Битовата газификация е уравнение с много неизвестни

Танцът на гражданите с държавата може да заприлича на тангото, но-една напред и две назад

До 2020 г. 30% от българските домакинства трябва да бъдат газифицирани. Това предвижда бодра програма на МИЕТ /стр. 2/. На пръв прочит това е похвално, въпросът е до колко е достижимо? Държавата предвижда да подпомогне 8 хил. домакинства с фиксирана парична сума, но тя ще се дава в минимална степен авансово, а българинът е недоверчив, и не без основание, така че може би трябва да се започне от стопроцентово подпомагане, като постепенно процентът да намалява в полза на държавата.

От една страна, за първи път се предвижда помощ за интензивна битова газификация, но сякаш за пореден пък казваме „хоп“, преди да сме скочили, а скокът все още не е ясно в каква посока е, колко е дълбоко и ще успеем ли да се приземим на крака. От друга страна, пак държавата налага ограничения за финансиране на битови проекти, не е ясно, по какви критерии ще се избират тези 8 хил. домакинства, а е факт и притеснението, дали въобще ще има интерес от страна на гражданите, при тези условия.

Изводът е, че когато правим малки крачки, но в правилната посока, трябва да се подсигурим с достатъчно сили и възможности за по-големи крачки, но пак в правилната посока, иначе танцът на гражданите с държавата ще заприлича на тангото, но-една напред и две назад. 

В. Жеков

С една година се удължава срокът на заема на НЕК

Решение

Д. Добрев: С много малки крачки всеки един от нас може да помогне за подобряване на енергийната ефективност

Венцислав Жеков

С една година ще бъде удължен срокът за заема от 250 млн. евро на Националната електрическа компания (НЕК) към кредитни институции. Част от заема ще бъде платен с кредит от Българския енергиен холдинг /БЕХ/ към НЕК. Това каза вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, който присъства на четвъртия международен екологичен конгрес, организиран от „Овергаз“. Министърът уточни, че Кредитът ще бъде в размер между 50 и 70 млн. евро, като ще бъдат използвани най-вероятно 50 млн. евро, защото и НЕК има свободни средства, които ще бъдат използвани, за да се върне част от този кредит, а останалата част ще бъде удължена с една година. Решенията са били взети в края на миналата седмица на бордовете на БЕХ и НЕК.

Все още изчисляваме сумата, която дължи НЕК за руския атомен реактор, който беше предназначен за „АЕЦ Белене“. Сумата не е голяма, нямаме твърд срок, в който трябва да изплатим задължението, въпросът е, след като се финализира процесът и се изясни, точно колко дължим на „Атомстрой експорт“, средствата да бъдат платени в рамките на един нормален срок и това ще се случи, подчерта Добрев. Той не изключи вариант за продажба на реактора, но отбеляза, че вече се работи в посока на регистриране на проект на компания за седми блок на „АЕЦ Козлодуй“.

Крайните потребители все още не потребяват по-евтин газ, след като руската страна намали цената за България с 11% от 1 април, защото се очаква решение на ДКЕВР, който е регулаторният орган у нас. По думите на министъра, след като бъдат подписани съответните споразумения с "Газпром", намалението ще бъде изчислено със задна дата, но не съобщи как ще стане това и как ще се отрази върху цените за крайните потребители на природен газ.

Добрев съобщи, че на 14 май стартира програмата „Енергийна ефективност и зелена икономика“, която ще предостави на бизнеса 150 млн. евро безвъзмездно по Оперативна програма „Конкурентоспособност“ и възможност за още 150 млн. евро-финансиране от шест банки-партньори. Максималната сума на поректите е 2 млн. лв., като могат да кандидатстват микро, малки и средни предприятия. Другата голяма програма е „Инвестиции в зелена индустрия“, където има 40 млн. евро. В момента върви оценка на получените проектни предложения, като са получени два пъти повече проекти, отколкото могат да се финансират.

По Оперативна програма „Регионално развитие“ има 50 млн. лв. за саниране на многофамилни жилищни сгради. Програмата стратира на 1 юни 2012 г. Общата сума на безвъзмездната помощ е 240 млн. лв., от които 20 млн. са за битовата газификация, а останалите 220 млн. лв. са за проекти в сферата на енергийната ефективност при производството и преноса на електроенергия. Около 100 млн. лв. са заделени за саниране на държавни и общински, както и публични сгради, каза Добрев.

В инвестиционната програма има осем проекта в ТЕЦ „Марица-Изток 2“ за модернизация на котлите и останалите две неремонтирани турбини в Пети и Седми блок. Инвестицията за това ще е около 120 млн. лв. С тези средства ще получим 104 мегавата допълнителна инсталирана мощност в централата, без никакви допълнителни разходи. Това прави около 75-80 млн. лв. всяка година приход, от инвестиция от 120 млн. лв., уточни Добрев.

Министърът изрази съжаление, че през последните години НЕК и електроенергийният системен оператор са инвестирали много малко в енергийна ефективност при преноса и въпреки обективните причини, това трябва да се промени, според него.

Ако се инвестира 1,5 млрд лв. до края на следващата година в енергийна ефективност, обществото ще печели около 300 млн. лв. годишно. Съществува огромен потенциал с много малки крачки всеки един от нас може да помогне в посока за подобряване на енергийната ефективност, отбеляза в заключение министърът на икономиката, енергетиката и туризма.

До 2020 г. трябва да достигнем 30% на битова газификация

С държавна помощ

Икономическото ведомство си е поставило за цел до 2020 г. 30% от домакинствата да бъдат газифицирани. В момента този процент е 3%. Цената за едно домакинство за газификация е около 5-6 хил. лв. В Международен фонд „Козлодуй“ заделихме ресурс от 10 млн. евро, с който ще даваме безвъзмездна помощ на домакинствата, за изграждане на газова инсталация в домовете, отбеляза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Според него, фиксираната безвъзмездна сума ще бъде от порядъка на 2200-3000 лв. Единственото изискване е домакинството да представи например тримесечни сметки за това, че действително се отоплява с газ, след което те ще получат помощта. Така от МИЕТ се надяват да успеят да финансират 8 хил. домакинства.

Целта на тази пилотна схема за съфинансиране на домакинствата е да видим, как тя ще проработи, за да може след това с европейски, или национални средства тази програма да се разшири, отбеляза министърът на околната среда и водите Нона Караджова, която също беше гост на четвъртия международен екологичен конгрес. Схемата ще работи приоритетно в 30 от големите градове в страната, където има наднормени замърсявания с прахови частици и ще стартира, според Караджова през тази есен.

Трябва да инвестираме, както в енергийната ефективност, така и в навлизане в по-голяма степен на битовата газификация и имаме програма за това. Енергийната ефективност е тема в енергетиката, която до момента е била използвана най-малко, в същото време това е сферата с най-големия потенциал, посочи Добрев. Най-висок е процентът на хората у нас, в сравнение с ЕС, които отопляват домовете си с електроенергия. Има обаче редица обективни причини, заради които цената на този тип енергия ще нараства с не малки тепмове през следващите няколко години, уточни Добрев.

В целия свят по един и същи начин енергията може да стане по-устойчива, по-екологична и нисковъглеродна. Мерките са смяна на горивната база, подобряване на енергийната ефективност, „умни мрежи“-електропреносни и други. Това ще е по-евтино за бизнеса и трябва да е политика на всяка компания, която уважава себе си, подчерта министър Караджова. 

В. Жеков

Попадаме в ситуация-“много плаж, малко концесионер“

Предлаганите от държавата промени в законодателството вредят сериозно на туристическия бранш

През последните години не са давани концесии за морски плажове, освен за големите курортни комплекси. По договорите за наем ясно се вижда отливът на интерес от бизнеса, което от една страна води до трудно поддържане на плажовете в туристически атрактивен вид, от друга страна, създава неудобства за местните икономики, защото общините губят пари /още на стр. 2/. Промените в закона за черноморското крайбрежие въведоха забрани за строителство в стометровата зона от бреговата ивица. Предвиждат се също и нови изисквания за поддръжка на дюни и скални местности, които влизат в рамките на концесионираните плажове, което допълнително натоварва настоящите и ограничава потенциалните концесионери.

Туризмът е един от най-печелившите ни отрасли. Едва ли тези мерки от страна на държавата са адекватни спрямо бранш, който прави 13% от БВП на страната, особено във време на икономическа криза! Това е и причината браншови организации, хотелиери и собственици на заведения да протестират срещу промените. Строителството на плажовете трябва да бъде ограничено, но каква е цената, къде минава границата и на кои плажове, в каква степен трябва да важи забраната, са въпроси, на които промените в Закона не дават отговор. 

Снимка: BurgasInfo.com

Близо 3 млн. лв. ще са нужни за ремонти на плажовете по Южното Черноморие

 

Възстановяване от зимата

Снимка: Varna24.bg

Венцислав Жеков

Между два и три милиона лева ще са необходими само за ремонта на Южното Черноморие, без да се отчитат парите, които концесионерите влагат. Целта е плажовете да бъдат напълно възстановени в рамките на този месец, съобщи btv. В момента морето е спокойно, но откъртените парчета асфалт още напомнят за големите морски вълни през зимата. Дългосрочните последици от стихията са, че два вида риба е изчезнала от района.

Частните ремонти изпреварват общинските. Един от луксозните комплекси вече се възстановява, след като собствениците са получили парите от застраховката. Със специална техника са били извадени тонове пясък за възстановяване на плажните ивици. Това обаче налага и леко забавяне на откриването на активния сезон.

Една скъсана дига на крайморската алея в Обзор и скъсана тръба на ВиК са сред пораженията в нашата община след зимните вълнения на морето. Със средства, отпуснати от междуведомствената комисия към вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, успяхме да възстановим щетите. Това каза пред „Класа“ кметът на Несебър Николай Димитров. Неговият заместник Лазар Япаджиев, коментира пред вестника, че плажовете в общината са отдадени на концесия. При нас големи щети от типа бедствия няма, това което морето си го взе, малко по-малко си го връщаме, посочи Япаджиев.

Сред основните поражения по плажовете е това, че ивица на места просто я няма. Най-честите увреждания са, че морето изми пясъка и сега се налага възстановяване на плажа на много места. Едновременно с това беше увредена и голяма част от оборудването и обзавеждането на търговски обекти на концесионерите, сподели пред „Класа“ Иво Стефанов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на концесионерите на морски плажове. По думите му, всеки се спасява самостоятелно, защото държавата категорично е отказала да участва в разчистването на щетите. На различните места мерките са различни, защото и уврежданията, и щетите са различни. На много места се изгребва и пясък от морето, за да се възстанови плажната ивица, допълни Стефанов.

Започна почистването и на бургаския плаж след пораженията от зимните бури. Втори ден булдозери изравняват купчините пясък, изхвърлени от морските стихии. До 25 май, когато се открива новият летен сезон, всичко трябва да бъде готово за посрещането на туристите, съобщи БНТ.

Религиозният туризъм отбелязва устойчив ръст през последните години

Нови дестинации

Поклонниците са може би първите туристи в световната история

Венцислав Жеков

Въвеждащо каре

Религиозният, или поклоннически туризъм обикновено се определя като един от най-старите видове туризъм. Независимо от това той получава своето обществено признание и се превръща в обект на интерес едва през последните три десетилетия. Най-високи темпове на развитие той бележи през 90-те години на миналия век и особено в началото на новото столетие. Преди около 20 години се провежда и първият круиз с религиозна тематика, а днес годишно този вид туристически пътувания са повече от дузина с 2 до 3 хил. участници във всяко. Краткотрайните пътувания на поклонници нарастват от 25 хил. през 1979 на 1,6 млн. през 2006 г. Около 15 млн. са участниците в над 17 000 религиозни събития през 2006 г. По-крупните от тях като Световния ден на младеж­та (World Youth Day) привличат повече от 1 млн. участници.

Напоследък и у нас поклонническият туризъм придоби популярност, като предлага нещо наистина уникално в една не по-малко уникална среда. Предвид обстоятелствата, че преди двадесетина години, българинът сякаш не обръщаше чак такова внимание на религията и традиционните си православни ценности, то днес ситуацията е различна. С промените, дойде и промяна на съзнанието на хората, те все по-често започнаха да търсят близост с вярата и да намират утеха за забързаното си ежедневие в култовите средища-черкви и манастири. У нас имаме една все още неразвита глобална, потенциална поклонническа дестинация. Това е така наречената „Софийска мала Света гора“. Разположена на диагоналния път, свързващ изтока и запада, на границата между Илирик, Дардания и Тракия, древната Сердика има ключово значение през IV - V век. В този период градът вече е епископско седалище, а раннохристиянският некропол около „Св. София“ свидетелства за широкото разпространение на християнството в града и околностите му. В Софийско до нашествието на турците съществуват над 100 духовни убежища. Много от тях са запазили в добра степен автентичния си вид, или са възобновени и днес те са над 40 само в Софийско.

Има обаче и други средища, които биха могли да привличат поклонници за религиозен туризъм. Това са така наречените „оброчища“, или оброчни места-интересен феномен, самовградил се в българската християнска битност. В каменоделската школа в Годечкия регион, на запад от София, в с. Гинци, е изработен и оброчният кръст от оброчището в с. Шума. В началото на 90-те години на ХХ в. той е открит случайно от запасния царски офицер Георги Ст. Иванов-ветеран от Втората световна война. По-рано там е поставен стар малък оброчен кръст. В непосредствена близост са разположени три малки могили, под които, или около които вероятно също има заровени и забравени такива оброчни кръстове. При стария кръст всяка година на Тодоровден се събира един от родовете в с. Шума.

Оброчището в с. Шума все още не е изследвано

Историята на оброчището не е изследвана и не е известно, на какво е посветено мястото и каква е причината за създаването му. Помни се само, че стар дъб наблизо е покосен от гръмотевица, някъде около 50-60-те години на ХХ в. и той постепенно изсъхва. Кръстовете обаче стоят там и до ден днешен. Това разказа специално за „Класа“ Георги Цветанов, който частично е възстановил новия кръст. Ежегодно представители на семейството почистват и поддържат района около оброка. Местните хора не разполагат с достатъчно средства, за да финансират пълното му възстановяване, твърди Цветанов.

Едни от най-популярните съвременни туристически дестинации са свързани с антични култови и религиозни места. Сред тях са храмът на Хатхор (богиня на музиката, любовта, съдбата и небето, хранителка на фараоните и далечните страни) в Долен Египет, светилищата в Додона, Делфи, Олимпия, Елевсина, Епидавър и други в Гърция. Не бива да се пропуска и градчето Бодгая (едно от четирите най-важни места за поклонение на будисти наред с Кушинагар, Лумбини и Сарнат в Индия, свързани с живота и учението на Буда. Сред тези поклоннически дестинации е разбира се и Йерусалим (символът на Божия гроб в Израел, Рим с папската резиденция във Ватикана, планината Фуджи (свещено място за будистите, почитано като врата към отвъдния свят в Япония) и много други. Днес те са обекти за масови посещения на поклонници, които по същество са и първите туристи в света, а развитието на индустрията на гостоприемството започва с хосписите в средновековна Европа, които фактически са предшественици на съвременните хотели.
По информация от Асоциацията за управление на религиозни конференции, този сегмент от туристическото търсене нараст­ва от 4.4 на 14.7 млн. пътувания между 1994 и 2006 г.

За 10 години посетителите във Ватикана са се удвоили

Броят на посетителите на Ватикана например, почти се удвоява през последните десет години, достигайки 4.2 млн. през 2006 г. Подобни темпове на развитие отбелязват посещенията до Лурд, Фатима, Сан Джовани Ротондо, Асизи, катедралата в Кeнтърбъри, Женева и библейските места по "Пътя на апостол Павел" в Гърция и Турция.
Оказва се, че модерният човек все по-често търси душевен мир и чистота, тишина и спокойствие, но същевременно и нов и различен начин да получи това. Той търси реалната религиозност в светите места. В отговор на това търсене религиозните институции се нуждаят от специализиран и добре обучен персонал, цивилните власти са призвани да създадат условията за срещата, а пътническите агенции – да бъдат част от, или частично обвързани с духовните институции.

Вътрешно каре

Представяме нов вид „духовен атракцион“

Оброкът е свещено място, почитта към което се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата до които се намира, или на които е посветено. В повечето празнично-обредни действия оброчищата служат за измолване на защита, здраве и благополучие. Наименованието на празника и оброчното място, или е наследено по териториално-родствена линия, или пък се помни неговото установяване в години на природни бедствия. Дълбоко вкоренено е вярването, че който счупи, или посегне със зла умисъл върху оброка, или “миросаното” (свещеното) дърво ще го сполети нещастие, или ще му се случи нещо много лошо на него, или неговото семейство. Това твърди Зденка Тодорова-председател на Хелзинкския комитет за българите в Сърбия, в научен доклад: „Предистория на оброчните кръстове“, представен през август 2009 г.

Каменни оброчни кръстове са били поставяни от българите от много стари времена, по различни поводи. Такива са: раждане на дете, смърт на важен член от рода, природно бедствие и други. Всяка фамилия от незапомнени времена има издигнат оброчен каменен кръст някъде в околността на селището. Поводът, по който са издигнати тези кръстове и точният момент, когато това е станало, отдавна никой не помни. Но обетът се пази от потомците.

Преместването на Сектор „Туризъм“ в Пловдив не може да стане „под килима“

Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА: 

Има опасност с новите административни промени да изгубим ценни кадри, убедени са от бранша

Венцислав Жеков

- Г-н Шарлопов, как бихте коментирали идеята за преместването на Сектор „Туризъм“ от МИЕТ в Пловдив?

- За мен административната реформа е нещо добро. Убеден съм, че мястото на морската администрация не е в София, най-малкото защото не съм виждал море наоколо, докато във Варна, или в Бургас съм виждал такова. Не съм убеден обаче, че това би важало и би било адекватно и за други сектори, например за туризма. В министерството на икономиката, енергетиката и туризма има интелигентни хора, доказали се професионалисти през последните годините. Не мисля, че е разумно те да бъдат принудени от обстоятелствата да напуснат и да бъдат назначавани от Пловдив хора, които да вършат тяхната работа. Не съм убеден в ефективността и правилността на подобен тип решения, още повече, че това не е обсъдено с браншовите организации. Може би ще има някои положителни ефекти в Пловдив. Това може да доведе до по-голяма посещаемост в града и туризмът би могъл да се представлява добре в там, но това ще бъде тежко и за заместник-министър Иво Маринов, който отговаря за туризма, както и за администрацията, с която работим добре и наистина ще бъде много жалко, ако изгубим кадрите. Административната реформа определено според мен може да доведе до загуба на кадри, които вече традиционно работят добре с бранша.

Преместването на морската администрация наистина е нещо полезно, но преместването заедно с това и на туризма, не може да стане „под килима“, както се случва в момента, защото ако това се обсъди с брашна, вероятно бихме могли да намерим още по-адекватни решения. Това не означава непременно, че не е възможно да се реализира тази административна програма, но трябва да чуем аргументите, да имаме ясен отговор на въпроса „Защо?“, както и да се види, как това може да се осъществи. Едва тогава може да се стигне и до ясни и конкретни предложения от наша страна. Ако се стигне до едно коректно обсъждане с държавата бихме могли да стигнем и до коректен резултат. Според мен прибързаните решения не са правилни.

-Какво според Вас би могло да налага едно такова решение, защо би се наложило преместването?

• Има известна логика във всички бивши окръжни центрове да има развитие, хората ще имат работа, в същото време ще се повиши и покупателната способност, ще се вземат решения именно там, които ще касаят развитието на целия сектор. В същото време местни хора ще могат да се развиват и да градят кариера на местно ниво. Това обаче лично на мен ми се струва като „американска мечта“.
• Какви рискове крие според Вас едно такова преместване?
• Има рискове и първият е евентуалното разбалансиране на комуникацията между бранша и държавната администрация. В условията на криза процесите трябва да се облекчават, а не допълнително да се усложняват и натоварват.
• Как ще се отрази евентуалното преместване на сектора върху въпроса с кадрите-нови екипи, или старите екипи, но вече мобилни?
• Аз вече разговарях със заместник-министър Маринов, попитах го, как ще завърши дискусията. Той, разбира се, ще пътува за Пловдив, но не по-малко важен е и въпросът с „топ-мениджмънта“, който аз лично познавам. Вървят преговори, някои хора ще се съгласят, други няма да се съгласят да пътуват всеки ден, или да наемат квартири в Пловдив. Това е нормален процес, но не виждам, какъв би бил големият ефект от това да се наемат например сто човека от Пловдив, при положение, че „топ-мениджмънта“ се състои от десет-петнадесет човека в София. Ако тези хора напуснат, това неминуемо ще доведе до затруднения за бранша, което ще има определено негативен ефект.
• Какво е мнението на бранша, как той възприема идеята?
• Бранша не е с еднозначно мнение. Аз нямам навика да коментирам държавни решения, защото искам държавата ми да се развива добре, без значение, кой управлява. Меко казано, колегите ми са шокирани, защото в момента ние имаме добра комуникация с ресорния заместник-министър Иво Маринов, с министър Делян Добрев и не съм сигурен, дали едно такова решение ще се отрази добре на комуникацията ни.
• Как би могла да се запази тази комуникация, ако все пак секторът бъде преместен в Пловдив?
• Преди да се вземе категорично решение, макар, че не зная, дали то е обсъждано в МС, е най-добре да бъде обсъдено с браншовите организации. Далеч съм от мисълта, че можем да даваме императивни предложения на държавата, които да отразяват нашите изисквания. Едно решение обаче, според мен, трябва да бъде логично продиктувано от определени обстоятелства, както и да бъде прецизно огледано от всички страни, преди да бъде приложено. За мен, ако се състои дебат по проблемите на туризма и конкретно по въпроса за преместването на сектора в Пловдив, това само може да съдейства за постигането на един видимо позитивен резултат.
• Позната ли е друга подобна практика, за изнасянето на държавни служби извън столицата и как се е отразило това на дейността на цялата администрация и на конкретната административна структура, която е била обект на такава реформа?
• Чувал съм за подобен тип практики по-скоро в рамките на Европа. Вероятно има аналози, вероятно някъде съществува опит, които бихме могли да ползваме, да се поучим от евентуални положителни, или отрицателни ефекти от подобни административни размествания. Все пак, трябва да кажа, че не бива да се пренася чуждият опит директно. Особено важно е това в условията на криза, защото тя не е свършила и продължава все още в целия свят. Наблюдаваме тектонични размествания на пластове във всички икономически и социални сфери. В такъв момент, аз поне, като морски капитан, смятам, че в бурно море не бива да се правят резки движения.
• Като се има предвид, че именно Пловдив беше избран за град, където да се премести сектора „Туризъм“, как според вас конкретно това ще се отрази на развитието на отрасъла?
• Не мисля, че едно такова решение ще се отрази много тежко върху развитието на отрасъла. Важно е обаче, кой все пак ще управлява изнесената структура на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в частта му, касаеща именно туризма. За нас ресорният заместник-министър Маринов натрупа опит и бранша работи добре с него. Работим добре с цялото ръководство на туризма в държавата. Както сами можете да се убедите, в системата няма никакъв шум в момента, работим наистина коректно. Спряно беше противопоставянето, което много дълго време оказваше негативно влияние върху развитието на отношенията между браншовите организации и държавните структури, които управляваха туризма и отговаряха за неговото развитие. Опасявам се, да не би случайно да възникнат проблеми, заради изнасянето на тази администрация в Пловдив, иначе това е един страхотен град, със забележителна архитектура. Предполагам, че сградата за сектора „Туризъм“ също ще бъде забележителна, но не тя е важната в случая. Хората вземат решения и от тях зависи развитието на отрасъла. Именно по отношение на бъдещето на кадрите съм, бих казал, леко скептично настроен. Не трябва да се правят крайни и резки движения, трябва да се мисли умно и да се види, каква е принадената стойност на всяко действие, било то в държавата, в частния бизнес, или в общината. Не съм убеден, че с тази административна реформа държавата би могла да има принадена стойност, а ако тя няма такава, тогава защо въобще се извършва такова действие? Склонен съм, ако след време се окаже, че тази реформа е правилна, да се извиня за сегашната си позиция. Нямам такъв опит, не мога да кажа, какво ще се случи, но личното ми усещане е по-скоро в посока да се концентрира достатъчно внимание, за да не направим фатална грешка.
• Прокраднаха се идеи, че с акта на отделяне на сектора „Туризъм“ се прави всъщност първата крачка към обособяването му в отделно министерство. Как се отнасяте към едно такова решение и каква е позицията на бранша към това?
• Това е задължително! Според мен в програмата на следващия управленски мандат задължително трябва да залегне създаването на самостоятелно министерство на туризма. Не е възможно един бранш да прави 13% от БВП на страната, в криза, всяка година да бележи 5-6-7 % ръст и да увеличава своя процент върху БВП, и да бъде агенция, или за него да отговаря заместник-министър.
• До къде стигнаха консултациите и процедурите по приемането на новия Закон за туризма?
• Имаме уверение, че до края на годината ще бъде приет. Текат консултации, предложения, които се надяваме да подпомогнат процеса и в крайна сметка да доведат до по-бързото приемането на новия закон.
• Има ли възможност предстоящите административни промени да бъдат отразени и в новото законодателство?
• Разбира се, дори ние вече сме дали нашите предложения в областта на балнео, спа и уелнес-туризма. Има обаче някои неправителствени организации и туроператори, които все още не са си подготвили финалните текстове и това на практика бави процеса.
• Как браншът вижда предстоящия летен сезон, какво е новото и на какво залагате?
• Очакваме силен сезон. Очакваме около 30% ръст на турските туристи. Призовавам чрез вестник „Класа“ българите да останат да почиват в България.
• Неотдавна Конституционният съд отмени решение за облагането на туристическите услуги, до какво доведе това решение и как се отрази то на бранша?
• Това определено ще се отрази добре на нашия бранш. Сега всички хотелиери ще плащат данък на действително заетите легла и нощувките, които са имали през този период. Това е едно очаквано и необходимо решение, което ще има положителен ефект и той вече е видим.
• Турският и руският пазари се посочват като възлови за нашия туристически пазар, на какво друго разчита браншът през настоящия сезон?
• Разчитаме още на англичани, ирландци и германци. Това също са масови туристи. От Балканите разчитаме също така на румънци, сърби, гърци и македонци. Но действително най-голям потенциал има в руския и в турския пазари. Особено положително повлия на развитието на туризма отпадането на изискването за допълнителна национална виза, за хора, които вече притежават шенгенска виза.
• Какво според Вас е нивото на кадрите, които работят в бранша и отговаря ли то на съвременните изисквания?
• Високо е нивото на кадрите в туризма. Ние предлагаме уникален туристически продукт, защото държавата ни е уникална. Тепърва ще има добри новини от туризма, стига по пътя за Пловдив, да не спрем още на Ихтиман!