НА „ТАВА ДЖИГЕР“ В ОДРИН

Да отидеш в Одрин и да не видиш папата, пардон, да не ядеш „тава джигер“ си е живо престъпление. Така казват всички, които са опитали този деликатес. А иначе Одрин е един от най-красивите и някога и български градове в югоизточна Тракия. Оказва се, че освен богатата си история, днес модерният Одрин, или Едирне, както го наричат турците, е впечатляващ с много неща. За първи път тук започват да лекуват душевно болни хора. Как става това? Ами с музика и с ромон на вода.

Душевно болните хора се нуждаят от спокойствие и разбиране. Поради тази причина те били лекувани именно тук в Едирне с ромон на вода и с музика. Първо се започвало с един музикант, добавял се втори, трети, пети, докато се стигне до цял оркестър. Ето как хората тук са разбрали, че музиката и ромонът на водата имат лечебна сила с успокоението, което ни предоставят.

Но не само с това е известен Одрин днес, тук е и най-модерният медицински университет в Турция - Тракийският, като в него се обучават и много чужденци. Турция е една от водещите страни в света по съвременна медицина. Тук доста успешно се лекуват ракови заболявания. Студентите-медици живеят в нещо като студентско градче, което е от затворен тип. Тоест, на студентите не се налага да излизат от района на университета, за каквото и да било, защото вътре има всичко – и заведения, и магазини, и барове.

В Одрин е и една от най-внушителните джамии в страната – Селимие джамиси, тук има и две български църкви, които, кой знае защо малко наши туристически фирми включват в програмата си, когато се пътува до Одрин.

Одрин обаче е най-известен сред българите днес с пазарите си. Турците обаче са се изхитрили и понеже знаят, че нашенците пътуват на търговски турове до града им, надуват цените и те на практика достигат българските, което в известна степен обезсмисля пазара тук. Остава обаче високото качество на стоките и продуктите. Пейнир /сирене/, кашар /кашкавал/, мандраджийско масло, зейтин /зехтин/, маслини, това са само част от продуктите, които могат да се купят първо на понякога драстично по-ниски цени, отколкото в България и второ – с много по-добро качество. Иначе пещималите и чорапите са на цени като у нас, а и качеството им си е същото.

Интересно е обаче, как турците, пък и нашенците, които живеят тук, защото има много българи, чиито баби и дядовци са били родени в Одрин, а днес има такива, които живеят именно по родните си места, са намерили едни интересен начин да се презентират. Вече стана дума за „тава джигера“. Това е на пръв поглед елементарно ястие, което обаче е приготвено по точно определен начин и това го превръща в сензация, която пък на свой ред се превръща в емблема на град Одрин днес.

Одринчани са намерили начин да печелят от туристическия интерес към града им, като освен емблеми, те успешно презентират и своите съвремени модерни достижения – образование, лечение, гурме-кухня. Далче не само Селимие джамиси е най-интересното в Одрин. Интересното е обаче, че архитектът на джамията майстор Мимар Синан, чийто паметник е пред парка на храма, е построил джамия и в София. Имарет или Бошнак Мехмед джамиси била построена през 1531 г. или 937 по хиждрато. Тя е била най-хубавата джамия на (мимар) Коджа Синан в града. Минарето е било високо и облицовано с черен мрамор, откъдето джамията носи и името си –„Черната джамия“. При нея е имало имарет, в който всеки е можел да се нахрани безплатно. Тя била обърната в православна църква и била осветена на 27 юли 1903 г. под името „Св. Седмочисленици“.

Оказва се, че районът на София е бил интересен като строителна локация за един такъв легендарен архитект като Синан и това доказва, колко са били интересни българските земи за Османската империя, във времената на владичеството.

Рецептата за „тава джигер“

Рецептата на „тава джигера“ не е тайна. Дробът – агнешки или телешки, трябва да е полуразмразен и да се нареже на тънки слайсове. След това внимателно трябва да се отстранят всички жили. Следва обилно измиване, осоляване и престой за почивка поне половин час. След това отново се измива обилно с вода и почива малко, без сол, като после следват още няколко измивания, докато дробът напълно се изчисти от кръв.

Следва процедурата по пържене. Смесват се 300 грама пшенично брашно и 150 грама царевично брашно, малко сол и черен пипер. Слайсовете се овалват обилно в сместа, след това в сух гевгир се разбиват, за да отпадне излишното брашно.

Пържат се в широка тава или тиган тип уок, в поне два литра олио, но не повече от пет литра. Пърженето продължава само 40 секунди, за да остане джигерът/дробът свеж, сочен и мек.

В същата мазнина се хвърля и една изсушена, червена, люта, чорбаджийска чушка, която леко се запържва и задължително присъства в порцията при поднасянето. А в нея освен джигера и чушката се нарязва домат и бял кромид лук. Задължително се консумира докато е топъл джигерът.