СЪВРЕМЕННИ ЦЪРКОВНО-ПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Понастоящем пред православния свят стои един голям проблем и той е свързан с Украинската църква и евентуалната нейна автокефалия. Там тлее разкол вече трето десетилетие. Ако говорим за назрял проблем, то това е именно този, а не свързаният с Македонската църква, твърдят богослови.

Има реална конфроннация между вселенския патриарх и руския му събрат. Тук въпросът е, кое е по-стойностно – да бъдеш старши по чест, или да си предстоятел на най-многочислената по брой вярващи поместна православна църква. Това съревнование ще се реши на полета на Украйна, защото там предстои сблъсък на авторитети. Това е геополитическата точка на конфликт между двете патриаршии. 

Вселенският патриарх се позовава на това, че повечето поместни православни църкви са гръкоезични, или са под влияние на Вселенска патриаршия и той ще се възползва от това, за да наложи своето влияние върху славяноезичните поместни православни църкви.

Има само една църква от всичките, която е различна и това е Грузинската църква. Тя не е нито гръкоезична, нито е славяноезична. Понастоящем опитите на руския патриарх да срещне съучастие в лицето на грузинския патриарх, поне според официалните изявления от Грузия, са неуспешни.

Руската православна църква днес е оръдие в ръцете на руската държава. През 1991 г. започна опита за възстановяване на симфонията – съзвучието в управлението между държава и църква, но за съжаление това стана в най-уродливата форма. В този случай политическото ръководство на страната яхва църковното и го третира като подразделение, което е обидно и унизително. В гръцката държава понастоящем по същия начин църквата е част от държавата. Духовниците са като чиновници. Те получават заплата от държавата. Гръцката православна църква обаче по всеки повод и начин показва своята независимост от гръцките политици, които са временни и преходни, а църквата е вечна.

Вселенският патриарх всъщност иска това, което се случи във Финландия да се случи и в Украйна. Говорим за една държава с две православни църкви. Вселенският патриарх направи нещо парадоксално там, без да знаем, дали това е правилно или е грешно. Това ще го каже историята поне след 100 години. Едната православна църква във Финландия сега е с глава московският патриарх, а другата има за глава именно вселенския патриарх. В руските църковни кръгове се коментира, че Киевският патриархат ще се преобразува в митрополия  с глава Филарет Денисенко и ще бъде в състава на Вселенската патриаршия, а Онуфрий ще получи друга духовна част от Украйна и  ще бъде към Московската патриаршия. Така вселенският патриарх ще получи някаква реална канонична територия. Той се бори за нови канонически територии, защото той живее на територията на Република Турция, в която християни почти няма.

Вселенският патриарх канонически държи остров Крит, но там има Критска архиепископия, която има супер широка автономия и той е само символичен глава. Северна Гърция също символично го признава за глава. Атон също са под властта, така да се каже на Вселенска патриаршия.

В Северна Америка и в Европа има някои малки канонически територии под властта на вселенския патриарх. Броят вярващи обаче, които могат да застанат зад вселенския патриарх на практика са по-малко от тези, които могат да застанат зад така наречения македонски архиепископ Стефан. Ако вселенският патриарх успее да отцепи 70% от Украйна той ще има много по-явно основание за претенция за върховенство и по чест, а вече и по многочисленост на паство.

Автокефалията обаче не е едноличен акт, това трябва да се съгласува със сестрите-православни църкви. А те са проблемни. Антиохийският патриарх е във война, защото неговата каноническа територия е Сирия. Руснаците обаче са стъпили там при това с двата крака и духовно, и политически.

Йерусалимска патриаршия също е проблемна. Вселенският патриарх имаше изключителен противник в лицето на йерусалимския патриарх Диодор. Той го изобличаваше публично и искаше да води църковен, надюрисдикционен съд срещу него, който да го осъди. След смъртта на Диодор следващият патриарх Ириней също не беше благоразположен към Вартоломей Вселенски и той го затвори. Теофил сега също има проблеми със скандали в диоцеза си. Има проблем с евреите, като те са във война с палестинците, а пък последните се явяват гръбнака на Йерусалимска патриаршия.

Александрийският патриарх на практика е патриарх на група туземци. На територията на Египет той е в особена ситуация. Мюсюлманската част на Египет е войнствено настроена спрямо християните. Патриархът стои в така наречената „черна Африка“.

Оказва се, че Гърция е натоварена с издръжката на половината древни патриаршии, а там където не може финансово да се справи да ги подпомага, се появява старият спонсор на древните патриаршии – Русия, която от векове е държавата, която е издържала и Антиохийската, и Йерусалимската патриаршии, а дори  и Александрийската патриаршия. Поради това, много от патриарсите са били руски възпитаници. Заради това и вселенският патриарх днес не може да получи реална подкрепа от тези диоцези, защото те се намират под руско духовно, а някъде и политическо, влияние.

За вестник "България"-Чикаго-САЩ