БПЦ-то МИ Е МНОГО ПО-ГОЛЯМО ОТ МПЦ-то ТИ…!!!

 „Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.

Същевременно, във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство – тежки упреци, които, независимо дали са били плод на неразбиране или на недоброжелателство, донесоха ненужна горчивина на цялата ни Църква“. Това се казва в съобщение от Светия Синод на Българска православна църква – Българска патриаршия, което получихме официално.

Първоначално се акцентираше, че това мероприятие в Охрид ще бъде уважено от сестрите-поместни православни църква, ще има едва ли не измерение на някакво едва ли не всеправославно събрание, или съвещание. Би било странно ние да не участваме като църква, но ние видяхме, че на практика никой не уважи това събитие в Македония.

БПЦ го игра остро по допирателната – защото зае прекалено открита, яростна и бурна теза за Македония. А иначе БПЦ се слави с това, че е изключително пасивна и незабележима, без позиция по никой въпрос, освен сателитна такава, преповторена от Москва. Всяко едно решение на БПЦ, което изглежда смело и поривисто, ако се загледаме, можем да видим, че е много умело дирижирано от Московската патриаршия. Тоест, след 1945 г. няма смели решения на БПЦ. Единствените по-смели неща, които се случиха от 1945 до 2018 г., това е поведението на патриарх Максим по време на разкола. Позициите винаги са били политкоректни. Конфронтацията на БПЦ с останалите църкви не е правилна, дори и най-вече по въпроса за автономия на македонската православна църква.

В общи линии църквата ни е разделена на две – половината искат дипломатическо решение на македонския църковен въпрос. Другите го играят русофоби, но на практика едва ли са такива, защото става дума за личностни противопоставяния.

Църквите ни – БПЦ и МПЦ няма да станат една, а и никой няма такова желание. Има много интервюта на така наречения архиепископ Стефан – главата на Македонската православна църква и той дори и хипотетично не допуска едно такова действие.

Че БПЦ е майка на МПЦ е просто един исторически факт. Молбата на Зоран Заев до вселенския патриарх няма да има никакво бъдещо значение твърдят още запознати с църковните дела, защото дневният ред е друг и той касае  евентуалната независимост на Украинската православна църква.

Въпросът е не, дали нашето неотиване в Охрид е проблем, а дали отиването ни там щеше да е голям проблем. Ние направихме прекалено много неща и те дразнят останалите поместни православни църкви.

Въпросът е до колко и дали въобще македонците ни искат като църква-майка, а камо ли пък като процес на обединяване на двете църкви.

Ето и някои акценти от изявлението на Синода ни по темата за Охридската архиепископия:

1. Историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав.

2. Такава е била – по Божия воля – историческата съдба на родната ни Православна църква, такива са фактите от хилядолетната, но и превратна българска история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 г. – в тъжната година на изгубването на българската държавна самостоятелност, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо БЪЛГАРСКА архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. – седем столетия и половина след своето учредяване.

3. С това държавническо решение на императора Охрид – градът на българския и славянски просветител и Чудотворец Климент, където в дните на равноапостолния наш покръстител св. Борис I Михаил е процъфтявала дивна епископия и е работила една от първите български и славянски книжовни школи, е утвърден тогава като нова българска столица на духа, определена да пази, макар и частично, българската църковна и народностна памет. Затова и всички предстоятели на Охридската църква в дългите години на нейното съществуване изрично са добавяли в титлите си и титлата „Български” – защото такава е историята на тази църква и с това съзнание тя е живяла до самия край на насилствено прекъснатия си през 1767 г. живот.

За фейсбук-групата "Православни новини"