32 средновековни пристанища ще бъдат възродени за културен туризъм

С финансиране от ЕС

Историците вече работят в архивите и събират данни от историческите извори за инициативата

Венцислав Жеков

Регионалният исторически музей /РИМ/ във Варна участва в европейски проект за представяне на средновековните черноморски пристанища и възраждането им за културен туризъм. Участниците предвиждат да представят общо 32 средновековни пристанища. По този начин те се надяват съвременните селища по тези земи да се превърнат атрактивни туристически дестинации. Проектът „От Егейско до Черно море-средновековни пристанища по морските пътища на Изтока /ОЛКАС/“ е по Оперативна програма“Черноморски басейн-2007-2013 г.“. Сред участниците са: Гърция, представена от втория по големина град Солун с Музея за византийско изкуство и византийски изследвания, от турска страна участва Истанбулският университет, Румъния е представена от Констанца. Участват също и Молдова, Украйна, представена от научен институт в Крим, Грузия, Русия и Азербайджан.

Целта е в продължение на две години да се проучат и представят черноморските средновековни пристанища, както и тези от Средиземно море, които са били обект на търговията на Византийската империя, Венеция, Генуа, Флоренция и Арагонското кралство. Българската страна трябва да представи между 12 и 14 пристанища, като се започне от Ахтопол и се стигне на север до Шабла. Това сподели специално пред „Класа“ директорът на РИМ-Варна, проф. д-р Валентин Плетньов. Идеята е пристанищата да се представят в статии с исторически извори и с „портовани“-морски описания с карти. В проекта е предвидено и представянето на фотоси и находки от тези райони. Всичко това, по думите на Плетньов, трябва да бъде събрано в един каталог, който трябва да покаже развитието на една наистина мащабна търговия в „голямото море“, както е било наричано през средните векове Черно море.

Водеща държава е Гърция

Водеща в този международен проект е Гърция, а ние сме участници, като ръководител от българска страна е гл. ас. Александър Нинчев. Инициативата започна през месец март, екипът работи в архивите, събират се данни от исторически извори и се търсят сведения от хронистите за всяко едно от тези пристанища, които ни предстои да проучваме и представяме, подчерта Плетньов. Под представяне на средновековните пристанища по Черноморието ни той има предвид издаването на апликационни форми, посредством които впоследствие да се развива културният туризъм, да се покажат големите обекти като Калиакра, Каварна, Варна, Ахтопол и други.

Съпътстващ проект ще развива именно културния туризъм. Чрез апликационните форми ще търсим разработването на игра и пресъздаването на живота през този период от историческото ни развитие-VІІ-ХІV в. Така ще спечелим и детска аудитория. Предвидена е и организация за съвместни изложби в Солун, както и издаването на каталог на споменатите пристанища. Всичко това трябва да бъде постигнато в рамките на проекта, който продължава две години, отбеляза Плетньов.

Българските пристанища, които ще бъдат проучвани и представени в рамките на европейския проект „От Егейско до Черно море-средновековни пристанища по морските пътища на Изтока /ОЛКАС/“, могат да съдействат изключително активно за развитието на културния туризъм. Тук е достатъчно да посочим само Бургас и Созопол, както и Ахтопол, но българската страна участва с най-много пристанища в проекта, което я превръща в своеобразен акцент в тази европейска програма. Румъния ще представи три пристанища, Грузия-две, Турция-три, Гърция-също 3, или 4.

Ще рекламират с каталози и брошури

Хората трябва да се запознаят с историята на тези градове-пристанища, а това ще стане, като се издават каталози и информационни брошури за тях. През Средновековието са известни т.нар. „портовани“-описания на маршрутите. Именно от тях знаем до къде са стигали корабите при каботажните плавания /край брега/ в Черно море. Ако по западния бряг един кораб тръгне на север към големите колонии като Кафа на днешния Кримски полуостров, или към венецианските колонии, този кораб задължително трябва да има маршрут. Той започва в края на май и началото на юни, посещават се всички пристанища и именно в портованите се отбелязват подробности. Това са известните западноевропейски средновековни карти, по които ние и днес се ориентираме в проучванията си. Особено ценна е информацията за търговията, която се е развивала по тези места, твърди Плетньов. По думите му има много малки пристанища, за убежище и почивка, но проектът се интересува от големите пристани, където е била развита и търговията и които са били вписани в регистрите. Такива са Ахтопол, Созопол, Месемврия, Анхиало, Варна, района на Галата, Росико, Кастрици в Евксиноград, Кранея, Калиакра, Карвуна и така се достига до Шабла. След това са Констанца, пристанищата в устието на река Дунав и пристанищата на Кримския полуостров.

Ние отдавна имаме данни за тези пристанища, но до момента никой не си е поставил за цел да събере всичко в един сериозен, научен каталог и да обобщи информацията в цялостен вид. Ще търсим сътрудничество с колегите от Археологическия институт в София, които проучват района на Каварна и Калиакра. Ще ползваме и опита от колегите, които работят в района на Южното Черномориие при Созопол и Ахтопол, посочи в заключение Плетньов.

Вътрешно каре

Представяме Черно море в европейските анали

Целта на българските учени-историци е да покажат мястото на Черно море в европейската средновековна история. За средновековните хора Средиземно море е било вътрешно море, докато Черно море те са наричали „голямото море“. Именно от тук европейските държави тогава са се снабдявали с хранителни продукти и кожи. Историческите данни сочат, че именно пристанищата от Северното Черноморие снабдяват европейските страни със зърнени храни. Един от най-известните продукти е бил българският пчелен восък, който се използвал за производството на свещи. До отварянето на атлантическите маршрути, след Колумб, основните линии на морската търговия са били през Средиземно и Черно море.

Сериозни публикации в това направление има за Варна и Калиакра, както и за Созопол, но всичко това трябва да бъде обобщено и да се направи един не много подробен каталог, за да не тежи информацията прекалено много. Трябва да представим обаче всички исторически извори, които са известни, трябва да покажем и развитието на търговията, като не можем да минем без публикациите на академик Васил Гюзелев за търговските връзки по нашето Черноморие, както и публикациите на много други колеги, които са проучвали и са писали по тези въпроси. Това ще бъде събрано в един том, който да се ползва като каталог и енциклопедия за развитието на черноморската търговия, подчерта директорът на РИМ-Варна.

ПАМЕТНИК НА ВАЦЛАВ І В ПРАГА

КОРОНАТА НА СВ. ВАЦЛАВ

НАЙ-СЕТНЕ ОТКРИХ ИСТОРИЯТА НА ИМЕТО МИ...!

ВЕНЦИСЛАВ - форма на Bенцeслав.
ВЕНЦEСЛАВ - повече слава (от западнославянското więcej, ventie - повече, + слава), макар че в езиците от южнославянската група може да се тълкува като венец на славата. Св. Венцeслав (Венцеслас или Вацлав) е бил княз на Бохемия (921-935 г) и се счита за светец-покровител на Чехия.


Свети Вацлав/Свети Венцеслас (чеш. Svaty Vaclav/Wenceslas)
Свети Вацлав е роден през 907 в селището Стохов, до Прага. Той е чешки княз, управлявал в периода 924/925-­929. Приема християнството от своята баба св. Людмила, но тъй като заема трона още като дете, негов реген е майка му Драхомира, която е езичница. След като е коронясан за княз свети Вацлав въвежда християанството като официална религия в Бохемия.
Негов постоянен противник е немският крал Хайнрих I Птицелов, който иска да заграби земите на Бохемия, като за целта подстрекава езичниците в двора на Вацлав да организират заговор срещу владетеля си. Заговорниците успяват и Вацлав е убит по време на молитва в собствения му параклис на 28 септември 929. Според повечето източници убиец е по-малкият му брат Болеслав.
Изплашен от чудесата, които ставали на гроба на Вацлав, Болеслав премества мощите на брат си в катедралата "Св. Витовт" в столицата Прага през 932.
Християнската църква почита паметта на свети Вацлав на 28 септември. Свети Вацлав е смятан за покровител на Чехия.

От Уикипедия

Венцеслав е старо славянско име със значението на "много слава", съставено от думите "ventie" (повече, много) и "slav" (слава). Има далечна смислова връзка със старогръцкото Στέφανος (stephanos) (венец, корона).
Съответствия:

• български: Венцеслав
• руски: Вячеслав
• полски: Виенчеслав (Więcesław), Вацлав (Wacław)
• чешки: Вацлав (Václav)
• френски: Венсеслас (Venceslas)
• италиански: Венчеслао (Venceslao)
• испански: Венсеслао (Wenceslao)
• немски: Венцел (Wenzel)
• шведски: Венцел (Wenzel)
• унгарски: Венцел (Vencel)
• нидерландски: Венцеслаус (Wenceslaus)
• латинизирано: Венцеслаус (Wenzeslaus), Венцеслас (Wenceslas).
  

История:
Св. Вацлав (907-935) е бил херцог на Бохемия, убит от непокръстения си брат Болеслав. Името на Вацлав Първи носят няколко чешки крале.Той е светец-патрон на Чешката република. На него е наречен централният площад в Прага (Václavské náměstí).

За Св. Вацлав (Венцеслас) се пее в английската коледна песен Good King Wenceslas
Вацлав І Свети e чешки владетел, управлявал между 921/5 и 935 г., наследил Вратислав І. Въвежда християнството в Чехия.
Управлението му е свързвано с налагането на християнството в цялата страна и с непрекъснатите, ежегодни маджарски нашествия, опустошаващи страната. През 929 г., в съюз с полабските славяни и маджарите, воюва срещу коалицията на Бавария и Саксония - немските войски нахлуват в страната, обсаждат Прага и Чехия губи войната. През 933 г. нанася тежко поражение на маджарите, с което спира нашествията за няколко години. Свален е от престола и е убит от брат си, бъдещия Болеслав I Страшни.
Той е сред най-популярните чешки владетели, канонизиран за светец. Неговото име носи най-голямата и известна катедрала в Прага - „Свети Вацлав“.

СПА-дестинациите са най-популярни за уикенд-почивки

Ирина Найденова-член на Управителния съвет /УС/ на Асоциация на българските туроператори и туристически агенции /АБТТА/, и собственик на „Александър тур“

Българите предпочитат да пътуват в България през свободните си дни

"СПА-дестинациите в България са сред най-предпочитаните за уикенд-почивките за българските туристи. Българите много обичат именно през уикендите си, да посещават интересни места в страната, в зависимост от това, кой къде живее-приблизително на час-час и половина път от местоживеенето. Това са популярни места като Крушунските водопади, Седемте престола и други, до които може да се стигне относително бързо, да се изкара една хубава почивка, където може да се намери добра храна в подходяща обстановка.

Това което ние предлагаме и което се търси от туристите е така нареченият „ дълъг уикенд“-от четвъртък до неделя, или от петък до понеделник. Търсят се нискобюджетни авиокомпании и дестинации, до които достъпът е директен, без прекачване и смяна на видове транспорт. Много туристи пътуват за уикендите си в Европа, но се организират и пътувания със собствен транспорт в региона. Гърция е особено посещавана за уикендите, както и Македония, а в последно време и Сърбия набра много популярност за този тип туристически пътувания. Сърбия се посещава предимно в събота и неделя, или от петък до неделя. Най-голям интерес има към региона до Ниш, който е и най-близо до нашата граница. Достъпът е много лесен, кухнята им е много близка до нашата, но е много качествена като тип храна. Месото и зеленчуците са екологично чисти и това също привлича в последно време българските туристи.

Лесно достъпни са дестинации за уикенд-туризъм до Рим, Париж, Лондон, за където се ползват услугите на нискобюджетни авиокомпании. Фокусът ни е насочен предимно към хора, които могат да си позволят такова пътуване, извън стандартните летни почивки. Това са българи с доходи над средните. Цените на едно такова пътуване варират в зависимост от сроковете-при по-ранни резервации се постигат по-големи отстъпки. Много подаръчни ваучери за различни поводи се формират именно по този начин. За две нощувки в Гърция можете да почивате за около 250 лв. за двама души, със закуска и вечеря, в хубав хотел, а в Сърбия, която е относително нова дестинация за този тип туристически пътувания, цената може да е и по-ниска. Храната там е много евтина. Една нощувка в двойна стая може да излезе 30-40 евро. за двама. Като цяло обаче, за уикенд-почивките, българите предпочитат да пътуват в България."

Венцислав Жеков

Холандски експерти подготвят пътеводител за Източните Родопи

Развитието на екотуризма е на базата на природните ресурси в една от най-красивите български планини

Венцислав Жеков

Холандската организация “Кросбил Гайдс“ подготвя пътеводител за Източните Родопи. Пътеводителите на „Кросбил Гайдс“ са на английски език и са много популярни сред екотуристи и природолюбители. Седемчленен екип от организацията посети българската част на планината, след като първо беше в Гърция. Издаването на пътеводителя на „Кросбил Гайдс“ за Източните Родопи е подпомогнато от проекта „Новото тракийско злато“. С прекрасни впечатления сме от Източните Родопи, видяхме много интересни видове растения и животни по маршрутите, които сме си начертали, сподели неотдавна Алберт Влийгентхарт от екипа на „Кросбил Гайдс“, пред български колеги.

Пътеводителят ще се разпространява изключително в Западна Европа и ще ползваме дистрибуторската мрежа на фондацията “Кросбил Гайдс“. Фокусът е насочен изключително към западноевропейския турист. Очакванията ни са, че ще привлечем специализирани туристи за природен туризъм. Говорим за развитието на екотуризъм във всичките му форми-орнитоложки, ботанически, наблюдение на бозайници и влечуги. Предвиждаме също така и фотографски турове. Това каза пред „Класа“ Михаела Кирчева, координатор по алтернативен туризъм към проекта „Новото тракийско злато“. Тя сподели, че работят активно с фондациите „АРК“ и „Авалон“. С последната се работи активно за развитие на биологично земеделие. С „АРК“ работят за развитието на екотуризма на базата на природните ресурси, които са в Източните Родопи.

Реинтродукция на различни видове животни

Новият пътеводител ще включва информация за Източните Родопи и от двете страни на границата-българска и гръцка. По съвет на холандските колеги, е предприет нов подход. България все още не е много позната дестинация за екотуризъм, докато Гърция отдавна е такава. Целта ни е покрай Гърция и отбелязването на забележителностите на Източните Родопи от другата страна на границата, да постигнем един полезен ефект и за популяризиране на българския екотуризъм в региона. Всъщност европейският турист като прочете „Гърция“, той вече има представа, какво би могъл да види там, но когато прочете пътуводителя, той ще разбере, че също толкова интересни природни видове има и в България. Концепцията ни е да се погледне по-глобално на всичко и Източните Родопи да бъдат представени като обща дестинация за екотуризъм. Това ще предостави допълнителни възможности и за културен обмен и докосване до културата и на българите, и на гърците, убедена е Кирчева. Според нея, акцентите в пътеводителя ще бъдат определени на база на високата природна стойност-това, което е наистина интересно и го няма в Западна Европа от флората и фауната, или се среща само на няколко места на континента.

Тук има богато биоразнообразие

Източните Родопи е сред районите в Европа с най-богато биоразнообразие и това е привлякло екипа на „Кросбил Гайдс“, които правят пътеводители за най-интересните места на нашия континент. В българската част на Източните Родопи има множество местообитания и голямо биологично разнообразие, което е трудно да бъде видяно другаде, отбелязва пред колегите си Влийгентхарт. Откриването през 1999 година на „пролетната зеленка“ - нов вид водно конче, наречено Bulgarian Еmerald (Somatochlora borisi), доказва според него, че това е уникален район на Европа.

Пътеводителят на „Кросбил Гайдс“ за Източните Родопи обхваща всички местообитания от брега на Егейско море до река Арда и от Златоград до река Еврос. Екипът описва всички характерни видове в тези екосистеми. Пътеводителят ще дава детайлна информация за намирането на най-интересното от флората и фауната, но няма да посочва точното местоположение на уязвимите видове. Ще има описани маршрути, които при обиколки пеш, или с кола дават представа за характерните видове в описваните хабитати.

Екотуризмът в България става все по-популярен и броят на туристите, посетили през последните десет години Източните Родопи за наблюдение на птици, или търсене на пеперуди и растения, е нараснал неимоверно. Пътеводителят ни ще предложи на тези хора по-добро разбиране и опознаване на природата и биоразнообразието. Изданието ни е насочено към всеки, който обича природата, разказва още Алберт Влийгентхарт.

Очаква се пътеводителят на „Кросбил Гайдс“ за Източните Родопи да бъде на пазара през 2013 година. Ще бъде продаван в книжарници в Северна Европа, най-вече в Холандия, Белгия и Англия, както и чрез интернет в целия свят. Пътеводителят за Източните Родопи ще е дванадесетото издание на „Кросбил Гайдс“. Досега имат публикувани пътеводители за райони в Испания, Полша, Франция, Унгария и Финландия.

Трудно е да се изчисли, как точно ще се отрази изданието на развитието на туризма по тези места. Тук има има и други, които привличат екотуристи в района - „Новото тракийско злато“, Центърът на лешоядите в Маджарово, организациите АРК, Британското кралско дружество за защита на птиците, БДЗП. Този пътеводител ще бъде ценно допълнение към тяхната работа. Преди двадесет години Испания е била напълно непозната, а сега годишно я посещават десетки хиляди екотуристи. Създателите на пътеводителя считат, че България ще бъде новата Испания.

Вътрешно каре

„Новото тракийско злато” подпомага изданието

Проектът „Новото тракийско злато”, който подпомага издаването на пътеводител за Източните Родопи, e петгодишен план-от 2009 г. до 2014 г., за устойчивото развитие на една от най-красивите части в може би най-красивата българска планина, финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия, най-голямата благотворителна лотария на страната. По проекта работят български и холандски експерти по екотуризъм, устойчиво развитие, биоразнообразие и дива природа, биологично земеделие, ПР и комуникации. В подкрепа на екипа са ангажирани холандските организации АРК, с опит в опазването на околната среда и Авалон, специализирана в биологично земеделие.

„Новото тракийско злато” е уникален проект, съчетаващ в интегриран подход работата по три компонента: дива природа, биологично земеделие и екотуризъм. Само 1,41% от територията на Източни Родопи е защитена, което е по-малко дори от средните за страната 4.9%. Освен официално обявените защитени територии, най–дивият район, с най–малко човешко въздействие и невероятно биоразнообразие, се намира в триъгълника между язовир Студен кладенец, Маджарово и Ивайловград. Другите интересни места са около границата с Гърция. Разбира се това не са единствените места, където човек може да се наслади на невероятна природа, разнообразие на редки видове, забележителни пейзажи и дива природа. Освен живата природа има и много природни феномени като скални образувания и пещери, които могат да се посетят по общо девет екопътеки.

БЪЛГАРИЯ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВА, КЪДЕ ОТИВАТ БЪЛГАРИТЕ...?

България се обезлюдява и това е факт, който никой вече не се наема да оспорва. „Народонаселението“ с гриф „българско“ се топи не само в географските граници на страната ни, но и в исторически такива, защото, както е известно, България „граничи със себе си“. Показателите за това са много и разностранни по вид, тип и съдържателна плътност.

По-малко от година след преброяването на населението, проведено на 1 февруари 2011 г., текущата демографска статистика отчете, че към 31 декември същата година селата без нито един жител са с две повече. Това разкри справка на Българска телеграфна агенция /БТА/ в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт.

При преброяването на населението през февруари миналата година без нито един жител бяха 181 села. Единадесет месеца по-късно техният брой е 183. Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население. Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци /1 жител/, Дединци /3 жители/, Карандили /1 жител/ и Махалници /1 жител/,
както и с. Дебелец в област Варна /1 жител/. От преброяването до края на 2011 г. седем села са останали без постоянни обитатели. По две от тях са в областите Габрово - Драндарите /имало през февруари 1 жител/ и Колишовци /1 жител/, както и Кюстендил - Побит камък и Ивановци, и двете имали единадесет месеца по-рано по 2 жители. Другите три села са: Трънковци /имало 1 жител/ от област Велико Търново, Малко Крушево /2 жители/ от област Смолян и Габерово /1 жител/ от област Хасково. Данните са ужасяващи, но не по-малко ужасяващи са обясненията.

Преди двадесетина години, когато страната ни се отърсваше от „тържествените“ одежди на нафталинения комунизъм, от който тежко боледуваше цели 45 години, имаше един особено актуален икономически план, който и тогава, а и днес все още е обект на грандиозни спекулации, това е „Планът Ран-Ът“, или „Програмата Ран-Ът“. Това е проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, подготвен от екип от икономисти. Докладът към него, в размер на 600 страници, е подготвен от Фондацията на Националната камара на САЩ. Ръководството и редактирането е поверено на Ричард Ран и Роналд Ът. Наричат този план „програма за разруха на България“. Когато обаче човек го прочете внимателно, ясно вижда, че това не е така. Именно с този план-програма, някои се опитват да оправдаят настоящото наистина тревожно обезлюдяване на страната. Много нашенски „експерти“ виждат в това планирана демонска намеса, грандиозна конспирация и какви ли още не окултни и други влияния върху една малка и достатъчно изстрадала южноевропейска държавица.

Всъщност този план-програма дава основните насоки за разграждането на еднопартийната система и въвеждането на правилата на пазарната икономика и свободния трудов пазар. Пак „експерти“ твърдят, че към този план има таен анекс, където целенасочено се планира разрушаването на България и нейното общество, което трябва да бъде доведено до едно истинско мизерно съществуване. Този анекс обаче никой не го е виждал, но мнозина го „цитират“.

Проблемът с обезлюдяването на страната ни не се съдържа в „Плана Ран-Ът“, бурята, както обикновено, е пак в „нашата чаша с вода“, защото ние сами си причинихме онова, което предизвиква днешното ни обезлюдяване. То обаче не започна днес, нито вчера, нито преди седмица, нито дори преди година. Стотици хиляди млади българи „изтичат“ в чужбина, защото не намират бъдещето в родината си и това е устойчив процес от години наред. „Изтичат“ компютърни специалисти, лекари, инженери, занаятчии, „изтича“ цвета на нацията така, както това се случва с неговото физическо унищожение през 1946-7 г. Един от най-популярните вицове през всичките тези години е, че има два изхода от кризата за българите-единият е „Терминал 1“, другият е „Терминал 2“ на софийското летище! Това е колкото хумористично, толкова и ужасяващо, защото накрая ще остане само един, на когото ще се наложи да „дръпне шалтера“ на България. Смеем се, но това е смях през сълзи!
Населените места без постоянни жители са разположени на територията на 40 общини в общо 15 области. От преброяването през февруари до края на 2011 г. две области си размениха местата в тази класация, твърди публикация в БТА.

Област Варна излезе от нея, след като с. Дебелец вече има един постоянен жител, а влезе област Кюстендил с две села без постоянни жители - Побит камък и Ивановци. Област Габрово остава начело в класацията за най-много села без население. По време на преброяването там са регистрирани 69 населени места без постоянни жители, а в края на година броят им вече е 71. Рекордьор в областта е община Трявна, на чиято територия има 42 села без жители. При областите на второ място е Велико Търново, която в края на годината има 55 села без население, но за отбелязване е, че са намалели с 3 спрямо данните от преброяването. Населени места без жители има още в областите Кърджали /12 села/, Смолян /8 села/, Хасково /7 села/, по 5 села в областите Благоевград и Стара Загора, по 4 населени места без жители са разположени в областите Бургас и София-област, 3 са в област Търговище, по 2 - във Видин, Ловеч, Кюстендил и Пловдив и 1 в област Сливен. Справката в Националния регистър на населените места сочи, че към края на миналата година 393 населени места в страната имат едноцифрен брой жители. Спрямо преброяването броят им е намалял с 2, които са се "преместили" при селата без жители.

Общо 60 български села имат само по 1 постоянен жител. По 2 жители имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели живеят в по 31 села, а в 27 живеят по 9 души. Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1 262 населени места, сред които и манастирите със статут на самостоятелно селище - Рилски манастир /38 жители/ и Клисурски манастир /16 жители/. Броят на населените места с двуцифрен брой жители спрямо данните от преброяването се е увеличил с 30. Естествено това е станало за сметка на населените места с население от 100 до 999 души. В края на миналата година в графата на трицифрениците има 2 667 населени места спрямо 2 692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано. Сред тях попадат и четири български града - Мелник /216 жители/, Маджарово /644 жители/, Плиска /898 жители/ и Китен /950 жители/. Независимо, че населението му от преброяването до края на годината е намаляло, с. Лозен (област София-град), остава най-голямото българско село с 6 281 жители. То е по-голямо от 142 български града (от общо 257), включително и от обявените за градове след преброяването Игнатиево /област Варна/ и Крън /област Стара Загора/. Второ по население остава Айдемир /област Силистра/ с 6 026 жители, което изпреварва 140 града. С население от 4 969 жители Бистрица /област София-град/ е трето по население село в страната и изпреварва 122 града. Селата с повече от 4 000 жители са едва 10. Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.

Сякаш пак само като на шега приемаме и една друга хумористична реплика, че Северозападна България, всъщност е „СевероЗападнала“ България. Играта на думи е оригинална, но тя е такава, защото отразява действителността. Всъщност именно този регион наистина е най-изостаналият в икономическо отношение, най-бедният и съответно най-обезлюденият. Цели махали на годечкото село Шума вече са потънали в храсти и неокосени с години треви. Селото се намира само на 40 мин. път с кола от София. Къщите една по една попадат, дори и в този момент, в разрушителната прегръдка на дивите къпини, които подобно на змии бавно, но уверено проникват в стаите, под леглата, в долапите и кумините и упорито „разкъртват“ термитника на семейната история на цели родове, унищожавайки домовете, а скоро, дори и спомените за тях. Махали както Джеревентинци, Странье, Джункинци в село Шума, постепенно остават само като географски понятия-топоними на местности, на които има все по-малко къщи и хора. Вакарел е една от тези махали, които вече битуват само в спомените на по-възрастните хора. Неотдавна пожар изпепели и част от гората над махала Джункинци в селото, като по този начин заличи окончателно следите от активно човешко присъствие там, при това факт-само преди 20-тина години!

България постепенно изчезва, потъва в тресавището на историческото небитие, защото бъдещето й е неясно. То трябваше да бъде „светло комунистическо“, но държавният влак очаквано дерайлира в края на 1989 г., защото двигателят му беше анемичен, а машинистът беше пиян почти половин век. Причината за обезлюдяването на страната ни днес не е нито в „Плана Ран-Ът“, нито НЛО, нито „капиталистите“, а още по-малко в „американците“, както ни учеха преди години родните и френетично класово-накъдрени учителки по история. Причината за това е незаинтересованата политика на поколения български управници преди демократичните промени, но за съжаление и след това!

Венцислав Жеков