Показанията на поетесата Елисавета Багряна от процеса срещу поета Никола Вапцаров, са изчезнали. Това заяви неотдавна председателят на Държавната агенция “Архиви”- Мартин Иванов…! Как е възможно от една държавна, подчертавам, държавна, агенция да изчезнат документи. Да очакваме ли утре да изчезнат документи от Министерския съвет, Народното събрание, Президентството...? Какво значи, че са изчезнали, къде са отишли, как са изчезнали, кога, защо, при какви обстоятелства...!?
В същото време, в същата агенция са постъпили нови документи от полицейските досиета на 26 известни личности преди 9-и септември 1944 г. Достъпни са 5 милиона страници за управляващи и интелектуалци. Любопитство предизвиква папката на бившия първи държавен и партиен ръководител на страната ни Тодор Живков, който лъгал за цвета на очите си при полицейските разпити. Веднъж Тато твърдял, че са черни, а друг път - пъстри.
Що за информация е това, Бай Тошо лъгал, че той лъга цели 35 години, че и след това, какво ново…!? А показанията на Багряна се споменават просто така, все едно нищо не е станало. Вапцаров е бил член на терористичния отдел на Българската работническа партия /комунисти/, той е гениален поет, гениален, той е връх в поезията ни. Колкото и да не приемам политическите му възгледи, поезията му е наистина невероятна. Нека да ме обвинят, че съм комунист и “любовник на Станишев”, както писа един коментатор тук, под моя статия, това не ме интересува, но Вапцаров е наистина връх. Показанията на Багряна са исторически документ, ама като казвам исторически имам предвид-ИСТОРИЧЕСКИ! И изведнъж ги няма, просто така, станало било….! Не мога да повярвам, че в ХХІ в., при цялата тази невротична цифровизация, при цялата шпиономания и “класифицирана”, за да не кажа “квалифицирана” информация изчезва нещо толкова важно за историята ни от преди само някакви си 60-тина години…!
Огромният полицейски архив на директора на полицията отпреди 9-и септември 1944-та г. Никола Гешев е бил собственост на МВР само допреди няколко години.
Досиетата представят хората в една различна светлина, но нищо изненадващо за ролята им в политическите процеси на България не може да бъде намерено в тях. В сайта има информация за фигури като Трайчо Костов, Добри Джуров, Г. М. Димитров, Вълко Червенков, Милко Балев, генерал Владимир Заимов, Горуня, Карло Луканов, баща на убития бивш премиер Андрей Луканов, а от интелектуалците - Никола Вапцаров, Младен Исаев и Йосиф Хербст. Това съобщи сайтът bnews.bg неотдавна. Ами какво да очакваме, тези хора, или поне една голяма част от тях бяха ординарни изпълнители на една политика, която ни водеше към статут на поредната съветска реСпублика. Може би някои са забравили, но това беше факт и за този факт има все още документи, които слава Богу, не са изчезнали, поне не съм чул за подобно нещо!
Няма да забравя, как малко след промените от 1989 г., когато все още бях ученик, видях имената на бъдещите депутати и кратка справка за дейността и образованието им. Плакатите бяха поставени на витрините на музея на ДКМС, който се намираше срещу Италианското и Австрийското посолства в София, ако не се лъжа. Срещу всяко име пишеше, какво е учил, къде е специализирал, какви професионални сфери са от компетенциите му, а срещу името на Андрей Луканов пишеше просто “общественик”! Какво значи общественик…, ами аз също съм обществевник, пиша статии, при това с името си, псуват ме читатели, някои дори ме призовават да ставам депутат, но нямам такива амбиции, поне за сега. Ето, аз съм общественик и какво от това, независим съм, защото нищо не зависи от мен!
От тези, за които не било запазено “кой знае какво” в Държавната агенция “Архиви” обаче зависеха много неща. Нека да дам само един пример, някога имаше един план, “Планът Ран-Ът” и този план беше лансиран именно от същия този бивш български премиер, загинал трагично-Андрей Луканов.
Именно заради това, когато разбрах, че показанията на Багряна били, видите ли, “изчезнали”, наистина не можах да повярвам, че чета това днес,…в България,…в ХХІ в.!
Какво е следващото, което ще “изчезне” така мистериозно, може би документи по знакови дела в нашето съвремие, може би друго…!? И без това знаем толкова малко за онова, което се е случвало преди 10 ноември 1989 г., но и след това, а сега, когато “изчезват” документи, ще знаем още по-малко.
Кой носи отговорност за това, кой е виновен? Вече не ни е достатъчна само информацията, че са “изчезнали” исторически документи, искаме да знаем, кой е виновен за това “изчезване”, сега, не утре….именно сега…! А предположението на председателя на Държавната агенция “Архиви”, че тези показания “вероятно са изчезнали”, никак, ама никак не ми звучи убедително..!
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар