КАК СЕ СТАВА ТАЕН ДОНОСНИК СРЕЩУ „АМЕРИКАНОФИЛ”!?

Снимка: starozagorskinovini.com

Разсекретяването на документите на бившата служба за „Държавна сигурност” /ДС/, или така наречената „тайна милиция”, по времето на комунизма в България е процес, който сякаш никога няма да завърши напълно. Въпреки това, постепенно излизащите документи показват освен пряката история на това, кой за кого и какво е доносничел, така също и начина на мислене на доносниците, който е удивително интересен!

За пример ще посочим Личната предварителна разработка /ЛПР/ на Георги Иванов от София, който имал сестра и баща в САЩ. Това е причината, поради която той е взет под прицел от служба ДС през далечната 1959 г.

Двама са доносниците срещу Георги, това са „БОНЧО”-информатор и „ДИНКО”-агент, осветлени от комисията по досиетата съответно като лицата К. И. Бояджиев и И. Д. Сарийски, които се оказват съседи на Георги, живеещи в непосредствена близост до къщата му в София.

Заради агентурно донесение от „БОНЧО” се стига до постановление за вземане на ЛПР спрямо Георги Иванов, издадено през ноември 1959 г. В документа се споменава, че сестрата на Георги живее в Америка. По-надолу се казва, че той има „изменнически намерения”, което трябва да означава, че иска да напусне България…!

Георги става обект на разследване от отдел ІІІ-ти на „Държавна сигурност” в местното „Сталинско районно управление” на Министерството на вътрешните работи.

Разработката срещу Георги е под псевдонима „Инкасатор”, защото той е работил като инкасатор – събирач на наемите в столичния „Софжилфонд”, държавната служба, която е разпределяла свободните жилища под наем. Именно в това постановление се казва, че ще бъдат предприети действия за „разкриване изменническите намерения на обекта и пресичане на евентуален опит за бягство”.

Тук обаче възникват поне два въпроса. Първо, защо желанието за пътуване извън България непременно се счита за намерение за „измяна на родината” и второ, защо напускането на страната се окачествява като бягство от самите тайни служби? Та нали имено от партията и нейните подразделения, каквато е и ДС, твърдят в онези години, че в условията на социализъм/комунизъм, хората живеят най-добре! Ако това е вярно, защо тогава самите те говорят за „бягство”. Никой не „бяга” от хубавото, все пак…!

Следват опити за това, да се потърси лице за контакт в кооперацията, където Георги живее – всъщност това е фамилна къща, построена от баща му със средства, изкарани от работа в САЩ, където той е живял. Разследват се и връзките на Георги с хора извън страната. Търси се информатор и по местоработата му в „Софжилфонд”.

По-интересно е обаче, защо „БОНЧО” е направил такова донесение!? Той не е бил изпратен да следи, какво говори Георги. Очевидно информаторът е проявил самоинициатива, като сам е подел писането на доноса и изпращането му до милицията, още на 6 август 1959 г.

Мисленето на този човек обаче е онова, което буди интерес тук. Той докладва, че Георги казал, че се очаква в скоро време отношенията между България и САЩ да се нормализират.

В задача от 3 ноември 1959 г., която вероятно е поставена на информатора на ДС „БОНЧО” се посочва отново, че Георги има сестра в САЩ, за баща му не се казва нищо, защото той вече е починал преди две години. Интересно е обаче, че изрично се поставя въпроса за това, дали Георги е „засегнат от мероприятията на власта”. Тоест, самите партийни служители са били наясно, че има „мероприятия” на официалната власт, от които има и „засегнати” по някакъв начин хора, което си е своего рода признание за издевателства…!

В рапорт от 14 декември 1959 г. Георги е определен като „лицемерен и нечестен към Народната власт”, а също и като „груб, хитър и злобен човек”, на кого „не се гласува политическо доверие”. За майката на Георги – Николица, също се споменава, че е „с отрицателно отношение към Народната власт”, което веднага я превръща в „лоша и заядлива  жена”. Сестрата на Георги - Райна, както и съпругът й също са дамгосани с клишето „вражески елементи”, другата сестра – Виолета и нейният съпруг също са определени като „чужди елементи”, които са „прекрити”, вероятно се има предвид, че са прикрити! Бащата на Георги, който е живял в САЩ пък е определен като „авантюрист”!

С една дума, всички са си получили своите квалификации и определения. След като са имали някакъв, какъвто и да е контакт с Америка, те непременно са лоши хора, заядливи, свадливи, груби и врагове…! Това е мисленето на някои българи в онези години, мислене, силно увредено от идеологическата отрова на комунистическата държава. Това е мисленето на един човек, който е проявил завидна самоинициатива да шпионира друг човек и напълно волево да отиде и да го наклевети пред политическата полиция!

Всъщност, „обвиненията” спрямо Георги днес се тълкуват с точно обратен знак, след като е бил политически ненадежден, значи наистина е бил достоен човек и българин!

Единствените две „престъпления”, които той е извършил към този момент на разследването си са, че има роднини в САЩ, както и че не иска дъщеря му да стане комунист…!

Това става повод едно човешко същество да се „самосезира” и да вгорчи живота на друго човешко същество! И всичко това, заради един от най-големите абсурди на историческото време – класовото разделение и политическия антагонизъм на ХХ век…, които сублимират в напълно самоцелната омразата към Америка и западния свят от страна на държавите под властта на „червената армия”…!

Венцислав Жеков

кореспондент на вестник „България” в София

ЦЕЛИБАТЪТ НЕ Е ПРИНЦИП ЗА ПРЕВЕНТИРАНЕ НА ЛУДОСТ, ИЛИ ЗАЩО МОНАСИТЕ НЯМАТ ДЕЦА…?!?!?

По пътеките на Света гора...

Този текст не е за всеки, по-скоро е за онези, които не са навътре в материята. Не че аз съм особено навътре, но си позволявам да споделя нещо, което ми е интересно, което струва ми се би било полезно за някои и би било в известна степен възпитателно, без да имам каквито и да е претенции, за каквото и да било!

Неотдавна мой приятел сподели, че монасите, тоест – черното духовенство са целибатни, тоест – те не бива да се женят и съответно – омъжват, както и не могат да имат деца, освен ако преди обета си, вече имат такива! Този мой приятел обясни това, като ми сподели, че в Библията няма нищо случайно и именно, че не случайно на черното духовенство е „забранено” да има деца, за да не оставят поколение. Иначе казано, понеже монасите и монахините не са особено на ред с главата, те не бива да оставят поколение, за да не би и децата им да са такива – не особено на ред с главата…!

Разбира се, повечето тук знаят причината, но все пак, аз си направих труда да попитам именно монаси, защо е необходимо да са целибатни, тоест, защо не бива да се женят, да правят секс и защо не бива да имат деца!

Отговорите им са колкото ясни и стандартни, точно толкова и полезни и необходими, струва ми се!

Монашеството е преди всичко подвиг. В Свещеното писание на Стария завет имат предобраз на самото монашество – така нареченото назорейство. Господ Христос също е бил назорей. Това са определена категория само и единствено мъже, които решават да се въздържат от някои неща, заради Бога, за да мога да измолят нещо, или просто, за да постигнат едно по-особено общение с Бога. Има дори хора, които са били женени, но са приемали назорейство за определен период от време – например за пет години, като в този период мъжът оставя жена си и отива в пустиня, или в пещера, не си подстригва брадата, не яде месо,не се употребява алкохол и не се докосва до жени. Това е предобраза от дълбока древност.

Идеята е, че този, който иска да практикува общуване с Бога не трябва да практикува секс. Едното и другото са взаимно изключващи се по една много особена логика.

Епископатът по време на Вселенските събори е решено да бъде само от монаси, за да може монахът, който е отдаден само на Църквата, да се грижи за нея, като се смята, че той ще се грижи най-добре за Църквата.

Има представители на черното духовенство, които имат деца, при това родени, след като бащите им, респективно – майките им, вече са били монаси/монахини. Това обаче, според Църквата, са нещастни деца, защото са заченати в грях. Целибатът не е принцип за превентиране на лудост! Има психично болни хора, които имат деца и децата им не са носители на заболяването, което показва, че този тип наследствена обремененост не е задължителна. Поради факта, че повечето генетични белези се предават по-активно през едно поколение, правени са изследвания в конкретни случаи, които също са доказали, че дори и внуците на психично болни хора не е задължително да онаследят заболяване на своите баби, или дядовци с подобни заболявания, като например шизофрения.

Целибатът при свещениците-католици е проблем, поставен още през 10 в. Католиците твърдят, че така нареченото Антониево монашество, по времето на Свети Антоний, е било само монашество, не ставаш йеродякон, не ставаш йеромонах. Малко след Свети Антоний обаче живеят други светци, които са ръкополагани. Тоест, тези Свети отци, които са монаси, приемат върху себе си свещен сан и стават дякони и свещеници. Първо са само дякони, а по-късно стават и свещеници. Дякон обаче не е било точно това, което е сега в днешната Църква.

Това е древната практика, но Църквата градира, има развитие и това води до там, че Светите отци са обсъдили, какви могат да бъдат свещеници. Както някои от апостолите, като Свети апостол Петър, Свети апостол Павел и други, са били женени, така няма пречка и свещениците да бъдат женени.

Римокатолиците приемат, че за да е по-отдаден на Църквата човек, той трябва да не е женен. При нас не са искали да правят свещенството мъчно за хората и заради това са разрешили то да бъде и за женени.

Има два варианта, има избор при нас. Ако някой иска да е свещеник, може да се ожени, може и да не се ожени, ако се ожени остава в така нареченото бяло духовенство, ако не се ожени, може да бъде в така нареченото черно духовенство, където да стане йеромонах, тоест – пак свещеник.

Има и трети вариант, при който Източната Църква приема с голямо изключение целибатни свещеници, което обаче означава, че приелият това, не може да се ожени. Това не е нито монах, нито пък женен свещеник. Това са така наречените рософорни свещеници и рософорни монаси. Това формално е най-леката форма на монашеството, твърдят богослови-монаси.

Или иначе казано и в заключение, това, че монасите нямат деца и не бива да имат деца, не е за да ограничим лудите, а заради една по-изчистена форма на общение с Бога.

Има монаси и монахини, които стават такива заради силно изживяване, някакъв проблем, житейски, здравословен, дори и психически, или пък просто от куртоазия, но има и такива, които са станали монаси и монахини, защото са искали да поемат този подвиг върху себе си. Те не са луди, така че ако при останалите формално може да се ограничи някаква форма на лудост със забраната за поколение, то при другите…, какво ограничаваме там – добродетелта ли….!? А принципът, че покрай сухото гори и мокрото, струва ми се, че тук е напълно несъстоятелен! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ПРИКАЗКА ЗА СПЯЩАТА КРАСАВИЦА И 14-ТЕ ДЖУДЖЕТА

Снимка: www.xrest.ru

Имало едно време една спяща красавица на име Неона, която обичайно носела на главата си снежнобяло було и по цял ден се преструвала на своята починала неотдавна баба Максимилияна, която се поминала на близо 100 години, с една дума ходела и спяла...! 

Така спящата красавица, която била известна още с артистичния си "пиздоним" „Слийпинг бюти”,  си мислела, че като се преструва на баба си от периода й, когато била над 94-годишна възраст, ще изглежда по-достолепна пред 14-те джуджета - и в намаления, и в пълния им състав, както и пред останалото природонаселение на царството и господарството!

Понякога, спящата красавица Неона си позволявала да каже по някоя и друга дума пред някой представител на медиите от същото това царство и господарство. Обикновено говорела клиширани до „самотек” фрази, които не просто нищо не казвали, а направо крещели едно голямо, лъскаво, парапомпозно и слоено...НИЩО….!

Не само това, но и джуджетата също нищо не казвали пред своите почитатели, защото чакали да видят, какво точно ще каже Неона. Тя обаче като не казвала нищо и те си мълчали. Така Неонка си мислела, че всичко е на ред в нейното царство и господарство. Проблемите обаче постепенно се превръщали в скандали и ескалирали, като се "съсирвали" по местните вестници и списания, които се издавали в царството и господарството. 

Тогава Неонка още повече се преструвала на баба си - старата царевна Максимилияна. Прегърбвала се, отпускала се на двама придворни, които почти да я носели на привикналите си още от времето на баба Максимилияна ръце. Така мома Неонка изглеждала немощна и слаба и се надявала да не я закачат медиите и природонаселението й, да не я питат за това и онова, а да си стои така мирно и кротко и да си живучка на воля, размятайки снежнобялото си було на пролетно-летното течение край двореца...!

Станало обаче така, че недобросъвестни велможи, принцове, ама най-вече принцеси, взели да се оплакват от разни феодали и феодалната им власт по места. Един участвал дори в строителството на частен дворец, пък после твърдял, че ни лук ял, ни дори го мирисал…! Натрупали се жалби от велможите и спящата красавица Неона трябвало да вземе мерки. Тя обаче решила да заобиколи по преко през халите и взела, че за да замаже очите на общественото мнение на природонаселението на царството и господарството, дала един-два ордена на този и онзи - разни дърти бастуни, като например - маркиз Гин дьо Ганев, от предишната династия в същото това царство и велико господарство!

Изпратила също един-два поздравителни адреса тука, там и малко по-насам и така отново била свободна да си развява снежнобялото було, както казвало природонаселението на царството и господарството…!

Станало обаче така, че около спящата красавица Неона се завъртял Тракторът. Ама това не бил онзи лош трактор от флашките, дето го арестували по дежурни подозрения, който си бил направо булдозер, а бил друг по-прост трактор – Бранко!

Тракторът Бранко, който се явявал пръв и единствен викарий на спящата красавица, видял, че тя няма друга по-съществена работа от това да си развява по цял ден снежнобялото було и взел управлението на дворцовия вилает в свои ръце.

Само че Бранко, понеже бил трактор, разбирал само от това да кара трактора и да дои млеконадойните екземпляри във вилаета на спящата красавица!

Така, проблемите си се трупали, скандалите си избухвали един по един, нищо не се решавало, защото ако се разбутат нещата в двореца, някое от джуджетата можело да придобие по-голяма власт и да поиска на свой ред да стане спяща красавица! Особено напористо било джуджето Николинчо, което се напиняло като японски мотокар на Родопски баир..., за сега обаче си оставало просто "стрина Николина"....! 

Постепенно между джудженцата все по-усилено се заговорило за импийчмънт на действащата спяща красавица Неонка! С една дума, готвели „крива краставица” на спящата красавица….!

Тя обаче и от това не се впечатлявала особено, защото така била запленена от копринения шепот на развяващото й се на вятъра снежнобяло було, че дори не чувала собствените си гласове, които я предупреждавали за надвисналата опасност!

Така един прекрасен ден, спящата красавица Неонка била изненадана от това, че всъщност била напълно непопулярна и сред природонаселението на царството и господарството, а и сред собствените си 14-тина джуджета, въпреки, че социологическите агенции тръбяли, че тя била по-популярна дори от царя и господаря на царството и господарството! 

"Слийпинг бюти" просто се била превърнала от спящата красавица в обикновена восъчна фигура, от музея на мадам „Сисо”, която фигура не можела вече нито да говори, нито да се движи, нито дори да мисли сама.

Все пак й останало поне едно. Бялото й було продължило да се развява ефирно, имитирайки, че „Слийпинг бюти” все още само спи, тя обаче отдавна била просто един обикновен, ароматизиран парафин, който бавно се стопявал от топлината на настъпващото лято…!

За фейсбук-групата "Православни новини" 

ДА РАБОТИШ В АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО ПРЕЗ КОМУНИЗМА!!!

Георги Иванов - първият от ляво на дясно, заедно с
втората си съпруга Елена и известният
емигрант в САЩ, Петър Пелин,
в дома на Георги в София -
края 70-те години на ХХ в.
. 
Снимка: личен архив

Какво е да работиш в американското посолство в София по време на комунистическия режим в България…?! Та това е все едно да си купиш фабрика на 9 септември 1944 г.! Американското посолство, което неофициално по време на комунизма се наричаше „гнездото на оси”, беше едно от най- „опасните” места в столицата ни.

Историята на Георги Иванов от София обаче се докосва до това „опасно” място по допирателната и все пак, това е достатъчно, за да бъде поставен той под специално наблюдение от страна на комунистическите тайни служби и милицията.

Агентурно донесение от информатора на политическата служба за „Държавна сигурност” /ДС/, „Бончо” е причина, Георги да влезе в полезрението на политическата милиция през 1959 г. Донесението е от 6 август 1959 г. След това се стига до регистрацията на Георги под псевдонима „Инкасатор”, в отдел ІІІ  на ДС /Изменнически намерения/ при столичното Сталинско управление на Министерството на вътрешните работи, днес – І-во районно управление на полицията.

Това е „Лична предварителна разработка”. Информаторът „Бончо”, който беше осветлен от комисията по досиетата в София като лицето К. И. Бояджиев, докладва за Георги, в резултат на което Георги е „уличен” в това, че „…подържа връзки със сестра си…” в САЩ…!

По този повод, в донесение на същия информатор от 17 февруари 1960 г. се казва следното за изказване на Георги, което той направил пред агента на ДС: „…много добре би било, ако човек може да се нареди по някакъв начин при американците, които ще открият своя легация в София. Бих приел да им стана дори и слуга…”, цитира информаторът.

Дни преди това, същият цитира отново Георги в друго свое донесение пред органите на ДС, където казва, че Георги е заявил пред него: „…имам голям мерак да мога някога да се настаня на каква да е работица при американците в тяхната легация в София. Каил съм / съгласен съм - бел. на автора/ дори и разсилен /прислужник, портиер – бел. на автора/  да стана при тях, сигурно ще получавам там двойно по-голяма заплата от тая, която получавам сега. Не знам, какво трябва да направя и към кого да се обърна. Аз имам много „качества”, за да бъда предпочетен от американците….”.

Интерес представлява, как думата качества е поставена в кавички, тоест, счита се, че това да работиш в американското посолство в София в онези години е проява на нещо непременно лошо!

Историческата справка сочи, че на 19 януари 1950 година българското правителство обявява американския дипломат в София Доналд Рийд Хийт за „персона нон грата“, а служители на американското представителство са арестувани за разследване за шпионаж. В отговор, на 22 февруари същата година САЩ очаквано скъсват дипломатически отношения с България. Ден по-късно Хийт и още четиридесет и трима служители в мисията се качват на „Ориент експрес” и заминават за Турция.

Едва през спомената 1959 г. дипломатическите отношения между България и САЩ са възстановени и се откриват дипломатически представителства в съответните столици. Чак през 1966 г. България и САЩ повишават равнището на дипломатическите си отношения с посолства вместо легации, както е до тогава.

Всъщност, една от основните причини за разследването на Георги Иванов от органите на ДС е това, че той, според агентурните данни, „ще търси начин да излезне от страната и да измени на Родината като замине за САЩ”! Запазваме оригиналния правопис. Той също е показателен за интелектуалното ниво на органите на властта в онези години!

Тоест, оказва се, че това да искаш да пътуваш до Америка е „измяна”…!!! Оказва се също, че Георги изпитва страх да кандидатства дори за работа в американското представителство в София.

В агентурно донесение от 24 юни 1960 г., от друг агент на ДС – „Динко”, който беше осветлен като лицето И. Д. Сарийски, се казва, че Георги е казал следното пред него: „…Аз смятах, като дойдоха американците да потърся работа при тях, но ме беше страх да направя това. Търсих некои приятели да ми помогнат за това, но всеки отбегваше, а пък и аз не се престраших да отида и да питам…”.

Оказва се, че страхът отдавна вече се е настанил дори в такъв свободен по дух човек като Георги, чийто баща и роднини живеят в САЩ от години, което според властите в България тогава е нещо осъдително…!

Така Георги не успява да започне работа в легацията на САЩ в София, защото страхът вече е повсеместен. Дори само фактът, че той е проявил интерес към такава работа, вече е достатъчен повод, да бъде разследван от комунистическите власти като „вражески елемент”, който иска да „измени на родината”! Ето това представляваше в онези години правото и възможността да си потърсиш работа в американската легация/посолство – право, на което на практика нямаш право, защото правото се дава от властта, а властта приемаше американската дипломатическа мисия у нас като „гнездо на оси”…! 

„МОСАК ФОНСЕКА” И ПЛОВДИВСКИЯТ АРХОНТ

Снимка: www.snews.bg

„Името на Петър Манджуков също излезе от документите, изтекли от юридическата компания „Мосак Фонсека”… Бизнесменът Петър Манджуков отстъпил офшорна фирма, на която е бил директор, на младата си съпруга през 2012 г., показват документите…Това е фирма, която никога не съм ползвал, никога не е имала търговска дейност. Бях забравил за нея,” коментира Манджуков”. Това пише vesti.bg.

Възникват обаче някои въпроси. Първо, защо въобще е необходимо да се регистрира офшорна фирма? Второ, защо тя в продължение на само три години, няколко пъти сменя директора си, като накрая пак такъв става първият, тоест – Манджуков?  Трето, след като това е фирма, която „никога не е имала търговска дейност”, тогава защо е създадена, каква е причината да съществува юридически субект, който няма никаква дейност и никога не е ползвана тази фирма, кому е нужен подобен празен ход…и за какво…?

Същият Петър Манджуков, който е определян като „червен бизнесмен” стана първият архонт на Пловдив, след като митрополит Николай го направи такъв през 2012 г. Причината: бизнесменът дари крупна сума за изграждането на храм в пловдивския квартал „Тракия”.

„..Близкият до Георги Първанов бизнесмен получи и орден “Св. Апостол Ерм” – на името на покровителя на Пловдив. В ордена е вградена ръчно рисувана икона на светията…”, пише mediapool.bg.

А ние питаме, достоен ли е такъв човек да бъде архонт на Църквата? Носител на църковен орден прави на пръв поглед безсмислени офшорки…!

Какво излиза, че ако имаш пари, ставаш архонт, тоест, дядо Гицо, който е дарил 5 лв. на селската църква не е достоен да е архонт, въпреки, че е дарител, но понеже някой има повече пари, той автоматично става достоен…!

Има и още нещо, офшорките са начин за препиране на нечистоплътните червени милиарди, както твърди Методи Андреев. По думите му, у нас офшорките не се правят, за да се прикриват данъци, както е в останалия свят, защото у нас данъците са относително ниски. Целта е червените пари, за които преди години потвърди в телевизионно интервю съпругата на самия Андрей Луканов, да бъдат пречистени в офшорните зони и след това да влязат у нас като чуждестранни инвестиции…! Колко удобно и практично…, при това - „чисто”…!

Да оставим на страни въпроса, че е странно, как един „червен бизнесмен” става архонт на Църквата. Нали същата тази партия, която е наследница на онази партия, твърдеше някога, че „религията е опиум за народите”! Как сега стана така, че такъв „червен бизнесмен”, който би следвало да е последовател на тези именно „ценности”, изведнъж се превръща в архонт на същия този „опиум”…!?!?!?

Въобще странни хора стават архонти и за какво, само и единствено защото имат пари, без да е ясно, от къде са тези пари, какъв е произходът им…! Ами ако те са не червени, ами направо - черни, тогава как Църквата е приела това?

Но, да не бъдем така критични, все пак, митрополитът може и да не е знаел за „бизнеса” на Манджуков. Въпросът е сега, какво следва, ако се докаже, че не е особено ясно, защо са създадени тези офшорки, ако този бизнес се окаже не особено „светъл”, митрополит Николай ще отнеме ли титлата, ще отнеме ли и ордена, или всичко ще си остане по старому, както обикновено се случва у нас…!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЦЪРКВАТА Е НАЙ-ОДОБРЯВАНА ИНСТИТУЦИЯ, ОБАЧЕ…!

Църквата ни е най-одобряваната институция в държавата. Това показва изследване на Exacta Research Group. До тук всичко е ок, само че трябва да открехнем леко, а сетне и по-дръзко, завесата зад цифрите, за да видим анализа, а той показва, да, именно тези данни, обаче поставени в компота от цялостното мнение на респондентите, нещата стоят лекинко по-различно.

Църквата като цяло наистина е с най-висок дял на одобрение – 46,0% и най-нисък дял на неодобрение – 20,6%, формално. Само че тя е с най-висок дял на отговорили с „Нямам мнение” -   33,4%…, което е показателно за отношение! Тоест, има една драстична степен на безразличност, което никак не е повод за гордост!

Патриарх Неофит наистина е с най-висок дял на одобрение сред популярните личности, като изпреварва само с около 2% премиера на страната. По отношение на неодобрението, патриархът е абсолютен „победител” с драстично нисък процент на неодобрение - 15,6%. Отново обаче, процентът на отговорилите с „Нямам мнение” при патриарха е най-висок от всички останали -    38,4%, като следващият в тази класация на незаинтересованост е с едва 25,3%  - за омбудсмана Мая Манолова!

Църквата и патриархът са институция, която трудно може да бъде изследвана по отношение на обществено мнение заедно с институции като главен прокурор, омбудсман, премиер, председател на НС или президент.

Типът лидерство при различните е различен. Ако главен прокурор, омбудсман, премиер, председател на НС или президент са относително един тип лидерство, то патриархът не е съвместим с тях. Още повече, групите не са две, а са три!

Единият тип обществено лидерство е главен прокурор и омбудсман, които са представители на формално неполитически и не пряко избираеми позиции, което ги прави по-специфично обществено измерими.

Премиер, председател на НС или президент са политически позиции, които се избират на формални плебисцити – политически състезания, избори и това ги прави по-активни при обществени допитвания, защото хората гласуват или не гласуват за тях.

Патриархът пък е представител на духовна институция, която няма отношение към състезателност на избори, или към такъв тип обществена активност, която води до материални изменения на нематериални постановления. Патриархът се избира веднъж и завинаги - тоест, до края на живота му! Поне така е в общия случай! Той се "избира" на монархически принцип - доживотно, което е различно от останалите избираеми длъжности. 

Патриархът априори носи обществено приетия облик на „благ старец”, сравнително независимо от това, колко той реално е благ, или не е такъв! В същото време, няма масовост на отношението към неговата личност, защото тя не се състезава с никого – патриархът все пак е само един в България и се избира само веднъж за един човек, в общия случай! 

Предимно християните, при това активните християни, могат да формират едно адекватно отношение към патриарха, който и да е той, което да има представителност в едно изследване. Останалите са напълно формални респонденти, което се вижда и от доста високия процент на незаинтересовани по темата за Църквата и рейтинга на патриарха.

Не омаловажаваме фактът, че Църквата има най-висок рейтинг в държавата. Напротив, това е добре,  то показва, че хората намират в Църквата утеха, защото никъде другаде не я намират, а това все пак е една от целите на съществуването на Църквата!

Проблемът е, че когато се анализират данни от такива изследвания, трябва да се вземат предвид и спецификите, а когато се прави анализ, за да бъде коректен той, не може да се стъпи само на една цифра-резултат, необходим е анализът на поне три такива, за да има стабилност на изводите…! 

За това, когато пишем заглавия, че "Църквта се оказа най-одобряваната институция у нас", трябва да внимаваме, какво точно казваме на публиката ни, за да не би, без да искаме, вместо да информираме, тотално да дезинформираме...! 

За Фейсбук-групата "Православни новини"

КРАЙ ВАРДАРО ДА СЕДИШ, И ФЕТИШ ДА СИ ТЪРСИШ…!!!

Белиот дом

 Скопие – столицата на Република Македония. Красиво е, защото е автентично, ама е автентично само около Скопското кале и на Скопската чаршия, останалото си е кич та чак дрънчи на поцинкована ламарина….!

Как може сравнително бедна държава да отделя толкова много пари от бюджета си, за да нацвъка, ама буквално да нацвъка толкова много и различни по тип и епохи паметници...!? Как си пасват на един площад Александър Македонски, Юстиниан Велики, Гоце Делчев и бронзови бременни жени….! Тук ми се искаше да възкликна по-пъстро, ама да не загубим детската аудитория, ако я има…!

Що за дивотия е, да събереш почти един до друг Гоцето и Юстиниан, както се казва нерде София, нерде Скопие….! Но както и да е. Обясняват ни, как градът имал население близо 800 хил. души, а според някои е – 640 хил. От тях 20 % са албанците, болшинството – македонци и малко роми. Питаме за българи…! Българите били 54 хил.!!! Ами, че това си е бая процент, особено като се има предвид, че сигурно поне още десет пъти по толкова имат български лични карти, заради ЕС…! Но да оставим и това!

Интересно е, как дори екскурзоводите не водят групите в центъра, при тази бурна, да не кажа направо луда еклектика от паметници. Дори те, които са македонци, не искат да ни водят там, а само ни казват, че натам можем да видим тези паметници! Срамуват се от дивотията на правителствената си програма „Скопие 2014”, според която центърът на градчето-столица е превърнат в нещо като филмова площадка, сякаш снимат блудкаво фентъзи!

Мостът на цивилизациите също е уникален, не само защото води към археологическия им музей, който е една плоска сграда с фасадна стена, ама пък каква стена само /!!!/, но и защото там са подредени едни доста добре изработени скулптури на почти всичките ни български царе, които, разбира се, са македонски…!

Не бива да се пропуска  „Крайцерът „Аврора”, който гордо „плава” по Вардаро, но и „Ноевият ковчег”, от другата страна на каменния мост, на който мост и дядо ми има снимка като български офицер от войната!

Двата платнохода така зверски завихрят еклектиката, че след вихъра не ти остава друго, освен да си купиш един бая резлив сладолед от сергията до моста, с едно на ум, ама нейсе, нямаше проблеми…!

Архитектурата също е уникална. Може да се види истински сецесион от 2013 г., граничещ с яка чалга, до барокови елементи от типа „дръж ма да’н падна в рикътъ…!”. Владата си е чисто и просто – белият дом от Вашингтон, те дори така си я и наричат – белиот дом. А на брега на Вардаро се кипри и Капитолия, няма начин, това е Македония днес…!

Не може да не се обърне внимание, че единственото автентично място е Скопската чаршия, където живеят само албанци и където няма дивотии от сорта на тези от близкия център. Просто тук хората са наблегнали на духа на Изтока, мирише на овнешко и кромид, та чак до границата после имаш остатъчен вкус, но поне е истински, а не е като в центъра – стиропор, мрамор и класическо малоумие….!

Села в Македония сякаш няма, поне в тази част от Гюешево до Скопие е така. Има едни мини-махали от по две-три къщи. Дори табелки за село няма. То и какво село е това – от две къщи и половина!? Ако приемем, че населението на Скопие е 800 хил., както ни увери екскурзовод, то тогава извън столицата живеят малко повече от милион, защото населението на днешна Македония е толкова – 2 милиона души. От тях един сериозен процент не са македонци, а – албанци, роми и други, както и българи, да не забравяме….! И какво остава – има само една крачка до кръвосмешение, а македонците са си мераклии хора, падат си по тънката част…!!!

В една притурка на вестник „Вечер” четем за някакъв конкурс за училище в Битоля, което носи името на Йосип Броз Тито…! Е добре де, нали уж се еманципираха от Югославия и от Сърбия, нали уж не били „прави сърби”…! Това е все едно ние днес да имаме гимназия на името на Ленин, или на Че Гевара, в Пловдив, примерно…!

Иначе на Скопската чаршия е уютно, сравнително евтино, добронамерено, автентично и запазено място. То носи духа на старото Скопие, което вероятно и дядо ми е виждал през войната, когато е бил горд „белокаповец” там!

Извън чаршията – безумни паметници, историческа плява, мащабна демагогия и стържещ като на стъкло стиропор! Какво излиза, че истинският дух на истинското Скопие може да се види в албанската махала днес, която е заселила цялата Скопска чаршия…!

За утеха си купуваме една „История на македонскиот народ”, от 1988 г., за да се посмеем на връщане в автобуса, но се оказва, че въобще не ни е до смях! На границата ни питат, дали имаме нещо за деклариране! Имаме да – декларираме, че първи ги признахме за независими, а те за благодарност ни окрадоха като….., айде да не казвам….! Търсим си касовите бележки от закупената ни национална история, ама няма такива, щото историята ни не е купувана, а направо си е крадена!

И така, Скопие, Македония са франчайз на българската национална политика през последните десетилетия…!

Митничар ни казва, че и в Македония се краде..! „Добро ютро пиянице”….!Че как иначе, нали сме едно…!

Купили сме десетина кутии цигари, пръснати по целия рейс, защото нямаме право да пренесем повече от две, купихме си и една бутилка „жолта” ракия, за утеха, че Петър Делян е македонски цар и те така те….!

Назад оставяме Александър Македонски да дреме на коня си в центъра на столицата. Нека спи, да си почине, че не му е лесно и на него, баща му е насреща, гледа го, чичо му Юстиниан Велики и той седнал до Вардаро да си пере златотканата кармазъ-мантия, а дедо му Гоце Делчев сякаш аха и ще падне от коня си, но няма страшно, долу го пази една „плувкиня” и тя паметник, даже си има бикини и сутиен…при това – червени…!

Тук всичко е Александър Македонски, летището, повечето училища, улици, паметници, дори да срещнеш някого случайно и да го питаш как се казува…нищо чудно да ти каже „Александър Македонски”…!!!

С една дума, идете до Скопие, пийте по неколко студени „жолти” с прилепска Газоза при албанците, те знаят и български даже, сервират на минутата! Изяжте по една-две телешки вешалици, или каквото там ни беше „отвяло”, само не слизайте надолу, край Вардаро да седиш, бели белтъци на очите си да въртиш…че да видиш мраморен фетиш…..!

"Капитолият"

Скопската чаршия

"Лелята" на Александър Велики

Юстиниан І

Александър Македонски

Мостът на цивилизациите!

"Крайцерът Аврора" на Вардаро!