СИНОДЪТ СРЕЩУ РОДНИТЕ „ВЛЪХВИ” – РУНД ПЪРВИ!

Богословът и преподавател по Нов Завет в Софийския университет проф. Иван Желев, преподавателят от Богословския факултет също от Софийския университет доц. Дилян Николчев и философът проф. Калин Янакиев щели да бъдат отлъчени от Църквата…! Тази „новина” плъпна из социалните медии още преди седмица-две, когато потърсихме и доцент Николчев за коментар по темата. Ето какво ни каза той тогава:

-         Доц. Николчев, появи се информация, че имало някакъв списък за отлъчване от Църквата на някои учени и богослови, сред които сте и Вие. Вярно ли е това и какво знаете Вие по този казус?

-         И аз чух такова нещо, но не мога да Ви кажа повече…!

-         Поне причините знаете ли, в какво Ви обвиняват точно, защо се иска такова нещо, което е доста крайна мярка от страна на Църквата, ако е вярно, разбира се!?

-         Не, не, не знам нищо, не мога да Ви кажа, в смисъл, не обръщам внимание.

-         А евентуално, какви биха били последствията за Вас, ако се предприемат такива мерки спрямо набелязаните за отлъчване?

-         Това е абсурдно /смее се. – бел. на ред./, да ме поставят мен и примерно други мои колеги, добри или лоши, да ни поставят на едно равнище…абсурдно е! Има една групичка, ултраси да ги наречем, събрали са някаква подписка, не зная от колко човека.

-         Какво точно искат от Вас?

-         Не знам, какъв е текстът и какви са им аргументите.

-         А Вие ще предприемете ли някакви мерки във Ваша защита?

-         Аз нищо не зная, за да предприема мерки. Не зная дали Синодът ще решава въобще, какво ще решава, не мога да Ви кажа.

Това сподели с нас доцент Николчев. Ние обаче днес се питаме, всичко ли оправи Църквата ни, та опря до имена, които са символи, за богословската наука…!? Добри, лоши, това са имена, които когато се споменат, всички изпитват респект, защото знаят, защото са специалисти, защото са и експерти, защото просто имат позиция, която не е задължително да съвпада с просъветската позиция на Синода ни!

Всъщност, дали пък именно тук не е проблемът, Синодът ни не обича някой да мисли повече от него, пък Желев, Янакиев и Николчев мислят повече от него и това е проблем, който вероятно може да се реши с едно отлъчване…!

Къде обаче, питаме ние, е позицията на Синода за епископ Игнатий Проватски, който обвини самият патриарх в какви ли не прегрешения, който обяви, че митрополит Кирил Варненски бил удушен….!? То Синодът не може да се оправи със своите си хора – епископите, че тръгнал да се разправя с учените!

Това е малко като настояването за архиепископ Ростислав за Чехия и Словакия, те руснаците толкова не скачаха за него, ние обаче поставяме условие, при това на Вселенска патриаршия, ако не го припознаят, няма да участваме на събора и какво…съборът стана и без нас, но да не връщаме тази тема, защото е болезнена! Даваме само пример, че когато Синодът ни иска да се занимава с несвойствени за позицията му теми, в това определено е цар на царете!

„Не ми е известно да има подписка за отлъчването им. При мен такава няма, каза главният секретар на Синода архимандрит Герасим”, пише вестник „Монитор” и сигурно е така. Питаме обаче, как ние знаем за такава подписка, пък не сме главни секретари на нищо…!? След като социалните мрежи гъмжат от информация, архимандритът от Марс ли пада…!? Как може да не е чул?! Вярно е, че не е работа на главния секретар на Синода да следи слухове по фейсбук, вярно е обаче и това, че той е длъжен да е запознат, особено когато става дума за такива изявени личности, като Желев, Янакиев и Николчев, все пак той е главен секретар на Синода, а не някакъв Атонски отшелник..!

Явно Ловчанският митрополит е доста по-запознат от архимандрита, нищо че е чак в Ловеч…! „Действително има подписка, изпратена и на всички архиереи преди заседанието на Синода, което ще е следващата седмица, но в нея не се иска отлъчване”, казва Гавриил Ловчански пред „Монитор”.

Значи подписката е изпратена на всички архиереи, а главният секретар на Синода не знае нищо,…защо…!?

И така, ще почакаме да видим, дали Синодът ще се заеме с „тримата влъхви” на родното Православие, какво ще реши, или отново ще изпадне в старческо умиление по Ростислав, или по някой друг архиепископ, на  долината Маринера на Марс, например…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ: „КОЙТО ПЛАЧЕ – ПАПКА...!”

Снимка: plevenzapleven.bg

Никога не е било коректно да сравняваме заплащането на един учител с това, в която и да е друга професия, само че, понякога нещата се набиват на очи и това води до директен сблъсък с бързия влак, както се казва. Така е и този път.

„…Медицинските сестри ще получават най-малко 750 лв. (600 лв. досега), а старшите медицински сестри – 810 лв. (660 лв. досега)…”, пише expert.bg, цитирайки информация от bTV.

Това добре, медицинските сестри, разбира се, полагат изключително важен труд, понякога жизненоважен и това никой не оспорва. Заплатите им трябва да са не 750, а поне още три пъти по толкова, защото го заслужават. Само че, едва ли е нормално едни безспорни специалисти, каквито са медицинските сестри, които обаче са с полувисше образование, да получават повече от един учител, който освен, че е с висше образование, също изпълнява работа, която е жизненоважна за бъдещето на цялото общество…! Ето това е проблемът у нас , при това от години, ние не знаем, как, кога и с колко да наградим труда, особено, когато става дума за жизненоважен труд.

Да, всяка професия е важна, всяка професия произвежда определен видим, или невидим продукт, който има своето неотменимо място в бъдещето, здравето или сигурността на социума, само че, когато се натрапват такива примери, когато един безспорен специалист ще получава повече от друг безспорен специалист, който обаче има по-високо образование, тогава се питаме, какви са критериите, какви са мотивите и какви са план-разчетите, за да се пренебрегне труда на висшистите – учители и да се даде на безспорно заслужаващите медицински сестри!?

Дали пък, както е обичайно за нашите географски ширини, който вика най-силно, той получава най-много,…за да спре да вика…!?

Един от предишните ми лични лекари се оплакваше, че получава 400  лв. на месец. В същото време по три пъти в годината почиваше на Малдивите!!! Е, питам се, как става това с 400 лв. на месец, освен ако това не е само един от десетте такива доходи за него..!? Това обаче са лекарите, медицинските сестри наистина бяха срамно и направо безсрамно ниско платени.

Да, повтаряме, те заслужават дори и повече заплащане от обявеното, но когато то надвишава това на учителите, някак става странно, защото не е ясен механизмът, или пък ако е ясен механизмът, не е ясен мотивът!

Какво трябва да се случи, за да получат и учителите такива заплати ли, ами явно трябва да викат по-силно! Бебето, когато иска да яде - плаче, ако не плаче, може и да не се сетят да го нахранят!

Ако това е схемата на действие, явно предложението за увеличение на заплатите на учителите по време на последния учителски събор, което не беше съгласувано с премиера и финансовия министър, се оказва, че е правилна тактика, защото ако не си искаш, няма и да ти се даде…!

За teacher.bg

„ИЛЮЗИЯТА” НА ЛЕГЕНДАРНИТЕ „БРАТЯ МОРМАРЕВИ"

„Братя Мормареви”.
Снимка: uchiteli.bg

Киното е илюзия – „великата илюзия”, защото пресъздава реалността в художествен вариант. Има обаче и един друг похват, който е особено популярен в работата на легендарния български, сценарен тандем – „братя Мормареви”.

Това е начинът да видиш реалността като такава, да я пресъздадеш по възможно най-реалистичния, ако щете дори и антропоморфичен, начин. Истината остава в полето на абсолютната реалност. Когато гледаме филми по сценарии именно на „братята”, сякаш гледаме документален филм. Това се постига и с участието на много деца, които по обясними причини не са професионални актьори, но чистотата и непринудеността им придават на кадрите една пълна истинност, която печели доверието на зрителя почти мигновено!

Всъщност, „братя Мормареви” нито са братя, нито са Мормареви…! Това са  хумористите Мор и Мар, или (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006). Двамата да родени във Варна с разлика от десет години и се срещат чак в София. Мориц завършва Американския колеж, учи биохимия и става професор, като съчетава науката със журналистика и писане на сценарии. Марко се завършва английска филология в СУ и работи като редактор в БНР, БНТ, а и избран и за главен секретар на Съюза на филмовите дейци.

Те оставят сценарии на български филми, които и до днес представляват интерес, защото са откровени. Честността в тези филми идва и от участието на деца, но разбира се, и от темите, които „братята” търсят и находчиво откриват.

Темите са на пръв поглед смешни, тривиални, става дума за детски истории, за „тимуровски команди”, за пионери, чавдарчета, въобще – актуалните за времето на комунистическия режим в България истории, които са разказани правдиво. Да, те са разказани правдиво, защото под тензуха на хумора и детската сценарност, всъщност „братята” казват много истини за времената, в които и те живеят и творят.

На преден план излизат недостатъците на възрастните, но те са представени в контекста на историческото време, което придава на образите една идеологическа натовареност, която разкрива дефектите на епохата и пороците на ежедневието в годините на комунизма в България.

Да, това са едни прекрасни български филми, които са ни интересни и днес, но не само защото са детски истории, които ни напомнят за нашето детство, а и защото актуалността им не е повехнала.

Темите са си същите, но само първоначално, след това виждаме, че освен генерационните различия, които са актуални по всяко време, интересни са и посланията. Децата и днес искат да са свободни, да играят на воля, да бъдат уважавани от възрастните. В същото време „братята” ни представят спецификите на генерационните различия в онова време, като по този начин го изобличават и посочват неистините и заобиколените истини във времената когато активно ни убеждаваха, че строим социализма, за да достигнем неговата висша степен – комунизма!

Легендарният сценарен тандем се ражда през 50-те години. Първите им съвместни работи са за хумористичния в. "Стършел". Дебютът им на екрана е с комедията "Старинната монета", копродукция с германската ДЕФА. Следват сценарии за филми за всякакви възрасти: "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Войната на таралежите", "Изпити по никое време", "Мъже без мустаци", "Двойникът", "Сиромашко лято", "Васко да Гама от с. Рупча".

Битовизмите в сценариите на „братя Мормареви” са всъщност бисерите на техните работи, така те ни разкриват пълната картина на историческото време и филмите им, от забавни и развлекателни, се превръщат в категорични документи на епохата, които безпощадно громят фалшивия морал, привидната подреденост и илюзорната свръхнравственост на хората от това време, съпоставяйки и предавайки историите съвестно и честно пред публиката.

Двамата „братя” измислят сюжетите си в кухнята на Йомтов, на столичната ул. "Шипка". Обикновено Марко пише на машината. Дълго се опитват да намерят подходящият начин, за да изразят позициите си така, че хем да кажа истината, такава, каквато тя е, хем да не бъдат наказани за това във времената на развития социализъм. Накрая откриват, че детската гледна точка е най-откровена и най-„безопасна”. Така се раждат филми, които по същество формират родната ни кинокласика.

Йомтов умира през 1992 г. Стойчев го последва 14 години по-късно - през 2006 г.

Ето и някои от принципите на „братя Мормареви”: 

„Винаги сме на страната на по-слабите”, „Истинската сатира осмива слабостите на по-силния”, „Децата не обичат никакво вдетиняване, то е характерно за възрастните”, „ Съвест е тая част от душата, която се разтваря в алкохол”, „Истински умен е този, който мисли всичко, което казва, без да казва всичко, което мисли”.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

НОСИТЕЛЯТ НА „ПУЛИЦЪР” СТОЯН НЕНОВ СЪС САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА В СОФИЯ

Стоян Ненов /в ляво/ и авторът.

Да се докоснеш до повърхността на събитията, до чувствителния им живец, до венчелистчетата на новините, това е изкуство, то е изкуство, което носи награди, а когато си най-добрият, тогава получаваш и най-голямата награда – „Пулицър” за фотография!

Говорим за Стоян Ненов – първият българин, носител на голямата награда, за когото вестник „България” писа преди време. Когато и да му напомня за наградата, Стоян винаги казва, че тя е групова. Да, групова е, но е и за него…!

Ненов направи изложба, организирана от fotofabrika.org, посветена на конфликтите, на актуалните новини от последните години, свързани с бежанците, които вече наричаме мигранти. Да, темата наистина е особено чувствителна, но когато един фотограф, добър фотограф, погледне през своя обектив на тази тема, тя се превръща в изкуство. Признавам, този по-особен и  по-страничен поглед към изкуството на Стоян Ненов ми беше подсказан от колега, чието име запазвам в анонимност, по негово настояване.

Става дума за това, че когато наблюдаваме фотографиите на Ненов, сякаш те не са застинали кадри, а като че ли това е филм, който се движи, ням филм, но ням, не защото не говорят актьорите от кадъра, а защото няма директни реплики.

Филмите на Стоян Ненов са динамични. Кадрите му пребивават в една елегантно регулирана подвижност. Гледаме снимка, на която мъж – мигрант, бива поливан с вода, вероятно на протест. Той е вдигнал ръцете си нагоре и върви. Снимката не е застинала в неподвижност, тя освен, че говори, разказва историята си, тя също ни представя един разказ в развитие, в ход, това е мобилна версия на историята и тя се съчетава с неподвижния разказ на изображението.

Това е вероятно е изкуството, когато успееш да съчетаеш тези две компоненти – неподвижност и дискретна мобилност. Казвам вероятно, защото аз самият не бих могъл да постигна това и само го предполагам, а онези, които са го намерили, съответно са го и оценили…с „Пулицър”…!

Ненов някак успява да се докосне до същността на събитията и без да ни ги натрапи, без да ни ги сдъвче и изплюе на готово, той успява да ни вкара в кадъра си, като разказва безпристрастно. Той е автор на истории, които вероятно съпреживява, но никога не предпоставя личното си мнение пред свещената автономност на фактите.

Така публиката се превръща в част от кадъра, снимката разказва, а наблюдаващият я се превръща в субавтор на историята, като възприема динамиката на изживяното действие по свой собствен и уникален начин.

Стоян Ненов е фотограф на агенция „Ройтерс”. Класата си е класа, биха казали някои! Да, така е, само че, човек ако няма качества, където и да отиде, при каквато и класа да попадне, случайно, или не, ако ги няма качествата на най-добрия, то той няма да успее!

Кадрите на Стоян Ненов са елегантни и в същото време шармантни като самия него. Не говорим за външност, говорим за маниер, за стил, за почерк. Той гали повърхността на събитията, докосва ги сякаш докосва цвета на орхидея. Щади образите от снимките си, те понякога страдат, но достойнството на героите е съхранено. Те не биват унижавани по време експлоатацията им за изображение на действието. Образът остава жив, а събитието се завърта около него и се получава ефектът на калейдоскопа.

Няма снимка на Стоян Ненов, която да е случайна. Кадрите му винаги са прецизни, деликатни, но не безстрастни, напротив, страстта е съхранена в някакви тайни кътчета и когато очите ни се допрат до повърхнината на изображението, страстта се отключва, едва когато сетивата сами и волево открият тайния код на посланието.

Изложбата на Ненов в Чешкия културно-информационен център в София беше истинско стълпотворение на видни представители на гилдията на фотографите, обяснимо…, но - и на много интелектуалци, които нямат общо с фотографията, но имат общо с изкуството да представиш теза без да натрапиш мнение!

Изключително интересно би било да знаем, дали човек когато снима, усеща, че е постигнал нещо като за „Пулицър”. Едва ли, осъзнаването се случва по-късно, а когато се твори, творецът свещенодейства, тогава мисълта не тече логично, тя е напълно алогична, за да бъде над материалното злободневие, за да се самоиндуцира гениалното в златистия ефир на причудливото и необяснимото!

Няма нужда от високопарни фрази за Стоян Ненов. Самият той на откриването на изложбата си скромно благодари на всички, които са го уважили. Той не се нуждае от слава, защото я има. Хората като него са като монарсите. Нашият цар Симеон ІІ, отново в интервю за вестник „България”, където фотограф беше именно Стоян Ненов, каза, че той като български монарх няма нужда от популярност, защото от там е тръгнал – роден е като престолонаследник, който очаквано един ден става цар!

Същото важи и за Стоян Ненов. Той е един просветен монарх в професията си, защото славата му е постепенна крива нагоре, обаче талантът му е онова, което предполага постиженията му, тоест, той си го има по природа, както и престолонаследието, а останалото е практика, дисциплина, безсънни нощи, тежки вечери, вледеняващи сутрини…!

Зад сенките на образите от кадрите на Стоян Ненов стои неговата лична съдба, за която само той знае всичко! Зад мъглата на снеговалежите от снимките му се крие очертанието на неговия личен живот, който не е на показ пред нас, но за който ние можем да подозираме, само предполагайки чувствата, съмненията, надеждите и опасенията, които са вълнували автора, когато е наблюдавал събитията, за да ни ги представи в своите фотографии.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

Снимки на автора.

КОНФОРМИЗМЪТ НЕ Е ПРОЯВА НА ХРИСТИЯНСТВО!

Напоследък се нароиха много медии и „медиики”, които се водят православни. Само че от повечето лъха един безвкусен, недостатъчно оварен и недопечен, безсолен конформизъм. 

С една дума, публикуват се статии с интензитета на медия като „Работническо дело”, със същия комсомолски плам, пионерска невъздържаност и класово-партийна „недоклатеност”, но съдържанието е блудкаво, като сол във вода, няма живец в текстовете, липсва черен пипер, липсва дафинов лист, липсва позиция и мнение. Когато няма диалог, няма и яснота по темата, защото едноличното представяне не е журналистика, това си е откровен PR!

Иначе казано, конформизмът не е проява на Християнство. Христос ако беше конформист, щеше да се конформира с юдеите и когато те искаха от него дребни работи, ако той им ги беше направил, те щяха да го приемат на „Ура!”. Юдеите искаха да го правят цар. Какво ще му стане…!? Но той не е цар на евреите, той е цар на човечеството и този акцент, който искаха да направят евреите, той не го прие!

Християнството не е конформистка религия, това е една борбена религия, религия на позицията, на активността, дори на конфликта! Когато обаче се опитваме да сме добре с властниците, това показва, че ние не сме християни. Това са мисли, които споделиха пред мен богослови.

При конформистите наблюдаваме омраза между хората. Това също показва, че тук няма Християнство, защото в случая няма и любов към ближния, а когато липсва любов, няма и Християнство.

Всички принципи, които са записани от светите отци в Свещеното писание за доброта, любов, вразумяване и изправяне, ги няма. Днес ние виждаме в Църквата едва ли не една тоталитарна секта, от типа на сектите в Америка, където се проповядват масови самоубийства! Каквото там казва ръководството на сектата, не се обмисля, дори не се и коментира, то просто безрезервно се приема и се изпълнява! Това е комунизъм в действие! Това силно наподобява поздравът на многомилионните митинги в Берлин, когато тълпата френетично крещеше: „Зиг Хайл…!”, независимо от това, че ги водят към пъкъла…!

И Свети Серафим Саровски, и Свети Йоан Кронщадски казват, че руската революция ще дойде заради греховете на духовенството, на монасите, на монахините, които не живеят така, както трябва! Отговорността е преди всичко на духовенството, според тях. Те, или поне някои от тях, просто трябва да се събудят и да провидят, че не удовлетворяват нуждите на хората, не защото хората искат Църквата да се модернизира и да стане по-светска, а точно обратното, защото някои наши владици не са такива, за каквито пише в Евангелието! 

Техните екзалтирани от прекомерна употреба трубадури, някои от които осезателно сексуално озадачени, отстояват „правото” на същите тези владици да бъдат крале, принцове, императори, а някои …уви (!!!...)– кралици, принцеси и императрици…, с една дума – dark queen!

Е…, поне на облекло го докарват…!!! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

НЯМА ДА СЕ ОТКРИВАТ НОВИ МИТРОПОЛИИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

Митрополит Антоний - Западно-  и Средноевропейски.
Снимка: Атанас Димитров-АтаДим

Биографична справка:

Митрополит Антоний е Западно- и Средноевропейски митрополит. Роден е на 17 януари 1978 г. в Стара Загора. Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий” и Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Постриган е за монах в Клисурския манастир на 5 август 2002 г. Ръкоположен е за йеродякон на 18 октомври 2002 г. и за йеромонах на 17 януари 2003 г. от Видинския митрополит Дометиан. След това е ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария, под ръководството на ректора Адрианополския епископ Евлогий. По негово предложение на 21 ноември 2006 г. е отличен с офикията архимандрит от Русенския митрополит Неофит, днес – български патриарх. По искане на митрополит Николай от 1 май 2007 г. е назначен за протосингел на Пловдивска митрополия.

Отново по предложение на митрополит Николай, на 23 март 2008 г. е хиротонисан за епископ в пловдивския храм „Св. Марина” и е назначен за викарий, като е изпратен на служение в гр. Смолян.

От юни 2010 г. е назначен за викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон, който пост запазва и при управляващия епархията Великотърновски митрополит Григорий, след приемането на оставката на митрополит Симеон през юни 2013 г.

На 27 октомври 2013 г. е избран за каноничен митрополит на Западно- и Средоевропейската епархия на Българската православна църква.

Митрополит Антоний беше любезен да отговори на въпросите ни за читателите на вестник „България” и да сподели своите виждания за живота, вярата и Църквата:

-         Ваше Високопреосвещенство, Вие сте митрополит на епархия извън пределите на България, какви са правомощията Ви извън страната, какво може един български митрополит извън своята родина? 

-         Моите правомощия са същите като на един митрополит, който е в рамките на България, с изключение на това, че посещенията и пътуванията са с по-висок интензитет. Имам много срещи с представители на различни и християнски и нехристиянски деноминации, дипломати и други. Освен всичко това, което е записано в Устава на БПЦ за епархийския архиерей, за това да се грижи за духовния живот в епархията и да  администрира, както и да има поглед върху стопанската част н епархията, в случая става дума и за чисто дипломатически контакти, които имаме зад граница.

-         Каква е ролята на един задграничен митрополит за обединението на българите извън България, как можете да работите и да помогнете в тази посока?

-         Според мен тази роля е водеща, защото в Западна и Централна Европа живеят над 1,5 млн. българи, така че храмовете, където служим са духовни средища, където на големи празници, а и не само на големите празници, нашите сънародници могат не само да се помолят, но и да споделят мисли за живота и да намерят подкрепа в Господа и в чисто човешки аспект. Предполагам така е навсякъде по света, където има българи и български храмове.

-         Българската православна църква има само две задгранични епархии, поверената на Вас и тази за САЩ, Канада и Австралия. Мислите ли, че митрополиите, които имаме извън граница са достатъчни и трябва ли да има още, предвид огромния брой българи извън родината, както в Европа, така и в Северна Америка, например?

-         В Испания например, живеят много българи и тя е част от Западно- и Средноевропейската ни епархия, така че там имаме трима свещеници, навсякъде българските свещеници извън България се грижат за духовния живот и винаги, там където има или се появи желание от българската общност да имат свой свещеник, ние изпращаме, стига това искане да бъде трайно.

-         Тоест, към днешна дата не се предвижда увеличаване на броя на задграничните ни митрополии…?

-         Не, не се предвижда такова нещо.

-         Благодаря Ви за отделеното време и внимание, Ваше Високопреосвещнство, от името на нашите читатели Ви пожелавам успех, здраве, както и сили за отговорното Ви служение пред Бога и България!

-         Благодаря Ви!

Интервюто взе ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ: НЯМАМ ФАВОРИТ ЗА СТАРА ЗАГОРА!

Западно и Средноевропейски
митрополит Антоний.
Снимка от фейсбук-профила
на владиката. 

-         Ваше Високопреосвещенство, кога ще имаме нов митрополит на Стара Загора?

-         Това ще се определи в зависимост от това, кога Светият Синод ще изготви листата с достоизбираемите кандидати за епархийския престол. Това пък трябва да се предшества от епархийски съвет, който трябва да изиска тази листа от Светия Синод. Така че това е процедурата, тя е разписана в Устава на БПЦ и нещата след това трябва да се случат в едни по-кратки срокове.

-         В църковните среди се твърди, че временно управляващият митрополит в овдовялата или в освободената епархия има свой кандидат за престола там, защото той организира изборите. Без да звучи провокативно, Ви питам, Вие имате ли свой фаворит?

-         В крайна сметка това е избор на самите епархийски избиратели, от гледна точка на това, че именно те ще работят с новия митрополит. Така че нямам мой фаворит.

-         Появи се информация, че някои служители на Църквата от Стара Загора са ходили при вече бившия митрополит Галактион, за го питат, дали приема освобождаването си от престола доброволно и дали не се оттегля под натиск. Вие направихте ли проверка, ако тези слухове са стигнали до Вас, верни ли са те и ако са верни, какви мерки ще предприемете?

-         Пътувам за Стара Загора, не съм се срещал с никого, след срещата при дядо Галактион, така че след като мине празникът на града, в първия работен ден след това ще проверя всичко.

-         Обикновено се смята, че викарийят, който е в София става митрополит, когато се освободи място, сега това е Браницки епископ Григорий, той ли има най-големи шансове за нов Старозагорски митрополит?

-         Това са практики (смее се - бел. на ред.), но не е правило. Няма как да се твърдят тези неща. Молбата ми е да не се спекулира, с каквито и да било имена, защото първо трябва да видим листата с кандидатите, която ще изготви Светият Синод на БПЦ и едва след това можем да говорим по-канкретно.