително минимални средства се постига ефект на доста по-висока цена на самия имот, защото се отчитат допълнителни фактори, които на пръв поглед нямат никакво отношение към топлоизолацията на дадена жилищна площ. Оказва се обаче, че това не е съвсем така. Някои строители умишлено изолират подобни пространства, като парапети на тераси, които формално са външни за самата жилищна площ, за да постигнат ефект на изолация от самата плоча, което обаче е съмнително според други строители.

„Някои колеги смятат, че по плочата се предава студеният въздух. Според мен, никой от тях не си е направил труда да направи сметка, защото все пак има определена дължина и в нея студът не намалява. Няма никакъв смисъл от саниране на парапет на тераса, освен ако се иска да се придаде по-добър естетичен вид“, разясни за topnovini.bg строителният предприемач, инж. Росен Нецов.

„За да се придаде естетика на по-старите кооперации, които са със старите пръскани мазилки, трябва да се направят много допълнителни обработки. По-лесно е обаче да се монтира стиропор и върху него да се нанесе нова мазилка. Върху стиропора по-лесно може да се нанесе новият цвят, а върху грапавата повърхност е много по-трудно“, каза още Нецов.

По думите му, подобно саниране има смисъл също в случаи, когато се планира затваряне на така санирана тераса. Тогава изолацията се оказва една предварителна подготовка за превръщането на новото помещение в икономично от гледна точка на разход на енергия за отопление.

Повечето уреди, с които се измерва топлопроводимостта на обектите са не особено точни. Оказва се, че когато се мери с такъв уред, от къде има теч на топлина от дадено жилище, важно е да се определи и къде точно са разположени уредите за отопление в самата жилищна площ. Важно е също, ако те са под прозорци, дали прозорците са нови и изолирани, или са стари и пропускат въздух. Важно е също да се прецени, каква е дебелината на градежа, тоест, какви са стените, като по този начин също се определя, дали се губи от топлината на дадено жилище и колко точно.

Заради това, според инж. Нецов, меренето с такива уреди, които проверяват каква енергия се губи и какво може да се направи отвън, трябва непременно да се съчетае и с детайлна информация „отвътре“, тоест – от самата жилищна площ. 

За София Topnovini.bg

За туристическите обекти и руската салата

Снимка на автора

Новото Министерство на туризма, което беше така дълго очаквано от бранша, се заема с една така да се каже силова задача – да популяризира малко известни обекти, при това не няколко, а цели 50! Целта е, да се стимулира вътрешният туризъм и пътуванията, за да се преодолее очакваната криза в отрасъла, заради проблемите на Украйна и Русия и също така очакваният отлив на туристи от тези, превърнали се в традиционни, сегменти на пазара.

Оказва се, че един клип, който струва внушителната сума от 40 хил. евро. за 30 секунди, ще рекламира тези места. Ако за сега оставим настрани цената на клипа, вниманието ни се приковава в това, което виждаме.

Драгоманското блато, което е сред въпросните 50 неразработени туристически обекта е на практика неоткриваемо. За да се стигне до него, трябва да се спира и да се пита няколко пъти. Няма упътващи табели, няма изградена рекламна инфраструктура.

Някои ще кажат, че нали сега това е целта с този клип. Добре, но за да се разработи този обект, той трябва първо да е достъпен, след това – да има обозначен път до там, да има поне пейка, където да седне посетителят, а отделно – да има от къде да си купи вода, или някаква храна и сувенири. Така се разработва туристически обект.

Примерите за това не са само извън България, защото отдавна имаме добри примери, които са си чисто наши. 

Такъв е например обектът „Перперикон“. Има изграден и път, има и заведение, има тоалетна, има от къде да си купиш сувенир, има и обозначителни пътеки, с една дума, това е модерен туристически обект, който носи и приходи за бюджета.

Министър Ангелкова заяви, че лично ще посети всеки един от тези 50 неразработени туристически обекта и добави, че те трябва да бъдат социализирани.

Това е хубаво, само дето не е особено ясно, как ще стане тази социализация, а тя става именно с изграждането на инфраструктура за достъп. 

Ситуацията леко наподобява спорът за кокошката и яйцето. От една страна, за да се социализира туристически обект като Драгоманското блато например, начинът е да се изградят така наречените атракционни съоръжения, както и път, табели и всичко останало. 

От друга страна, за да стане това, въпросният клип цели популяризиране, за да се набавят средства, с които да се извърши въпросната социализация. Само че, как ще стане набирането на тези средства, след като човек първо трябва да го намери Драгоманското блато, след това, то е почти недостъпно. А накрая, дори и да има всичко останало, там такса за вход няма! 

Е тогава, как ще се затвори цикълът, за да се постигне социализацията на такива специфични обекти?

Един от малко известните обекти, които могат да привлекат туристи е Маломаловският манастир. Той се намира в изключително живописната Чепън планина. Път обаче до него почти няма. Манастирът е полусрутен. Битовите сгради във възрожденски стил са на практика неизползваеми, поне тези, които са останали все още, а църквата е в окаяно състояние. 

Вътре освен кости, които е твърде вероятно да са мощи, стенописите, част от които са от Средновековието, са оставени на произвола на съдбата.

Ето това е обект, който си заслужава да попадне сред тези 50 не напълно познати дестинации на туристическата карта на страната ни. И ако Драгоманското блато няма да се увреди от атмосферните условия, то този манастир е пред пълна разруха.

За да има ефект от тези 40 хил. евро, или 80 хил. лв. за 30 секунди, трябва всеки евроцент от тях да е планиран и похарчен с мисъл, ама с много мисъл. 

Иначе рискуваме да попаднем в така наречения смъртоносен „свредел“ на историята с туристическото ни лого – да, веселяшко е, но на пръв поглед дава отчетлив стомашен сигнал за органично преработена руска салата...! 

За София Topnovini.bg

Църквата си получи "Св. Ал. Невски", но не и криптата

Снимка: Тихомира Методиева, topnovini.bg

Православната църква стана собственик на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”. Служебният премиер Георги Близнашки връчи на патриарх Неофит нотариален акт за катедралата, която за стоте години от построяването си беше ничия собственост. Криптата обаче все още не е собственост на Църквата.

"Много ме боли, че ме изнудиха за криптата. Тя би била добро разрешение на проблема с опушването на стенописите от парафинените свещи, например. Горе е храмът, долу ще се палят свещите, където може да се изгради и параклис за целта", коментира неотдавна председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала, Тивериополски епископ Тихон.

Правителството реши казуса на принципа на Римското право, според което "ничията собственост по силата на закона е държавна собственост". Държавата прехвърли безвъзмездно храма на Църквата.

Проблемът през всичките години беше, че с времето са се рушали стенописи и са били нужни ремонти, а всяко финансиране на храма изисква да се посочи, кой точно е собственик на имота, за да бъдат предоставени дори и европейски средства.

Държавата продължава да ползва криптата, в която се помещава музеят за ранното християнско изкуство, което се представя като начин държава и Църква да нямат спорове. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.

"В момента в криптата е разположена една атеистическа изложба. Когато беше забранено на хората да ходят на църква, тогава иконите станаха "църковно изкуство" и така именно се появи криптата. Това все пак обаче са религиозни вещи, икони, не са картини", категориченх е епископ Тихон.

Той е поискал свещенослужители да имат право на богослужение в криптата, поне веднъж седмично да се прочете акатис и да се продължава преклонението пред иконите, защото те са на Църквата, те не са на държавата, а са иззети от Църквата.

"Навсякъде има църковни музеи, но на даден празник иконата трябва да се постави в средата на храма и да е в църковна употреба. Иконите са осветени и те са осветени за вечни времена", каза още председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала.

Епископ Тихон разясни, че когато една икона е увредена, или е в твърде лошо състояние, за да се ползва в логослужението, тогава си има процедура. "Тези икони, които навремето не са били вече достатъчно ясни като изображение, похабили са се от времето, те са били изгаряни и с тях е било варено Свето миро. Това се е правило, за да не се поругае самата икона", уточни епископът.

Криптата на патриаршеската катедрала е била строена за гробница. Тук е можело да бъдат положени тленните останки на заслужили българи. "Там можеше да се пренесат мощите на всички патриарси, екзарси, царе, министър-председатели. Цар Фердинад е умрял далече от България. Цар Борис умира толкова бързо, че не е имало време да се организират, за да го погребат в криптата на „Св. Ал. Невски”, а и той е имал емоционална връзка с Рилския манастир. Някой ден обаче ще имаме нужда от държавно погребение. Къде ще погребем този човек? Именно в криптата трябва да става това", отбелязва в заключение Твериополски епископ Тихон. 

За topnovini.bg

Митрополитите ни се разотидоха, нямали работа

Снимка: Тихомира Методиева - topnovini.bg

Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия реши през миналата седмица да прекъсне сесията от заседания и митрополитите да се разотидат по епархиите си. Обяснението: нямало преписки за разглеждане и затова не си струвало владиците да заседават, съобщи сайтът dveri.bg.

Прави впечатление, че синодалите ни напоследък са станали доста лениви, защото просто не работят! Така наречените „редовни” сесии през ноември-декември и през юни най-редовно се съкращават до петнайсетина заседания. Така цели седмици стават почивни, защото нямало работа.

В същото време, на дневен ред стоят редица въпроси, голяма част от които въобще не са били подлагани на обсъждане.

Напоследък Църквата ни все повече се капсулира, защото проблемите не само не се назовават, те не се и решават. Владиците твърдят, че нямали работа, но в същото време, проблемът с монашеското братство на Троянския манастир, което беше буквално прогонено, не е решен.

Какво става с йеромонах Кирил, къде е той, наказан ли е, за какво? Беше му наложен аргос /пълно запрещение от свещенослужене за определен период/. Той обаче вече би трябвало да е изтекъл, какво се случва сега?

Къде е монах Филарет, който беше обвинен в какво ли не, а доказателства не бяха представени.

Какво стана с епископ Борис Агатоникийски, който беше заснет в секс-сцена, къде е епископ Игнатий, който обвини патриарха, че е масон. Какво точно работи като „изпълнителен секретар“ Ангел Младенов в Софийска митрополия, къде е архимандрит Григорий, също от Троянския манастир, какво става с архимандрит Пахомий, пак от същия манастир...?

Въпросите са много и са все маловажни. Маловажни са на основата на един наистина много важен въпрос - подготовката и провеждането на изоставащия с няколко години Църков(но-народ)ен събор /ЦНС/. Висят също и задачите, възложени от VІ-ия ЦНС на Синода за срочно решаване. Предстои Всеправославен събор. На него се очаква Църквата ни не просто да присъства, за да си получи подаръците от Вселенския патриарх Вартоломей, а да участва с въпроси, теми, предложения. Готви ли се това мероприятие, кой го готви, при положение, че владиците се разпуснаха, защото нямали работа?

Въпросът с масоните на постове в БПЦ също не е решен, има ли ги, няма ли ги?

Предстоят старокалендарски раздори. Какво е отношението на Синода по това? Ще има ли нови архонти и какво мисли за това Светият Синод?

На тези въпроси отговори очакват не само хората от Църквата, но и обществото, защото Православната ни Църква има, или поне би трябвало да има обществено ангажирана и социална функция.

Сякаш с твърде лека ръка Синодът ни решава да прогони някого от някой манастир или църква. Тези хора просто биват освободени, защото те не са като на трудов договор, понеже свещенослужението не е работа, а призвание.

Така много свещеници и монаси просто отпадат и се прибират в къщи без право да служат, без доходи, без надежда. Ако това продължава, скоро ще се наложи цивилни да водят богослуженията, защото няма да има монаси. Впрочем, Троянският манастир вече почти няма братство, след като беше прогонено предишното. 

За topnovini.bg

Съкровищата на Цветан Василев на „гардероб“ в НИМ

„Съкровищата на банкера Цветан Василев ще бъдат прибрани в Националния исторически музей /НИМ/. Те ще бъдат в здрави и хубави каси, на топло и сухо място. Ние сме само гардероб, ако има съдебно дело и държавата ги отнеме в нейна полза, само тогава можем да правим, каквото и да е с тези съкровища. Не можем да ги издаваме в книги, да правим изложби и да попълваме експозиции“, каза за topnovini.bg директорът на НИМ, Божидар Димитров.

Той обяви, че няма да има по-специални условия за сигурност и охрана. „Освен хилядата златни монети на Цветан Василев, пазим Панагюрско съкровище, Вълчитрънско, Боровско. Това са стотици килограми злато, при това много по-старинно от монетите на Цветан Василев, посочи Димитров.

Има пет линии на електронна охрана, една жива – на полицаи и три кучета. Ако някой наруши оградата, понеже НИМ е част от резиденцията, която е на километър от музея, се задействат сензори. Тогава идват полицаи.

„Добре е за евентуални грабители, да ги хванат полицаите, защото кучетата могат да стигнат преди тях и не искам да кажа, какво може да се случи“, коментира директорът на НИМ.

По думите му, веществени доказателства по дела се пипат само със съгласието на адвокатите на обвинените. 

За topnovini.bg