ЗА ПЪРВИ ПЪТ-ПАПА С ИМЕТО ФРАНЦИСК

Името на новия папа на католическото вероизповедание беше обявено от протодякон Жан-Луи Торан. Това е аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио! 76-годишният духовник избра името Франциск I.
Новият предстоятел на католическия свят беше обявен с традиционното “habemus papam”-“имаме си папа..!”. За първи път от над 1200 години, начело на католическия свят застава човек извън европейския континент. Парадоксите всъщност започнаха още с “подаването на оставка” от предишния жив папа Бенедикт ХVІ /Йозеф Ратцингер/.
Новият папа прие името на Св. Франциск от Асизи и е първият латиноамериканец, който слага папската митра. Изборът общо взето изненада всички, защото се очакваше доста по-млад диховник. 266-ят папа го делят само три години и половина от пределната възраст, отвъд която нямаше да има право да се кандидатира за трона на Св. Петър. Франциск І е и първият член на Йезуитския орден, който някога е избиран за глава на римокатолическата църква. Орденът е създаден през 1540 г., с идеята да се противопоставя на зараждащото се протестантство. Па-късно обаче йезуитите поемат задължението за  завземането на позиции за християнството в мюсюлманския свят и Америките.
Хорхе Марио Берголио, или вече Франциск І, енергично се противопоставя на абортите и на евтаназията. Категоричен противник е на еднополовите бракове, както и на осиновяването на деца от такива семейства. Това предизвика изказване на президента на Аржентина- Кристина де Киршнер през 2010 г., която подчерта, че тонът на църквата напомня Средновековието и “Инквизицията”. Изхождайки от латинската максима "nomen est omen", което означава, че "името е знак", новият папа обещава да е истински реформатор. Твърдият тон и категоричната непоколебимост обаче, едва ли ще му бъдат добри приятели, особено в днешния динамичен и модерен свят.
Според някои, името на новия папа може и да идва от Св. Франциск Ксавие-испански йезуитски свещеник от ХІV в., който е известен с усилията си да покръства, особено в Азия.
Каквато и да е истината, пред папа Франциск І стоят много тежки проблеми. Неговата наистина крайна позиция към еднополовите бракове почти веднага ще се сблъска поне със слуховете, че предишният папа Бенедикт ХVІ си отиде заради гей-скандал. Какъв е този скандал, кой участва в него, дали е замесен и самият папа, дали е бил изнудван, кардинали ли са в основата на оттеглянето му, дали въобще има такъв скандал, може би няма да разберем никога. Това ще знае само новият папа, който ще получи секретен доклад от предишния жив папа Бенедикт ХVІ, в който, според запознати, се съдържат причините за неговото преждевременно оттегляне.
Така или иначе, темите са актуални в света и статутът на еднополовото съжителство може би ще е първото нещо, с което ще трябва да се справя Франциск І. Тук обаче той трябва да осъзнае, първо, че живеем в ХХІ в., а не във времето на Свети Франциск, второ, че вече не е кардинал само на Буенос Айрес, а е глава на над милиард католици по света. Не на последно място, важен е и тонът, с който дори ще порицава, защото понякога добрите думи, казани по “лош начин” се превръщат в “лоши думи”…!
Папата ще трябва да се справи по някакъв начин и с недостойните католически свещенослужители. Такива има в почти всички направления на църковните прегрешения. Той ще трябва да доказва, че е достоен наместник на Господ на престола на Св. Петър в Рим. Това ще стане само и единствено, ако действа, но и ако намери верния акорд на взаимоотношенията си и с кардиналите, и с вярващите.
Предстоят промени, може би големи промени…! Дали те ще са драматични, дали ще са анахронични, дали ще имат положителен ефект, дали папа Франциск І ще се окаже добър предстоятел на римокатолицизма, това са въпроси на бъдещето. Християнският свят обаче се надява, това да е един наистина отдаден на вярата духовник, който ще ръководи мъдро, ще преценява трезво и поне ще се опита да остане в историята като успешен “римски епископ”.

Венцислав Жеков

за actualno.com

КАК ДЪРЖАВАТА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В “КРАДЕЦ”!?

Справка за данък-сгради и МПС може да се намери онлайн на адрес: https://sonet09.sofia.bg/. Това би била една много радостна вест, ако този сайт не беше направен изключително некадърно. Личната информация (имам предвид пълно ЕГН) се изпраща некодирано и ясно видимо в URL-a в адрес-бара на браузъра. Оказва се, че нашите данъци май са отишли не по предназначение, защото дори и начинаещ програмист знае, че GET-заявка не се използва за професионални цели. Аз смятам, че този сайт трябва моментално да бъде спрян и общината да си вземе парите, който е заплатила за реализацията. Това написа неотдавна мой приятел-програмист, във фейсбук. Той забеляза една от многото “клопки” които държавата ни предоставя несъзнателно, надявам се, за да даваме лична информация, с която може да се злоупотреби.
Ще дам няколко примера. Имам приятел-журналист в национална медия, който няма регистрация във фейсбук, защото там се искат лични данни. Той няма дори кредитна карта, защото там също се изискват такива данни. Ще кажете, че това е параноя, но със следващия пример, ще се опитам да Ви докажа, че параноята всъщност е необходимост в сегашните условия в България.
Преди няколко години все още живеех на квартира в центъра на София. Оказа се, че апартаментът, където бях отседнал, беше на един възрастен и болен човек. Неговите близки бяха в САЩ и в Канада, а някои дори и в Далечния Изток. Не зная, как и от къде, но тази информация беше достигнала до “когото трябва” и апартаментът е бил продаден чрез нотариус в Хасково. Информация за това хазяйнът ми получава случайно, защото има роднина-нотариус, която разбира за изповядването на такава сделка и е учудена, защо чичо й продава апартамента!
Най-тъжното е, че “дядото”, както наричах моя хазяйн, почина през март 2010 г., а до днес апартаментът му все още не е възстановен на законните му собственици-неговите наследници. Няколко пъти ме викаха в специализираната служба на МВР, където изписах два тона мастило, но факт-резултатът е, че за пред държавата, този апартамент, който е ясно чий е, всъщност се оказва, че не е много ясно…!
Това може да се случи навсякъде, но съм повече от убеден, че никъде, в продължение на толкова години, един реален собственик няма да може да си влезе в законно владение. Това може да стане само в държавата “Булгаристан”, може би и още някъде из Африка…!
Правим един сайт, който трябва да ни облекчи за плащането на данъците. Добре, това е похвално, обаче защо е направен така некадърно, че освен, че ни облекчава административно, всъщност ни “облекчава” и от към конфиденциалност на личните ни данни…!?
Така наречените обществени поръчки, обикновено, което е публична тайна, се дават на “близки хора”. В крайна сметка, не зная, дали и тук е станало така, но фактът показва, че някой откровено некадърен е допуснал елементарна грешка. Както беше казано по-горе, дори и начинаещ програмист знае, че GET-заявка НЕ се използва за професионални цели! Е добре, тогава тук говорим, или за начинаещ програмист, или за нефелен професионалист, или пък и за двете…!? Каквото и да е обаче, според мен не е нормално обществена поръчка да се даде на човек, който няма достатъчно опит като администратор, като програмист и като човек, който е работил В и С държавната администрация.
Как е била дадена въпросната обществена поръчка, от кого, на кого, защо именно на него, как е бил проведен контрол на изпълнението, как е одобрен крайният продукт, одитира ли се и в момента самата процедура…, това са въпроси, които средноинтелигентните хора си задават, защото никой не иска утре да се раздели с апартамента, или с колата си, без да знае дори…!

Венцислав Жеков

за actualno.com

ОПИТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКА ФАНТАСТИКА В РЕАЛНОСТТА

Протестираме! Искаме, викаме, ходим по улиците на страната, създадохме нов вид “гражданско неподчинение”-така нареченият “ходещ протест”. Големият въпрос обаче е: КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ? Нека да разгледаме фактите! Само след два месеца идват избори-предсрочни избори. На тях естествено ще се явят старите партии, защото просто няма физическо, технологично време за организирането на нови. И така, КОЙ ИМА ШАНС?
Според мен, следващият Парламент ще изглежда приблизително по следния начин: На първо място, с най-много шанс за мандатоносител-ГЕРБ, или БСП. На формалното, но почетно трето място-ДПС, или партията на Меглена Кунева. Следват почти нищожни шансове за преминаване на бариерата от така наречените СДС-та и от партия “Атака”.
Нека сега да предположим, че изборите вече са минали. Как ще бъде съставено новото правителство? ГЕРБ е против всички и всичко. Не искат ДПС, да не говорим за БСП, не искат и Кунева, както и “Атака”. БСП има шанс, ако направи коалиция с ДПС и ако се “пребори” за доверието на Кунева, която обаче считам, че ще страни от БСП, за да не подклажда слуховете за “червена кукувица”, особено с фамилията си “Пръмова”. Остава “Атака”, но тя едва ли ще тръгне на път с БСП и ДПС! СДС-тата, ако въобще влязат, няма да имат шанса дори да са политически балансьори в следващото Народно събрание.
Едва ли Бойко Борисов ще рискува да поеме управление отново с кабинет на малцинството, както беше до скоро. Той вече се опари от това, да няма пълна подкрепа на Парламента и няма да поеме втори път в тази посока. Останалите партии също не биха рискували с подобен кабинет-на малцинството, особено в такава тежка икономическа и политическа криза.
Всичко това от своя страна означава само едно-нови предсрочни избори. Колелото на инерцията ще се завърти за втори път през годината. Това може да доведе до политическа нестабилност, икономическа дезориентираност и социална безизходица. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ ТОВА?
Изглежда няма начин да избегнем подобен сценарий, който, за съжаление, се оказва доста реалистичен. При така стеклите се обстоятелства, към момента, гражданските движения нямат шанс за адекватна парламентарна квота, още по-малко пък за представителност в изпълнителната власт. 2013 г. се очертава да бъде годината на изборите “до дупка…!”. Само че, кой, КОЙ да изберем, за да спечелим, а не да върнем статуквото…?! Нали протестите се водят срещу застиналостта в живота ни! Нови лица и политически персонажи няма. И все пак някой трябва да ни управлява, някой трябва да получи доверие, някой трябва да може да състави правителство, защото обратното се нарича откровена анархия.
Колкото и да е парадоксално, може би все пак решението на задачата се намира в процеса на така наречената политическа нестабилност. Само така ще се осигури достатъчно технологично време за раждането на нова партия с нови хора, които да спечелят доверието на избирателите. Това обаче наистина изисква време, а времето, както знаем е пари. За да получим обаче първото, ще трябва да дадем и ние. Цената е търпението ни, за да получим сигурност в бъдещето. Това е и начинът, това е и пътят. Алтернатива, сякаш не се вижда!
Изборът е за нас. Този път наистина всичко зависи от нас самите. Нали това търсехме всички…?! Изборът обаче означава и отговорност, при това голяма отговорност!
В цялата ситуация има поне едно хубаво нещо. Това е позицията на църквата. Поне вярата ни е непоклатима! Едва що беше избран за патриарх и Неофит І вече зае ясна и категорична гражданска позиция. Той защити разумните и оправдани протести на хората в България. Това наистина е нещо ново и да се надяваме, че не само ще продължи, но и ще се задълбочи като граждански ангажирана позиция!
Когато искаме оставки, нека първо да се замислим, КОЙ ЩЕ ОСТАНЕ, ЗА ДА РЪКОВОДИ…? Една оставка отключва дълъг и отговорен процес. Дали именно сега ни е необходима цялостна дестабилизация? Да, революциите са пречистващи, но все пак вече сме ХХІ век, а не 1917 г. Оставки да, но нека всичка да е с времето си. Не е важно просто да получим исканата оставка, а е важно да има реален и положителен ефект от подаването й. В този момент лавинообразното искане на оставки би довело до дестабилизация. Конструктивното протестиране може да ни изведе до етапа на постигането на целите ни. Безцелното и хаотично искане на оставки може единствено да ни въвлече в смъртоносната спирала на сигурния икономически колапс, като резултат.
Правилното поведение сега е, първо да се гласува, а не да “ходим на риба”, второ да се протестира разумно и трето, да се въоръжим с търпение, макар то вече почти да ни е изчерпано. Това са трите основни стъпки, които трябва и ще направим до края на годината. За по-добър живот и по-високи доходи, все още можем само да си мечтаем…!

Венцислав Жеков

за actualno.com

“ТРЕПЕРИ” ЛИ “ЧЕРВЕНИЯТ БУТОН” В СЕВЕРНА КОРЕЯ..?!

Напрежението на Корейския полуостров нараства. Детето-чудо Ким Чен Ун проявява характер, за да затегне вътрешните партийни редици и образно казано “се прави на мъж”, какъвто не само, че не е, но и няма капацитет да стане някога.
Северна Корея анулира едностранно всички споразумения за ненападение с Южна Корея и прекъсна горещата линия между Пхенян и Сеул, само часове след като Съветът за сигурност на ООН обяви нови сурови санкции срещу режима на Ким Чен Ун. Властите в комунистически Пхенян заплашиха дори да нанесат превантивен ядрен удар срещу САЩ!
Световната общност е обезпокоена от възможността за пограничен инцидент между Севера и Юга на Корейския полуостров, защото двете държави започват военни маневри през тази седмица. С една дума, чува се отчетлив шум на оръжия, а въздухът мирише на барут.
Основният акт за ненападение между двете държави е подписан през 1991 г. и предвижда мирно решаване на спорните въпроси, както и избягването на случайни военни сблъсъци. Официален Пекин призова към “спокойствие и сдържаност”, след като Пхенян заплаши да денонсира споразуменията за прекратяване на огъня, с които беше сложен край на войната през 1953 г.
Китай призовава всички заинтересовани страни да запазят спокойствие, да проявяват сдържаност и да не допускат действия, които могат да доведат до засилване на напрежението, заяви говорителката на китайското външно министерство-Хуа Чунин.
Защо сега и защо въобще режимът на Ким Чен Ун си позволява да дрънчи с оръжие? Едната причина наистина е стягане на вътрешните партийни редици. Другата е, за да “покаже зъбки”, само че изглежда Кимчо не знае приказката, че зайче на лъв не се зъби, защото обикновено се превръща във вечерята му!
“Тайният син на Ким Чен Ир”, така наричат Ким Чен Ун. Той е най-малкият син на предишния севернокорейски “владетел” от третата му съпруга, балерината Ко Йон Хи. Поради известна доза спекулация, съществуването на Ун е пазено в тайна дълги години.
Сведения за този трети син на ръководителя на Корейската народно-демократична република се появяват едва с излизането на мемоарите на дългогодишния готвач на Ким Чен Ир, публикувани под псевдонима Кенджи Фуджимото. По негови данни Чен Ун е роден в периода 1983 - 1985 г., според други източници — през 1982 или 1983 г., сочат данни от “Уикипедия”.
В мемоарите си Кенджи Фуджимото прави предположението, че Чен Ун е вероятен наследник след оттеглянето от поста на Ким Чен Ир, който често се оплаквал от прекалената изнеженост на Чен Чул. Първородният син Чен Нам губи благоволението на баща си след международен скандал през 2001 г., когато бива заловен с фалшив доминикански паспорт при опит да влезе в Япония. Към онзи момент съществуването на Чен Ун е неизвестно.
Така ”тайното дете” на севернокорейския диктатор в един “прекрасен момент” се “възкачи” на престола на “азиатското червено деспотство” и днес, за да остане на това място, трябва да се държи като Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, а именно-нагло, безцеремонно, почти комично милитаристично и по детински надменно.  Поведение, характерно за почти всички лидери в азиатските комунистически деспотства, все още пазещи “идеалите” на Ленин и Сталин, Маркс и Енгелс, но в доста уродлива форма.
В същото време, повечето ескстрасенси по света предсказват, че Третата светойвна война, която според тях ще пречисти света, ще започне именно от нуклеарен конфликт между двете Кореи…! Дали сме свидетели на началото на края…?!
Ако Северът наистина удари Юга с ядрено оръжие, това неминуемо ще предизвика намеса на САЩ. Китай няма да си мълчи, защото евентуалният конфликт е буквално до границата му. Намесата на Китай със сигурност ще въвлече в театъра и Русия, макар и във едно възможно второ действие на пиесата. Русия също ще се види задължена да “покаже зъби”, за да не се изложи /за пореден път/ пред дългогодишния си “партньор”-САЩ. Това сякаш наистина прилича на възможност за Трета световна война! Северна Корея най-вероятно би могла да бъде заличена от картата на света, буквално за часове, а регионът като цяло би могъл да бъде опустошен за столетия напред!
В известна степен този сценарий е предвиждан и от небезизвестният Нострадамус, както и от петричката пророчица Ванга. Дали обаче политиците на ХХІ в. ще се окажат добри пророци, защото от тях зависи, дали “предсказанията” ще станат реалност. Сценарият показва и още нещо. Азиатският комунистически деспотизъм от най-ниска проба, граничеща с антична жестокост, трябва да бъде обуздаван непрекъснато. Политически лидери от откровено диктаторски тип като Ким Чен Ун не бива да бъдат толерирани под каквато и да е форма, защото самозабравящото им се фюрерско умопомрачение понякога наистина може да предизвика необратими процеси, водещи до сериозен световен конфликт.
Да се надяваме, че поне позицията на Китай сега ще надделее над меко казано нездравото психологическо състояние на самия Ким Чен Ун и неговите генерали! Да се надяваме, че и този път “червеният бутон” от “ядреното куфарче” няма да бъде натиснат!

Венцислав Жеков

за actualno.com

ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВА ЕВРОПА?

Едно отвратително и почти равномерно чувство ме преследва през последните дни. Ако беше само при мен, нямаше да си позволя да занимавам аудиторията с това, но проблемът засяга абсолютно всеки български гражданин, който предполагам се чувства като мен…!
Става дума за това, че България и Румъния отново останаха “извън борда” на “Шенген”. Този път европейските политици имаха доблестта да си кажат, че просто не ни искат, при това за неопределено време..!
…Цялостната оценка за нас е централна. Тя не ни позволява да отменим граничния контрол сега…Тук става въпрос за сигурността на нашите граждани. С нея не може да се правят компромиси. Ще видим как изглеждат докладите в края на годината и пак ще говорим. Това каза неотдавна  германският вътрешен министър Ханс Петер Фридрих.
Преди да го коментирам, искам да си призная, че когато чета това изказване, а го четох два пъти, ми се догади. Нека да припомним, че преди време именно actualno.com публикува коментар, с който ясно заяви, че приемането ни в “Шенген” е въпрос на цялостна оценка, а не на единични показатели, както до неотдавна твърдеше вътрешният ни министър Цветанов. Хайде да не скромнича излишно, аз го бях писал тук.
Ставало въпрос за личната сигурност на “техните” граждани….! Мислех си, че всички страни-членки на ЕС са с общи граждани, нали сме СЪЮЗ…, но явно за пореден път не съм разбрал политиката на Европа спрямо Балканите?!  Всъщност тази политика е традиционна. Хаде да се върнем назад във времето…!
Около средата на ХІV век засилващата се военна мощ на османските турци става реална заплаха не само за Константинопол но и за другите балкански страни. Опитите на византийския император Йоан V Полеолог да сключи съюз със съседните владетели на България и Сърбия среща недоверие. Императорът се опитва да привлече и помощта на държавите от Западна Европа, но искането на папата-да бъде признато църковното върховенство на римокатолическата църква над православна Византия, среща силна съпротива в Константинопол. До споразумение и край на схизмата от 1054 г. така и не се стига, а реална помощ не е осигурена. Това е първият византийски император който пътува из кралските дворове в Европа за да издейства помощ за страната си. Неговите наследници ще продължат тази политика също без особен успех. Жив византийски император отива на крака в Европа! Това е нещо нечувано за онези години. Хората се събирали, за да го видят, защото той е бил смятан за полубожество и въпреки това, Европа остава безмълвна. Малко по-късно османците стигат до Виена и едва тогава същата тази Европа “се задейства”, но вече е твърде късно-Балканите са под османска власт!
По същия начин и мистър Чърчил “разграфява” картата на Европа, заедно със Сталин и буквално си “поделят” държавите- “тази за мен, тази за теб, тук-ти повече, там-аз повече”…!
Сега за съжаление сега сме свидетели на същото, както се казва, нищо ново-под Слънцето!
Наистина ми се повдига, когато чета, как Европа е “загрижена” за погрома на Априлското възстание у нас! Е как така се “загрижи”, като столетия преди това самата тя, със своето реално и пълноценно отсъствие, позволи на османците да стигнат чак до Виена…!?
Днес отново господин Фридрих от Германия, но и други държави от Скандинавието и отново Великобритания, са против интеграцията ни в Европа. Ромите били проблем, ставали джебчии! Това е меко казано несъстоятелно! Нима в тези държави няма роми?! Думата на английски език за джебчия в Лондонското метро-“ pickpocketar” е съществувала и далеч преди българи така масово, както сега, да са можели дори да пристъпят до столицата на Британската империя и където и да е другаде из Европа.
Става ясно, че Европа ни гледа “под лупа”, но и лупата й се оказва доста криво огледало. Да, вярно е, че се наблюдава цялостната политическа ситуация, но нима правителства не подават оставка и в Европа, нима и там няма социално напрежение, нима и останалите европейци не протестират..!?
Проблемът ни е, че сме бедни! Това е основното, което притеснява Европа, но ние няма да станем по-богати, по-култивирани и по-“правилни” за тях, ако ни държат в страни от “мейн стрийма”-а, ако ни сегрегират, както сега, ако дори ни дискриминират като по-ниско качество европейци. Така обща Европа няма бъдеще!
Критикуват Израел, че изграждал стени, за да изолира палестинците! Хубаво де, в Европа стени, слава Богу, вече няма, но стените останаха в концептуалното пространство, което е по-лошо, защото този тип стени се рушат много по-трудно, а това е така, защото те са продукт на изкривен манталитет и отново, доста криворазбран морал.
Какво иска Европа от нас, за да ни “пусне” в “Шенген”? Това е централният въпрос, който вълнува вече поколение българи. Всъщност, отдавна се питам, а дали въобще Европа иска да ни “пусне” в “Шенген”…?!
Редица страни са изразили резерви, съобщиха от ирландското председателство, … заради проблемите на България и Румъния с престъпността и корупцията…! Милите европейци…, колко са притеснени! Разбира се, нали в Европа няма корупция и престъпност…!
Докато това двулично отношение върлува на стария континент, докато някои европейци се държат като средновековни “лендлордове”, Балканите ще продължат напълно несъзнателно и неконтролируемо да “индуцират” имагинерна престъпност, а бедността не е порок, но историята се оказва пророк!

Венцислав Жеков

за actualno.com

УЛИЦАТА ЛИ Е “УЛИЧНИЦА", ИЛИ ДЪРЖАВАТА-“БЛУДНИЦА”…!?

И за протести не ни бива…! Това е изводът от последните дни. Уж бяхме единни срещу монополите, политическата система и “старите муцуни” в нея, пък се оказа, че сме на групи. Едни искат Велико народно събрание, ама със 60 депутати, други искат Парламентът да продължи да работи, пък мандадът на правотелството да се прекрати, трети искат кабинет на Иван Костов, четвърти искат по-скоро да имаме служебен кабинет, пети все още въздишат по другаря Тодор Живков и медения му правешки гласец, други пък искат топено сирене с шунка,…ако може…!
Така протести не се правят, защото са безсмислени. Когато се протестира, трябва да сме единни. Няма как групите да успеят да постигнат реален резултат и това вече стана ясно. “Леля Цецка”-шефката на Парламента прие едни протестиращи, други обаче останаха пред безмълвната й и недружелюбна вратата.
И така, какво стана, за какво крякахме като недохранени делиормански мисирки, та накрая да се разделим като овце на летен егрек, да не знаем, какво искаме, всички, заедно, и така да настояваме за гражданска квота и адекватна представителност!?
Разбира се, че хората, всички, които са на улицата и протестират вече почти месец, много добре знаят, какво точно искат, НО, всеки иска нещо различно, а така гражданска квота няма шанс за парламентарно участие, камо ли за участие в изпълнителната власт. Трябва да се постигне баланс, съчетание на исканията и канализиране на усилията. Иначе, всеки ще си размахва трибагреника, ще си развява и плакатите и….всичко това ще бъде едно голямо, цветно, романтично и може би дори красиво НИЩО…! Да, вярно, Бойко си отиде от властта, за сега…, Кирил Йорданов също се оттегли…., вероятно в Швейцария, Дянков ще преподава….в САЩ…, ама ние оставаме тук, отново и отново ще трябва да започнем от началото, както през 1989 г. и през 1997 г…., аз поне започвам от началото вече няколко пъти. Е, честно си казвам, писна ми…!
Писна ми обаче и от още нещо. “Червените” наричат “сините” “фашисти”, те пък на свой ред им отвръщат с “червени боклуци”, напоследък се навъдиха “царисти” и “гербери”. Всички сипят едни върху други какво ли не. Волен задиряше мома Яна, а това дори се извършваше от трибуната на Парламента. Е, как да уважавам институцията, като от нейно име двама политици меко казано се “обясняваха в любов”…! Самият аз, в някои коментари бях обявяван неколкократно и за “червен хомо сексуалист” /запазвам правописа от оригинала/, “простак”, “дърво”, изруд” /пак запазвам правописа от оригинала/ и за какъв ли не още, червен, син, зелен, соросинкяв..! Същото е и в държавата, едните “скачат” на другите с аргументите на улицата. Вместо улицата да се култивира към държавата, държавата се превърна в уличница, при това от доста ниска проба! Под “държава”, разбирам властта, а не родината…, да се застраховам, че да не получа още някое “китно прозвище”…!
Знаем и можем да викаме, можем да се организираме, искаме промяна, а когато ни попитат, какво искаме, всички, без изключение, дори и аз,  изпадаме в един реален виц. Събрали се ромите пред общината и завикали: “Кме-те дай, кме-те дай…!”. Излязъл кметът и попитал, какво да им даде. А те отвърнали: “Абе к’во дадеш бе, кмете…!”.
Никой няма да ни обърне внимание, когато сме на групи. Хайде да не изпадам в умиление и да напомням старата българска приказка за хан Кубрат, синовете му и снопа с пръчки…!
Ако хората, които отидоха при “Цецка Джоли”-шефката на Парламента, бяха единни…, ако бяха с ясни позиции, категорични намерения и общи възгледи, тя нямаше да си позволи високомерно и нагло да затвори вратата си пред някои от тях, защото това щеше да й коства…меко казано “честта”…! При нея обаче отидоха представители на различни групи и “леля Цеца” прие няколко от тях, сякаш, за да покаже една едва ли не внезапно избуяла “плевенска аристократична добронамереност”. Надменна, високомерна и направо нахална, само това може да се каже за нея, но поведението й е оправдано, защото ние, именно ние й даваме повод да се държи по този начин с нас самите. Така се държат хора, които си отиват от властта с наведена глава, съдрана дреха и пробити обувки, но те, никога, ама наистина никога не влизат в историята, ако пък все пак влязат там, то не е с добро име…! И Стамболов буквално напляска цар Фердинанд І, когато го завари в не твърде елегантна, дори конфузна ситуация, с някакво турче-царски фаворит, но е важно какво правиш като политик и държавник. Стамболов е Стамболов, защото е велик, а “леля Цецка” и нейните “съпартийни величини” ще бъдат запомнени със скудоумно, но енергично празнословие, “омекнал” от срам асфалт и с нищо непредизвикана, българска, алена кръв в самия център на София!

Венцислав Жеков

за actualno.com

“ЗИМАТА НА НЕДОВОЛСТВОТО” ЩЕ ДОЙДЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО

Правителството на Бойко Борисов подаде оставка през втората половина на месец февруари. Към средата на март това правителство не беше "бившо", а-" в оставка", което означава, че реално то управлява, макар и да си отива, но с бавни стъпки.
Какво се случва с политиката, че мандатите за съставяне на ново правителство бяха връчвани през такива големи периоди от време, при положение, че и трите парламентарно представени партии-ГЕРБ, БСП и ДПС предварително бяха заявили, че ще върнат мандата и няма да използват шанса си за създаване на ново правителство?!
Битката се води между "крокодилите" и прииждащото социално цунами. Целта е да има достатъчно време за буквално "спасяване" на нашите хора. "Крокодилите" почти денонощно "дъвчат" хартия /за пояснение-това са машини за унищожаване на документи, чрез раздробяване на хартийни носители/. В същото време тече преназначаване на "наши хора" от едни сменяеми позиции на други, несменяеми, или поне мандатни, но с начална дата от назначението.
Премиерът в оставка уволнява на ангро, за да "ретушира" десеторно повече назначения.
В същото време Роско, пардон, президентът Плевнелиев, протака връчването на мандатите, за да има време властта, макар и в оставка, да "издъвче" "опасните" документи и да назначи и преназначи "своите хора", едно че за да си мълчат и второ, за да може властта, която уж си отива, в буквалния смисъл да остане на власт.
Това е практика, която има виталност в така наречените тоталитарни системи. Така беше и при БКП, режеха от живите меса-пример е Трайчо Костов, но и много други, но за сметка на това тялото оставаше живо и се съвземаше за още по-жив живот!
И така, защо президентът протака? Нали е президент на всички! Опозиционните парламентарни партии го пришпорваха да връчи по-бързо мандатите и да се върви към служебно правителство, но Роско, пардон, президентът, обясни, че това се дължало на "административни причини", при това не ни го каза лично, а чрез Лютви Местан-лидерът на третата партия в Парламента-ДПС, която получи мандат за съставяне на правителство в рамките на 41-то Народно събрание!
Цялата държава гледаше с неистов взор именно към Роско, пардон, президентът Плевнелиев, защото от него зависеше да стабилизира кризисната ситуация, да “калибрира” хаотичните движения по улиците на страната и да даде шанс на хората да кажат, какво искат и евентуално да имат възможността да го постигнат под някаква форма.
Какво се случи? Роско, прадон, Плевнелиев излезе с официално изявление пред Народното събрание, където като едно чавдарче, кандидат за пионерче, издекламира, как щял да бъде "обединител на нацията", как най-важното нещо са "работещите институции" и как няма да се допуска насилие, защото и той самият бил от протестиращите. Нещо повече, дори отиде на улицата, е вярно, придружен от верния си охранител-генерал, но наистина отиде там. И като отиде беше освиркан за пореден път. Защо ли...? Ами защото хората не му повярваха. Защото, когато наближаваха президентските избори, баща ми беше говорил с един депутат от парламентарно представена партия и той му беше казал буквално следното: "ГЕРБ и магаре да предложат на тези избори, то ще стане президент със сигурност!!!". Е при такъв електорален капацитет, няма как днес Роско, пардон, президентът, да се надява на уважение и дори и на снизхождение от страна на същия този електорат, който се превърна в "мейн стрийм", или иначе казано-новото социално цунами на "българската пролет".
"Крокодилите" изядоха всичко. Остана плявата, която Яне Янев най-вероятно малко ще подъвче, "за парлама", може би "верният придворен шут" Бореков, също ще "пожвака" в едно-две предавания и това ще е. Истината за големите неща, отдавна е в "коремите" на "крокодилите".
В същото време, ние ще продължаваме да си подвикваме по площадите, все по-малко и все по-"калибрирани", докато отново заспим. А забравяме ли, че иде "зимата на нашето недоволство", и тя ще започне още през лятото, когато сянката на "тройната коалиция" ще се превърне от вулгарно-имагинерна в реално-категорична?!

Венцислав Жеков

за actualno.com