Понастоящем
пред православния свят стои един голям проблем и той е свързан с Украинската
църква и евентуалната нейна автокефалия. Там тлее разкол вече трето
десетилетие. Ако говорим за назрял проблем, то това е именно този, а не
свързаният с Македонската църква, твърдят богослови.
Има
реална конфроннация между вселенския патриарх и руския му събрат. Тук въпросът
е, кое е по-стойностно – да бъдеш старши по чест, или да си предстоятел на
най-многочислената по брой вярващи поместна православна църква. Това
съревнование ще се реши на полета на Украйна, защото там предстои сблъсък на
авторитети. Това е геополитическата точка на конфликт между двете
патриаршии.
Вселенският
патриарх се позовава на това, че повечето поместни православни църкви са
гръкоезични, или са под влияние на Вселенска патриаршия и той ще се възползва
от това, за да наложи своето влияние върху славяноезичните поместни православни
църкви.
Има
само една църква от всичките, която е различна и това е Грузинската църква. Тя
не е нито гръкоезична, нито е славяноезична. Понастоящем опитите на руския
патриарх да срещне съучастие в лицето на грузинския патриарх, поне според
официалните изявления от Грузия, са неуспешни.
Руската
православна църква днес е оръдие в ръцете на руската държава. През 1991 г.
започна опита за възстановяване на симфонията – съзвучието в управлението между
държава и църква, но за съжаление това стана в най-уродливата форма. В този
случай политическото ръководство на страната яхва църковното и го третира като
подразделение, което е обидно и унизително. В гръцката държава понастоящем по
същия начин църквата е част от държавата. Духовниците са като чиновници. Те
получават заплата от държавата. Гръцката православна църква обаче по всеки повод
и начин показва своята независимост от гръцките политици, които са временни и
преходни, а църквата е вечна.
Вселенският
патриарх всъщност иска това, което се случи във Финландия да се случи и в
Украйна. Говорим за една държава с две православни църкви. Вселенският патриарх
направи нещо парадоксално там, без да знаем, дали това е правилно или е грешно.
Това ще го каже историята поне след 100 години. Едната православна църква във
Финландия сега е с глава московският патриарх, а другата има за глава именно
вселенския патриарх. В руските църковни кръгове се коментира, че Киевският
патриархат ще се преобразува в митрополия
с глава Филарет Денисенко и ще бъде в състава на Вселенската патриаршия,
а Онуфрий ще получи друга духовна част от Украйна и ще бъде към Московската патриаршия. Така
вселенският патриарх ще получи някаква реална канонична територия. Той се бори за
нови канонически територии, защото той живее на територията на Република
Турция, в която християни почти няма.
Вселенският
патриарх канонически държи остров Крит, но там има Критска архиепископия, която
има супер широка автономия и той е само символичен глава. Северна Гърция също символично
го признава за глава. Атон също са под властта, така да се каже на Вселенска
патриаршия.
В
Северна Америка и в Европа има някои малки канонически територии под властта на
вселенския патриарх. Броят вярващи обаче, които могат да застанат зад
вселенския патриарх на практика са по-малко от тези, които могат да застанат
зад така наречения македонски архиепископ Стефан. Ако вселенският патриарх
успее да отцепи 70% от Украйна той ще има много по-явно основание за претенция
за върховенство и по чест, а вече и по многочисленост на паство.
Автокефалията
обаче не е едноличен акт, това трябва да се съгласува със сестрите-православни
църкви. А те са проблемни. Антиохийският патриарх е във война, защото неговата
каноническа територия е Сирия. Руснаците обаче са стъпили там при това с двата
крака и духовно, и политически.
Йерусалимска
патриаршия също е проблемна. Вселенският патриарх имаше изключителен противник
в лицето на йерусалимския патриарх Диодор. Той го изобличаваше публично и
искаше да води църковен, надюрисдикционен съд срещу него, който да го осъди.
След смъртта на Диодор следващият патриарх Ириней също не беше благоразположен
към Вартоломей Вселенски и той го затвори. Теофил сега също има проблеми със
скандали в диоцеза си. Има проблем с евреите, като те са във война с
палестинците, а пък последните се явяват гръбнака на Йерусалимска патриаршия.
Александрийският
патриарх на практика е патриарх на група туземци. На територията на Египет той
е в особена ситуация. Мюсюлманската част на Египет е войнствено настроена
спрямо християните. Патриархът стои в така наречената „черна Африка“.
Оказва
се, че Гърция е натоварена с издръжката на половината древни патриаршии, а там
където не може финансово да се справи да ги подпомага, се появява старият
спонсор на древните патриаршии – Русия, която от векове е държавата, която е
издържала и Антиохийската, и Йерусалимската патриаршии, а дори и Александрийската патриаршия. Поради това, много
от патриарсите са били руски възпитаници. Заради това и вселенският патриарх днес
не може да получи реална подкрепа от тези диоцези, защото те се намират под
руско духовно, а някъде и политическо, влияние.
За вестник "България"-Чикаго-САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар