Напоследък
в българското, а и не само в българското общество е особено модерно да се
говори за „фейк-нюз“ – фалшивите новини. За онези, които все още не са напълно
наясно, какво точно е това, нека да поясним! Става дума за изработването, да,
именно за изработването на новина, която се представя като новина, но всъщност
е пълна измислица.
Всъщност,
като журналист се налага да направя уговорката, че новините не се изработват,
те се „отразяват“. Медиите и журналисти, поне в нормалните държави, представят
новините като събития от деня, седмицата, месеца, те не ги „обработват“, защото
това е промяна на посланието и акцента. Една новина е новина тогава и само
тогава, когато представлява самороден къс информация, който се предава, тоест
се ретранслира от журналистите, като се представя в различна форма, но при
строго спазване на акценти от съдържанието, без промяна на послание, адресат,
адресант и без да се внушава позиция. Ако тези изброени фактори са налице, то
тогава вече не говорим за новина, не говорим и за журналистика, говорим за
пропаганда. Границата между новината и фейк-новината, тоест – лъжливата новина
е огромна, но все пак двете понятие напоследък сякаш се доближиха опасно и вече
лъжливата новина все по-лесно сякаш намира път до медията, а журналистите, в
търсене на вечната сензация, се възползват от фалшивите новини, за да постигнат
висок рейтинг на медиите, което се превръща в порочен кръг на социалното
взаимодействие – общество-обществени събития-медии.
Сякаш
за фалшивите новини се заговори, когато американският президент Доналд Тръмп
извика от трибуната на своето слово към някои медии, че произвеждат имено „фейк
нюз“. От там, като че ли тръгна вълната на търсенето и най-вече на
изобличаването на така наречените фалшиви новини.
Само
че, както повечето неща, има известни, при това не толкова малки разлики, между
фейк-нюз в САЩ, за които говори президентът Тръмп и фейк-нюз в Европа, а
особено пък в Източна Европа.
Ето
например, през изминалата седмица излезе „новината“ в българските медии, че
видите ли, премиерът ни Бойко Борисов си купил остров в Гърция…! Това разбира
се оказа абсолютно стандартна „фейк-нюз“, но се наложи самият
министър-председател да дава обяснения, да отрича това и да се ангажира. В
резултат, поне така се твърди, един журналист, водещ на предаване в национална
телевизия в България. Въобще, настана едно странно и трудно обяснимо движение
на репортери от медии, назначавания, уж напускания по собствена воля,
премествания, повишавания, понижавания в длъжност в медиите ни. И всичко това
настъпи в момента, в който стана ясно, че един същият този водещ журналист е
бил освободен от национална медия, защото щял, видите ли, да обсъжда темата с
острова на премиер-министъра Бойко Борисов!
Проблемът
в случая не е в журналиста, всъщност, не е и в Бойко Борисов, проблемът е в
подхода. Първо, самоцензурата у нас е не просто нещо често срещано, нито пък
нещо нормално, това е начинът на работа на повечето медии и от тук произлизат
редица други проблеми. Има и още нещо и то е, че ако трябва да се вземе някаква
мярка, по повод разпространението на тази класическа „фейк-нюз“ за острова, то
това не е да се затвори устата на един водещ журналист, а да се потърси, от
къде идва идеята за тази фалшива новина, кой пръв я пуска и защо. Ако това се
направи, няма да има проблем, нито за премиера, нито за журналиста, нито за
публиката.
Когато
Доналд Тръмп обвини една медия, че поризвежда „фейк-нюз“, нямаше уволнение на журналисти от
същата, нито дори главният редактор си отиде от поста, още по-малко пък Тръмп
се намеси, за два провокира кадрови рокади във въпросната медия. При нас, без
вина ставаме виновни. Още няма скандал, но ние вече уволняваме журналист,
защото, …за всеки слечай…! Ето така работи автоцензурата на високите и след
това по силата на обстоятелствата и най-вече на прецедентите – и на ниските нива.
Така се култивира антижурналистика, така се създава усещането за пропаганда,
все още не от Гьобелсов вид, но …този път води имено натам…!
Целта
е, не да се затвори устата на журналистиката, за да се спре дадена фалшива
новина и нейното разпространение, целта е да се окаже натиск и да се вземат
процесуални мерки спрямо производителя на тази фалшива новина. Става дума за
това, че журналистите, ако са коректни и са истински журналисти, те не са
виновни за това, чуе отразяват една новина. Те са ретранслатори, те препредават
информацията, а не са неrн
източник.
Необходимо
е да се атакува източникът, а не „подизпълнителят“, какъвто се явява
журналиста. И именно заради това в САЩ не наказаха медията като източник на „фейк-нюз“,
а президентът Тръмп я обвини само в това, че разпространява такива новини. У
нас, вместо да търсят „автора“ на фалшивата новина, те уволниха „коментатора“ й,
ето как са дискордирани ценностите на демокрацията ни. И в САЩ, и в България
има демокрация, само че в САЩ следват алгоритмите на първопричината, а у нас се
ръководят от дисбаланса на интересите, а това води до малформации в
обществените отношения, които се израждат в корупция и деформация на
обществения договор, който в крайна сметка е в основата на демокрацията ни…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“
в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар