понеделник, 3 юни 2019 г.

ПРЕЗ ИСТАНБУЛ НА БЕГОМ


На пръв поглед стандартно пътуване до Истанбул – от четвъртък вечер до неделя вечер – почти на бегом. За тези два пълни дни в старата столица на Византия обаче видяхме толкова, колкото вероятно бихме видели за месец. Казват, че на такива пътувания не се ходи организирано. Може, но след това, човек трябва да пътува в градския транспорт, за да успее да се потопи в атмосферата и да види града отвътре, от към бита на неговите жители, а не като обикновен турист.

Армията в Истанбул е навсякъде, но по никакъв начин не се набива на очи. Особено на легендарния площад „Таксим“, войници с автомати и бронирани автомобили, заграждения и щитове са нещо нормално, което може да се види в градинката до площада, където всъщност започнаха протестите преди няколко години. Присъствието е внушително, но дискретно.

А иначе Истанбул е истински мегаполис. Казват, че населението му варира между 17 и 20 милиона, като с туристите достига поне до 22-23 милиона. Това изисква добър транспорт, работа за всички, комунално-битови удобства и забавления. И наистина тук има от всичко по много. Човек може да види и просяци, които като те видят с електронна цигара искат да пушат, без да знаят, че няма как да им дадеш, за тях това е просто цигара. Може да видиш и доста богати хора със скъпи коли, можеш дори да се натъкнеш, при това съвършено случайно, на известна личност, която бива аплодирана от целия Египетски пазар, без чужденците да са наясно, кой всъщност е това.

А иначе тук наистина си личи, че живеят милиони. Улиците са не просто пълни с хора, те са претъпкани. Мислехме си, че към 10,30 вечерта хората ще понамалеят, събота вечер е, но все пак е преди полунощ, но не познахме, напротив, те тогава започват да излизат и лудницата става още по-натрапчива.

Транспортът на града обаче е едно от местните чудеса. Купуваш си „Истанбул карт“ и на практика можеш да пътуваш навсякъде, по всяко време, без корабите и фериботите. Е, малко е трудно докато получиш самата карта, защото повечето апарати не работят, тоест работят, но като се стигне до вкарването на банкноти, все нещо им има, дори и да са нови, апаратите не ги приемат, но в един момент късметът ни проработва.

Освен, че в града могат да се видят истински светини от световна величина, днес тук живее почти 1/3 от населението на страната. Има джебчии, има кражби, има измами, а и това е повече от нормално при 20 милиона население, но има и правила, има полиция, има армия.

Вечерта ни спира бял луксозен автомобил и отвътре един млад мъж ни обяснява на приличен английски за някакви покупки на парфюми, от които ние печелим безплатна мостра, а той - комисион. До него момче на около 18 г. се подсмихва, издавайки без да иска, че става дума за някакъв опит за измама. Отказваме „далаверата“, разбира се, но автомобилът продължава да ни следва и когато наближаваме кръстовище, срещу нас виждаме въоръжени служители на реда. В същия момент автомобилът бавно изчезва към тъмнината на нощта, от която и се появи, а ние знаем, че макар и да става дума за огромен мегаполис, макар и  да е малко преди полунощ, все пак сигурността е на първо място и за местните, а особено пък за туристите.

Никъде няма кошчета за боклук и това е нормално, защото се страхуват от атентати, каквито вече имаше. Затова всеки хвърля каквото му падне, където му падне. На главната улица в „Таксим“ мръсотията е пословична, а на сутринта не просто е чисто, а направо е излизано. Направи ни впечатление, че колкото и да ходим из града, обувките ни остават чисти, което говори за хигиена, а не за Ориент, както някои си мислят.

Истанбул е необятен, той просто е разточително огромен, но за всеки има всичко, от което се нуждае. Освен това местните не се делят от туристите, на практика, човек може да вечеря в „Таксим“, или пък в „Лалели“, „Аксарай“, Фатих“, като на съседната маса до него може да вечеря автентично турско семейство.

Отдавна вече Капалъ чаршъ не е символ на алъш-вериша тук. Пазарът, открит през 1461 г., е повече туристическа атракция, където цените са доста високи, а истинският пазар е Египетският, срещу Галата, на Златния рог, където наистина може да се намери от пиле мляко, както се казва. Останалото е просто история, но хилядолетна история - мащабна, впечатляваща, стряскаща и отрезвяваща – за няколко империи на „пъпа на света“. 

Няма коментари: