Отмина
една наистина историческа среща на лидери от голяма, но противоположна
величина. Единият е неформалният лидер на така наречения „свободен свят“ –
Доналд Тръмп, а другият е лидер на един народ, който съществува, защото това на
практика не е нормален живот, в условията на трудов, концентрационен лагер –
Ким Чен Ун.
Какво
обаче си казаха и което е по-важно, какво не си казаха двамата лидери…!?
На
първо място, срещата им, като се махне времетраенето на преводите в двете
посоки, продължи около 20 минути. Ръкостискането им, според формалистите, е
продължило точно 12 секунди. Това обаче няма чак такова значение, макар, че е
знаково. Става дума за символите, които се крият зад това. В тези 20 минути
двама души могат да си кажат и много, и малко, а дори и съвсем нищо.
На
практика обаче, след това, което стана явно, не е ясно едно – кой повече
спечели и кой повече загуби от тази среща и мненията тук също са двупосочни.
Според едните, Тръмп спечели доверие, донякъде, на един отявлен диктатор,
какъвто е Ким и по това не виждам, кой би имал дори намерение да спори. Тръмп
си спечели и репутация на миротворец, на преговарящ, на дипломат, пак донякъде
обаче.
Ким
от своя страна сякаш спечели повече, а това е и мнението на други коментатори.
Според тях, Ким успя да се „изравни“ чисто формално, но реално, с лидера на „свободния
свят“. Тръмп сякаш „слезе“ на нивото на Ким, или пък Ким се „изкачи“ на нивото
на Тръмп. Те се изравниха политически като лидерски силуети, които сякаш
определят баланса, или може би дисбаланса, на съвременния свят.
Не
че Тръмп може да направи нещо, кой знае колко значимо, без дори формално одобрение
от останалия цивилизован свят и ООН, да речем, но Ким, сякаш се докосна до
голямата политика, той като че ли беше легитимиран от американския президент
като световен лидер и той до голяма степен е такъв, защото има ядрени оръжия,
той е спокоен и във физически, а и в психологически план, както се убедихме.
Какъв
е изводът от срещата на двамата? Големият извод е, че те се разбраха, да не се
използват ядрени оръжия. Добре, но това е стара постановка, договорка от преди.
Ново на практика няма, освен препотвърждаване на старото. Бяха ли създадени екипи
за продължаване на преговорите, или те ще се провеждат само в този формат – на най-високо
лидерско ниво? Дали има дипломатически контакти или поне планират ли се такива?
Не е ясно още, дали САЩ запазват пълната си и безусловна подкрепа за Южна
Корея. А тя, в лицето на президента Мун Дже-ин, направи не по-малко за
възможността тази среща въобще да се състои, защото помним, как тя можеше и да
не се състои.
Тръмп
даде ясен знак, че още в първите секунди ще разбере, дали има смисъл от срещата
му с Ким.
На
практика няма реални договорки за нещо ново, освен потвърдено старо, което
обаче е по-крехко и от яйце, защото Ким във всеки едни момент може да се
отметне от така наречените договорки! Северна Корея е страна на тоталната
демагогия и едно отмятане на Ким от всичко, което до момента уж е потвърдено,
може да бъде изкарано дори като успех на севернокорейския трудов лагер,
организиран в държава.
Тръмп,
впрочем, също даде ясен знак, че може и да се отметне. Та той дори и срещата си
с Ким първо отмени, след това потвърди! Това е демонстрация на сила, но от
слаба позиция. На всички е ясно, че Ким е опасен, защото има ядрени ракети.
Всички са наясно, че една евентуална конфронтация, да не говорим за директна
атака по Северна Корея, не е изгодна за никого, нито за самата Северна Корея,
нито пък за останалия свят, защото когато змията умира, тогава хапе
най-смъртоносно!
Има
обаче и още един аспект на тази среща и това е, че Тръмп не каза нищо за условията
на живот в тази държава, той не повдигна въпроса за трудовия концентрационен
лагер, наречен Северна Корея. Да, вероятно не е мястото, не е форматът, не е
времето, не е моментът, не е и дипломатично. НО, голямото НО е, че всъщност,
така, както Америка декларира, че не води преговори с терористи, така тя
всъщност участва със своя политически лидер и на най-високо ниво в преговори с
един откровен диктатор, който е по-непредвидим и от тази позиция и по-страшен и
от терористите. Последните, поне според официална информация, нямат, може би за
сега, ядрено оръжие, докато Ким има такова. Ким заради това е и „равнопоставен“
на Тръмп. Сега остава последният да посети и Пхенян и тогава Ким ще е бетониран
на кървавия си престол, до девето коляно…!
За
да се постави на мястото му, а именно в ъгъла на историята, че дори и извън
нея, диктаторът трябва да бъде лишен от ядрените си оръжия, а за да стане реалност
това трябва да се направи едно. Първо, той трябва да обяви списък на ядрените
си площадки и обема на придобитите и произведени ядрени оръжия. Това трябва да
се сравни с разузнавателните данни и да се провери на практика готовността му
да унищожи тези ядрени арсенали.
Така
и само така Ким ще бъде поставен на заслуженото си място, но и само така, той
може да се задържи на власт, чрез именно тези свои оръжия. Заради това той по
никакъв начин няма да се лиши от тях, защото това е гаранция за неговото
физическо, не дори само политическо, оцеляване в бъдеще. В този смисъл срещата
на Тръмп с Ким, поне от този ракурс на разсъждение, е едно голямо, добре
опаковано, ароматно и доста престижно НИЩО, за голямо съжаление…!
И
накрая, САЩ и Северна Корея, на практика все още са в състояние на война, те са
подписали само примирие, но е и мирен договор! Срещата на двамата все пак е
обнадеждаваща, но дано е начало на нещо ново, макар и - твърде формалистично
начало…, иначе всичко би било просто едно наивно „ТРПЪМПорене“ и упорито „КИМчене“…!
Няма коментари:
Публикуване на коментар