ЕДНО СВЯТО МЯСТО, КОЕТО ПОМНИ И СИЛНА ВЯРА, И МЪЧЕНИЧЕСКА СМЪРТ

·        Репортаж

·        Гигинският манастир празнува 200 години от възстановяването си.

Гигинският (Църногорски) манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян” празнува своята 200-годишнина от възстановяването си. Една достойна годишнина, която си струва да бъде отбелязана подобаващо. Първото нещо, което ни заварва почти до портите на обителта е обилен дъжд, сякаш за да ни измие, да ни очисти от грехове и да влезем в Божия дом по-чисти, свежи и с добри мисли. Пътят е насипан с чакъл, на места е доста изровен, но като за планински път е добър.

Паркираме колите и се отправяме към входа с чадърите. Влизаме и стоим на входа, сякаш за да се настроим да влезем в манастира като свои.

Поздравяваме един отец, който стои под навеса до Магерницата и зачакваме да спре дъждът. В тишината на летния ден дочуваме православни песнопения. На един от дървените чардаци, в ляво, на втория етаж, монаси и певци явно репетират…!

Песнопенията им са толкова красиви, топли, присъщи на това място, че инстинктивно отваряме чадърите и се приближаваме. Не намираме смелост да се качим по чардака към тях, но се спираме, за да ги послушаме, защото песнопенията им са спонтанни, тихи, като полъх на птица, която бавно прелита край ухото ти, за да те сепне, но и за да ти достави духовна радост.

Манастирът е бил място за детски летен лагер, бил е и комунистически концентрационен, трудов лагер, тук са държани приближени на Двореца, след 9 септември 1944 г. Тук са пребивавали и хора, които са били заточеници. Те са били концлагеристи от близкия лагер „Богданов дол” и са идвали тук да секат дърва. Хората са били измъчвани и някои от тях намерили смъртта си в тази местност. Заровили ги плитко и при обилни валежи селяни намирали бели кости наоколо. Тихолъмком те били препогребвани, а на хората било забранявано да говорят, в страх от разправа от властите по време на комунистическия режим у нас. Това са истински неизвестни мъченици на вярата, които остават безименни, защото няма кой да ги издири.

Като се има предвид, че властта в онези години е изпращала хора на заточение, където свари и преместването им не е регламентирано, а са ги пращали там, където имало с искали, едва ли някога ще стане ясно, кои са хората, намерили смъртта си на това място, но пък от друга страна, какво по-хубаво от това да умреш на място като това, което и след толкова години, отново е манастир, който води началото си още от 11-12 век.!

Манастирът бил отдаван „под аренда” на различни хора през годините, някои от които не са го развивали като духовно средище, а са го ползвали именно като имот. Стига се до там дори, че по едно време, в годините на комунизма, селскостопански животни са били „настанени” в монашеските килии…! Ремонтът и възстановяването им, за да бъдат поне малко годни за живот на хора, изисква много средства, нещо, което става едва в 1998 г. От тогавашните монаси сега там е само игуменът – архимандрит Евгений.

Последният „наемател”, който искал да вземе Гигинският манастир под аренда за 50 години, бил ужилен от оса и умрял още в двора на обителта. Така последната пречка за духовното възраждане на това Божие средище паднала и днес Гигинският манастир е една от най-красивите ни обители не само в региона и епархията, но и в цяла България!

Онова, което привлича вниманието ни е, ароматът, защото това място ни посрещна с аромата си. Мирише на огън от дърва  някакъв много приятен аромат на гозба, която явно се приготвя на огън. Не случайно в магазинчето на манастира се продава книга за атонската кухня…!

Ароматът на огън, домашна гозба, тамян и свежата чистота от дъжда, който междувременно е спрял, като е оставил всичко наоколо още по-блестящо и чисто, придава неповторима пасторалност на мястото.

Намираме манастира в един от най-красивите му мигове, когато дъждът го е измил и го е направил като една истинска перла, която да украси деня, деня, в който се чества възстановяването му.

Църквата е отворена, това е старата църква, новата е само за официалните църковни празници. Вътре в църквата няма продавач на свещи. А свещите, те са истински, от восък. Самите свещи миришат на вяра, миришат на истинско. Вярно, по-скъпи са но пък поне са свещи, такива, каквито трябва да са. Никой не следи, колко пари пускаме в касичката за свещите, но ние пускаме толкова, колкото пише. На входа се продават и други неща, на които са написани цените и е указано ,къде да се пуснат парите за тях. Никой не стои да продава, можем да оставим цената за това, което ще вземем, може и да не я оставим, но това високо доверие ни задължава, не само, то ни е вродено, когато вземаме нещо, плащаме за него толкова, колкото е написано на бележката.

Вътре е изградено скеле. Църквата е малка, а скелето изглежда я изпълва изцяло. Въпреки това е оставен подход към иконите, към свещниците и успяваме да си запалим свещ и за здраве, и за упокой.

Разделяме се с Църногорския манастир за пореден, но не за последен път. Духът, дъхът на манастира вече ни липсва. Дъждът е спрял напълно. Вече сме по-чисти и си тръгваме от това свято място с хубави мисли, малко по-добри и по-уверени в доброто.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България” в София

Снимки на автора.

АРХИМАНДРИТ ГРИГОРИЙ ЛОЗЕВ ВИЖДА „ГЕЙ-ЗАВЕРА” СРЕЩУ СЕБЕ СИ

БЛИЦ-ИНТЕРВЮ

Снимка: nakratko.bg

Снимка: www.24chasa.bg

-    Архимандрит Григорий Лозев, вярно ли е, че сте прехвърлен към Сливенска епархия?

-     Не, това го разпространява един журналист – Светльо Ангелов-Портос, който рови около нас, щото нали изгониха там онея гейове от Троянския и те сега ровят и му плащат там да раздухва такива неща против дядо Сионий, против мене, това е цялата история, схемата е много проста.

-         Кой стои зад това?

-    Филарет и Кирил…дядо Сионий въобще няма нужда от повече компромати и шум около себе си. Човекът току що застъпи, а те пак ровят..Ужас, нищо не се посвениха…Тоя Светльо Ангелов-Портос дори срещу дядо Йоаникий не се посвени да плюе и да обижда…Страшна работа, аз не знам… тея хора…!

-     Излезе информация, че срещу Вас е имало дело за шофиране в нетрезво състояние, но сте бил оправдан, така ли е?

-  …Мааа…, това ееее…миии…няма такова, имаше там квот сте гледали по новините,...това е…!

-         Излезе информация, че сте оправдан, тоест – не сте виновен, така ли е?

-  …Ми не по начина, по който ме изкараха…тея пак ме цакаха тогава, щото…тогава беше ...точно…по време на тяхното изгонване е това произшествие и така…

-  Твърди се, че сте търсили възможност да ходите да служите извън България, има ли такова нещо?

-     Не, в момента съм на рехабилитация в една болница и така, това е истината, щото имам нужда от закрепяне, краката ми са много слаби, като вървя малко се огъвам  затова.

Оправдаха троянски архимандрит по дело за шофиране в нетрезво състояние

Снимка: mitaka-photo.blogspot.com

Съдът оправда архимандрит Г.Л. От Троянския манастир по ефективната присъда от второто дело срещу него, по което беше обвинен в шофиране в нетрезво състояние. Според запознати от Орешака – селото до Троянския манастир, съдията се смилил, защото видял, че монахът е сакат, бил с патерици. На другият ден обаче, според очевидци, той хвърлил патериците.

Миналата седмица имало нов скандал с мъжа на П., която е спрягана за любовница на архимандрит Г.Л. Въпросният съпруг И., за когото се говори че пребивавал в затвора по обвинение в убийство, вдигнал голям скандал пред манастира и поискал среща с игумена, за да му обясни, че въпросният монах имал отношения със съпругата му.

В селото са възмутени, защото до сега, каквито и да са били монасите в манастира, винаги са ги уважавали и никой не се е държал лошо. Според хората, архимандритът ходел само с освидетелствани жени и по този начин се възползвал от тях. Предишната му любовница, също била прибрана в психодиспансер.

Последната надежда на хората от Орешак е архимандритът все пак да бъде отстранен от манастира, който напоследък придоби скандална слава със саморазправата на ултранационалисти и игумена с братството, като при това един от монасите почина.
Въпросният архимандрит Г.Л. е заплашвал и 14-годишно дете от селото, за което е била сезирана полицията в Троян. Той е бил предупреден да не се занимава със семейството. Въпреки това, похотливият архимандрит е заловен да шофира в нетрезво състояние, отнета му е книжката, а на следващия ден отново е заловен да шофира и отново в нетрезво състояние. Тогава е осъден по бързата процедура.

Въпреки големите скандали напоследък, особено след убийството на пътя на Паоло от Стара Загора, съдът е счел, че въпросният архимандрит, не носи наказателна отговорност за това, че пие и кара...! Хората от Орешака се чудят, как ще живеят и как ще обясняват на децата си, че в България има справедлив съд, ако по улиците се разхожда човек, който два пъти е залавян да управлява МПС в нетрезво състояние и е оправдан, защото бил с монах-патерици...!

Кой кой е в БПЦ?

Снимка: old2.offnews.bg

Русенският митрополит Наум е и главен секретар на Св. Синод, тоест, остана си такъв! Не стига това, че съвместява два поста, които по същество са несъпоставими, защото единият е в Русе, другият – в София, ами владиката се сдоби и с „помощник“, какъвто обаче по Устав на БПЦ няма като длъжност! Последно, йеромонах Герасим, е ли Главен секретар на Св. Синод, или не е...? Когато настоящия митрополит Наум беше назначен на поста, след кончината на тогавашния митрополит Геласий, за Главен секретар, от кого прие поста...? Как така, тогавашния архимандрит Наум се справи, ориентира се в работата и изпълняваше задълженията си, а сега йеромонах Герасим нямало да може, заради това щял да е помощник, пък после евентуално, „я камилата, я камиларинът“ - титуляр на поста....? Това твърде много наподобява PR-акция, която обаче не е знайно /все още/ чии интереси обслужва!

Странно е, защото Главен секретар се става най-често, след кончината на предишния главен секретар. Тогава няма приемане и сдаване на пост, по обективни обстоятелства, защото старият не е между живите. Сега приемане и сдаване някак се налага, при това с преминаване от „помощник“-Главен секретар, какъвто няма как да бъде институционализиран /поне не и законно!/, към титулярен Главен секретар на Св. Синод...!

Когато се сдава Министерския съвет, премиерите – старият и новият с сдават и приемат в рамките на един ден. Министрите също сдават и приемат министерствата си в рамките на деня. Какво толкова има да се сдава и приема на една чисто административна длъжност в Синода, че да е необходим толкова къдрав салтанат...?!

Главният секретар наистина е важна длъжност, но все пак е човекът, който подготвя дневния ред на заседанията на Синода. Нима за това се изисква приемане и сдаване в рамките на седмици и месеци...!? И кога точно йеромонах Герасим ще стане титулярен, защото това не се казва р решението на Синода..., защото това проточване като „помощник“ може да трае и години...!

Въобще, порочна е практиката да се съвместяват постове. Самият патриарх дълго след като беше избран на поста, си остана и русенски митрополит. Сега Главният секретар също е и митрополит /в случая на Русе/, в същото време има сякаш втори Главен секретар...! Има си Устав, него трябва да го спазват, както „големите“, така и „малките“ „играчи“ в Църквата ни, иначе, този Устав е излишен и синодалите могат да си правят, каквото си искат, което впрочем, до голяма степен си е точно така..., доказва го последният избор на йеромонах Герасим!

Човекът не е виновен, че е избран, само че става ясно, че учи Богословие в Москва! Е как, след като е студент, при това в друга държава, ще бъде едновременно и монах, че и Главен секретар...?! Някак недомислието в този избор, чисто административно, като че ли идва в повече, иначе – нищо лично към никого...!

Синодът с нов главен секретар – отец Герасим

Снимка: bg.wikipedia.org

„За сега русенския митрополит Наум си остава титуляр на поста Главен секретар на Св. Синод. Постепенно неговият помощник ще усвоява службата и в един момент ще стане той Главен секретар, за да се осигури приемственост“, каза за novinite.bg Александра Карамихалева от Отдел „Връзки с общественоста“ при Св. Синод на БПЦ-БП.

Бъдещият главсек е отец Герасим и е бил брат на Дивотинския манастир, в момента следва Богословие в Москва. Карамихалева не се ангажира с информация, дали е обсъждано нещо и какво, във връзка с бъдещето на епископ Сионий като игумен на Троянския манастир, каквато информация се появи по-рано.

По отношение на предстоящия църковен съд над епископ Борис от Бачковския манастир и йеромонах Кирил от Троянския манастир, също все още няма уточнена дата за произнасяне на решенията. 

За novinite.bg

КАК СЕ СТАВА МОНАХ В ХХІ ВЕК?

Снимка: kubansobor.ru

Едно момче, момче в момчешка възраст иска да стане монах. Уникалността на решението му е не просто във факта, че иска да стане монах, а в това, че иска да стане монах сега, в ХХІ в., когато младите хора не просто мислят за други неща, а въобще дори и не се сещат за отдаване на монашество!

Момчето се казва Т. и е бъдещият „отец Закхей”, както го наричат от сега, заради ниския му ръст. Неотдавна момчето е в един от големите ни манастири, заедно с майка си. Един от монасите му казва: „Хайде стига толкова…идваш и си отиваш! Сега си иди, прости се с близките си и се прибирай тука при нас, да си те монашим…”. Това са последните думи на монаха, който вече не е между живите на Земята, към момчето Т. Така той разбира, че наистина, когато влезе в манастира, сякаш се прибира в къщи!

„…Искам в този манастир да живея, разбираш ли, искам, това място ми е слабост, обичам го повече от родния си дом, това е късче от рая на Земята, обожавам го манастира…”. Това каза „отец Закхей” за избора си на място, където да стане монах.

Попитахме го, защо иска да става монах, а той каза: „…Не мога да го обясня, просто го имам като нужда, изгаря ме, нещо като да си влюбен, ама е по-силно и като пообиколиш манастирите, усещаш, кой е твоят манастир…!”. Това  е първото толкова точно и в същото време искрено обяснение, което получавам з отговор на въпроса, „защо искаш да станеш монах…?”.

Преди време Т. опитал с приятелка, но не се получило, тя го разочаровала. „Неговият” монах му казал, че няма да успее с жените, защото вече го бил поръчал на Св. Богородица за монах.

Т. не смята, че като стане монах няма да има деца, защото тогава ще има много повече деца, отколкото в света, ще има духовни чада, които ще обичат своя старец повече от мама и тати. Така мисли Т. и не ни остава нищо друго, освен да му вярваме безрезервно, защото е красиво да мислиш така, защото е възвишено и защото е откровено и чисто.

„…Знаеш ли как се привързва послушника към стареца си, обиква го много, защото духовната връзка е по-силна от биологичната..”, твърди мъдро „отец Закхей”!

Попитах го, дали ще ми стане изповедник, а той отговори, че не иска, защото ако стане, ще ми наложи епитимия – църковно наказание, да не се причастявам, докато не стана монах. Бил питал калугер за мен. Той му казал, че съм бил роден за монах. Такива като мен щели да бранят манастира, ако се налага и с кръв. Странно, как е успял да влезе толкова дълбоко в душата на друг човек..!? Но…., да, прав е! Калугерът казал, че съм бил „църковно момче”, „…ама те умните не щат калугери да стават…”, добавил още той!

Бъдещият монах има едно чудесно качество, както сам казва за себе си – „дивичък съм си аз”! Емоционален е, не е прикрит, когато обича се вижда, когато не обича, пак се вижда, не може да е лицемер, просто не му се отдава. Какво по-хубаво от това за един бъдещ монах…! Най-голямата му болка е да стане монах, но при друг игумен. Сега манастирът му е обсебен от човек, който той не приема за авторитет и чака, както казва: „тресе ме отвътре”.

В Роженския манастир разбира, че ще стане монах. Тогава е едва на 8 г. Заминава на екскурзия със съучениците си, води ги учителката му. В църквата той се заговорил с някакъв млад калугер. Попитал го, дали може да остане в манастира, а той се засмял и му казал да дойде, когато порасне.

Когато учителката събрала децата, за да си тръгват, Т. казал, че остава в манастира, разревал се, тръшкал се и казал, че в манастира му харесва и иска да живее тук! Разбира се, нямало как да остане, защото бил още дете, но когато станал 8-ми клас, както сам казва: „…нещо ме прещрака пак с тея манастири…”!

Т. е майтапчия, усмихнат, весел, засмян. Това сякаш не подхожда за един монах, но и тук той има обяснение, което ни оставя без доводи, защото е напълно и безапелационно прав: „…Че какво пречи калугера да е майтапчия, да е засмян…!? Нали трябва хората да виждат, че е щастлив в това, което прави, а не че е нещастник..!”.

И наистина е такава, сякаш сме свикнали да мислим, че калугерите са едни нещастни хора, които са приели монашество, защото са преживели някакво нещастие. Възможно е да има и такива, но монашеството не е бягство, то е призвание. Когато човек е пристъпил към него доброволно, волево и честно, тогава не би трябвало да е нещастен, напротив, трябва да е щастлив, защото живее така, както той е искал и както сам той е избрал.

Да пожелаем успех на „отец Закхей” в начинанието му да стане монах! Той ще е един честен, добър и мъдър монах. А ще е такъв, защото още от сега е мъдър. Монахът трябва да е красив, да е красива душата му, а „отец Закхей” е с красива душа, заради това Св. Богородица го чака, за да й стане достоен служител, в монашеско расо…! 

Йерархия на църковните вини

Снимка: www.orthphoto.net

Пореден гей-скандал, този път в Бдинския манастир…! Малко преди това – скандал и в Басарбовския манастир, а доста преди това – скандали в Троянския и в Бачковския манастири. В казуса с Басарбовския манастир се намеси новият русенски митрополит Наум, по другите казуси обаче няма кой да се намеси, явно... Всъщност, кой е виновен? Монасите, които са оставени без надзор и без игумени на манастирите, явно намират утеха в това, да бездействат, а бездействието ражда пороци, както виждаме.

Игумените не си стоят в манастирите. Това е практика от годни в БПЦ и тази практика води до ниска административно-управленска култура. В същото време, игуменът не е само административна длъжност, защото той именно е духовен баща на братята в един манастир. Кой, ако не именно игуменът е този, който трябва да се грижи за духовното здраве и най-вече за духовното израстване на монасите…!?

 А когато игумените просто отсъстват, не само от манастира, но и от духовния живот на манастира като цяло, тогава животът на монасите протича по начин, който те сами намират за добре, за тях. Тази духовна липса на игумените води до случаи като последните в Басарбовския и Бдинския манастири. Монасите нямат духовен надзор и стигат в действията и бездействията си до нерегламентирани контакти, някои от които противоречат не просто на духовния им сан, но дори и на елементарното благоприличие за един свещеник.

Да си хомосексуален не е престъпление, поне все още не е, не и в България, слава Богу! Да имаш нетрадиционна сексуалност в ХХІ век е нещо, което хората вече като че ли лека-полека приемат, но когато си монах, трябва да се спазват норми, които не подлежат на светска санкция. Именно тук е необходим игуменът, да напътства, да предпазва, да насочва, но най вече – да подпомага духовното израстване.

Не е нормално игумен да откаже да стане изповедник на монах, а такива случаи има, при това в някои от най-големите ни манастири! Не е нормално, защото игумените са и за това, а не само за да получават заплата и да носят корони и була, както и да се разхождат гордо из епархиите, сякаш са живи наследници на Константин Багренородни! Игуменът е призвание, отговорност и ангажимент, а не е офикия и възможност за сладък земен живот!

Заседанията на Светия ни Синод започнаха, говори се, че цял месец ще заседават. Щели да разглеждат и казусите на епископ Борис от Бачково и на йеромонах Кирил от Троян. А кога ще разглеждат казусите от Басарбово и от Бдинския манастир? И ако епископ Борис има къде да го намерят, защото уж е в манастир, то къде ще търсят йеромонах Кирил, който не пребивава в манастир, най-вероятно си е в къщи…?

Да не излезе само после, че понеже не го намерили, го осъдили…! Защото такива присъди сме гледали много…!

Така че, преди да съди, Светият ни Синод май е редно да се позамисли, кой е по-виновен! Защото, ако монасите са виновни, че са си развявали „емоциите” из интернета, то не по-малка е вината и на игумените, които въобще ги е нямало, докато всичко това се е случвало…! Не че едните не са виновни, ама и вторите не са невинни…!