вторник, 23 април 2013 г.

Дали да не си ги премерим…терасите..!?





Дойде пролетта. Птичките и пчеличките излязоха и на човек някак също му се иска да поизлезе, да се разходи в градината, в парка, в гората….! Само че не всеки има тази възможност, защото не всеки има в близост до дома си градина, парк, или гора. Именно заради това терасите и балконите на много хора, предимно в градовете, заприличват на истински градини. Гражданите изкарват цветята си от стаите, пресаждат, засаждат, пикират, разсаждат…! На някои тераси могат да се видят и още по-странни приспособления като чешми, дори засадени домати, люти чушки, краставици и даже и дръвчета!
Моята тераса, не че това някой толкова го интересува, но все пак, да дам пример, та моята тераса е същата. Понеже е цели 36 кв. м. и трябва да я запълня с нещо, почти съм направил зеленчукова градина. При това още не е готова! Приятели ми се подиграват, че имам място дори за един малък кокошарник…! Ами да, имам, но не съм го решил, не съм го сковал…! И така, мисля, че си създавам някакъв уют на терасата. Пейка, столове, масичка, параван, дори малък параклис имам, соларни лампи и мнооого и различни цветя, и накрая и зеленчукова градина! Дори лейка имам, а от скоро имам и чешмичка навън-на терасата!
До тук всичко е ОК, само дето вече няколко човека, с които говорих и споделих това, ми казаха, че било твърде “СЕЛСКО”….!!!! Имал съм няколко пъти поводи да споделя тук, че съм роден в центъра на София, в Първа градска болница, съвсем близо до НДК, не че някого го вълнува, но аз да се застраховам. Това не ми дава абсолютно никакви права, но и не ме лишава от такива, все пак. С една дума, не съм селянче, което обича градините, защото така е свикнало от малко. Но и да бях такова селянче, нямаше да имам комплекси, защото когато нещо ми харесва, стига да не противоречи на законите на държавата и обществения ред, въобще не ме интересува, кой и какво ще ми каже.
И все пак, градина на терасата, според някои било проява на “селска чест”, ама не от Маскани…! Добре, това че имам на терасата засадени домати и краставици, както и люти чушки, две кестенови дръвчета и една лоза….как, аджеба точно ще ме направи “селянин”..!? Попитах един двама, които ми казаха, че това било “селско” и те ми се ухилиха, като казаха, че не го били мислили толкова...! Добре де, какво значи “селско”? Ми като си купуваме доматите и краставиците от магазините и от пазарите, те да не би да са расли пред Народното събрание, или пък в задния двор на Министерския съвет…!? Нали тези продукти са дошли от полята, а те са край селата, това също е “селско”! Тогава, защо същите тези хора, които ме критикуваха, ядат домати и краставици, ми това е “селско”…!? Трябва да ядат оризова хартия, синьо стъкло и бяла пластмаса, това вероятно е по-“градско”!!!
Всъщност, ние доста странно употребяваме някои думи. Често на пътя, когато някой ни засече с автомобила си, се провикваме енергично, че въпросният е “селянин”. Тук обаче местожителството по никакъв начин не кореспондира с поведението нито на пътя, нито, където и да било другаде! Да си призная, виждал съм доста по-големи “селяни”, които живеят на бул “Цар Освободител”, в центъра на София!
Това, че ще си посадя домати, краставици и люти чушки на терасата, в тенекии от сирене, абсолютно по никакъв начин няма да ме направи “селянин” пред някой друг, който например ще си изхвърли торбичката с отпадъка през терасата. Той ще е много повече “селянин” от мен, защото аз не преча на никого с разстенията по терасата си, но той пречи на всички.
Въобще, забелязал съм още, че имено “селяни” имат най-големите претенции, сякаш че искат да избягат от корена си. Майка ми ми е разказвала, как преди години, колежките й в проектантската организация, в която работеше, когато пуснели народна музика по радио-точката, те отивали да я спрат. Не им се слушала “селска музика”, а самите те били от село…!
Не го разбирам това, такъв тип родна парвенющина е толкова тъпа, толкова неглищираща, остаряла, странна, уродлива и излишна, че не мога да разбера, защо има хора, които все още робуват на догми и стереотипи от годините, когато да си от село, сякаш беше срамно нещо. Да, имаше такова време и аз го помня. Много хора, които бяха именно от село, се срамуваха от това, а не разбирам защо! Това, че си от село, не те прави по-лош човек от мен, който съм от столицата, или от когото и да било друг, от където и да е.
И така, терасата ми придобива вид, какъвто мен ме радва. Ако има “граждани”, които се притесняват от това, могат да се обърнат към министъра на регионалното развитие и благоустройството и да подадат жалба, че загрозявам “богаташкия” квартал, това разбира се е в кръга на хумора и сатирата! Много ще ми е интересно, ако хипотетично нещо такова наистина се беше случило, какъв би бил резултатът! Но и нищо чудно да е твърде интересно, защото хората не случайно са измислили поговорката: “За кокошка няма прошка, за кон няма закон!”.
И все пак, макар и доматите на пазара през лятото да са само по 0,60 лв., предпочитам да си го откъсна от терасата. Може и да е “селско”, но на мен така ми харесва, някак си по детски се радвам на този жест, той по някакъв начин е значим за мен и стойността му се равнява на нещо съществено, пълноценно, изпълнено със съдържание…не мога да го обясня. Не преча на никого, никого не задължавам да гледа терасата ми и без това е почти на покрива на сградата, така че, айде всяко новоизлюпено “гражданче”, пък и по-старите такива, да си гледат своята тераска, а на моята, дори съм замислил едно малко басейнче-два кубика и половина…, ама хайде…да не Ви стресирам допълнително…!

Венцислав Жеков

Няма коментари: