ГЕН.-М-Р ПОРТЪР: ОБЩЕСТВОТО ДА СЕ УБЕДИ В НУЖДАТА ОТ КАПЕЛАНИ

Вярата помага по много начини, когато един военнослужещ е на мисия

Генерал-майор (о.р.) Роди Портър е завършил училището Шербърн, Кралската военна академия  „Сандхърст“ и университета на Нюкасъл-на-Тайн (бакалавър със златен медал по немски език и история). Той е назначен в британската армия през 1980 г. и е служил в множество мисии и институции като офицер от Кралските свързочни войски. Бил е също адютант, командир на рота, на полк, участва и в няколко мисии. Генерал-майор Портър е главен изпълнителен директор на Military Ministries International.

– Г-н генерал-майор, четейки вашата биография, се питам, кога и как се появи у вас отношението към вярата и Бог или винаги ги е имало?

– Дойдох до вярата в Иисус Христос, когато бях на осемнайсет години. Не мога да кажа, че търсих Бога, защото Бог ме намери. Работех в едно училище. Отидох в църква, където се говореше за вярата и за спасението и така Бог ме привлече към това. Приех в живота си Иисус Христос на 18-годишна възраст и когато станах на 19 г., се присъединих към армията.

– Били сте на мисии в Северна Ирландия, Босна и в Персийския залив. Този тип служба е тежък, защото рисковете са по-големи. Какво Ви направи впечатление там, къде е мястото на вярата, на Господ сред военнослужещите по време на мисии?

– Вярата помага по много начини, когато един военнослужещ е на мисия. Първият е, че човек има една духовна сигурност, че Бог присъства в неговия живот. Бог се грижи за теб и ако се случи най-лошото, всеки знае, че отива при него. Така човек може да се концентрира върху мисията, а не да се притеснява за своята безопасност. Християните вярваме, че в определени обстоятелства е допустимо да се воюва, ако каузата е справедлива. Например такъв е случаят, когато  се говори за операция, която е антитерористична, или пък за операция за възстановяване или опазване на мира. Така вярата подпомага човек да участва в такава мисия напълно и безрезервно. Като офицер и командир вярата ми помага да се осигури по-добра грижа за подчинените. Военнослужещите, знаейки, че техният командир е вярващ човек, уважават това и търсят морална подкрепа и духовна насока в критични моменти по време на военна операция.

– Бихте ли дал пример от вашата практика за това, което споделяте?

– Участвах през 1991 г. в първата иракска война, когато международната коалиция изтласка силите на Саддам Хюсеин от Кувейт. Беше много важно да има възможност да кажа молитва там в пустинята за близък приятел. И също можех да предложа молитвена грижа и молитвена подкрепа за млад военнослужещ – сержант, който беше доста объркан и несигурен.

– В България вече са проведени две православни консултации по повод възстановяване на института на военното свещенство. Каква е вашата позиция по този въпрос?

– Убеден съм, че военното свещенство е изключително важен елемент в подготовката на един военнослужещ за бъдеща битка. Един войник може да бъде обучен как да се бие, но да знае, че има морална и духовна подкрепа, е нещо, което също е особено важно за него в процеса на бойната му подготовка. Вярвам, че тези две консултации са нещо много позитивно  и приветстваме тази инициатива.

– Как би се осъществило евентуално възстановяване на капеланите у нас, при положение че страната ни не е религиозно еднородна, болшинството сме православни, но има и католици, мюсюлмани и представители на изповедания и вярвания?

– Аз вярвам, че е възможно да се изгради такава институция, която да се грижи за военнослужещи от различни религиозни традиции. Във Великобритания повечето войници биха се определили като протестанти, но имаме и католици, мюсюлмани, сикхи, които са индуси. Институтът на военното свещенство осигурява, независимо от веровата традиция, всеки военнослужещ да има духовна подкрепа спрямо неговото вероизповедание.

– Каква е мисията ви в България в качеството ви на главен изпълнителен директор/ръководител на екипа на Military Ministries International?

– Моята мисия тук е да осигуря подкрепа на регионалните ръководители в различните региони, като създам една среда за стратегическа насока и ръководство, както и грижа за тях.

– Как постигате това в нашата страна?

– Пастор Гроздан Стоевски е регионален ръководител за Европа на нашата организация и моята работа е да го подпомогна, като му осигуря ресурси и необходимите контакти, както и да му дам насока, за да си върши най-добре работата. По същия начин това се прави за регионалните ни ръководители за Африка Югоизточна Азия и Близкия изток.

– Как смятате, че може да се възстанови военното свещенство в общество като нашето, което сякаш е поизгубило от вярата си?

– Ние се намираме в подобно положение и във Великобритания. Нашето общество също се обезверява. Когато обаче на хората им е дадена възможност за една реална вяра в Иисус Христос, те откликват на това. Ние се стремим да насърчим една жива и реална вяра между хората, а не една номинална, традиционна религиозност, има разлика. Понякога дори е по-лесно за хора, които не са израснали в религиозна среда, да възприемат една жива, действена вяра в Иисус Христос спрямо тези, които са религиозни по възпитание.

– Какво е най-важното за един военен свещеник?

– Много е важно за военните свещеници да могат да разбират ситуациите в обществото и духовното състояние на войниците и да могат правилно да се отнесат към това.

– При евентуално възстановяване на капеланите в България вие как бихте помогнали за това?

– Държави, където има добре уредено военно свещенство, със сигурност биха били заинтересовани да помогнат. Имахме среща в българското Министерство на отбраната, в Дирекция „Връзки с обществеността“. Това беше предварителна консултативна среща, в която бяха очертани идеи и бяха обсъдени възможности как нашите организации практически да подпомогнат възстановяването на капеланството в България. Първата стъпка за това е да се убедят обществото и хората, които вземат решения, е, че военното свещенство няма да създава повече проблеми, а напротив, ще предложи отговори на духовни проблеми и нужди, които военнослужещите имат. Така че в тази посока вече се работи. 

За вестник "Българска армия"