Снимка:
Срещу
„само“ 100 хил. евро човек може да стане
архонт. Тази информация се появи, само
дни, след като се провали епископската
хиротония за втори викарий на София, на
архимандрит Дионисий, коментират в
църковните среди.
Личността
на Дионисий беше замесена още преди
години с архондисването на известни
българи, сред които и станалият скандално
известен, особено напоследък, Слави
Бинев.
Всъщност,
за какво се дават тези 100 хил. евро...,
само за една мантия и един тенекиен
кръст ли...? Как така един известен
бизнесмен, защото кой има свободни едни
100 хил. евро, дава тези пари, а в замяна
не получава нищо!? Та това противоречи
на всяка здрава логика за бизнес и
печелене на пари! Очевидно е, че зад тези
пари стои някакъв вид интерес. И
митрополитът, а и останалите участници
в така наречените „архонтски афери“,
са получили нещо срещу предоставяната
архонтска титла. Но какво е то, никой не
може да каже със сигурност. Има обаче и
друго.
Когато
Църквата получава 100 хил. евро, едва ли
един бизнесмен, какъвто е и самият Слави
Бинев, е очаквал, да получи само мантия
и тенекиен кръст, очевидно зад тези пари
стои и друг ангажимент от страна на
Църквата към архонта.
Именно
в тази възлова точка на пресичане на
интереси, възниква и темата, до колко
са свързани, свързани ли са и трябва ли
да са свръзани, или пък не, православната
Църква, институтът на архонтите и
масонските ложи, както и рицарските
организации.
Масонството
само по себеси е антихристиянска
организация, с елементи на сатанизъм,
твърдят запознати. Масоните казват, че
стъпват на основите на тамплиерите, а
тези рицари са осъдени на Запад именно
за сатанизъм. Освен това тези рицари са
обвинени и в практикуване на хомосексуализъм
и магьосничество, както и оскверняване
на религиозни символи.
Свободните
масони се явяват продължители на
тамплиерите, което означава, че те са
продължители на тяхната вероизповед.
Сами посебе си те са антихристи. При
това състояние, те не могат да имат
връзка с православната църква.
Освен
старозагорския митрополит Галактион
и архимандрит Дионисий, в архонтските
афери участва и епископ Тихон Тевериополски,
който сега управлява патриаршеската
катедрала „Св. Ал. Невски“. Тихон дори
се беше провъзтгласил за глава на Римския
Викариат, едва ли не за викарен епископ
на град Рим. Тогава Римокатолическата
църква остро възрази, защото там епископ
е само и единствено папата. Православните
християни, които основават диаспори,
свои представителства в Рим, никога не
ръкополагат епископ, който да носи
титлата „Римски“, традицията предполага
той да е „Италийски“.
Това
е една от многото причини, поради които
си загубихме българския храм в Рим.
По
време на архонтските истории митрополит
Галактион и архимандрит Дионисий влязоха
в съслужение с католически кардинал,
което по същество е най-крайната форма
на икуменизъм, защото извършват заедно
ритуал.
В
Силистра, по време на вечерно богослужение,
пред смаяните погледи на група украински
духовници, тогавашният йеромонах
Дионисий вкарва група рицари в храма.
Те поднасят дар на митрополит Иларион,
разпятие, което е западно.
В
същото време обаче рицарски институт
не съществува, няма и необходимост от
него. Тамплиерският орден е съществувал,
за да предпазва поклонниците, които са
пътували от Европа за Божи гроб, от
нападения от араби. Сега такива защитници
просто няма нужда да съществуват.
Въпросните
рицари имат и младежки подразделения.
Свещеници извършват различни ритуали
на техни мероприятия и по този начин
легитимират такива ордени. Обяснението
е, че те подпомагали бедните, давали
пари и за Църквата и заради това тя им
се отплаща, като участва в съвместни
ритуали.
Вселенските
събори са решили този казуз преди хиляди
години, но явно се налага да си припомняме,
какво е писано. Светият Синод именно
припомни, че никой православен
свещенослужител не може да влиза в
съслужение с инославни изповедания.
Въпреки
това, не просто свещеници, а цял митрополит,
че и епископ и архимандрит в гарнитура
участват в общението с католиците и
това води до онази свобода, която ни
отвежда до архондисването, а то е
абсолютен начин за облага, на основата
на компромис. Парите се оказват в основата
на всичко.
Именно
в този смисъл, трудно можем да си обясним,
как митрополит, който говори за морална
обнова на Църквата, след това гласува
за втори викарий в София, за човек, който
има наистина тежки прегрешения спрямо
чистотата на самото Православие.
Монахът
трябва да е послушен на църковното си
началство. Именно заради това, хора от
Църквата питат, в качеството си на какъв
архимандрит Дионисий беше облечен в
архиерейска мантия и носеше жезъл, в
Рим? Така може да бъде облечен архимандрит
тогава и само тогава, когато е игумен
на манастир. Дионисий никога не е бил
такъв. Иначе това е самоуправство или
самочинство.
По-интересното
е, че в момента в Шипченския манастир у
нас все още се „произвеждат“ архонти.
Архонтски
титли се раздават и в други православни
църкви – Вселенска и Александрийска
патриаршии, но те се дават за заслуги,
за благодетелен живот, а не на тези,
които предлагат въпросната сума от 100
хил. евро. Съдържанието е различно. От
едната страна са архонти, свързани с
масони, от другата – са такива, със
заслуги към Църквата. Като под заслуги
се приема не да подариш луксозен автомобил
на митрополита, а - цялостен принос към
епархия или енория!
За topnovini.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар